Вижте какво открих в БГРАБОТОДАТЕЛ:
Всичко което има нужда да знаете за Лагардер Сърврис България / Lagardere Service Bulgaria:
На кратко фирмата е неописуемо невероятното съчетание на международната корпоративна култура и българското - "Ако е за взимане мога да лапна вселената, ако е за даване - само ако имам опрян пистолет до главата."
Първо нека никой не прави грешното предположение че фирмата прецаква някой скришом - нищо че е често срещано явление. Имах неблагоразумието да се хвана на работа с тях, изядох си последователните главоболия - отговорността си е моя както и поуката.
ПОДРОБНОСТИТЕ:
Преди подписване на договор се прави явно старание да се държи потенциалния "партньор" в мъгла относно доста подробности - не и най-значителните, но събери достатъчно малки подробности които да правят проблем и се изправяш срещу сърдечна криза на промоция.
Едва след подписване на договор по-голям от енциклопедия Британика вие можете да работите с тях. Никой разумен човек не би подписал такова нещо но както знаем нашата мила родина подслонява много объркани хора на които първата им инстанция е надеждата а не разума. Аз естествено съм в това число. В този договор както се очаква по нашите ширини имате никакви права и всякакви задължения. Малкото което ви се полага е списано с юридически невалиден език - което поставя спазването му на добра воля а не на задължение. А и дори да има за какво да се захванете ви пожелавам успех в българската съдебна система. След като внесете аванс като гаранция за добро партньорство в хиляди лева/евро - в съотношение спрямо обекта и стоката която ви се поверява (при прекратяване аванса евентуално се връща). Вие започвате работа като управител на обект. Всичко е много хубаво докато не стигнете до дилемата как с комисионна около 1000-1500лв. можете да поддържате търговски обект отворен 12-14 часа дневно ВСЕКИ ДЕН.(+ извънработното време което неминуемо прекарвате там можем да стигнем до 15 часа.) Тази комисионна никой не обобщава дори грубо и можете да разберете само след като сте обвързани. В договора получавате само процент, а колко ще ви носи на практика не е ясно. Фирмата покрива стоката, но вие така или иначе сте обвързан с всякакви други разходи а и данъци защото не сте просто работник а управител на фирма посредник с всичките му задължения. В действителност вие сте просто работник с титли които снемат отговорности, разходи и разнородни товари от главната фирма която прибира почти цялата печалба. Това което залъгва хората да се захванат е фиксирания доход от около хиляда Евро за първото тримесечие. Както и представената потенциална финансова система за подпомагане (която де фактор се използва само като въдичка за ловене на риба). Да не говорим че преди подписване на договор бивате уверен как при проблем винаги можете да се предговорите като нормални хора.
До тук добре.
Сега вече подписал след всичките недомлъвки и ухажване сте гордия нов управител на един от техните обекти. Плащате си измислената сума от 150 Евро за „обучение” която един бог знае кой я прибира и се свежда до това някой „мениджър” да ви прати при някой друг работник „управител” като вас, който да ви обясни как се работи с POS-a (компютъра чрез който извършвате продажбите и вътрешното счетоводство). Тъй като този човек няма такива задължения и вие направо сте му натресен, ви обяснява на бързо и ви гледа на криво което така или иначе приключва за един два часа. Когато започнете работа и се озовете в технически неизправен обект вече започва голямото шоу. В качеството си на управител започвате да изисквате елементарни технически и хуманитарни условия за работа които уж ви се полагат, повечето от които са с цел подобряване на работоспособността (безопасност за живота включително) и тогава започва да тече водопада от „не, няма, не може, невъзможно, ще предам на... , ще се посъветвам с...”. Каква опасност за живота ще кажете в магазинче за цигари и вестници? Когато тече ток по металните стелажи защото целия обект е претупан ужасно, потенциален смъртен случай не е шега, колкото и да не е ваша работа носите отговорност.
