Оставам в леглото при мама и тати!

Вярно е, че и аз съм консерва, но ако ще чакам децата да запят на семейната спаля, за да правя секс в хола, направо мога да изчакам и таткото да заспи, пък аз да си поканя гадже за диванчето в другата стая - точно като в тийнейджърските години, когато изчаквахме наш'те да заспят.

Всъщност, децата наистина не разбират какво точно се случва, когато родителите им правят секс в тяхно присъствие. Обаче, заради енергичните движения, звуците и т.н. - всички знаем как се получава  - има доста голям риск детето-свидетел да възприеме случващото се като акт на насилие. Това е основният проблем със секса в присъствието на деца, не "моралното разложение" 

т.е. вие по принцип не  чакате децата да заспят, а си правите секс когато ви падне....щото аз с будно, щъкащо между стаите дете, секс не мога да правя и да чакам кога ще подаде главичка любопитна, да пита какво правим или развеселено като ни види в леглото да реши, че е идеален момент за игра....

Абе и на мен ми е интересно , ама хич не смея да питам , че ще ми лепнат някоя квалификация !

За намазаните филии и терасата не сте ли чували? 
След 5-6 годинки на детето просто му казваме, че отиваме да се гушкаме. Не се е случвало да ни притесни нещо. Но преди тази възраст действахме само детето като спи или е на градина. 

аз на моят така ако му кажа е първа писта и той да се гушка, няма как да му кажа...а не...ти не може... може би е и до дете...ама ей на - на едни едно им е чудно как и защо...на други друго...важно е семейството да се чувства добре, удобно и щастливо в крайна сметка...пък кой как ще го постига - негова си работа, няма защо една сурия хора да цъкат насреща му...

Сега се замислих, че този тъй спорен спателен казус сигурно има връзка и с начина на живот на семейството като цяло.  

Ето например, нашите деца си лягат към 20.30-21.00, а ние - най-най-рано в полунощ. Тоест, независимо дали са лоцирани в спалнята или в детската, ще им се наложи да лягат, да заспиват и да спят в самота минимум 4-5 часа, което от своя страна обезсмисля всякакви леглови еквилибристики. А няма сила (нито ламя), която да ме сложи в леглото до тях посред бял ден.

Нашето си лягаше в 22 ч., ние в 24-1 ч., не е имало никакъв проблем, просто отиваше си лягаше, както вече уточнихме, не винаги спането в спалнята е свързано с гушене и т.н., така че ирониите са излишни

То и моят си ляга в 21,30-22 и заспива...ние си стоим поне до полунощ, често и до 1-2....че и денем си спи човека по 2-3 часа.... това не му пречи да иска да спим в една спалня или по-рано да спи в нашето легло...още по-рано пък си заспиваше в своето легло и на първото будене към 1 си го взимах при нас.

Не знам за какви иронии говориш, Не се сърди, аз се шегувам със себе си - не приемай, че всеки мой пост е адресиран към теб лично, плийз  

След като детето ще си ляга самичко някъде, ще заспива и ще се събужда тъй или иначе без родители до себе си, съвсем не намирам смисъл в инициативата. На него практически му е все едно дали впоследствие до него ляга някой и всички преждеизброени романтики за близост, нужди и т.н. някак губят тежест като аргументи.   Освен ако семейството не разполага само с една стая, разбира се.

