Публикувана: 19 септ. 2011, 19:49 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2011, 10:52 ч.

да получиш истинско писмо....

4 477
48
1

# 30 20 септ. 2011, 15:36 ч.

Мнения: 6 304

Последното писмо,което получих беше съвсем скоро - преди няколко месеца. Не беше хич романтично, защото е от .......бившия хазаин на дъщеря ми Confused

Останали някакви сметки за доплащане, и човечецът понеже не ми знае тел. - написал ми писъмце bowuu

# 31 20 септ. 2011, 18:40 ч.

Мнения: 371

Наскоро изрових цяла кутия с писма от преди 10 години. Писани са от най-добрата ми приятелка, която почина преди доста години съвсем неочаквано. Стана ми много мило. Тези писма и няколко снимки са ми единствените материални неща останали от нея.
Не , че ако бяха емейли нямаше да ги пазя в конкретния случай, но силата на думите с почерк на скъп човек е много въздействащо и много по-истинско.

# 32 20 септ. 2011, 18:59 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 889

Последното... може би много отдажна
Но си пазя чат кореспонденцията с мъжа ми. И картичките от коледните инициативи на бг-мамма

А иначе в семейния архив имаме интересно писмо. Написано е от дядото на съпруга ми до баба му. Носи дататта 1917, от фронта.

На допълнителен лист към писмото има и литературна разработка на Хамлет Mr. Green

А самото писмо е написано като стихотворение с уникално красив почерк

Последна редакция: ср, 21 сеп 2011, 16:45 от Titina

# 33 20 септ. 2011, 21:31 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 715

Последното, което получих е от преди четири години, от една мила възрастна жена, с която се запознахме на морето. Аз също й отговорих с хартиено писмо, докато го пишех ръката ми сама напираше да пише : ) накрая на изреченията Simple Smile

Иначе и аз имам кутия със спомени, тригодишна кореспонденция с гадже, с което ни деляха 200 км и много други мили писма...

# 34 20 септ. 2011, 22:10 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 239

Цитат на: Azzy в пн, 19 сеп 2011, 21:50

примерно билетче за градския транспорт с цена 6 стотинки, с едно "Обичам те" на гърба.

Боже, колко сладко Heart Eyes

!!!
Наскоро намерих една много стара бележка от преди 20тина години - молба за последен шанс Grinning

... Май други ръкописни писма си нямам.
Иначе обожавам да пиша на ръка. Дори чуваствам, че ми липсва писането и усещането за красиво изписани страници. В училище и в университета имах огромен мазол на пръста от писане.
А наскоро говорих с една позната, която посещава лекции за допълнителна квалификация тук в един университет и тя разказваше как отишла с бележник и химикалки на първата си лекция и с изумление установила, че била единствена с тези пособия - всички били със слушалки и записващи устройства Confused

# 35 21 септ. 2011, 09:50 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Преди 5 години. С приятелка в Германия, и дете имахме проблеми с интернет-а тогава, и двете с бебета, и решихме да си пишем класически. Страхотно беше, аз с бебе в количка, по градинките, и си пиша писмата от различни места, като отбелязвам часа и мястото на писанието.

По време на следването ми пък бях на специализация в Хамбург, тогава интернет се ползваше само от клуб и с всичките си приятели си пишехме писма.

И аз имам папка със спомени, вътре са писмата!

Препрочитам си ги!

# 36 21 септ. 2011, 16:26 ч.

Sunshine state
Мнения: 12 186

Изобщо не си спомням кога за последно съм получавала писмо(и дали изобщо съм).От както се помня има интернет и го карам на мейли. Embarassed

# 37 22 септ. 2011, 03:33 ч.

Мнения: 1 175

За последните десет години съм получила точно едно писмо, миналата година. Беше доста разочароващо, и ми припомни защо вече нито пиша, нито получавам. Беше от майка ми, която от носталгия към хартиените писма решила да ми напише нещо. Та, звучеше нещо от рода на "иска ми се да ти напиша нещо, но не знам какво, тъй като вчера говорихме по телефона и понеже се чуваме и си пишем мейли често, нямам нищо ново за казване, пък и докато получиш това писмо сигурно ще се чуем още еди колко си пъти"... Затова според мен хартиените писма са по-удачни за хора които не общуват често, и помежду писма могат да насъберат материал, така да се каже.

