За ролята на учителя, родителя, домашното и още нещо

А дали на някой от бездушните чиновници, в които са се превърнали част от учителите на децата ни им хрумва, че за да реагира така едно дете причина има.
Не виждам как с наказанието прав в коридора, на тъмно в килера или върху бобени зърна в ъгъла се откриват причините.
Ако институциите са вдигнали ръце, ако госпожата не притежава търпение, за да поговори с детето и да разбере кое го провокира да реагира така, то това дете е обречено, независимо от средата, в която живее през останалото време, а то е несъизмеримо по-малко от времето, което детето прекарва "под грижите" на въпросната госпожа.
За поведението на детето има безброй причини, може и да не са в семейството, може някое дете да му е казало така, може да не иска да ходи на градина и по този начин да протестира,  както може баща му да бие майка му, но никой няма как да узнае каква е причината за това поведение, ако детето бъде мълчаливо наказано, а не изслушано.

съгласна съм с това, добре казано. Факт е, че има и такива учители, които си мислят, че възпитанието не е тяхна работа. А както аз казах в първия си пост, трябва паралелна работа м/у родители и учители!  

смятам, че е обречено, най-вече заради домашната среда, а не независимо от нея.
Времето може да е по-малко, но като тежест и авторитет на родителя е по-важно, тоест разделям количеството от качеството.
За последния абзац съм напълно съгласна, но за мен не ставаше въпрос за това каква е причината, а по какъв начин се протестира!

И едно "обречено дете" ще се превъзпита, почувства по- добре, промени, с подобно отношение?
Каква е ползата от това издевателство? Това бих искала само да знам.

Аз не одобрявам поведението на детето, да си кажа и аз.
А от поведението на "възпитателката" бих била изумена, ако не съм чувала  и за други подобни случаи. И не ме учудва и реакцията на майката, тя може да е всякаква, зависи от човека, един ще е шокиран, друг ще го е срам, трети ще е възмутен.
По-скоро ми е интересно това, че неприличното поведение на дете може да оправдае безумното след това поведение на учител.

Нова, никой, никого не оправдава. Това е сложен казус, който не може да се реши, погледнат само от едната камбанария... Не знам къде е генералният проблем, в свободията, която се шири на всякъде из държавата ни ли, в беднотията и оскотяването на хората ли, в родителите ли... или във възпитателите-учители?!? Има нещо сбъркано в цялата схема. Очевидно има проблеми (сериозни) с домашното възпитание на децата, очевидно е, че и учителските кадри не винаги са адвекатни... тотално липсва работа от страна на агенцията за закрила на детето...(с малки изключения, предимно по въпроси, свързани с бюрокрацията).
Поздравявам авторката на темата за заглавието...

      

      На ''лошото'' с добро се отговаря, както се казва. Ако подходиш негативно, няма как да очакваш нещо добро. Но си трябва по-различен подход към неглижирани деца. Жалко, че децата, до определен период, не са способни да се грижат за себе си.
      Те са най-потърпевши от всичко- и от грешките на родители, и от грешките на учители...
      За съжаление, на този етап, няма как да се контролира поведението и на едните, и на другите. Можеш само да се надяваш, че са свестни...


         
    Да...

Аз всъщност не видях  нито един родител тук, който да не призна, че  в конкретния  случай поведението на детето е далеч от представата ни за възпитание и че е нужна спешна  намеса. Въпросът оттук насетне  е какво представляват предприетите мерки и доколко адекватни са те, както и какъв е ефектът от тях. В случая нито са адекватни, нито имат някакъв положителен , възпитателен ефект.
Колкото до вината, тя е комплексна. Това на думи всички го знаем. Но на практика не го приемаме. Комбинацията от зле възпитаващи възрастни,  от нахални деца, копиращи поведението на родителите си, от контактите и на възпитаните деца с тези от първия тип в детскоградинска или училищна среда, от незаинтересовани учители, е като бомба със закъснител.Даже е без закъснител, опустошенията вече отдавна ги виждаме. Въпросът е, че не всички родители са от този тип, не всички деца са лоши и невъзпитани и  не всички учители са небрежни.Затова и дискусиите тук винаги са с малко по-остър тон. Родителите , критикувайки,  визират  безхаберните представители на гилдията и свестните такива явно  се засягат. От своя страна, в афекта си, те нападат родителите, като едно цяло, без да отчитат разликата между едни и други.Всеки гледа от собствената си камбанария, счита се за единствено прав, кръгът си остава затворен и диалогът между двете най-важни страни в този процес, родители и учители, върви трудно, а в някои случаи го и няма.

