Всичко хубаво на този свят е 100! За вас слънчеви момичта, които топлите и радвате душата 
- Публикувана: 8 окт. 2011, 13:57 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2011, 10:36 ч.
Езел / Иийт Озшенер * Ezel / Yiğit Özşener - тема 100 - НОВИ ПРОЕКТИ
Улучих момента да намина от тук 
Веднага пратих "телеграма" на Иийт и той вече носи розите за вас
Честит юбилей момичета. Има една мисъл, за която се сещам в този момент. "Дори и да обиколим света в търсене на красотата и любовта, или ги носим в себе си, или никога не ги намираме." Ами, какво да кажа - продължавайте да ги носите в себе си още сто пъти по сто теми.
Веднага пратих "телеграма" на Иийт и той вече носи розите за вас
Честит юбилей момичета. Има една мисъл, за която се сещам в този момент. "Дори и да обиколим света в търсене на красотата и любовта, или ги носим в себе си, или никога не ги намираме." Ами, какво да кажа - продължавайте да ги носите в себе си още сто пъти по сто теми.
Прекрасни сте, момичета!
Представям ви новия филм преведен от Бланка
Incir Receli 2011 / Сладко от смокини 2011
директен линк
Една изключително добре разказана любовна история.
Представям ви новия филм преведен от Бланка
Incir Receli 2011 / Сладко от смокини 2011
директен линк
Една изключително добре разказана любовна история.
МОЕТО МОМИЧЕ С ЧЕРВЕНА ЗАБРАДКА
Епизод 4
Иляс, точно след като е научил, че Асийе е бременна, отива в дома й посред нощ. Измъква я по нощница и боса и я откарва у дома си. Излиза цялото му семейство и той казва: „Мамо, Асийе ще остане тук. Поверявам я на вас. Аз трябва да участвам в състезание. Като се върна, ще се оженим. Не отклонявайте поглед от нея. И особено да не навреди на внука ви“. Обръща се към Асийе: „Докато ме няма, не се опитвай да правиш глупости“. Сибел й носи чехли.
В дома на Асийе Зафер си запасва пистолета и се кани да претрепе Иляс. Майка му го спира, казва му да изчакат да дойде Осман. Да не правят на своя глава глупости. Бащата: „Нали между тях нямаше нищо, а?!“ Майката: „Нямаше, нямаше! Но аз откъде да знам?!“.
Иляс се връща към мястото на състезанието с автобус. По пътя си мисли за Асийе, нарича я „коза, но красива“ и я пита сега какво ще направи. Доволен е от себе си.
У Иляс семейството се запознава с новата ситуация. Пристига Айча, пита какво става, а към Асийе: „Не можеше ли да те поискат като хората“, а майката пояснава: „Бременна е“. А към Асийе: „Какво да направи момчето? Оказа се длъжен, разбира се.“ При тези й думи Асийе скача и тичешком избягва от къщата. Бясна е на Иляс, че я е зарязал при родителите й. „В най-важния ден от живота ни направи това! Така ли ще бъде? Така ли ще започне бракът ни?!“. В това време се прибират Айча и сестрата на Иляс, която докладва, че не са успели да намерят Асийе, вероятно се е прибрала вкъщи и ще идат утре да я приберат. Тогава Айча пита в що за положение са, та ще я държат насила у дома си. Бащата на Иляс я спира: „Теб никой не те държи насила в този дом. Колко пъти ти казах, че можеш да си вървиш, но в дома на баща си.“
В автобуса Иляс усилено мисли как ще продължат напред. Решава, че трябва да спечели и състезанието, и спонсора, та с негова подкрепа да може да продължи със спорта и същевременно да си издържа семейството.
Асийе, както си избяга по нощница, се вмъква през прозореца в стаята на приятелката си Салиха: „Ще те убия, Салиха!“.
На следващата сутрин тя вече се е прибрала у дома си. Семейният съвет е събран и Осман е взел думата, както винаги. Осман: „Не съм нервен. Питам, защото искам да разбера. Значи дойде този младеж, отведе те у дома си, връчи те на семейството ти, след това ти избяга и отново се върна у дома. Защо?!“ Салиха: „Не стана така. Тя първо дойде у нас, след това татко я доведе тук насила“. Майката: „Асийе, ти това момче не го ли искаш?“ Зафер й скача с грозни нападки, обвинявайки я в леко поведение: „Обикаляш, обикаляш и ще ми се върнеш в къщи, така ли?!“ Тогава Асийе скача, че няма да се омъжи по принуда. Ако ще се омъжва, да дойде да я иска като хората и тогава щяла да помисли. Салиха: „Момчето я завело в къщи и я оставило, за да иде на състезание. Като се върне, щели да се оженят, но тя му се ядоса.“ Зафер: „Виж какво, момиче, аз в тази къща няма да те подслоня.“ И й забива шамар. Асийе бяга от дома си.
Хелин закусва в едно кафене, появява се Иляс. Тя: „Не очаквах да се върнеш“. Той: „Ще се състезавам. Трябва да стана първи, ще дойде и спонсора. Тя: “Възбуден си. Първо си напълни стомаха. След това поспи няколко часа, до обед“. Хелин поръчва закуска и така, между другото Иляс изтърсва: „Ще ставам баща“.
Асийе кръстосва из поляните и реве. Иззад храстите я наблюдава Джемшит.
Зафер нервно кръстосва по терасата, баща му го гледа укоризнено. „Какво татко, пак ли аз съм виновен?!“ Бащата: „Повече не вдигай ръка на Асийе.“ Зафер си тръгва, пристига баща на Иляс: „Дойдох да видя Асийе“. Бащата на Асийе: „Няма я, майстор Сали, преди малко избяга. Всички са подир нея и я търсят. Нещо разстройващо ли се е случило на дъщеря ми при вас? Защо се върна обратно?“ Бащата на Иляс казва, че синът му е отишъл на състезание, щом се върне, всичко ще оправят по подходящ начин, да не се притесняват. „Асийе вече е и наша дъщеря“.
Иляс и Хелин в хотелската стая. Той се хвърля на леглото, а тя казва, че ще го събуди след два часа. „Не мисли за нищо, веднага заспивай“. Обяснява му, че му събира багажа и ще го изпрати на пистата. След това го пита дали е сигурен в решението си, защото спонсорът бил сериозен бизнесмен. На него не можело да му каже „отказах се“ и прочее. Отново го пита добре ли е помислил. „Да беше оставил това момиче да махне детето“. Иляс: „Аз това момиче го обичам“.
Осман и другите са сред полето, търсят Асийе. Осман и майката се чудя какво иска Асийе, а Салиха им казва, че иска една свястна дума, едно цвете, едно нормално предложение. Пита: „Много ли иска, като с животно я хвърли при родителите си“. В това време се обажда бащата на Асийе и се разбира за посещението на бащата на Иляс. Майката веднага предполага, че е дошъл да каже, че не я искат повече. А Осман предполага, че е просто театър.