Също така, не съм съгласна че електронният свят ни е отнел емоциите или приятелствата. Който го е грижа за теб и иска да ти напише нещо, ще го направи независимо дали е на хартия или на екрана. Важно е посланието. Най-скъпата ми кореспонденция е точно по имейл - когато бях в гимназията и чуждестранните ни учители си заминаха по съответните им страни, но запазихме контакт и си пишехме дълги имейли. С нетърпение чаках да си проверя пощата, сърцето ми се ускоряваше само като видех съобщението "Имате поща!" - като в онзи филм. Усещането беше не по-малко вълнуващо отколкото очакването и отварянето на хартиено писмо. И досега си пишем дълги и качествени имейли с тези хора, макар и още по-рядко, но все още се вълнувам. Който го мързи да пише, нека се оправдава с дигиталната ера, но за мен е само това - оправдание.

# 38 22 септ. 2011, 14:26 ч.

София
Мнения: 4 349

Много отдавна не съм получавала писмо на хартия. Летят имейли налява и надясно и това си е - по-бързо, по-удобно. Колкото да романтиката - когато човек иска и един имейл може да изглежда романтично и да си го пазиш дълго, пък може и да си го принтираш. Е няма да е с почерка, но смисълът и чувствата са същите.

# 39 22 септ. 2011, 18:44 ч.

Мнения: 2 381

По пощата преди 10 г., с магнит на хладилника преди 3 г.
И аз бих ти изпратила писмо по поща за р. ден, Коледа, ей така. Ако решиш пиши адреса на лични.

# 40 22 септ. 2011, 18:50 ч.

Мнения: 814

Никога не съм получавала истинско писмо.

# 41 22 септ. 2011, 19:31 ч.

Мнения: 655

Аз доста често получавам писма и от приятели и от интитуции с които работя. Тук е прието да се ишат и пращат писма и пощенските услуги да на добро ниво.

# 42 22 септ. 2011, 20:50 ч.

Мнения: 3 997

Не помня кога съм получила последното си писмо. Трябва да е било преди повече от 20 години.

Но наскоро разглеждах стари снимки. Освен обичайните на хора от семейството, загледах една снимка на моя съученичка. Тогава се наричахме една друга с гръмкото "най-добра приятелка". Трябва да сме били около 6 клас. По-интересното беше, че като обърнах отзад, на гърба имаше посвещение "За тогава когато сега ще бъде някога".

По онова време сигурно е било някакво клиширано лексиконско лафче. Прочитайки го след толкова години обаче се замислих как човек абсолютно автоматично може да напише нещо, на което времето да придаде дълбочина каквато дори той самият едва ли е вложил. Така е то – прахта и слънцето - обичайни неща, но се наслоят върху парче хартия и ето ти магията четвърто измерение.

От снимката ме гледаше съученичка във възраст пубер и с типичната пуберска безумна прическа. Зяпах поне 10 минути. Отначало с носталгия. После с уплаха. Сигурно от тежестта на времето. Не можах да се справя с внезапната си емоционалност, поздравих се с късмета, че поне съм доживяла въпросното „тогава” и прибрах снимката.

Внезапните изблици на емоции, свързани с живота като такъв, не зная как да ги овладявам. А често ме спохождат. Има хора дето живеят само в настоящето – закуската, работата, семейството, отпуската… Мислят теоретично за времето и живота само ако са обект на последния касов филм, гледан в мола. И то само докато трае прожекцията.
Искам и аз да съм така.

# 43 22 септ. 2011, 22:08 ч.

Мнения: 2 216

Цитат на: BirdsFlu в вт, 20 сеп 2011, 10:32

Обичам да пиша на на ръка. Самия начин на обмисляне на думите е по-различен, когато няма Backspace и Delete, организацията на мисълта е съвсем друга.

Обожавам тетрадки, тефтери, химикалки... ,РАЖДАНЕТО на един текст върху хартия за мен е магия, която не мога и не искам да заменя...

Пазя си писма и картички от приятели и ми ства мило като ги намеря, подреждайки някое чекмедже....
П.С.
Все още пращам и получавам хартиени картички, но писмо скоро не съм писала/получавала Blush