Ами не му е точно все едно...не се буди сам, в крайна сметка знае, че скоро и ние ще си легнем, ако се пробуди нощем  ние сме там, като става сутрин ние сме там...
Романтика...никога не съм го правила заради това...първо почнах да го взимам защото бях на ръба да припадам от изтощение, понеже се будеше по 15 пъти на нощ, което даде  повече сън и спокойствие и за трима ни, после ест дойде навика...неговият и ест нежелание да си отиде в свое легло, докато просто ен стана тясно за трима, в крайна сметка се премести без никакви драми, в 1 ден, но държеше да спи на лапичка(диодче, синичко, то почти не свети, нещо там мъждука просто), сега съм го питала иска ли спалня (под наем сме в крайна сметка може за същите пари да намерим и тристаен), не иска, спалнята само за сън се ползва и от трима ни, той иначе като е в къщи  не седи сам стая ходи по мен и си играе около мен, адко залипсвам повече от 15 мин  от стаята идва да роверява какво правя и се заиграва около мен, не обича да е сам, не виждам причина да  има за сега собствена стая просто, освен че зимата ще трябва да отопляваме още едно помещение и евентуално да се превърне в склад на играчки...
Когато изпита нужда и желание ще се намери начин да си има стая със сигурност...но това някак естествено в повечето случаи става около пубертета... за сега така не си пречим взаимно и се чувстваме ок.
Ако са няколко децата им е по-добре собствена стая  разбира се...но тогава пак не са сами. А също не обичам особенно да спя сама в стая...никога не съм обичала, предпочитам да усещам нечие присъствие, пък ако ще и на животинка да е, не на човек.

Не към мен лично, а към всички, които не мислят като теб 

За другото - не при всички агрументът е гушкане.
Angel_Dust вече е писала - ако заспи в спалнята, спи непробудно и дълбоко, не се буди. Ако заспи в нейната стая, след 1 час става и отива на спалнята, колкото пътя я преместим, толкова пъти се връща. На следващия ден не може да си отвори очите, ние също, през целия ден сме като ударени с мокър парцал.
След 6 и половина - като вече поиска да спи в нейната стая, не се буди, спи цялата нощ.

Добре де, ами ако вие не си легнете цяла нощ на спалнята, където се е позиционирало детето? Ако заспите в хола на дивана, или гаднярски се натръшкате в неговата стая? Ще се буди ли през нощта да ви търси из апартамента?
Аз, ако имах дете в спалнята си, което не мога да изчегъртам, със сигурност бих направила такъв експеримент. Просто, за да ми е ясно - детето ми обича да спи на спалнята, или наистина търси непрекъснат контакт с мен и баща си.
Спомням си, че когато се роди синът ми, от някаква криворазбрана целесъобразност, го взех в нашата спалня. Ама той такъв шум вдигаше, че аз по цяла нощ не спях, защото се страхувах да не събуди баща си и каката, която къртеше в съседната стая. То не беше пъшкане, мъркане... Започнах да го слагам на спалнята - още по-голям ужас! Не стига, че шуми, ами и аз не смея да се отпусна да задремя, защото ме е страх да не го смачкам в съня си, или още по-страшно - татко му да не го смачка. Така, в абсолютно безсъние изкарах една седмица. Накрая, изтощена от среднощните бдения, се ядосах и, като дойде време да си лягаме с мъжа ми, грабнахме кошарката и изнесохме бебока в хола. Ей, то имало живот за мен, бре! Туй дете не гъкна /или поне не чувах скимтенето, а до рев не е стигал/, с баща му се наспахме като за световно. Оказа се, че всъщност иска да яде само веднъж на нощ /а преди, тъй като непрекъснато издаваше звуци, аз си мислех, че трябва непрекъснато да е залепен на гърдата ми/.
Та, вследствие на моя личен опит си мисля, дали не насилваме децата си да ни търсят, като им натрапваме присъствието си по време на техния сън още от новородени? Дали всъщност не предизвикваме неспокойствие по време на сън от това, че тропаме, шептим, някои дори правят секс в тяхно присъствие? Дали не провокираме и не произвеждаме това стократно будене през нощта заради факта, че като съвсем малки сме им шумкали на главите и те, естествено, са се пробуждали и това си е останало като навик? /както има хора, които нощем ходят до тоалетна, пият вода и изобщо се занимават с много други неща, освен да си почиват/.

А аз мисля, че на децата много успокояващо им действа хъркането на бащите, а не толкова гушкането с майките. 

Ние почнахме да спим с малката от момента, в който си стъпи на краката и започна да прави опити да прескочи решетката на кошарката. Събужда се , не реве, а просто катери. Иска да дойде при нас. Хванах я веднъж да пъшка полу прескочила. И така се започна спането заедно.  Обаче аз не се оплаквам от това. Бях спокойна, като я усещах до мен.