В това време Асийе обикаля поляните. Още плаче и си мисли: „Ако ме обичаше, така ли щеше да постъпи. Би ли ме отвел с бой по главата и би ли ме хвърлил на майка си? Когато чуха за бебето, казаха, че бил принуден. И са прави. Колко бяха ядосани. Ако малко обичаха, така ли щяха да се отнесат?“. В това време пристигат близките й с колата. Намерили са я. Първа се затичва Салиха и й съобщава, че бащата на Иляс е дошъл да я отведе, че е казал, че тя вече е и тяхна дъщеря. Майката пък пита какво е положението в къщата на Иляс. Осман: „Какво ще е положението. Баща му има сервиз, той пък е калфа при него...“ и т.н. Малкият брат на Асийе: „Милата ми кака, остави, ако не обичаш момчето, не си длъжна да се омъжваш“. Осман грубо: „Хайде, върви си вкъщи, Асийе“. Тя скача и тръгва в обратна посока. Всички я следват. Осман: „Слушай, ти брат си убиец ли искаш да направиш?!“ Влачи я към колата, Асийе му се нахвърля, Осман й забива шамар. Салиха: „Стига, не я удряйте, бременна е“. Майката почва да нарежда – язък за хляба, дето била яла в къщата им. Щяла да убие брат си. Какво ще правим, пита и прочее. Нарича е безмозъчна. Салиха: „Какво толкова. Станалото, станало – ще се женят“. Асийе: „Нищо не разбирате. Влачи ме, удря ме...“ Майката: „За такава като теб боят е малко дори. Синът ми ще стане убиец заради тебе. Семейното ни огнище ще угасиш, бе дъще. Безбожница!“ Ипек: „Умолявам те, говори със Зафер. Ето, има момче, ще се женят. Осман, моля те, Зафер ще влезе в затвора, това момиче ще си остане ей така, бременно, говори с него“. Осман: „Аз за теб не бих си мръднал пръста, но виж състоянието на майка си и на сестра си. Жалко за теб, много жалко!“.
В барчето на хотела, където е отседнал Иляс, пристига Хелин със спонсора и неговата дъщеря. Запознава ги. Спонсорът отбелязва, че изглежда уморен. Иляс отговаря, че е малко развълнуван. Спонсорът му казва, че напълно му се доверява, а дъщеря му била негов голям почитател. Иляс: „Така ли, започни тогава малко по малко...“ Детето: „Татко не ми разрешава“.
Осман е повикал по спешност Зафер в магазина си. Зафер: „Къде е народът? Да не би да намерихте Асийе?“ Осман: „Намерихме я. Слава богу. С майка ти и сестра ти си отидоха всъщи, изобщо не се безпокой“. И докато го упоява с приказки му пробутва да изпие някакво хапче. „Хич не питай, гълтай“, му казва. Проверява го да не е скрил хапчето из устата си. После носи и уиски и отново настоява: „Сега изпий и това, на един път го изпий“. След което започва да разсъждава, че това, което се е случило на Асийе е нещо, което не може да се изтърпи. Да пази Господ, да не дава господ на човек да преживее такова нещо. Обаче винаги имало изход. Зафер пита да не би нещо да се е случило със сестра му, умолява го да каже, казва, че му се е стегнало сърцето. Осман: „Хайде, хайде, ще ставаш вуйчо!“ Зафер: „Какво? Вуйчо ли?!“ и отново посяга към уискито.
Действието се пренася в дома на Асийе, където на масата са Осман и вече напълно пияният Зафер, който пита с пиянски глас „Какво да правя, зетко, какво да правя“. Останалите гледат телевизия, където тръгва репортаж за състезанието и победата на Иляс. Зафер почти припада на масата. Осман успокоява, че няма нищо, ще поспи, ще се събуди сутринта и нищо няма да му има.
Иляс, Хелин, спонсорът и дъщеря му са в ресторант. Поздравяват се за победата в състезанието. Иляс се сеща, че майка му сигурно го е гледала и трябва да й позвъни. Хелин се опитва да го спре с думите, че ще й позвъни после, но Иляс става. В началото на разговора – поздравления, гледали го били, майка му го пита защо не е позвънил веднага след състезанието, тя самата колко пъти била звънила... Иляс обаче пита за Асийе и научава, че е избягала веднага, след като я е оставил. Той: „Как така ще избяга, майко. Как я оставихте?!“ Майката: „Че откъде да знам, синко! Хубост насила не става“. Той: „Аз не ви ли я поверих, как я оставихте“ и прочее. Затварят телефона и на масата между родителите се завързва разговор, от който става ясно, че майката е на страната на Иляс, а баща му не одобрява как е постъпил с Асийе и защитава момичето. Майката: „Какво да направи, той беше принуден, а виж каква хубава купа взе“. Бащата: „Хубаво, сега ще слагат бебето в купата“.
Иляс се връща в ресторанта и казва, че спешно трябва да тръгне, да го извинят. Спонсорът се опитва да го спре, казва му, че трябва да се договорят тази вечер, защото заминава за дълго, но Иляс е непреклонен. „И ние да ставаме тогава“, казва спонсорът, но Хелин скача да догони Иляс. „Чакай, каква глупост пак преследваш?! Бързо се връщай на масата“. Иляс: „Момичето е избягало и си е отишло. Ще махне детето, знам“. Хелин: „Ти подиграваш ли се с мен?! Човекът е седнал, готов е да стане спонсор... Ти луд ли си?!“ Иляс тръгва, а Хелин подир него: „Ако си тръгнеш, в този миг можеш да забравиш за всичко. Всичките си мечти. Виж, тук седи човекът, който може да те направи европейски шампион. Ако си тръгнеш, и аз ще се отдръпна от теб“.
Иляс пристига у Асийе, блъска по вратите, вика я да слезе, когато тя се появява, я извлича отново, качва я насила на мотора и отпрашват. Завлича я в някаква изоставена сграда и започват да се карат. Той: „Ще имаме дете“. Тя: „Теб какво ти пука какво ще имаме – нямаме“. Той: „Станах първи. Дойде да ме гледа спонсор, а заради тебе го оставих и тръгнах. Как скочих, как пристигнах, не знам. Оставих човека на масата. Защо правиш така?“ Тя: „Не се прави така женитба. Ти луд ли си, какъв си?! Ти мен дори не ме обичаш“. Той: „Обичам те, момиче, обичам те. Заради теб какво правя. Иначе Салиха като се обади, какво щеше да ми пука“. Тя: „Ако наистина ме обичаше, нямаше да ме зарежеш при тези непознати хора и да заминеш“. Той я прегръща: „Много се изплаших, че няма да мога да те намеря. Помислих, че си ме изоставила. Полудах, щом си помислих, че повече няма да мога да те видя. Много те обикнах. Ти си моята красавица. Недей повече да ме изоставяш и да си тръгваш, става ли?“ Тя: „Щях да си тръгна, но не те изоставих“. Той: „Бременна си, къде тръгна?“ Тя: „Ако не бях бременна, дори нямаше да поисках да се ожениш за мен“. Той: „Да, Асийе, щях да почакам още малко. Да станем малко по-силни. Но сега ще имаме дете, да чакаме ли, какво лошо намираш в това“. Тя: „Аз няма да се омъжа така, като наказание. Дори и да съм бременна, няма значение. Искам да се омъжа като хората“. Той: „Добре, Асийе. Сега те закарвам у вас, довечера идваме да те искаме. Става ли?“ Иляс къса полско цвете, коленичи и й предлага женитба. Казва, че я обича като луд. Тя приема. Следваща сцена: Асийе се е изправила пред майка си и й изброява какви храни иска за вечерта, когато ще дойдат да я искат, къде да седнат, ако не вали и прочее. Брат й отзад слуша с отворена уста. Същата сцена се разиграва и у Иляс. Майка му се държи за главата. Опитва се да му се кара, а Иляс казва, че проблемът не е нито бременността, нито някой се чувства задължен и ако ще се говори така, изобщо да не ходят.