Цялата „невъзможно”-ст много често се пренася в сферата на неща които всеки пети човек на улицата ще свърши за 30 лева. Но тъй като сте себе уважаващ се човек не можете да оставите обекта който ви се полага да има подигравателни недостатъци - отивате до строителния магазин или където е необходимо и ако имате необходимата грамотност и по скоро находчивост свършвате работата на собствени разноски, най-малкото да не ви се подиграват хората с които си имате уважение, нищо че това не е ваша работа. Не можете да очаквате че ще имате какъвто и да било успех в света ако обекта ви е пълен със смехотворни проблеми лесно забележими от всеки човек.
До тук пак сте добре защото макар и напълно вражеска между фирмена атмосфера (защото колкото повече настоявате за адекватност толкова повече ви мразят) вие все пак правите жертва в името на това да си изкарвате хляба. Ако продължавате да настоявате настават скандали и ви се напомня като на помияр че вие не можете да общувате така с тях. Трябва да искате аудиенция и да си мерите приказките защото това са кралски особи от планетата Марс. Не можете просто да говорите на простосмъртния книжовен български език с тях. Всичките прищявки на моменти биха засрамили хора които изкарват седем цифрени суми месечно. На страна това че едно сако и вратовръзка не могат да си сложат както се полага.
След това неволята праща френски представител - хората имат име и франчайз които да пазят. Този от пръв поглед посочва недостатъците които описвате и ви навличат конфликти от месеци. Тогава естествено реакцията на фирмата спрямо инспектора е такава каквато бихте очаквали на кипящо от раболепие отроче чийто баща току що е хванал в много срамна издънка. Ако пък имате способността и обмените няколко приказки на английски с този човек, после хората от фирмата ви гледат сякаш притежават спомен от това как сте заврели четири/петте си крайника в някоя част на тялото и че в момента не могат да си отмъстят. Ако пък имате и нещастието да сте в обект на улицата, можете направо да се сбогувате с хигиената и здравето си, защото цял ден дишате ужасен прах, задължен сте да държите вратите широко отворени, а отоплението което имате е под всякаква критика в случаите в които работи. За личните си вещи трябва да бдите постоянно защото за персонала е предвидено едно голямо нищо. Бутате си ги между стоката и се надявате да не бъдат откраднати.
До тук на светлите места по света вече се водят дела за морални, телесни и материални щети, а още не сме стигнали до основния проблем.
Когато започнете да работите със софтуер върху който лежи цялата ви вътрешно счетоводна система а той е технически неизправен и сакат по какъвто и да било стандарт дори български, тогава вече се виждате в песен а да не забравяме че това е върху бавен и забиващ компютър. И това дори не е най-лошото. Най-непоносимото е че тези хора имат постоянен достъп до счетоводните ви данни и могат да ги променят и трият както си искат. И когато администраторите им се насерат а те го правят - вие еднолично носите цялата материална отговорност. Предполагам парите за качествена програма просто са дадени на някой връзкар който е изцвъкал някаква приумица за да ги прибере. А из фирмата ще намерите достатъчно роднини и други свързани хора с управляващия апарат. Всъщност така и най-често се прилъгват хора. Мен ме свърза човек с който си имахме уважението. Когато видите за какво става въпрос вече след няколко месеца работа, отчаяно искате да предговорите условията си на работа, но ви казват да си гледате работата и ако не ви харесва да си заминавате, което на практика не можете да направите без да изтекат още три месеца. Почти всеки ден сте посещаван от началници, които постоянно ви тормозят дори когато успявате да си вършите работата качествено въпреки условията. Поне петима различни началника се отбиват при вас и всеки е със собствено мнение. Идва единия мениджър и ви казва да преместите някаква стока еди къде си, идва другия той ви казва да я преместите другаде. След време двамата се срещат и почват да спорят. Тези и още всякакви видове началници постоянно ви висят на главата, макар и да работите НЕПРЕСТАННО. Трябва да им угаждате, да ги изслушвате, да им се обяснявате и всичко това докато обслужвате клиенти. Няма затваряне за зареждане на стока, няма за ревизия, няма за обедна почивка, няма нищо. А тъй като обекта има нужда от постоянна