Милост нямате с това сладко от дюли. Дано баба е направила.
Споделям вкусен обяд с хубав човек и приятни емоции.
Споделям вкусен обяд с хубав човек и приятни емоции.
- Публикувана: 10 окт. 2011, 23:10 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2011, 12:54 ч.
Споделете/167
Разбрах - да направим плавен преход от дюли и хризантеми - към спорт.
Преди години тези гири били отлети от един леяр. Леярът бил благодарен на хирурга на жена си, та му ги подарил след успешна операция. Синът на хирурга ми беше приятел. Бидейки силно интелектуална, нежели физически активна личност, той ми връчи гирите. Каза, че наличието им в стаята му го подтискало.
Отлети са несръчно, с ръбове и дисбаланси. Едната тежи малко повече от другата. Любими са ми.
Преди години тези гири били отлети от един леяр. Леярът бил благодарен на хирурга на жена си, та му ги подарил след успешна операция. Синът на хирурга ми беше приятел. Бидейки силно интелектуална, нежели физически активна личност, той ми връчи гирите. Каза, че наличието им в стаята му го подтискало.
Отлети са несръчно, с ръбове и дисбаланси. Едната тежи малко повече от другата. Любими са ми.
Аз съм произлязла от морското свинче. В крайна сметка нито съм морско, нито съм свинче.
Споделям нещо като преумора и пренасищане. Time for change. Ама зимата не е най-подходящият сезон, 2012 ще е моята година. Свършва, не свършва светът, моят личен такъв требе да започне...спешно.
Споделям нещо като преумора и пренасищане. Time for change. Ама зимата не е най-подходящият сезон, 2012 ще е моята година. Свършва, не свършва светът, моят личен такъв требе да започне...спешно.
Нали знаете вица за печалбата от тотото и гласа отгоре "Ми пусни един фиш, де!"?
Застройвам си аз една супичка на балкона и се кефя, понеже съм успяла не само да вкарам в нея всякакви противни на част от домочадието продукти, като зеле, праз, пащърнак и кервиз, ами и да ги маскирам до неузнаваемост в една хомогенна, прилична на вкус и мирис, крем-супа.
Та бъркам си, значи, помийката и сама си се хваля: "Пуу, какъв аромат, каква вкусотия, то бива, то може, ма чак пък... Къде ти дойде, Гаргамело, отръки таз дарба кулинарна!"
В този момент отгоре се чува един, плътен такъв, глас: "Завалийчето то, няма кой да го похвали, та самичко... Я черпи една паница, да кажа и аз някоя добра дума!".
На комшията от горния етаж в съседния вход бабичката я командировали да гледа внучето, та му пристъргало за топла манджичка, ама аз все още пия мента-глог-валериан и си плюя в пазвата...
П.П. Аз със сигурност съм произлязла от жаба. От онази същата, дето се чудела как да тръгне на две страни едновременно, без да се разчекне.
Застройвам си аз една супичка на балкона и се кефя, понеже съм успяла не само да вкарам в нея всякакви противни на част от домочадието продукти, като зеле, праз, пащърнак и кервиз, ами и да ги маскирам до неузнаваемост в една хомогенна, прилична на вкус и мирис, крем-супа.
Та бъркам си, значи, помийката и сама си се хваля: "Пуу, какъв аромат, каква вкусотия, то бива, то може, ма чак пък... Къде ти дойде, Гаргамело, отръки таз дарба кулинарна!"
В този момент отгоре се чува един, плътен такъв, глас: "Завалийчето то, няма кой да го похвали, та самичко... Я черпи една паница, да кажа и аз някоя добра дума!".
На комшията от горния етаж в съседния вход бабичката я командировали да гледа внучето, та му пристъргало за топла манджичка, ама аз все още пия мента-глог-валериан и си плюя в пазвата...
П.П. Аз със сигурност съм произлязла от жаба. От онази същата, дето се чудела как да тръгне на две страни едновременно, без да се разчекне.
Ами не е нормално, да не кажа направо е недопустимо, млад човек (все още ) да мисли 24/7 само за работа. Да се бях оженила за таз работа да речеш, ами то...ставам и лягам с тази мисъл...като се случи ей така да излезем да се разведрим, аз съм като цапната с тежък предмет от недоспиване и преумора. Ами не е нормално.