В дома на Асийе. Иляс и родителите му са пристигнали да я искат. Тя черпи с кафе. Цари пълна тишина. Изведнъж бабата на Асийе пита малкия брат дали това момче е момчето от Истанбул с прословутия телефон. Осман получава СМС от Айча: „Как върви, дадохте ли момичето?“ Следва безсмислен разговор за това колко била хубава къщата на Асийе, че била старинна, вече не ги правили такива. Осман минава от къщите през колите, та стига до заключението, че едно време всичко е било по-хубаво. Дори женитбите били различни. Бащата на Иляс: „Причината за посещението ни е известна – да поискаме дъщеря ви Асийе за сина ни Иляс“. В този момент звъни Хелин. Иляс казва, че не е в положение да говори, но Хелин е леко груба и безапелационна. Казва, че се е влачила по корем, но е уредила нова среща със спонсора. Секретарката чакала отговорът му. Хелин му нарежда: „Утре сутрин знаеш първия ферибот, в 7 часа да си в моя офис. Аз ще те заведа, близо е до офиса“. Иляс казва, че ще дойде и прекратява разговора. Бащата на Иляс взима думата и казва, че преди да поиска Асийе, ще поиска първо нещо от Иляс, което той да обещае тук, пред всички. И започва – „Женитбата е нещо много голямо, много сериозно нещо. Имаме добър бизнес. Слава Богу, сервизът стига за всички ни. Разбира се, ако се работи. Оттук нататък състезания, мотори, всичко ще се приключи. Ще си гледаш работата“. Осман се включва в подкрепа на бащата на Иляс, казва, че вече не му подхожда да се състезава. Иляс: „Татко, намерих спонсор, затова се обадиха“. Майката на Асийе го прекъсва: „Ти подиграваш ли се с нас? Това момиче да не ти е играчка?“ И Иляс веднага: „Добре, добре, край на моторите, вече ще си гледам работата“. Осман: „Ама внимавай, даваш дума. Ние на тази дума ще се доверим, ще ти дадем момичето“. И накрая бащата иска официално ръката на Асийе. Другият глава на семейство с подходящите думи се съгласява.
Иляс влиза в сервиза оклюмал. Монтьорът го пита да не би да не са му дали момичето. „Дадоха я, бате“, отговаря Иляс. „Дадоха я, но ми взеха живота“. И разказва за условието, което е поставил баща му, да се откаже от моторите, в противен случай не искал момичето. Друг от монтьорите изказва съжаление, че това се случва, точно когато се е добрал до купата. „И точно, когато се добрах до спонсор“, добавя Иляс. „Малко остана да реализирам мечтите си. Затова работих с години“. Казва, че утре го чака спонсора за среща. Че ще му даде пълна подкрепа за състезанията. „Всичко беше много хубаво“. Вадят ракията, Иляс пие на един път.
В същото време Асийе плаче в леглото си. Мисли си, че мечтите на Иляс са съсипани. Пита се как може баща му да е такъв човек. Страхува се, че Иляс ще намрази и нея, и детето, и всеки път, щом го погледне, ще си спомня какво е загубил.
Монтьорът казва на Иляс, че вече има семейство, задава се дете, човек има отговорности, и той трябва да бъде мъж. Иляс обаче обръща нещата така – „Бащите винаги се ядосват, точно така.. утре ще ида, ще хвана този спонсор. И след това никой няма да може да ме хване. Ето го спонсора, парите идват, ще си взема и Асийе, ще си наемем една малка къща. Баща ми ще идва, ще си обича внука, ще ми слезе от врата“. Монтьорът: „Ето, това е. Нали ти казах, че винаги има изход“.
На сутринта Иляс спи. Алармата на телефона му звъни, но снахата Айча си казва, че и един час не я оставят на спокойствие в тази къща, влиза в стаята на Иляс и изключва телефона, без да го събуди. Междувременно Айча получава СМС от Осман да й се обади, ако е удобно. Тя му звъни. Осман е вече при колата и се кани да тръгне. Ипек го вижда от прозореца и се осъмнява къде е тръгнал толкова рано и с кого ли говори. Осман иска среща с Айча, тя го взима на подбив, че май вече не се безпокои от клюките. Той пък й казва, че ако не отиде, ще паркира през дома й и там ще я чака. На вратата я пресреща монтьора, идва да провери дали Иляс е станал навреме за срещата. Айча лъже, че е излязъл вече. Казва, че е чула алармата на телефона, след това бил излязъл. Монтьорът: „А ти накъде в този час?“ Айча: „Ще повървя. Сутрешна тренировка“. Монтьорът я кани на чай в сервиза, Айча отказва. „Да повървя тогава с теб?“ „Няма нужда, Тахир“. Той все пак тръгва с нея и я заговаря за предстоящата сватба на Иляс. Айча: „Каква сватба, бе. Момичето е бременно. Ще подпишат и толкова“.
В рибарника. Хикмет баба си сипва чай. Пристига Джемшит. „Стана ли? Седни, хапни хляб“. Джемшит гледа, че Хикмет баба пие гол чай и го пита няма ли поне сирене. Хикмет баба: „Няма. Свърши“ и изброява още куп неща за ядене, които са свършили. Джемшит: „Ще ида да напазарувам. И кебап ще ти донеса“. „А, донеси, донеси. Гладен си останах тук. И теб те нямаше. От рибата ми писна“. „Ами иди до градчето“. „Не мога, болят ме колената“. Джемшит: „Да взема една жена, да чисти, да готви...“. Хикмет баба не разбира: „Че една жена какво ще ни прави на НАС“. Джемшит: „Ще я наема, не така, както помисли“. Хикмет баба: „Няма ли да е срамно пред работниците“, но след това се сеща за позната жена, която готвела много добре.
Мариамах пристига на работа в къщата на Иляс. Фатма й казва, че предната вечер са ходили да искат момиче за Иляс. Познавам ли я, пита Мариамах. Фатма: „Познаваш я, я иди сложи кафе, и за себе си“. После си мисли: „От много хубаво семейство си взимаме момиче. Познаваш го, разбира се. Взимаме дъщерята на човека, който застреля сина ти“.
Зафер закусва. Вика Асийе да поговорят. Започва да разсъждава, че след всичко, което е станало, са я поискали, което е добре. Обаче въпросът има и друга страна – онова семейство нямало да иска да направи сватба. И защо няма да поиска – момчето им е единствено, брат му е загинал в катастрофа, би следвало да искат сватба. Но не биха поискали. Намесва се и майката. Асийе: „Майко, аз не искам някаква си сватба.“ Майката: „Ти не искай, аз обаче искам“. Зафер: „Това семейство си има име, чест. Няма да стане така. Ако няма сватба, ще ти наема една къща някъде и онова момче повече няма да ти види лицето. Ще го направя! Семейната чест няма да понесе едно сухо сключване на брак. Ще има сватба и ще поканя всички. И без това всички от участъка са наясно по тази тема. Да паднем по гръб ли? Ако онези (семейството на Иляс) кажат нещо такова, ще стане страшно“.