организация и поддръжка вие това трябва да го вършите в извънработно време а понякога то отнема часове. Те не са вас - те си работят 8 часа и се прибират вкъщи, няма да ви чакат да свършите работа в 3 часа след полунощ за да дойдат тогава да се обясняват или в интервала между 3 и 7 часа когато почвате пак работа. Не можете току така да затворите обект без разрешение което никога не получавате. Та каквото ще да правите ще го правите докато обслужвате клиенти и след работа. Възможно е да затворите без санкция при сериозна авария или бедствие, а санкцията е неколкократно средния дневен оборот - или с други думи повече от колкото изкарвате за цял месец. Та сложете сега 12-14 работно време 1-2 часа транспорт, 2-5 часа извънработно обслужване на обекта което се случва често. И сами си правете сметка колко време ще имате за каквито и да било общочовешки нужди, камо ли за нещо друго, а да не забравяме че утре/днес пак сте на работа 12-14 часа. Дори най-прокълнатите китайски емигранти не биват мачкани с такива условия. А те поне могат да си хванат шапката и на момента да си тръгнат, може и пари да нямат но няма да имат и заробващ дълг ако го направят. Каквато ще работа да имате обекта трябва да е отворен и да се обслужват клиенти, така че по български правите всичко едновременно за сметка на качеството на всичко което правите. Когато парите ви вече не стигат за нищо, камо ли за психиатрична терапия от стреса пускате предизвестие. Разбирате че още 5 човека се отказват заедно с вас и правите три месечна ревизия на смешните няколко стотни артикула. Разваления софтуер казва че им дължите 5000 лева в загуби след което вие правите ревизия по касови бележки и стокови разписки. Привеждате я в писмен вид където всичко е ясно и се оказва че сте вътре с десетократно по малко пари, което е неизбежно докато постоянно ви насилват да избързвате и да осчетоводявате неща докато обслужвате клиенти.А ако днес сте се събудили в 5 часа и тръгнете да осчетоводявате след като свършите в полунощ грешките са ви гарантирани. Привеждате им този неопровержим документ и си чакате аванса минус реалната загуба една година защото в офиса им няма кой да погледне едномесечния ви писмен труд доказващ вашата правота. Макар и да има началници за каквото може да ви хрумне се оказва че в цялата фирма има един човек който води ревизиите и тъй като пет „управителя”/”работника”/роба на обекти напускат едновременно този човек е претоварен. Цялата софтуерна помия директно се завещава на човека който поема обекта след вас и се прави всичко възможно този човек да не се срещне с вас. Ако мине номера мине, човека започва да си води счетоводство върху вече сбъркани цифри.
Срещате се с този човек и виждате вече че са му завъртели главата с неформални обещания и потенциално финансиране. Но то е като еврофондовете към България. Парите уж трябва да стигат до хората по определен начин. Но на практика нещо запецват от към този който трябва да ги раздава.
А за печалба нека въобще и не говорим. Няма как да си „партньор”(роб) и да имаш печалба. Фирмата е най-великото кожодерство с което съм се сблъсквал през живота си и никак не преувеличавам. Колко други фирми в България знаете на които колкото ПОВЕЧЕ оборот им правите толкова повече се СМАЛЯВА процента комисионна която ви дават. Един вид дори за тези 12-14 часа който работите - през ЦЯЛОТО време да продавате стока непрестанно, процентите така са навързани че прихода е равносилен на гавра с труп. В повечето обекти нямате нито осигурен санитарен възел, нито вода. А сте задължен да чистите с вода ако ли не има финансова санкция. Когато видите колега „управител” на обект който работи като че го плющят с камшик и е принуден да ползва тоалетната на Мак Доналдс вече искате не искате се осъзнавате колко сте потънал, събирате парцалите и си тръгвате защото не сте работеща машина а човек за който на никой няма да му пука ако умре като куче и се строполяса на пода докато връща ресто на някой клиент. Разбирате че дори светлинната скорост не е способна да ви отърве от тях достатъчно бързо. Ако не си донесете стол от вкъщи не можете и да сядате за 14 часа, дори когато няма клиенти. Те поемат разплащането за стоката която имате, но с всички проблеми от фирмите снабдители трябва да се занимавате изцяло вие. А въобще няма да говорим как половината им обекти според дори българските закони не могат и да съществуват.