Това няма как да се промени скоро. Не знам какво е, манталитет ли...идея си нямам. Но не се търпи.

Това лято се прибрах. И бързах да се видя с приятелките си. Децата ни бяха в една група в ДГ. Разбрах, че директорката в последния момент се опитва да прави врътки с една от учителките ни от 1 гр и да не е допусне да преподава на децата до края - в ПГУ. Ами да сложи някаква друга, съгласна да работи 2 смени за 1 заплата. Та аверките направили подписка, жалба до РИО и директорката била принудена да отменя заповеди и да върне учителката ни в групата и да продължи да обучава децата ни. В началото на тази година родителите са събирали пари за черна дъска, т.к. директорката е още сърдита и не е предоставила за ПГУ такава. Така става като родителите се месят в нечий чужди сметки...но в крайна сметка това рефлектира в/у децата. Тук ще я осъдят директорката като стой та гледай.
От друга страна днес четох статия за момиче с аутизъм. Една майка била емигрирала в Австралия и се върнала в Ирландия да отгледа детето си, заради по-добрите условия за деца тук. Съвсем случайно преди години попаднала на първите реклами на айфон. И купила такъв за дъщеря си и вместо с хартиени флашкарти с телефона комуникацията се подобрила, дори детето започнало да говори с изречения по няколко думи. Нещо, в което никой не вярвал - че ще говори някога. Сега O2 и асоциацията на децата с аутизъм провеждат обучения на родители и дават айфони на кг /с някакви бонуси и ниски тарифи ест/.
Отношение!

Паралелната работа между родители и учители няма как да се случи така.
От този възпитателен метод има краткосрочен ефект и то само за душевния мир на този, който го е наложил.

Диалог може да има тогава, когато и двете страни го искат.
След като се сблъсках със среден курс на сина ми, не вярвам в това.
В детската градина и в начален курс инициатива изрична за диалог също не  е имало, случваше се някак естествено, когато отивах да си прибера детето от съответните заведения.
След 4-ти клас започна също така някак естествено диалог да не се случва, аз обратна връзка с училището нямам. Дори бележникът на детето ми не е попълван ежедневно.
Ама то и какво значение има, аз общо взето от темите тук бях останала с впечатление, че от първолаците се очаква да отиват на училище добре възпитани, защото каквото било-било, училището не възпитава, каквото се случило първите седем години е завинаги.
Сега вече преживявам прогрес в убежденията си и почти започвам да вярвам, че с възпитанието на децата се приключва първите три години. 
На тригодишна възраст те трябва вече да са абсолютно наясно как да се държат в обществото, а от детската градина никой да не разчита да възпита каквото и да  е в тях, независимо, че те са цял ден там, в среда от различни деца, там могат да проявят чертите си от характера, не у дома, когато са само с мама и татко.
И пак повтарам, не одобрявам това поведение, но не това е начинът то да бъде коригирано. Да не говорим, че почти съм сигурна, че това не е най-възпитаното и прилежно дете от групата, което изведнъж просто е решило да си покаже задника на учителката. Винаги има предисловие, ако учителките не са схванали навреме разни послания, то те ескалират в един момент. А всъщност работата им е точно да не се стига до такива случки, с навременни мерки, със своевременни разговори и с родителите, и с детето.

Чета и си мисля как може да се угоди на всички едновременно. Едни искат децата им да са на училище цял ден, защото са на работа. Други искат децата след обед да са вкъщи, за да могат да им помогнат повече. Трети не искат домашни за уикенда, защото хобитата трябвало да се уважат. Трябвало да се чисти, нямали време. Учителя да не правел така, да не правел иначе...
Поставете се на мястото на учителя за малко. И той има цели, които трябва да постигне. В учебниците има толкова много упражнения, че е невъзможно за един учебен час да се направят всички. И е неизбежно да не се дава домашно. Още повече, че на домашната работа се обръща огромно внимание. Ако не се даде домашно, при евентуална проверка, инспекторите ще линчуват учителите, защото според програмата ТРЯБВА да се дава домашна работа. Затова не е редно да обвинявате само учителите. Насочете се към по-горните слоеве на образователната система и потърсете обяснение от тях. Те изискват от учителите, учителите, в стремежа да изпълнят изискванията им, изискват от учениците. А вие, родителите, виждайки обема на домашните, отправяте поглед към учителите.  