У Иляс на кафе Фатма разкрива пред Марияман коя е бъдещата им снаха. „Да, изгоряхме, Мариаман“.
Иляс се събужда в 9.25 часа: „Как така не е звънял“! Веднага набира Хелин: „Не ми е звънял часовникът, кълна се“. Хелин: „И аз ти звъних, затвори ми. Ако ти беше важно, нямаше да постъпиш така. Както и да е, Иляс, всеки сам избира живота си. Ще пратя да приберат мотора“. Иляс побеснява: „Какво толкова направих. Влюбих се в едно момиче!“ Фатма се притичва, но Иляс я изхвърля от стаята си и заключва вратата. Фатма звъни на Тахир: „Бързо ела, Иляс превъртя. Нищо не мога да направя сама. И баща му го няма“. Тахир: „Иляс вкъщи ли е? Не е ли излязъл?“ Към работника: „Отивам до Иляс. Нещо е станало. Боже, Боже...“
Осман се среща с Айча някъде край морето. Опитва се да я целуне, тя го отблъсква. „Какво става, Айча. Какво е това настроение?“ Тя: „Нали нямаше повече да се виждаме? Забрави ли какво каза? Няма да стане вече така. Не искам да си губя времето с женен мъж“. Осман: „Ти не можеш без мен“. Тя: „Свърши, Осман, свърши! Виж, звъни ти телефона, търси те жена ти, хайде, тичай“. Ипек: „Какво става, Осман. Излязъл си рано“. Осман: „Имам работа по сметките, какво има?“ Тя: “Ще ходя до центъра, ще се отбия при теб“. Той: „Скъпа, аз не съм в магазина, при счетоводителя съм“. Тя: „Добре, там ще дойда“. Осман: „Добре, върви ме чакай в магазина. Каква работа имаш при счетоводителя ми, за Бога“. Затваря. Към Айча: „Не се смей. Тази работа ако тръгне на зле, и ти ще пострадаш. Ще се разведа, Айча. Вече не издържам на тоя живот, ще се разведа“. Айча: „Та аз вече не те искам!“ Той: „Ти не можеш без мен! В най-къс срок ще те потърся, но сега трябва да тръгвам“. В колата: „Да не си си намерила някого? Айча, виж, не прави глупости. Казвам ти, че ще се разведа. Ти ми въртиш номера, но ще ти кажа, че това е много зле за теб. Писна ми на мен от тази къща, за Бога, писна ми вече. Ще си взема партакешите и ще си тръгна. Какво ме задържа?!“
В сервиза Иляс е като буреносен облак. Момчетата си говорят какво е положението – разказват, че не е отишъл на срещата и сега ще му приберат мотора. Тахир: „Как стана тази работа сутрина, не разбрах. Питах Айча, каза, че си излязъл. Била ти звъннала алармата и си излязъл“. Иляс се ядосва: „Приличам ли ти на някой, който е излязъл?!“ Пристига Асийе и иска да поговори с Иляс. „Какво става, добре ли си?“ Той: „Какво ли не стана, остави.“ Асийе му казва, че много съжалява за това, което е поискал от него баща му. И ако иска, да се откаже.“ Той: „Асийе, всичко това няма връзка с теб. Баща ми и без това отдавна иска да се откажа от моторите“. В този момент идват да приберат мотора на Иляс. Асийе: „Защо ти взимат мотора? Момент, какво става, къде го отнасяте?“ Към Иляс: „Аха, разбрах! Като е чула, че ще се жениш за мен, ти реже цялата си подкрепа. А ти ми казваш, че нищо не е станало, Иляс.“ Иляс: „Не говори глупости. Не съм в състояние да ти слушам глупостите“. Тя: „Не ги слушай, но аз това няма да го търпя. Баща ти те кара да зарежеш състезанията, Хелин си отдръпва подкрепата, майка ти постоянно ми подхвърля, че си принуден да се ожениш за мен. Аз пък не искам да се омъжа за теб. По този начин не бива! Не можем да го направим така. После ще мразиш и мен, и детето. Върви и си оправи живота. Аз повече няма да ти нося неприятности“. Тръгва си, а Иляс се разплаква.
Джемшит пътува с джипа си. Асийе търчи из поляните и плаче. Изскача пред колата му и той я блъска. Взима я на ръце и я качва в колата.
Ипек чака Осман в магазина. Той идва: „Откога ме контролираш и ме притискаш по този начин, г-жо Ипек?“ Тя: „Какво притискане, само се отбих. Минах да взема пари, ще пазарувам“. Той: „Толкова кредитни карти и банкови сметки не ти стигнаха, та идваш от мен да вземеш пари. Заповядай!“ и вади портфейла си. „Това, което ме дразни най-много на този свят, е ревнивата жена“. Ипак: „Браво, Осман. Повече няма да идвам тук. Съжалих, че изобщо дойдох. И пари не ти искам“. Става леко сдърпване и Осман намира в чантата на Ипек портмонето й.
Джемшит закарва Асийе в болница.
Хелин работи с партньора си. Съобщават й, че моторът е закаран. Той пита дали не праща нов мотор на Иляс. Тя отговаря, че си взима обратно вече дадения мотор. „Ние вече не подкрепяме Иляс Авджъ“. Партньорът й казва, че е чул, че Иляс ще се жени. Хелин отговаря – това не ме интересува, тази сутрин не дойде на важна среща със спонсор и аз си оттеглих подкрепата. Той: „Не се разстройвай. И без това беше прекалено млад за теб. Изобщо не разбрах как можа да се увлечеш толкова“. Хелин се ядоса и изгони партньора си, много любезно, с едномесечно обезщетение. После си казва: „По дяволите, Иляс. Виж до какво състояние ме докара. Кой си ти, бе, кой си ти!“
Джемшит чака да разбере какво е станало с момичето, което е блъснал. Една сестра му съобщава: „Съпругата ви е много добре, дойде на себе си. И бебето е добре, всичко е наред. Ще я задържим още малко, да я наблюдаваме“. При тези думи на сестрата, у него нахлуват спомени от раждането на собственото му дете през 1999 година. Съобщават му, че му се е родил син, че майката и детето са много добре. Влиза при Асийе: „Как си? Аз те ударих. Изведнъж изскочи пред колата ми. Много се изплаших. Слава Богу, нищо не е станало. Днес ще те задържат тук, ще ти направят изследвания“. Асийе: „Не, не, аз съм пределно добре. Ще си вървя. Да не ви създавам проблеми и на вас. Извинете ме. Главата ми беше много объркана, без да погледна, излязох на пътя.“. Джемших: „Не, не, стой. Чух че чакаш бебе. Аз ще съобщя на семейството ти. Ако ми дадеш номера на съпруга си...“. Асийе: „Никого си нямам. Нямам съпруг, нито семейство“. Край на епизода.