Както и да го гледате тези хора нямат НУЖДА, да работят с никаква коректност. За тях е достатъчно постоянно да обвързват хора на слука които да им поддържат криво ляво потока на работа - оборотите да текат и при евентуално несъгласие да си задържат аванса който при всички положения многократно покрива каквито и да било неумишлени щети които можете да им нанесете. А да не говорим че имат щедра система за финансиране от Франция която в никакъв случай не стига до крайния „партньор”. Имат си огромен офис в центъра на София, от служебни автомобили до служебни клечки за зъби в офиса. Казват ти „управител си, наеми персонал”. -Еи сега ще платя на персонал да работи магазина 12-14 часа ВСЕКИ ДЕН със 1500 лева, ще платя фирмени данъци, заплати, осигуровки, счетоводител, чистачка, консумативи и от тези пари ще ми остане нещо с което да се яде дори хляб и сол. Този човек излезе жив от тази среща само защото по някаква луда случайност се въздържах да не му разпоря гърлото със зъби на място още като го чух, а и ще го изкарат жертва после ще трябва да го лежа.Прибави минималното три месечно предизвестие и имаш роби които издържат от 3 месеца до 1 година работейки за теб докато вече ФИЗИЧЕСКИ не се срутят от работата. Шапка на тояжка братче. Плащаш нищо и половина и стоварващ всички изгодни за прехвърляне задължения и отговорности на човек който бачка докато свят му се извие и падне на легло. В моя случай семейството сподели товара. Ами ако си сам? Оставаш сам. Ако се опиташ да наемеш някой да работи ще ти се изплюе е лицето и ако магазина ти затвори когато трябва да е отворен неустойката не само ти взима заплатата но и те вкарва в непосилен дълг особено ако аванса който си внесъл е основния ти капитал. И така. Ако нямате резерви и няма на кой да разчитате съвсем спокойно можете да останете без жилище чрез съдебно погасяване на дълговете и да си пукнете в някоя канавка на улицата или в болница след сблъсък с тази фирма. Та те нужда от етика нямат, схемата работи, балъците с надежди са неизчерпаем ресурс у нас.
В крайна сметка хора - бягайте от работа с тях по устремено от колкото бихте бягали от смъртта. Каквито и да си ги мислите, не можете да прокопсате във фирма която има горе долу толкова началници колкото и работници - на една каса да имате над хиляда транзакции дневно и да се чудите какво да правите, а единственото с което да могат да ви изненадат да е някой нов шеф. Ако сте клиент - няма и с какво да ги запомните освен с пакетче носни кърпи за 3 лева и половината им артикули които на 10-20 метра са на половин цена. Хората са там по съгласие. Оставете ги да си учат житейските уроци като мен. И въпреки всичко има кой да работи за тях. Човека който пое след мен го срещнах и му обясних. Той не ми повярва. Все едно съм седнал да си измислям всичките тези подробности една по една специално за да го заблудя него. От рано стана ясно каква репутация ще си изградят и за следващата вълна „партньори” вече имат добавени клаузи за конфиденциалност но късно, разбра се змийското гнездо вече.
Каква е цялата работа с французите? Нищо особено. Тяхната схема е изчислена, тя е добра и работи, дай я обаче на алчни и мърляви български ръководители и получаваш всички задължения от нея без почти никоя от привилегиите които са предвидени към тях. Тези хора които видях от Франция, изглеждаха уравновесени и знаеха как да си вършат работата. Само че в крайна сметка цялата история е български ръце, а и колкото и да не ни се иска във Франция комерса е стабилна сила и единствения изход от ситуацията е ако французите затворят българския филиал или го дадат на някой друг. Не са тъпи, знаят много добре за какво става въпрос, но не си правят особения труд да му повлияят. Все пак дължимите суми им се отчитат редовно, и никой не им създава легални проблеми. А какво им пука за някакви хора които сами са се набутали между чука и наковалнята с което са заети през по голямата част от денонощието. Те нямат време да се изкъпят и да си сготвят вечеря преди да се проснат в кревата и да заспят като застреляни, та с какви пари и време по съдилища ли ще ходят, с българската не работеща съдебна система ли ще се занимават, правосъдие зад граница ли ще търсят?
