1. контролните органи
2. цинизмът в обществото
3. задоволяване с ниското заплащане
2. цинизмът в обществото
3. задоволяване с ниското заплащане
- Публикувана: 4 окт. 2011, 12:15 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2012, 12:31 ч.
Кои са трите най-основни проблеми на българското общество?
На мнението на 10 цента съм абсолютно.
Масово изпростяване-образованието ни е ООД.
Никакви ценности,даже не е модерно да си вежлив,учтив,честен,трудолюбив и т.н.
Агресията е като че ли единственния начин на младите да се справят,когато са безсилни.
Абсолютна посредственост на всички нива.
Масово изпростяване-образованието ни е ООД.
Никакви ценности,даже не е модерно да си вежлив,учтив,честен,трудолюбив и т.н.
Агресията е като че ли единственния начин на младите да се справят,когато са безсилни.
Абсолютна посредственост на всички нива.
Тъй че осъзнаване, осъзнаване, но да си имаме едно наум 
Осъзнаването ни като общество, Рокс.
Това дето Бояна му вика порастване на обществото.
В момента нямаме такова, размито е, разпиляно, поради всичките изброени в темата причини.
От друга страна, осъзнато се жиее много трудно сред неосъзнато обкръжение.
Имам предвид, сред децата е модерно да се подиграват на ученолюбивите, етикетирайки ги по всевъзможни начини. В обществото на възрастните е същото...
Колко трябва да си оскотял и инфантилен, че да не осигуриш средства за образование на детето си, понеже е момиче и "не му трябва"?
Осъзнаването също преминава през фази на обучение и психосоциална еволюция.
Да вземем Добри от с. Калипетрово. На него трябва ли му да знае какво представлява "израстването", освен ако не е свързано със земеделските култури?
Имам предвид, сред децата е модерно да се подиграват на ученолюбивите, етикетирайки ги по всевъзможни начини. В обществото на възрастните е същото...
Колко трябва да си оскотял и инфантилен, че да не осигуриш средства за образование на детето си, понеже е момиче и "не му трябва"?
Осъзнаването също преминава през фази на обучение и психосоциална еволюция.
Да вземем Добри от с. Калипетрово. На него трябва ли му да знае какво представлява "израстването", освен ако не е свързано със земеделските култури?
Тъй че осъзнаване, осъзнаване, но да си имаме едно наум
Осъзнаването ни като общество, Рокс.
Това дето Бояна му вика порастване на обществото.
В момента нямаме такова, размито е, разпиляно, поради всичките изброени в темата причини.
От друга страна, осъзнато се жиее много трудно сред неосъзнато обкръжение.
когато наистина стане нетърпимо.
Не знам на теб как ти се струва, но от моята гледна точка вече е нетърпимо.
Иска ми се да мога да сравня с други общества, но нямам жизнен опит в тази посока
когато наистина стане нетърпимо.
Не знам на теб как ти се струва, но от моята гледна точка вече е нетърпимо.
- индивидуализъм - "на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата" , "по кой да е начин, но сам ще се оправя"; "моят дом - моята крепост";
Aз също мисля, че повечето от изброените дотук са следствия, а не причини. Също така съм съгласна и с инфантилизма и непорастването като по общи категории, но в крайна сметка не можеш да пораснеш от днес за утре, колкото и да ти се иска.
Честно казано, не разбирам какво точно имате предвид под 'нетърпимо'. Сигурно е съвсем субективно, срещала съм го и други пъти, вкл. в интервюта на разни мъдри люде.
Честно казано, не разбирам какво точно имате предвид под 'нетърпимо'. Сигурно е съвсем субективно, срещала съм го и други пъти, вкл. в интервюта на разни мъдри люде.
Честно казано, не разбирам какво точно имате предвид под 'нетърпимо'. Сигурно е съвсем субективно, срещала съм го и други пъти, вкл. в интервюта на разни мъдри люде.
Какво ще бъде това нетърпимо мога само да гадая. Хората удивително много търпят и намират начин да се впият в някого или нещо, което да отговаря за живота им вместо тях.
Все едно да имаш в дома си 40 годишно безработно дете, което по цял ден да мрънка и да псува този несправедлив свят. Ако го изгониш може и да се окаже, че се справя съвсем добре и само, а и току виж разбрало, че отдавна не е дете.
У нас хората още настояват държавата да им е майка и татко и завързват с нея предимно емоционални взаимоотношения. Затова и с другите граждани на държавата се държат като ревниви братя и сестри. И лекарите са лоши, и учителите са лоши, и полицаите са лоши. Сал аз, бял и добър, но все не разбран и неоценен, необичан от родителите, прецакан от съдбата.
Според мен-апатията.Липсва ни хъса на едно истински гражданско общество. Смятам,че сме дресирани,т.е създава се умишлено хаос,атмосфера на разруха и безправност.Така една аморфна инертна маса се манипулира много лесно. Свидетели сме на социален аутизъм,който ни пречи да функционираме като общност.
Обществото си е било винаги такова и за напред ще бъде такова.
Няма да говоря с позитивизъм /че напоследък много модерно стана, че чак нагарча и дори сектантски започва да ми звучи/, а по-скоро с реализъм:
Хората са си едни и същи...няма нищо нередно и винаги си е било така. Ако погледнете в историята ще се убедите.
Винаги е имало група хора на върха /било чрез монархия, било чрез република/ и маси /къде недоволни, къде търпеливи, къде на ръба на революцията/.
Няма нищо ново под слънцето, че и чак да му поставяме диагнози.
Няма да говоря с позитивизъм /че напоследък много модерно стана, че чак нагарча и дори сектантски започва да ми звучи/, а по-скоро с реализъм:
Хората са си едни и същи...няма нищо нередно и винаги си е било така. Ако погледнете в историята ще се убедите.
Винаги е имало група хора на върха /било чрез монархия, било чрез република/ и маси /къде недоволни, къде търпеливи, къде на ръба на революцията/.
Няма нищо ново под слънцето, че и чак да му поставяме диагнози.
Препоръчани теми