Епизод 4
Иляс, точно след като е научил, че Асийе е бременна, отива в дома й посред нощ. Измъква я по нощница и боса и я откарва у дома си. Излиза цялото му семейство и той казва: „Мамо, Асийе ще остане тук. Поверявам я на вас. Аз трябва да участвам в състезание. Като се върна, ще се оженим. Не отклонявайте поглед от нея. И особено да не навреди на внука ви“. Обръща се към Асийе: „Докато ме няма, не се опитвай да правиш глупости“. Сибел й носи чехли.
В дома на Асийе Зафер си запасва пистолета и се кани да претрепе Иляс. Майка му го спира, казва му да изчакат да дойде Осман. Да не правят на своя глава глупости. Бащата: „Нали между тях нямаше нищо, а?!“ Майката: „Нямаше, нямаше! Но аз откъде да знам?!“.
Иляс се връща към мястото на състезанието с автобус. По пътя си мисли за Асийе, нарича я „коза, но красива“ и я пита сега какво ще направи. Доволен е от себе си.
У Иляс семейството се запознава с новата ситуация. Пристига Айча, пита какво става, а към Асийе: „Не можеше ли да те поискат като хората“, а майката пояснава: „Бременна е“. А към Асийе: „Какво да направи момчето? Оказа се длъжен, разбира се.“ При тези й думи Асийе скача и тичешком избягва от къщата. Бясна е на Иляс, че я е зарязал при родителите й. „В най-важния ден от живота ни направи това! Така ли ще бъде? Така ли ще започне бракът ни?!“. В това време се прибират Айча и сестрата на Иляс, която докладва, че не са успели да намерят Асийе, вероятно се е прибрала вкъщи и ще идат утре да я приберат. Тогава Айча пита в що за положение са, та ще я държат насила у дома си. Бащата на Иляс я спира: „Теб никой не те държи насила в този дом. Колко пъти ти казах, че можеш да си вървиш, но в дома на баща си.“
В автобуса Иляс усилено мисли как ще продължат напред. Решава, че трябва да спечели и състезанието, и спонсора, та с негова подкрепа да може да продължи със спорта и същевременно да си издържа семейството.
Асийе, както си избяга по нощница, се вмъква през прозореца в стаята на приятелката си Салиха: „Ще те убия, Салиха!“.
На следващата сутрин тя вече се е прибрала у дома си. Семейният съвет е събран и Осман е взел думата, както винаги. Осман: „Не съм нервен. Питам, защото искам да разбера. Значи дойде този младеж, отведе те у дома си, връчи те на семейството ти, след това ти избяга и отново се върна у дома. Защо?!“ Салиха: „Не стана така. Тя първо дойде у нас, след това татко я доведе тук насила“. Майката: „Асийе, ти това момче не го ли искаш?“ Зафер й скача с грозни нападки, обвинявайки я в леко поведение: „Обикаляш, обикаляш и ще ми се върнеш в къщи, така ли?!“ Тогава Асийе скача, че няма да се омъжи по принуда. Ако ще се омъжва, да дойде да я иска като хората и тогава щяла да помисли. Салиха: „Момчето я завело в къщи и я оставило, за да иде на състезание. Като се върне, щели да се оженят, но тя му се ядоса.“ Зафер: „Виж какво, момиче, аз в тази къща няма да те подслоня.“ И й забива шамар. Асийе бяга от дома си.
Хелин закусва в едно кафене, появява се Иляс. Тя: „Не очаквах да се върнеш“. Той: „Ще се състезавам. Трябва да стана първи, ще дойде и спонсора. Тя: “Възбуден си. Първо си напълни стомаха. След това поспи няколко часа, до обед“. Хелин поръчва закуска и така, между другото Иляс изтърсва: „Ще ставам баща“.
Асийе кръстосва из поляните и реве. Иззад храстите я наблюдава Джемшит.
Зафер нервно кръстосва по терасата, баща му го гледа укоризнено. „Какво татко, пак ли аз съм виновен?!“ Бащата: „Повече не вдигай ръка на Асийе.“ Зафер си тръгва, пристига баща на Иляс: „Дойдох да видя Асийе“. Бащата на Асийе: „Няма я, майстор Сали, преди малко избяга. Всички са подир нея и я търсят. Нещо разстройващо ли се е случило на дъщеря ми при вас? Защо се върна обратно?“ Бащата на Иляс казва, че синът му е отишъл на състезание, щом се върне, всичко ще оправят по подходящ начин, да не се притесняват. „Асийе вече е и наша дъщеря“.
Иляс и Хелин в хотелската стая. Той се хвърля на леглото, а тя казва, че ще го събуди след два часа. „Не мисли за нищо, веднага заспивай“. Обяснява му, че му събира багажа и ще го изпрати на пистата. След това го пита дали е сигурен в решението си, защото спонсорът бил сериозен бизнесмен. На него не можело да му каже „отказах се“ и прочее. Отново го пита добре ли е помислил. „Да беше оставил това момиче да махне детето“. Иляс: „Аз това момиче го обичам“.
Осман и другите са сред полето, търсят Асийе. Осман и майката се чудя какво иска Асийе, а Салиха им казва, че иска една свястна дума, едно цвете, едно нормално предложение. Пита: „Много ли иска, като с животно я хвърли при родителите си“. В това време се обажда бащата на Асийе и се разбира за посещението на бащата на Иляс. Майката веднага предполага, че е дошъл да каже, че не я искат повече. А Осман предполага, че е просто театър.
В това време Асийе обикаля поляните. Още плаче и си мисли: „Ако ме обичаше, така ли щеше да постъпи. Би ли ме отвел с бой по главата и би ли ме хвърлил на майка си? Когато чуха за бебето, казаха, че бил принуден. И са прави. Колко бяха ядосани. Ако малко обичаха, така ли щяха да се отнесат?“. В това време пристигат близките й с колата. Намерили са я. Първа се затичва Салиха и й съобщава, че бащата на Иляс е дошъл да я отведе, че е казал, че тя вече е и тяхна дъщеря. Майката пък пита какво е положението в къщата на Иляс. Осман: „Какво ще е положението. Баща му има сервиз, той пък е калфа при него...“ и т.н. Малкият брат на Асийе: „Милата ми кака, остави, ако не обичаш момчето, не си длъжна да се омъжваш“. Осман грубо: „Хайде, върви си вкъщи, Асийе“. Тя скача и тръгва в обратна посока. Всички я следват. Осман: „Слушай, ти брат си убиец ли искаш да направиш?!“ Влачи я към колата, Асийе му се нахвърля, Осман й забива шамар. Салиха: „Стига, не я удряйте, бременна е“. Майката почва да нарежда – язък за хляба, дето била яла в къщата им. Щяла да убие брат си. Какво ще правим, пита и прочее. Нарича е безмозъчна. Салиха: „Какво толкова. Станалото, станало – ще се женят“. Асийе: „Нищо не разбирате. Влачи ме, удря ме...“ Майката: „За такава като теб боят е малко дори. Синът ми ще стане убиец заради тебе. Семейното ни огнище ще угасиш, бе дъще. Безбожница!“ Ипек: „Умолявам те, говори със Зафер. Ето, има момче, ще се женят. Осман, моля те, Зафер ще влезе в затвора, това момиче ще си остане ей така, бременно, говори с него“. Осман: „Аз за теб не бих си мръднал пръста, но виж състоянието на майка си и на сестра си. Жалко за теб, много жалко!“.
