Стерилизатори, помпи не съм и купувала, не се оказаха нужни.
Шишета майка ми еше накупила, така си и отлежаваха. При нас не бяха нужни.
Стол за хранене не купихме по финансови причини.Но и не съжалявам, чудесно минахме и без него. За второто, живот и здраве, ще помисля, но сигурно пак бих решила да мина без него.
За проходилката - реших да послушам ортопеда ни и не взехме. Дребната си щъкаше навсякъде.
Към активната гимнастика бях леко скептична, ама от пуст мой мерак и взех една, но не нова. Няколко месеца това и беше любимото занимание.
Стола за кола не подлежи на коментар. Не съм позволявала да се вози в колата без да е в него. Един път баща и направи изключение, че нещо беше кисела и много ревала, та ме помоли да я взема на ръце /почти бяхме пристигнало до село /, рева продължи, като се приави и желанието на дребната да отиде при тати и да кара кола, та не издържа и пет минути и спря за да си я сложим отново в стола.От тогава вече не се налага да напомням за столчето.
Подариха ни люлка, съвсем обикновена, свърши добра работа.Даже, когато ни се налагаше да подаряваме нещо за бебе на роднини, подарявахме и ние люлка - безценна беше поне за нас