Още инфо: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=513873
Всичко което има нужда да знаете за Лагардер Сърврис България / Lagardere Service Bulgaria:
На кратко фирмата е неописуемо невероятното съчетание на международната корпоративна култура и българското - "Ако е за взимане мога да лапна вселената, ако е за даване - само ако имам опрян пистолет до главата."
Първо нека никой не прави грешното предположение че фирмата прецаква някой скришом - нищо че е често срещано явление. Имах неблагоразумието да се хвана на работа с тях, изядох си последователните главоболия - отговорността си е моя както и поуката.
ПОДРОБНОСТИТЕ:
Преди подписване на договор се прави явно старание да се държи потенциалния "партньор" в мъгла относно доста подробности - не и най-значителните, но събери достатъчно малки подробности които да правят проблем и се изправяш срещу сърдечна криза на промоция.
Едва след подписване на договор по-голям от енциклопедия Британика вие можете да работите с тях. Никой разумен човек не би подписал такова нещо но както знаем нашата мила родина подслонява много объркани хора на които първата им инстанция е надеждата а не разума. Аз естествено съм в това число. В този договор както се очаква по нашите ширини имате никакви права и всякакви задължения. Малкото което ви се полага е списано с юридически невалиден език - което поставя спазването му на добра воля а не на задължение. А и дори да има за какво да се захванете ви пожелавам успех в българската съдебна система. След като внесете аванс като гаранция за добро партньорство в хиляди лева/евро - в съотношение спрямо обекта и стоката която ви се поверява (при прекратяване аванса евентуално се връща). Вие започвате работа като управител на обект. Всичко е много хубаво докато не стигнете до дилемата как с комисионна около 1000-1500лв. можете да поддържате търговски обект отворен 12-14 часа дневно ВСЕКИ ДЕН.(+ извънработното време което неминуемо прекарвате там можем да стигнем до 15 часа.) Тази комисионна никой не обобщава дори грубо и можете да разберете само след като сте обвързани. В договора получавате само процент, а колко ще ви носи на практика не е ясно. Фирмата покрива стоката, но вие така или иначе сте обвързан с всякакви други разходи а и данъци защото не сте просто работник а управител на фирма посредник с всичките му задължения. В действителност вие сте просто работник с титли които снемат отговорности, разходи и разнородни товари от главната фирма която прибира почти цялата печалба. Това което залъгва хората да се захванат е фиксирания доход от около хиляда Евро за първото тримесечие. Както и представената потенциална финансова система за подпомагане (която де фактор се използва само като въдичка за ловене на риба). Да не говорим че преди подписване на договор бивате уверен как при проблем винаги можете да се предговорите като нормални хора.
До тук добре.
Сега вече подписал след всичките недомлъвки и ухажване сте гордия нов управител на един от техните обекти. Плащате си измислената сума от 150 Евро за „обучение” която един бог знае кой я прибира и се свежда до това някой „мениджър” да ви прати при някой друг работник „управител” като вас, който да ви обясни как се работи с POS-a (компютъра чрез който извършвате продажбите и вътрешното счетоводство). Тъй като този човек няма такива задължения и вие направо сте му натресен, ви обяснява на бързо и ви гледа на криво което така или иначе приключва за един два часа. Когато започнете работа и се озовете в технически неизправен обект вече започва голямото шоу. В качеството си на управител започвате да изисквате елементарни технически и хуманитарни условия за работа които уж ви се полагат, повечето от които са с цел подобряване на работоспособността (безопасност за живота включително) и тогава започва да тече водопада от „не, няма, не може, невъзможно, ще предам на... , ще се посъветвам с...”. Каква опасност за живота ще кажете в магазинче за цигари и вестници? Когато тече ток по металните стелажи защото целия обект е претупан ужасно, потенциален смъртен случай не е шега, колкото и да не е ваша работа носите отговорност.
