„Всичко ще направя за това дете!” и пушенето

Акаша, говоря за практикуването на зависимостта, не за абстинентните симптоми, мислех, че съм го написала ясно. А както се вижда от твоя цитат, въпросните симптоми с промяна в поведението са единични случаи, за разлика, примерно, от хероиновата абстиненция.

Аха. Ми значи това: "При поемане на по-високи дози никотинът може да има и потискащо действие, характеризиращо се с отслабване на вниманието и понижаване на концентрацията."

А това е интересно:" Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност не е едностранен. От една страна почти всички изследвания показват, че той действа възбуждащо, но от друга - общоизвестно е, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да потиснат нервността и стреса. Това противоречие е наречено парадокс на Несбит."

Може, но отслабване на вниманието и понижаване на концентрацията не означава замаяност, неспособност за ориентация, неспособност да се владееш и всичките ония неща, които дрогата причинява. Двете неща са много различни едно от друго.

Е? Ти на това промяна в поведението ли му викаш - отслабване на вниманието и понижаване на концентрацията? При това в някакви огромни дози трябва да е никотинът. Сравнимо ли е това с полукомата на хероиново пристрастен или с опиянението на алкохолик? Наистина ли?

А за парадокса на Несбит - според мен обяснението е, че никотинът действа ободряващо, а успокоително действа физическото държане на цигарата и смукателното действие , не някаква съставка на тютюна.

Такъв случай наблюдаваме тук.

А с това количество за 15 години колко народ опуши? Или не ти се е случвало, защото 40 цигари, ей тъй, между другото могат да се дръпнат в обедната почивка и винаги някъде на открито, и без хора на които да пречат.

Или е напълно в реда на нещата да се критикуват хората за това че в момента правят нещо, което и ти си правила и то в особено големи размери и доста продължително.

Интересно как не ти се стори "по-разумно" да го направиш още първата година след като пропуши, а чак 15-тата. Нека оставим и останалите пушачите да си изживеят техните си 15 години (ако преценят че така искат), пък после да даваш акъл, кой как да се третира. Пък ако пушат по 20 на ден, мисля че за да има равнопоставеност, имат право на 30 години. Тъкмо на мен ми остават десетина и тогава ще си говорим като равни. В момента с тютюнопушенето ме биеш по всички параграфи, нищо че си горд непушач и държиш всички да разберат за това.

И тогава се застава пред дилемата - да бъда гаден пушач или изтрещял до фанатизъм непушач.  

И тогава се застава пред дилемата - да бъда гаден пушач или изтрещял до фанатизъм непушач. 
[/quote]

 Не мисля, че това са възможностите, има и друг вариант. Аз пуших около 7-8 години. На един 1-ви февруари 2006 г. мъжът ми, които пушеше от много по- дълго време дори по 2 кут. на ден, реши че ги отказва. Аз започнах да не пуша у дома и в негово присъствие, така постепенно намалявах цигарите, а и не пушех от петък вечер до понеделник сутринта. След решението ни за бебеправене взех окончателно решение- спирам цигарите. Припалвах 1 цигара на 2- 3 дни, от момента в който разбрах че съм бремена не съм слагала цигара в устата си. Не беше лесно, мисълта за цигарата ме изгаряше, да, пушеше ми се много.. Понеже имаме доктори в семейството нито един от тях не ми каза'' пуши, да не ти е зле''.
 И така, не пуша от 16 март 2007г., дразни ме изключително много миризмата на цигари. Ходя предимно по заведения, които са за непушачи, у дома гостите пушат на терасата. За жалост в любимите ни нощни заведения се пуши, но няма пълно щастие   Не чета лекции на никой, още по- малко пък на непознати, но това не ми пречи да има мнение по въпроса, нито пък ми дава право да го налагам на някого. Но, искам и на мен да не ми пречат с цигари на места, на който е забранено. Полудявам когато от колите се изхвърля пълен пепелници или ходейки до мен падне цигара, изхвърлена от някоя тераса. Ядосвам се когато едри момченца седнаха в част за непушачи и запалиха пред погледа на персонала. А направо откачих, когато ми се наложи да хвана такси с детето, а шофьорът с цигара в уста, след моята забележка ми каза'' оф, то на вашите деца всичко им пречи, ако искаш и аз да сляза''. Но това не е свързано само с пушенето, а манталитете и културата на хората.  Добре, че не ми се налага да пътувам често с такси или градски транспорт.
 Така, че определено мисля, че не съм била гаден пушач и не съм  изтрещял до фанатизъм непушач. Трябва да има повече толерантност и от пушачите и от непушачите  

О, аз отдавна съм го написала. Пак трябва да се самоцитирам, ето и целия текст, за да не ми го вадите от контекста.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=615169.msg19933411#msg19933411




Изобщо не отричам. Пушачите  се интересуват основно как да задоволят собствената си потребност, в по-голяма или по-малка степен.  Включвам и себе си естествено, точно от най-гадните пушачи съм била, които окупират помещение за пушене. Който иска да контактува с мен, трябва да търпи, ако не, може да напусне помещението. Пушачите да си седят по къщите, като не им харесва димът по заведенията. Ей, такива работи, не ви ли звучат познато?