Няма такъв филм......определят се правила и се спазват.
Всеки, който се опитва да угоди на всички е обречен на провал и все той ще е виновен.
Дали ще е в семейството, дали в клас, дали в работата......все тая.

Основен поведенчески проблем на всички нива е стремежа за заобикаляне на тези правила, но не и в промяната им с по-адекватни (примерно).

A kakво правим, когато тези домашни се дават, а не се проверяват? Определено съм ЗА да има домашни, но онзи ден забелязах, че в уч. тетрадка по английски от самото начало няма нито един подпис на учителката, нито една поправена грешка?Питам аз дъщеря ми дали им проверяват домашните - проверявали ги дежурните за деня( ученици), т.е. докладват на госпожата кой има домашно и кой не   Това само по себе си ми се струва безумно и безсмислено.Какъв е смисълът да се дава домашно в този случай, след като не се проверява? Аз мога да го проверя( и го правя), след като го е написала, но това моя работа ли е, питам аз?Ами ако не зная английски? Също така едвам убедих дъщеря ми, че за да научи език, трябва да си пише новите думи по няколко реда, няма как да ги научи иначе.Но госпожата им не го е поставила като изискване, като част от домашното.Съгласете се, че децата са на принципа( поне по мои наблюдения) - щом госпожата не ни е казала, значи не трябва да се прави.Та така....аз се хванах за английския, че ми е най-пресен случая, но е пълно с такива примери за недомслици, с които просто не знам как да се преборим. А, друг пример  - писали диктовка в клас( по български) и за домашно да си я препишат...до тук добре, но тази диктовка не беше проверена   Трябваше пак АЗ да я проверявам, за да не си я преписва и затвърдява грешките.Ей такива работи.Така че, ако домашните не са дадени адекватно, просто си губят смисъла.

Никита, не се навивай така. Когато моят стана в пети клас и аз бях с впечатлението, че са ги поизоставили.

До 4 домашните бяха много: по математика - тетрадката, в сборника /един е за ЗП, а друг за ЗИП/, ксерокопия за събота и неделя от други сборници; по български - тетрадка по БЕ, тетрадката по КРУ /е, тя не беше всеки ден/, диктовки, специално подбрани за нивото, на което са в момента; английски - думи за препис и упражн. в тетрадката; ЧО и ЧПр. - тетрадките се попълваха в почивен ден. Много роптаех не само срещу обема на домашните, но и че трябваше да ги подписвам първо аз, а за да ги подпиша, нали разбираш, трябва да им метна едно очо. За да сме доволни от обучението, учителката си върза кончето като ни вмени и някои задължения. Или дето има една приказка: "за да получиш..." и там каквото беше.

В 5 клас обемът на домашните значително намаля /пак недоволствах/, но пък така имаше повече време да си погледне уроците. Още на първата родителска среща учителките по БЕЛ и по Мат. казаха, че домашните ще се проверяват устно в час, защото влизат в много класове, а и покрай контролни, преразкази, писмени изпитвания и тестове за текущ контрол няма да могат да отделят време и за индивидуална проверка на домашното. Една начална учителка има около 20 деца, а при  учителка в среден курс са около стотина.
    

Преподавателката по математика на сина ми каза на родителската среща, че домашните ги проверява дежурен дали са написани, после пита имали ли са затруднения и решават и обясняват неясното. За контрол, тя самата през 1-2 часа им дава т.нар. "петминутки" - мини тест с по 1-2 задачки, които до една са от минали домашни - така реално проверява кой в час и кой не с домашните. Виждала съм ги тези тестчета, много са идейни. И на 3-4 такива петминутки взима средноаритметично и пише оценка.
Та нищо чудно и вашите учители да имат някакви такива системи за контрол.