Цялата „невъзможно”-ст много често се пренася в сферата на неща които всеки пети човек на улицата ще свърши за 30 лева. Но тъй като сте себе уважаващ се човек не можете да оставите обекта който ви се полага да има подигравателни недостатъци - отивате до строителния магазин или където е необходимо и ако имате необходимата грамотност и по скоро находчивост свършвате работата на собствени разноски, най-малкото да не ви се подиграват хората с които си имате уважение, нищо че това не е ваша работа. Не можете да очаквате че ще имате какъвто и да било успех в света ако обекта ви е пълен със смехотворни проблеми лесно забележими от всеки човек.
До тук пак сте добре защото макар и напълно вражеска между фирмена атмосфера (защото колкото повече настоявате за адекватност толкова повече ви мразят) вие все пак правите жертва в името на това да си изкарвате хляба. Ако продължавате да настоявате настават скандали и ви се напомня като на помияр че вие не можете да общувате така с тях. Трябва да искате аудиенция и да си мерите приказките защото това са кралски особи от планетата Марс. Не можете просто да говорите на простосмъртния книжовен български език с тях. Всичките прищявки на моменти биха засрамили хора които изкарват седем цифрени суми месечно. На страна това че едно сако и вратовръзка не могат да си сложат както се полага.
След това неволята праща френски представител - хората имат име и франчайз които да пазят. Този от пръв поглед посочва недостатъците които описвате и ви навличат конфликти от месеци. Тогава естествено реакцията на фирмата спрямо инспектора е такава каквато бихте очаквали на кипящо от раболепие отроче чийто баща току що е хванал в много срамна издънка. Ако пък имате способността и обмените няколко приказки на английски с този човек, после хората от фирмата ви гледат сякаш притежават спомен от това как сте заврели четири/петте си крайника в някоя част на тялото и че в момента не могат да си отмъстят. Ако пък имате и нещастието да сте в обект на улицата, можете направо да се сбогувате с хигиената и здравето си, защото цял ден дишате ужасен прах, задължен сте да държите вратите широко отворени, а отоплението което имате е под всякаква критика в случаите в които работи. За личните си вещи трябва да бдите постоянно защото за персонала е предвидено едно голямо нищо. Бутате си ги между стоката и се надявате да не бъдат откраднати.
До тук на светлите места по света вече се водят дела за морални, телесни и материални щети, а още не сме стигнали до основния проблем.
Когато започнете да работите със софтуер върху който лежи цялата ви вътрешно счетоводна система а той е технически неизправен и сакат по какъвто и да било стандарт дори български, тогава вече се виждате в песен а да не забравяме че това е върху бавен и забиващ компютър. И това дори не е най-лошото. Най-непоносимото е че тези хора имат постоянен достъп до счетоводните ви данни и могат да ги променят и трият както си искат. И когато администраторите им се насерат а те го правят - вие еднолично носите цялата материална отговорност. Предполагам парите за качествена програма просто са дадени на някой връзкар който е изцвъкал някаква приумица за да ги прибере. А из фирмата ще намерите достатъчно роднини и други свързани хора с управляващия апарат. Всъщност така и най-често се прилъгват хора. Мен ме свърза човек с който си имахме уважението. Когато видите за какво става въпрос вече след няколко месеца работа, отчаяно искате да предговорите условията си на работа, но ви казват да си гледате работата и ако не ви харесва да си заминавате, което на практика не можете да направите без да изтекат още три месеца. Почти всеки ден сте посещаван от началници, които постоянно ви тормозят дори когато успявате да си вършите работата качествено въпреки условията. Поне петима различни началника се отбиват при вас и всеки е със собствено мнение. Идва единия мениджър и ви казва да преместите някаква стока еди къде си, идва другия той ви казва да я преместите другаде. След време двамата се срещат и почват да спорят. Тези и още всякакви видове началници постоянно ви висят на главата, макар и да работите НЕПРЕСТАННО. Трябва да им угаждате, да ги изслушвате, да им се обяснявате и всичко това докато обслужвате клиенти. Няма затваряне за зареждане на стока, няма за ревизия, няма за обедна почивка, няма нищо. А тъй като обекта има нужда от постоянна