В барчето на хотела, където е отседнал Иляс, пристига Хелин със спонсора и неговата дъщеря. Запознава ги. Спонсорът отбелязва, че изглежда уморен. Иляс отговаря, че е малко развълнуван. Спонсорът му казва, че напълно му се доверява, а дъщеря му била негов голям почитател. Иляс: „Така ли, започни тогава малко по малко...“ Детето: „Татко не ми разрешава“.
Осман е повикал по спешност Зафер в магазина си. Зафер: „Къде е народът? Да не би да намерихте Асийе?“ Осман: „Намерихме я. Слава богу. С майка ти и сестра ти си отидоха всъщи, изобщо не се безпокой“. И докато го упоява с приказки му пробутва да изпие някакво хапче. „Хич не питай, гълтай“, му казва. Проверява го да не е скрил хапчето из устата си. После носи и уиски и отново настоява: „Сега изпий и това, на един път го изпий“. След което започва да разсъждава, че това, което се е случило на Асийе е нещо, което не може да се изтърпи. Да пази Господ, да не дава господ на човек да преживее такова нещо. Обаче винаги имало изход. Зафер пита да не би нещо да се е случило със сестра му, умолява го да каже, казва, че му се е стегнало сърцето. Осман: „Хайде, хайде, ще ставаш вуйчо!“ Зафер: „Какво? Вуйчо ли?!“ и отново посяга към уискито.
Действието се пренася в дома на Асийе, където на масата са Осман и вече напълно пияният Зафер, който пита с пиянски глас „Какво да правя, зетко, какво да правя“. Останалите гледат телевизия, където тръгва репортаж за състезанието и победата на Иляс. Зафер почти припада на масата. Осман успокоява, че няма нищо, ще поспи, ще се събуди сутринта и нищо няма да му има.
Иляс, Хелин, спонсорът и дъщеря му са в ресторант. Поздравяват се за победата в състезанието. Иляс се сеща, че майка му сигурно го е гледала и трябва да й позвъни. Хелин се опитва да го спре с думите, че ще й позвъни после, но Иляс става. В началото на разговора – поздравления, гледали го били, майка му го пита защо не е позвънил веднага след състезанието, тя самата колко пъти била звънила... Иляс обаче пита за Асийе и научава, че е избягала веднага, след като я е оставил. Той: „Как така ще избяга, майко. Как я оставихте?!“ Майката: „Че откъде да знам, синко! Хубост насила не става“. Той: „Аз не ви ли я поверих, как я оставихте“ и прочее. Затварят телефона и на масата между родителите се завързва разговор, от който става ясно, че майката е на страната на Иляс, а баща му не одобрява как е постъпил с Асийе и защитава момичето. Майката: „Какво да направи, той беше принуден, а виж каква хубава купа взе“. Бащата: „Хубаво, сега ще слагат бебето в купата“.
Иляс се връща в ресторанта и казва, че спешно трябва да тръгне, да го извинят. Спонсорът се опитва да го спре, казва му, че трябва да се договорят тази вечер, защото заминава за дълго, но Иляс е непреклонен. „И ние да ставаме тогава“, казва спонсорът, но Хелин скача да догони Иляс. „Чакай, каква глупост пак преследваш?! Бързо се връщай на масата“. Иляс: „Момичето е избягало и си е отишло. Ще махне детето, знам“. Хелин: „Ти подиграваш ли се с мен?! Човекът е седнал, готов е да стане спонсор... Ти луд ли си?!“ Иляс тръгва, а Хелин подир него: „Ако си тръгнеш, в този миг можеш да забравиш за всичко. Всичките си мечти. Виж, тук седи човекът, който може да те направи европейски шампион. Ако си тръгнеш, и аз ще се отдръпна от теб“.
Иляс пристига у Асийе, блъска по вратите, вика я да слезе, когато тя се появява, я извлича отново, качва я насила на мотора и отпрашват. Завлича я в някаква изоставена сграда и започват да се карат. Той: „Ще имаме дете“. Тя: „Теб какво ти пука какво ще имаме – нямаме“. Той: „Станах първи. Дойде да ме гледа спонсор, а заради тебе го оставих и тръгнах. Как скочих, как пристигнах, не знам. Оставих човека на масата. Защо правиш така?“ Тя: „Не се прави така женитба. Ти луд ли си, какъв си?! Ти мен дори не ме обичаш“. Той: „Обичам те, момиче, обичам те. Заради теб какво правя. Иначе Салиха като се обади, какво щеше да ми пука“. Тя: „Ако наистина ме обичаше, нямаше да ме зарежеш при тези непознати хора и да заминеш“. Той я прегръща: „Много се изплаших, че няма да мога да те намеря. Помислих, че си ме изоставила. Полудах, щом си помислих, че повече няма да мога да те видя. Много те обикнах. Ти си моята красавица. Недей повече да ме изоставяш и да си тръгваш, става ли?“ Тя: „Щях да си тръгна, но не те изоставих“. Той: „Бременна си, къде тръгна?“ Тя: „Ако не бях бременна, дори нямаше да поисках да се ожениш за мен“. Той: „Да, Асийе, щях да почакам още малко. Да станем малко по-силни. Но сега ще имаме дете, да чакаме ли, какво лошо намираш в това“. Тя: „Аз няма да се омъжа така, като наказание. Дори и да съм бременна, няма значение. Искам да се омъжа като хората“. Той: „Добре, Асийе. Сега те закарвам у вас, довечера идваме да те искаме. Става ли?“ Иляс къса полско цвете, коленичи и й предлага женитба. Казва, че я обича като луд. Тя приема. Следваща сцена: Асийе се е изправила пред майка си и й изброява какви храни иска за вечерта, когато ще дойдат да я искат, къде да седнат, ако не вали и прочее. Брат й отзад слуша с отворена уста. Същата сцена се разиграва и у Иляс. Майка му се държи за главата. Опитва се да му се кара, а Иляс казва, че проблемът не е нито бременността, нито някой се чувства задължен и ако ще се говори така, изобщо да не ходят.
В дома на Асийе. Иляс и родителите му са пристигнали да я искат. Тя черпи с кафе. Цари пълна тишина. Изведнъж бабата на Асийе пита малкия брат дали това момче е момчето от Истанбул с прословутия телефон. Осман получава СМС от Айча: „Как върви, дадохте ли момичето?“ Следва безсмислен разговор за това колко била хубава къщата на Асийе, че била старинна, вече не ги правили такива. Осман минава от къщите през колите, та стига до заключението, че едно време всичко е било по-хубаво. Дори женитбите били различни. Бащата на Иляс: „Причината за посещението ни е известна – да поискаме дъщеря ви Асийе за сина ни Иляс“. В този момент звъни Хелин. Иляс казва, че не е в положение да говори, но Хелин е леко груба и безапелационна. Казва, че се е влачила по корем, но е уредила нова среща със спонсора. Секретарката чакала отговорът му. Хелин му нарежда: „Утре сутрин знаеш първия ферибот, в 7 часа да си в моя офис. Аз ще те заведа, близо е до офиса“. Иляс казва, че ще дойде и прекратява разговора. Бащата на Иляс взима думата и казва, че преди да поиска Асийе, ще поиска първо нещо от Иляс, което той да обещае тук, пред всички. И започва – „Женитбата е нещо много голямо, много сериозно нещо. Имаме добър бизнес. Слава Богу, сервизът стига за всички ни. Разбира се, ако се работи. Оттук нататък състезания, мотори, всичко ще се приключи. Ще си гледаш работата“. Осман се включва в подкрепа на бащата на Иляс, казва, че вече не му подхожда да се състезава. Иляс: „Татко, намерих спонсор, затова се обадиха“. Майката на Асийе го прекъсва: „Ти подиграваш ли се с нас? Това момиче да не ти е играчка?“ И Иляс веднага: „Добре, добре, край на моторите, вече ще си гледам работата“. Осман: „Ама внимавай, даваш дума. Ние на тази дума ще се доверим, ще ти дадем момичето“. И накрая бащата иска официално ръката на Асийе. Другият глава на семейство с подходящите думи се съгласява.
