що за "мъже" (или хора като цяло) отглеждаме?

Ейй, колко обичате да драматизирате не е истина.

Били сме се изродили, не сме били същите хора вече, държавата ни била скапана......
Няма да ви писне да мрънкате...тц,тц,тц...

Винаги е имало и ще има мърша в стадото.

Още една история с "мъж": зареждам газ, по-скоро оставям колата да я заредят и се нареждам да платя. Пред мен - капризен клиент, сетил се в последния момент за фактура, нещо в системата се прецаква, чакаме 1-2 минутки. Имам уговорена среща на около 200 км, но се усмихвам на касиерката, плащам с карта, отново нещо запецва, мак се губи време, накрая си пожелаваме бодро хубав ден и се отпрявам към колата. През това време след мен се наредили 3 коли и ставайки ясно, че се насочвам към първата, се почва едно форсиране на двигателя от тоя, дето е след мен. Също с такава бодра крачка се отправям към колата, хвърлям на предната седалка чантата, бележките, картата и посягам към колана. В това време чувам как онзи ляга на клаксона и след това започва да псува. В тоя момент станах като огнедишащ дракон, изкрещях да млъкне, щото съм чакала на опашка (що ли ми трябваше да му давам обяснения) и го питах, дали ако не бях 55 кг с розова блузка и фибички в косата, щеше да е толкова курназ? Тръгнах,нямаше смисъл да бавя и другите, но все още ми е обидно от реакцията на тоя ... Много исках да чуя отговора му лично, а не през вратата на колата, защото такива се завират като мишки, когато си срещнат "противника" лице в лице.

Това днешното не са мъже бе.
Едно време какви мъже имаше ехейййй....

Ех, някои дори не знаем какви мъже е имало едно време 

нали 

Аааа, истории с такава порода мъже, колкото си искаш. Най-честия случай- в градския транспорт. Редовно ми се случва да отстъпвам място на възрастни хора, бременни жени, майки с бебета, докато  " мъжете в трамвая се крият зад вестници", както пеееше Богдана Карадочева. Да не говорим колко често се притичвам да вдигам тежки  куфари, за да помогна на някоя женица да си качи багажа по отвратително високите и неудобни стъпала в автобусите. Автобусът стои, шофьорът псува, мъжете наоколо с интерес гледат как жената се мъчи да си избута саковете нагоре. Съвсем прясна случка, на спирката на Военна Академия. Вървя отгоре, откъм Орлов мост, но съм много далече от тази спирка. Все пак виждам, че е спрял автобус и стои необичайно дълго време. Наближих спирката и тогава разбрах какво се случва. Една много възрастна бабичка се опитва да слезе. Стигнала е до първото стъпало, но то е доста високо и не смее да прекрачи до тротоара. И стои така и се мъчи. Автобусът също стои, вътре пълно с хора( мъже, здрави и прави), стоят , гледат и нервничат, че автобусът се бави. На самата спирка пък хората, които искат да се качат, вместо да хванат бабичката и да я свалят, отиват към другите врати. Хванах бабичката и я подкрепяйки я, и помогнах да слезе. И понеже съм си тотален шемет изпратих автобуса с " големи нещастници сте хора...".  Някой отвътре ме напсува, но изчака автобусът да тръгне и така в движение...мишка! Ако го бях докопала, щях да го смъкна с ритници и да пребия, така и така не бяха мъже, а някакви абсолютни желета.

Изненадващо, но съм съгласна с теб. Наскоро в други теми и по друг повод се опитвах да обясня това, но... не се възприема много-много. Някакси се очаква, че човек и сам се довъзпитава. Така е. Пък и на-просто казано аверите и средата също имат значение. Но основополагащо си е възпитанието в семейството.

Отделно от това... все ми се струва, че човек когато е на гребена на вълната (разбирай младостта, парите, кариерата, секса...) рядко мисли за това колко неизбежна и самотна е старостта. Много важно ако някаква старица паднала. Та тя е некрасива, неинтересна, небогата. Безчуствени сме.

aniese, жалка картинка  

Снощи един "мъж" блъсна сервитьорка. Таблата падна на земята и всичко се разби на парченца. (Добре, че никой не пострада) Всички се вторачихме в него, очаквайки поне да се извини - но не. Ухили се гузно и само вдигна рамене.

Аз съм майка на момче. И съм на мнение, че до голяма степен възпитанието (домашно, улично, училищно) е решаващо. Примерът - също.

И все пак тези мъже от примерите са нашите съпрузи, братя, синове, бащи, роднини, приятели. Ние живеем с тях, ние ли ги направихме такива и по-различни ли сме?

Хексе, човек за близките си понякога не може да носи отговорност, та камо ли за Сульо и Пульо.

Ами именно! Можем да напълним темата с потресаващи случаи, но наблюдавам как майките учат децата си да не се извиняват. Било унизително, техните деца не може да са допуснали грешка, не са такива.
Не било нарочно, нямало нужда от извинение.
И когато някой все пак реши да каже извинявай, другия му отговаря : "разкарай се".
Ами другия път и то няма да се извини.

И после пълним теми, "Накъде отива светът?"

Можете само да съжалявате....   


Подобно поведение е преди всичко продукт на домашното възпитание.И не е нужно постоянно да се повтаря на едно дете кое  е добро,лошо,как да помага на другите или да ги защити.То просто гледа и копира родителите си.
На подобен "мъж" от примера най-вероятно и родителите са същите темерути.
Това е виждал човека ,това е научил.

Интересно ми е, считащите, че причината за поведение като това на останалия безучастен млад мъж се корени във възпитанието, не са ли срещали семейства с по двама (и повече) сина, които са коренно различни в реакциите си към такива ситуации? Няма нужда от златна ябълка за да е ясно, че и една майка да ги е раждала и отглеждала, мъжете не са само продукт на тяхното възпитание.
Отделно, не съм съгласна с акцента върху "мъжете" - също така безучастна би могла да бъде и жена.


И какво излиза - някои родители сякаш отглеждат не деца, а его-та, и пак сред тях има такива, които въпреки натякването колко ненужно и унизително е това, ще помогнат, ще се извинят и ще постъпят по присъщия им начин - човешки.

Ще дам примера, който е дала Julianna. За човека, който се е разкрещял на сина ѝ , че му е смазал крака. не видях обаче да е писала, че детето или тя самата са се извинили или, че му е направила забележка да е по-внимателен. Възможно е и така да са постъпили, не го е написала. Ако човекът отсреща е бил получил извинение, възможно е и той от своя страна да се извини за реакцията си.