организация и поддръжка вие това трябва да го вършите в извънработно време а понякога то отнема часове. Те не са вас - те си работят 8 часа и се прибират вкъщи, няма да ви чакат да свършите работа в 3 часа след полунощ за да дойдат тогава да се обясняват или в интервала между 3 и 7 часа когато почвате пак работа. Не можете току така да затворите обект без разрешение което никога не получавате. Та каквото ще да правите ще го правите докато обслужвате клиенти и след работа. Възможно е да затворите без санкция при сериозна авария или бедствие, а санкцията е неколкократно средния дневен оборот - или с други думи повече от колкото изкарвате за цял месец. Та сложете сега 12-14 работно време 1-2 часа транспорт, 2-5 часа извънработно обслужване на обекта което се случва често. И сами си правете сметка колко време ще имате за каквито и да било общочовешки нужди, камо ли за нещо друго, а да не забравяме че утре/днес пак сте на работа 12-14 часа. Дори най-прокълнатите китайски емигранти не биват мачкани с такива условия. А те поне могат да си хванат шапката и на момента да си тръгнат, може и пари да нямат но няма да имат и заробващ дълг ако го направят. Каквато ще работа да имате обекта трябва да е отворен и да се обслужват клиенти, така че по български правите всичко едновременно за сметка на качеството на всичко което правите. Когато парите ви вече не стигат за нищо, камо ли за психиатрична терапия от стреса пускате предизвестие. Разбирате че още 5 човека се отказват заедно с вас и правите три месечна ревизия на смешните няколко стотни артикула. Разваления софтуер казва че им дължите 5000 лева в загуби след което вие правите ревизия по касови бележки и стокови разписки. Привеждате я в писмен вид където всичко е ясно и се оказва че сте вътре с десетократно по малко пари, което е неизбежно докато постоянно ви насилват да избързвате и да осчетоводявате неща докато обслужвате клиенти.А ако днес сте се събудили в 5 часа и тръгнете да осчетоводявате след като свършите в полунощ грешките са ви гарантирани. Привеждате им този неопровержим документ и си чакате аванса минус реалната загуба една година защото в офиса им няма кой да погледне едномесечния ви писмен труд доказващ вашата правота. Макар и да има началници за каквото може да ви хрумне се оказва че в цялата фирма има един човек който води ревизиите и тъй като пет „управителя”/”работника”/роба на обекти напускат едновременно този човек е претоварен. Цялата софтуерна помия директно се завещава на човека който поема обекта след вас и се прави всичко възможно този човек да не се срещне с вас. Ако мине номера мине, човека започва да си води счетоводство върху вече сбъркани цифри.
Срещате се с този човек и виждате вече че са му завъртели главата с неформални обещания и потенциално финансиране. Но то е като еврофондовете към България. Парите уж трябва да стигат до хората по определен начин. Но на практика нещо запецват от към този който трябва да ги раздава.
А за печалба нека въобще и не говорим. Няма как да си „партньор”(роб) и да имаш печалба. Фирмата е най-великото кожодерство с което съм се сблъсквал през живота си и никак не преувеличавам. Колко други фирми в България знаете на които колкото ПОВЕЧЕ оборот им правите толкова повече се СМАЛЯВА процента комисионна която ви дават. Един вид дори за тези 12-14 часа който работите - през ЦЯЛОТО време да продавате стока непрестанно, процентите така са навързани че прихода е равносилен на гавра с труп. В повечето обекти нямате нито осигурен санитарен възел, нито вода. А сте задължен да чистите с вода ако ли не има финансова санкция. Когато видите колега „управител” на обект който работи като че го плющят с камшик и е принуден да ползва тоалетната на Мак Доналдс вече искате не искате се осъзнавате колко сте потънал, събирате парцалите и си тръгвате защото не сте работеща машина а човек за който на никой няма да му пука ако умре като куче и се строполяса на пода докато връща ресто на някой клиент. Разбирате че дори светлинната скорост не е способна да ви отърве от тях достатъчно бързо. Ако не си донесете стол от вкъщи не можете и да сядате за 14 часа, дори когато няма клиенти. Те поемат разплащането за стоката която имате, но с всички проблеми от фирмите снабдители трябва да се занимавате изцяло вие. А въобще няма да говорим как половината им обекти според дори българските закони не могат и да съществуват.