) да мисли 24/7 само за работа. Да се бях оженила за таз работа да речеш, ами то...ставам и лягам с тази мисъл...като се случи ей така да излезем да се разведрим, аз съм като цапната с тежък предмет от недоспиване и преумора. Ами не е нормално.
Завчера се случи да слушам към 3 часа Бьорк. Записите някакви колекционерски, ънплъгд и с импровизации. Геройски издържах и лоша дума въодушевения им собственик не казах, ама на следния ден бях някак твърде вглъбен в себе си. Вместо да нарежа праз - белех картофи и такива неща.
Днеска се поосвестих.
Днеска се поосвестих.
Ester, това, освен, че ми се вижда нормално, е и приятно безопасно - над работата си човек поне има някакъв контрол, докато в другите области на живота... бе, мани!
Куркума, щом си понесъл няколко часа Бьорк, без да ти идва отвътре, значи много скъп ще да ти е бил гордият собственик. Иначе не виждам как... Тя, жената, има свойството да ти изважда съдържимото на гравата и да го замества с нещо друго.
Споделям кой ли по ред гаден ден с влачене по болници, да опустеят, дано!
Куркума, щом си понесъл няколко часа Бьорк, без да ти идва отвътре, значи много скъп ще да ти е бил гордият собственик. Иначе не виждам как... Тя, жената, има свойството да ти изважда съдържимото на гравата и да го замества с нещо друго.
Споделям кой ли по ред гаден ден с влачене по болници, да опустеят, дано!
Имах три дюли за цвят и уют в кухнята. Е, след последните страници - няма ги вече 
Много обичам хризантеми. Баба гледаше най-различни видове, на едни, лилави такива, викаше далчета - те са ми любими. Но с баба си замина и цветната градина. Сега си взимам от една жена до подлеза, да ми сгряват къщата.
Не ми закачайте Бьорк, ако обичате!
Много обичам хризантеми. Баба гледаше най-различни видове, на едни, лилави такива, викаше далчета - те са ми любими. Но с баба си замина и цветната градина. Сега си взимам от една жена до подлеза, да ми сгряват къщата.
Не ми закачайте Бьорк, ако обичате!
Нормално, нормално, колко да е нормално. На кино не съм ходила от пол'вин година сигурно, филм вкъщи не съм гледала от толкова също, тук-таме някой сериал, ама и за тях сякаш нямам енергия. Просто ако ми се отвори малка пролука усещам как нито ми се чете книга, нито ми се гледат любимите ми, при това кратки, сериали, нищо, само да седя и да гледам в една точка ако може, и да заспя. Толкова ми е преуморен мозъка, че уж наглед любими неща не ми се правят. А времето ми не просто лети, ами направо все едно съм на някаква бясна въртележка. Щом онзи ден в автобуса, до мен две момичета си говорят коя по колко въпроса и какво е писала, аз си мисля - явно са студентки и са имали изпит и после - хм явно са в сесия, ама то сесията кога беше, забравила съм, всъщност какво сме в момента и примерно трийсет секунди мисля и трескаво се опитвам да си спомня кой сезон сме от годината, кой месец и т.н.
... само да седя и да гледам в една точка ако може, и да заспя. Толкова ми е преуморен мозъка, че уж наглед любими неща не ми се правя...
То това не звучи много добре. Защо, момиче?
Сякох зелева салата, а кочаните изчезнаха. Взела ги най-дребната гювечоунищожителка. Гризе, а остатъците пъха под възглавницата.
Ако сърцевината на зелка, която режете, прелива от мътнобяло, през нежножълто към лилаво и после зелено, то сте крали от зелевата ми леха. Мамка му, как ще се напия с туй салата. Вкусно, че и оттатък. Наздраве.
Защото от около 2-3 месеца ежедневието ми е работа-вкъщи (по никое време) и пак отначало. Вкъщи пренасям и работата, и пак мисля, записвам неща да не забравя да направя на следващия ден, притеснявам се дали всичко, което съм направила в текущия ден е изрядно и т.н.....
Преди пет години не подозирах с каква работа се захващам, доста отговорна, калява - да, несъмнено, но нещо на 27 толкова отдадена само на работа ми се струва ненормално.
Преди пет години не подозирах с каква работа се захващам, доста отговорна, калява - да, несъмнено, но нещо на 27 толкова отдадена само на работа ми се струва ненормално.
Препоръчани теми
X
Реклама