Иляс влиза в сервиза оклюмал. Монтьорът го пита да не би да не са му дали момичето. „Дадоха я, бате“, отговаря Иляс. „Дадоха я, но ми взеха живота“. И разказва за условието, което е поставил баща му, да се откаже от моторите, в противен случай не искал момичето. Друг от монтьорите изказва съжаление, че това се случва, точно когато се е добрал до купата. „И точно, когато се добрах до спонсор“, добавя Иляс. „Малко остана да реализирам мечтите си. Затова работих с години“. Казва, че утре го чака спонсора за среща. Че ще му даде пълна подкрепа за състезанията. „Всичко беше много хубаво“. Вадят ракията, Иляс пие на един път.
В същото време Асийе плаче в леглото си. Мисли си, че мечтите на Иляс са съсипани. Пита се как може баща му да е такъв човек. Страхува се, че Иляс ще намрази и нея, и детето, и всеки път, щом го погледне, ще си спомня какво е загубил.
Монтьорът казва на Иляс, че вече има семейство, задава се дете, човек има отговорности, и той трябва да бъде мъж. Иляс обаче обръща нещата така – „Бащите винаги се ядосват, точно така.. утре ще ида, ще хвана този спонсор. И след това никой няма да може да ме хване. Ето го спонсора, парите идват, ще си взема и Асийе, ще си наемем една малка къща. Баща ми ще идва, ще си обича внука, ще ми слезе от врата“. Монтьорът: „Ето, това е. Нали ти казах, че винаги има изход“.
На сутринта Иляс спи. Алармата на телефона му звъни, но снахата Айча си казва, че и един час не я оставят на спокойствие в тази къща, влиза в стаята на Иляс и изключва телефона, без да го събуди. Междувременно Айча получава СМС от Осман да й се обади, ако е удобно. Тя му звъни. Осман е вече при колата и се кани да тръгне. Ипек го вижда от прозореца и се осъмнява къде е тръгнал толкова рано и с кого ли говори. Осман иска среща с Айча, тя го взима на подбив, че май вече не се безпокои от клюките. Той пък й казва, че ако не отиде, ще паркира през дома й и там ще я чака. На вратата я пресреща монтьора, идва да провери дали Иляс е станал навреме за срещата. Айча лъже, че е излязъл вече. Казва, че е чула алармата на телефона, след това бил излязъл. Монтьорът: „А ти накъде в този час?“ Айча: „Ще повървя. Сутрешна тренировка“. Монтьорът я кани на чай в сервиза, Айча отказва. „Да повървя тогава с теб?“ „Няма нужда, Тахир“. Той все пак тръгва с нея и я заговаря за предстоящата сватба на Иляс. Айча: „Каква сватба, бе. Момичето е бременно. Ще подпишат и толкова“.
В рибарника. Хикмет баба си сипва чай. Пристига Джемшит. „Стана ли? Седни, хапни хляб“. Джемшит гледа, че Хикмет баба пие гол чай и го пита няма ли поне сирене. Хикмет баба: „Няма. Свърши“ и изброява още куп неща за ядене, които са свършили. Джемшит: „Ще ида да напазарувам. И кебап ще ти донеса“. „А, донеси, донеси. Гладен си останах тук. И теб те нямаше. От рибата ми писна“. „Ами иди до градчето“. „Не мога, болят ме колената“. Джемшит: „Да взема една жена, да чисти, да готви...“. Хикмет баба не разбира: „Че една жена какво ще ни прави на НАС“. Джемшит: „Ще я наема, не така, както помисли“. Хикмет баба: „Няма ли да е срамно пред работниците“, но след това се сеща за позната жена, която готвела много добре.
Мариамах пристига на работа в къщата на Иляс. Фатма й казва, че предната вечер са ходили да искат момиче за Иляс. Познавам ли я, пита Мариамах. Фатма: „Познаваш я, я иди сложи кафе, и за себе си“. После си мисли: „От много хубаво семейство си взимаме момиче. Познаваш го, разбира се. Взимаме дъщерята на човека, който застреля сина ти“.
Зафер закусва. Вика Асийе да поговорят. Започва да разсъждава, че след всичко, което е станало, са я поискали, което е добре. Обаче въпросът има и друга страна – онова семейство нямало да иска да направи сватба. И защо няма да поиска – момчето им е единствено, брат му е загинал в катастрофа, би следвало да искат сватба. Но не биха поискали. Намесва се и майката. Асийе: „Майко, аз не искам някаква си сватба.“ Майката: „Ти не искай, аз обаче искам“. Зафер: „Това семейство си има име, чест. Няма да стане така. Ако няма сватба, ще ти наема една къща някъде и онова момче повече няма да ти види лицето. Ще го направя! Семейната чест няма да понесе едно сухо сключване на брак. Ще има сватба и ще поканя всички. И без това всички от участъка са наясно по тази тема. Да паднем по гръб ли? Ако онези (семейството на Иляс) кажат нещо такова, ще стане страшно“.
У Иляс на кафе Фатма разкрива пред Марияман коя е бъдещата им снаха. „Да, изгоряхме, Мариаман“.