Както и да го гледате тези хора нямат НУЖДА, да работят с никаква коректност. За тях е достатъчно постоянно да обвързват хора на слука които да им поддържат криво ляво потока на работа - оборотите да текат и при евентуално несъгласие да си задържат аванса който при всички положения многократно покрива каквито и да било неумишлени щети които можете да им нанесете. А да не говорим че имат щедра система за финансиране от Франция която в никакъв случай не стига до крайния „партньор”. Имат си огромен офис в центъра на София, от служебни автомобили до служебни клечки за зъби в офиса. Казват ти „управител си, наеми персонал”. -Еи сега ще платя на персонал да работи магазина 12-14 часа ВСЕКИ ДЕН със 1500 лева, ще платя фирмени данъци, заплати, осигуровки, счетоводител, чистачка, консумативи и от тези пари ще ми остане нещо с което да се яде дори хляб и сол. Този човек излезе жив от тази среща само защото по някаква луда случайност се въздържах да не му разпоря гърлото със зъби на място още като го чух, а и ще го изкарат жертва после ще трябва да го лежа.Прибави минималното три месечно предизвестие и имаш роби които издържат от 3 месеца до 1 година работейки за теб докато вече ФИЗИЧЕСКИ не се срутят от работата. Шапка на тояжка братче. Плащаш нищо и половина и стоварващ всички изгодни за прехвърляне задължения и отговорности на човек който бачка докато свят му се извие и падне на легло. В моя случай семейството сподели товара. Ами ако си сам? Оставаш сам. Ако се опиташ да наемеш някой да работи ще ти се изплюе е лицето и ако магазина ти затвори когато трябва да е отворен неустойката не само ти взима заплатата но и те вкарва в непосилен дълг особено ако аванса който си внесъл е основния ти капитал. И така. Ако нямате резерви и няма на кой да разчитате съвсем спокойно можете да останете без жилище чрез съдебно погасяване на дълговете и да си пукнете в някоя канавка на улицата или в болница след сблъсък с тази фирма. Та те нужда от етика нямат, схемата работи, балъците с надежди са неизчерпаем ресурс у нас.
В крайна сметка хора - бягайте от работа с тях по устремено от колкото бихте бягали от смъртта. Каквито и да си ги мислите, не можете да прокопсате във фирма която има горе долу толкова началници колкото и работници - на една каса да имате над хиляда транзакции дневно и да се чудите какво да правите, а единственото с което да могат да ви изненадат да е някой нов шеф. Ако сте клиент - няма и с какво да ги запомните освен с пакетче носни кърпи за 3 лева и половината им артикули които на 10-20 метра са на половин цена. Хората са там по съгласие. Оставете ги да си учат житейските уроци като мен. И въпреки всичко има кой да работи за тях. Човека който пое след мен го срещнах и му обясних. Той не ми повярва. Все едно съм седнал да си измислям всичките тези подробности една по една специално за да го заблудя него. От рано стана ясно каква репутация ще си изградят и за следващата вълна „партньори” вече имат добавени клаузи за конфиденциалност но късно, разбра се змийското гнездо вече.
Каква е цялата работа с французите? Нищо особено. Тяхната схема е изчислена, тя е добра и работи, дай я обаче на алчни и мърляви български ръководители и получаваш всички задължения от нея без почти никоя от привилегиите които са предвидени към тях. Тези хора които видях от Франция, изглеждаха уравновесени и знаеха как да си вършат работата. Само че в крайна сметка цялата история е български ръце, а и колкото и да не ни се иска във Франция комерса е стабилна сила и единствения изход от ситуацията е ако французите затворят българския филиал или го дадат на някой друг. Не са тъпи, знаят много добре за какво става въпрос, но не си правят особения труд да му повлияят. Все пак дължимите суми им се отчитат редовно, и никой не им създава легални проблеми. А какво им пука за някакви хора които сами са се набутали между чука и наковалнята с което са заети през по голямата част от денонощието. Те нямат време да се изкъпят и да си сготвят вечеря преди да се проснат в кревата и да заспят като застреляни, та с какви пари и време по съдилища ли ще ходят, с българската не работеща съдебна система ли ще се занимават, правосъдие зад граница ли ще търсят?
Още инфо: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=513873