Опитвали сме какво ли не за да я накараме да си спи в леглото - купихме голямо легло и аз заспивах при нея , а посред нощ се премествах , но като усети че ме няма и пак рев. Сложихме й нощна лампа до леглото -като я е страх да си я светва , но посред нощ идваше на спалнята при нас и понеже ми беше тясно , аз се премествах на нейното легло.След това й купихме хамстери и ги сложихме в стаята й -за да не е сама в стаята , но сценарият се повтаряше -посред нощ пак при нас. Накрая вече нямах сили-години безсъние и си я взех да спи при менна спалнята. Таткото съответно беше командирован на нейното легло. Тя беше толкова стресирана да не я изоставя че посред нощ се обръщаше и ми пипаше лицето , за да провери дали съм там.
И така докато се роди второто ни дете , тя винаги е искала да има брат или сестра , но едно от условията беше , че ако има бебе няма как да спи с мен и тя се съгласи.Сега най-после си спи в леглото ,въоръжена с фенер и хиляди кукли-явно наистина я е страх да спи сама.
Сега аз спя с бебето , но то си спи в кошарката,каката в нейната стая , а таткото в хола ,не че няма място на спалнята , аз си спя сама на нея, просто свикнахме за толкова години да спим разделени и на двамата така ни е по-добре.
Но наистина си е до дете , малката си спи в леглото от както се е родила и няма никакви претенции.