Мари, ! Успях да изгледам последния епизод. Принцесата засънува султана. А сега и във фрагмана тази гледка със Сюлейман. Но защо ми се струва, че и на Сюлейман погледът е много разнежен? Сигурно Хюрем ще спаси бебчето на Ибрахим. Но това няма как да промени отношението й към него. Случката, ако стане така, показва само едно. Хюрем обича живота. За нея всичко е обстоятелства, които трябва да преодолява. Омразата към Ибрахим е омраза към човек, който застрашава нейния живот и този на децата й. Вижда се, че му казва някакви думи - при всички случаи ще бъдат свързани с преживяното между тях/неговите заплахи/. Може би какво означава за един родител да загуби най-скъпото си, детето ти, душата ти да е на косъм от смъртта. Много добър ход на Мерал. Това са линии, които показват правотата на всеки в онази обстановка и как никой не е застрахован от най-лошото. Няма недосегаеми хора. Всъщност дали си велик везир, султан, калфа или роб - мъката не ти е чужда. Любовта също, както и всички останали човешки чувства и страсти - добри и лоши.
От фрагмана - Бали бей на прозореца - ми заприлича на Зоро.