Иляс се събужда в 9.25 часа: „Как така не е звънял“! Веднага набира Хелин: „Не ми е звънял часовникът, кълна се“. Хелин: „И аз ти звъних, затвори ми. Ако ти беше важно, нямаше да постъпиш така. Както и да е, Иляс, всеки сам избира живота си. Ще пратя да приберат мотора“. Иляс побеснява: „Какво толкова направих. Влюбих се в едно момиче!“ Фатма се притичва, но Иляс я изхвърля от стаята си и заключва вратата. Фатма звъни на Тахир: „Бързо ела, Иляс превъртя. Нищо не мога да направя сама. И баща му го няма“. Тахир: „Иляс вкъщи ли е? Не е ли излязъл?“ Към работника: „Отивам до Иляс. Нещо е станало. Боже, Боже...“
Осман се среща с Айча някъде край морето. Опитва се да я целуне, тя го отблъсква. „Какво става, Айча. Какво е това настроение?“ Тя: „Нали нямаше повече да се виждаме? Забрави ли какво каза? Няма да стане вече така. Не искам да си губя времето с женен мъж“. Осман: „Ти не можеш без мен“. Тя: „Свърши, Осман, свърши! Виж, звъни ти телефона, търси те жена ти, хайде, тичай“. Ипек: „Какво става, Осман. Излязъл си рано“. Осман: „Имам работа по сметките, какво има?“ Тя: “Ще ходя до центъра, ще се отбия при теб“. Той: „Скъпа, аз не съм в магазина, при счетоводителя съм“. Тя: „Добре, там ще дойда“. Осман: „Добре, върви ме чакай в магазина. Каква работа имаш при счетоводителя ми, за Бога“. Затваря. Към Айча: „Не се смей. Тази работа ако тръгне на зле, и ти ще пострадаш. Ще се разведа, Айча. Вече не издържам на тоя живот, ще се разведа“. Айча: „Та аз вече не те искам!“ Той: „Ти не можеш без мен! В най-къс срок ще те потърся, но сега трябва да тръгвам“. В колата: „Да не си си намерила някого? Айча, виж, не прави глупости. Казвам ти, че ще се разведа. Ти ми въртиш номера, но ще ти кажа, че това е много зле за теб. Писна ми на мен от тази къща, за Бога, писна ми вече. Ще си взема партакешите и ще си тръгна. Какво ме задържа?!“
В сервиза Иляс е като буреносен облак. Момчетата си говорят какво е положението – разказват, че не е отишъл на срещата и сега ще му приберат мотора. Тахир: „Как стана тази работа сутрина, не разбрах. Питах Айча, каза, че си излязъл. Била ти звъннала алармата и си излязъл“. Иляс се ядосва: „Приличам ли ти на някой, който е излязъл?!“ Пристига Асийе и иска да поговори с Иляс. „Какво става, добре ли си?“ Той: „Какво ли не стана, остави.“ Асийе му казва, че много съжалява за това, което е поискал от него баща му. И ако иска, да се откаже.“ Той: „Асийе, всичко това няма връзка с теб. Баща ми и без това отдавна иска да се откажа от моторите“. В този момент идват да приберат мотора на Иляс. Асийе: „Защо ти взимат мотора? Момент, какво става, къде го отнасяте?“ Към Иляс: „Аха, разбрах! Като е чула, че ще се жениш за мен, ти реже цялата си подкрепа. А ти ми казваш, че нищо не е станало, Иляс.“ Иляс: „Не говори глупости. Не съм в състояние да ти слушам глупостите“. Тя: „Не ги слушай, но аз това няма да го търпя. Баща ти те кара да зарежеш състезанията, Хелин си отдръпва подкрепата, майка ти постоянно ми подхвърля, че си принуден да се ожениш за мен. Аз пък не искам да се омъжа за теб. По този начин не бива! Не можем да го направим така. После ще мразиш и мен, и детето. Върви и си оправи живота. Аз повече няма да ти нося неприятности“. Тръгва си, а Иляс се разплаква.
Джемшит пътува с джипа си. Асийе търчи из поляните и плаче. Изскача пред колата му и той я блъска. Взима я на ръце и я качва в колата.
Ипек чака Осман в магазина. Той идва: „Откога ме контролираш и ме притискаш по този начин, г-жо Ипек?“ Тя: „Какво притискане, само се отбих. Минах да взема пари, ще пазарувам“. Той: „Толкова кредитни карти и банкови сметки не ти стигнаха, та идваш от мен да вземеш пари. Заповядай!“ и вади портфейла си. „Това, което ме дразни най-много на този свят, е ревнивата жена“. Ипак: „Браво, Осман. Повече няма да идвам тук. Съжалих, че изобщо дойдох. И пари не ти искам“. Става леко сдърпване и Осман намира в чантата на Ипек портмонето й.
Джемшит закарва Асийе в болница.
Хелин работи с партньора си. Съобщават й, че моторът е закаран. Той пита дали не праща нов мотор на Иляс. Тя отговаря, че си взима обратно вече дадения мотор. „Ние вече не подкрепяме Иляс Авджъ“. Партньорът й казва, че е чул, че Иляс ще се жени. Хелин отговаря – това не ме интересува, тази сутрин не дойде на важна среща със спонсор и аз си оттеглих подкрепата. Той: „Не се разстройвай. И без това беше прекалено млад за теб. Изобщо не разбрах как можа да се увлечеш толкова“. Хелин се ядоса и изгони партньора си, много любезно, с едномесечно обезщетение. После си казва: „По дяволите, Иляс. Виж до какво състояние ме докара. Кой си ти, бе, кой си ти!“
Джемшит чака да разбере какво е станало с момичето, което е блъснал. Една сестра му съобщава: „Съпругата ви е много добре, дойде на себе си. И бебето е добре, всичко е наред. Ще я задържим още малко, да я наблюдаваме“. При тези думи на сестрата, у него нахлуват спомени от раждането на собственото му дете през 1999 година. Съобщават му, че му се е родил син, че майката и детето са много добре. Влиза при Асийе: „Как си? Аз те ударих. Изведнъж изскочи пред колата ми. Много се изплаших. Слава Богу, нищо не е станало. Днес ще те задържат тук, ще ти направят изследвания“. Асийе: „Не, не, аз съм пределно добре. Ще си вървя. Да не ви създавам проблеми и на вас. Извинете ме. Главата ми беше много объркана, без да погледна, излязох на пътя.“. Джемших: „Не, не, стой. Чух че чакаш бебе. Аз ще съобщя на семейството ти. Ако ми дадеш номера на съпруга си...“. Асийе: „Никого си нямам. Нямам съпруг, нито семейство“. Край на епизода.
Мерси за мерситата Моля ви, момичета, няма нужда. Знаем се. Само юбилейната ни темичка има нужда от отпразнуване
Преди време Даж пусна анонса за 5-та серия на забрадката, но едва сега успях да го погледна. Ето какво ни очаква утре. Струва ми се, че това ще е последната серия без решаващото участие на Баръш. Май му идва времето да излезе на сцената.
Моето момиче с червена забрадка, анонс на 5-та серия
Асийе и Иляс са обгърнати от сватбено вълнение, насилвайки търпението на семействата си до крайна степен със сватбените приготовления в една изпълнена с безпорядък седмица. А пък Ипек вече е сигурна, че Осман й изневерява. Няма да се изчерпят средствата на Осман, за да я залъже, и докато обърква главата на Ипек, самият той ще се обърка. В сватбената нощ Хелин има голям сюрприз за Иляс. Асийе няма да посрещне никак добре тази изненада. Иляс е в трудно положение.
Моля ви, момичета, няма нужда. Знаем се. Само юбилейната ни темичка има нужда от отпразнуване Преди време Даж пусна анонса за 5-та серия на забрадката, но едва сега успях да го погледна. Ето какво ни очаква утре. Струва ми се, че това ще е последната серия без решаващото участие на Баръш. Май му идва времето да излезе на сцената.
Моето момиче с червена забрадка, анонс на 5-та серия
Асийе и Иляс са обгърнати от сватбено вълнение, насилвайки търпението на семействата си до крайна степен със сватбените приготовления в една изпълнена с безпорядък седмица. А пък Ипек вече е сигурна, че Осман й изневерява. Няма да се изчерпят средствата на Осман, за да я залъже, и докато обърква главата на Ипек, самият той ще се обърка. В сватбената нощ Хелин има голям сюрприз за Иляс. Асийе няма да посрещне никак добре тази изненада. Иляс е в трудно положение.
Препоръчани теми