Аз тачно затова го казвам, много добре знам за какво говорите. Била съм там.
Не сме на състезание, няма по какво да ви бия, но все пак съм го оставила зад гърба си и не мисля, че съм се лишила от нещо.


Не става въпрос само до какви физически реакции води зависимостта, а какво си готов да направиш, за да задоволиш потребността си от цигари. Просто не можете да разберете нито мен, нито останалите, защото сте подвластни на тази зависимост. Факт е, че не можете да я контролирате, колкото и да се заблуждавате. Ако можехте, нямаше голяма част да пушат бременни, примерно. Щом не можете да контролирате нещо, дори да успеете да го вкарате в някакви приемливи за вас или останарите граници, значи все пак му робувате малко или много..

Това е истината - манталитета и културата, изобщо светоусещането на човек не се определя единствено от това пушач ли е или не, но тук за поред път нещата се сложиха на тази плоскост.
Няма майка, която да подкрепи пушенето в периода на бременността, нито да затвори децата си в закъдена стая и да ги превръща в пасивни пушачи, но да се упрекват в това всички пушачи и да им се размахва пръст във всяко второ мнение именно с тези аргументи е в повече. То не бяха плюнки, то не беше наказателна отговорност и какво ли не. Всеки носи отговорност за себе си и семейството си. Какво ще даде и какво ще вземе, на/от децата си, не е ангажимент на външни хора, когато същия не е нарушил правата на друг, нито някакви законови норми. Ако пък се констатират нарушения, си има етапен ред и служби, които да вземат необходимите мерки, останалото e саморазправа /или по точно празни приказки/.




А ти на какво робуваш? Каква е тази мания да "надскочиш" себе си и на всяка цена да бъдеш единствено и абсолютно права. Много пъти тактично и не толкова ти беше казано, че прекаляваш, но не спря. Целият ти ентусиазъм е само думи, които не хващат декиш, защото нито са казани, както трябва, нито където трябва. Томове да изпишеш е все тая - на никого не помагаш, напротив настройваш хората срещу себе си.

Ели, мисля че сме от една и съща страна. И аз като теб просто един ден спрях да пуша. Но не разбирам, защо като закоравял пушач, искаш да омаловажиш отказването на цигарите. Ти би трябвало много добре да знаеш какво означава да си вземеш дневната доза от 40 цигари. Защото ако не беше зависима толкова много щеше да пушиш по пет.
Да оставим пушачите на мира и да не ги линчуваме. Отказването на цигарите не е свързано с бременността. Осъзнаването на зависимостта и желанието да се отървеш от нея, може да бъде мотивирано по различни причини. Съпругът ми ги отказа няколко години преди мен, защото не му се харчеха толкова пари. Много мои познати ги отказаха по същите причини. Отърваването от зависимостите, човек прави заради себе си, не заради някой друг. Аргументите са изцяло с оглед собствената личност и нужди. Това важи за всички зависимости. И, да! Никотиновата зависимост е най-слаба, измежду алкохолната и наркотичната. Тя е по-скоро въпрос на навици, социална и емоционална и по-малко физическа, но и такава.
На всички, които са отказали цигарите:   ! На всички, които искат да ги откажат:  ! На всички, които пушат  !

Не, не, не ги сравнявам, няма начин. Само отбелязах някои промени в поведението (разсеяността, според мен може да се причисли към поведението на човек), но те са нищожни.
За парадокса - да, възможно е.

Аз искам да пожелая на пушачите да осъзнаят по-бързо предимствата на това да не пушиш и да откажат цигарите безпроблемно. Тези, които не искат за мен са твърдоглави хора, но ако се съобразяват с околните естествено имат правото да се тровят колкото пожелаят.

Не, не съм такъв пушач.  Не пушех  покрай бременната си дъщеря. В нейното жилище винаги пуша на балкона.  Щастлива съм от клетките на летищата.  Може да изглеждам като маймуна, но мога да пуша, без да преча на другите.

Акаша, мен ако питаш, разсеяността си е част от характера направо. 

И аз винаги съм се съобразявала. По заведения рядко ходя, откакто влезе в сила забраната за пушене, съвсем разредих, не ми и липсват, голяма работа. Имам си къща, имам си балкон. 
над мен не живее никой, под мен също, така че и съседи даже не одимяваме.

На мен не ми звучи познато. Разни хора, разни идеали. Но не вкарвай всички в твоя образ.

А комуникацията обикновено предполага уважение към ответната страна и за съжаление изключва монолога. Слава богу - не живея в заблуждение и няма нужда някой да ми обяснява през пет минути колко съм заблудена. И не чакам някой да ми отвори очите. Не мисля че изисква особена интелигентност за да се проумее това все пак.