Публикувана: 14 септ. 2011, 17:52 ч.
Последно мнение: 14 окт. 2011, 16:23 ч.

Болката от загуба спира ли някога...

5 375
42
1

# 30 11 окт. 2011, 09:00 ч.

Мнения: 410

Мила kroelahai много съжалявам за детенцето ти Flowers Rose

Винаги когато прочета в този подфорум нечия нова история винаги ми става тежко и болно че мъката няма край, че малки и невинни дечица си отиват и сълзите ми не могат да спрат newsm45

Днес се навършва един месец откакто моето малко момиченце, моята малка Йоанка я няма. Болката така и не намалява. Толкова много ми липсва, сърцето ми се къса от мъка като си помисля че сега щеше да си е при мен и да си я гушкам и целувам, нещото което така и не успях да направя. Тя никога не разбра какво е това майчина прегръдка. smile3518

На всичко отгоре днес ни се обадиха да кажат че резултатите от аутопсията са излезли. Страх ме е какво ще прочета там. Страх ме е да разбера в действителност колко много се е мъчело детенцето ми.

# 31 11 окт. 2011, 10:05 ч.

Мнения: 1 574

Цитат на: joli24 в вт, 11 окт 2011, 09:00

Мила kroelahai много съжалявам за детенцето ти Flowers Rose

Мила силно те прегръщам Hug

за Йоанка

# 32 11 окт. 2011, 10:14 ч.

Мнения: 56

След близо три месеца мислене защо така се случи, най-после разбрах истината.
Аз просто не ставам за майка. Господ се е смилил над малкото ми момченце и си го е прибрал още преди да ми го даде истински. Тези девет месеца през които го износих навярно са били истински ад за него. Такива нерви и чудесии бяха, се чудя как изобщо е оцеляло мъничето ми.
Напоследък постоянно крещя и изпадам в истерии. Голямото ми момченце само търпи депресивното ми състояние, милото на мама. newsm45

# 33 11 окт. 2011, 10:52 ч.

Мнения: 410

Миличка kiki_monik изобщо не допускай да си мислиш че не ставаш за майка. Аз също преминах през такава бременност, но ние не сме знаели какво всъщност се случва. Не може да се обвиняваш за това, защото ние не сме хората който да разбират тези неща и сме се доверили на тези "лекари". Ние сме ги обичали и сме ги чакали с толкова много желание, не бива дори и за момент да мислиш че не ставаш за майка. Знам колко ти е тежко повярвай ми аз съм в абсолютно същото състояние. Само че при мен всичко това си го изкарвам на съпруга ми, който не знам до кога ще ме изтърпи. Бъди силна не само заради себе си, а и заради детенцето което имаш. То има нужда от теб сега. Прегръщам те и да знаеш имаш моята подкрепа Hug

# 34 11 окт. 2011, 13:19 ч.

Мнения: 646

kiki_monik ще станеш майка и още как Hug

и то най-хубавата Flutter

,а дечицата ни не са виновни ама хич и моето голямо момиче ме изтърпя първия месец,но се осъзнах,че и тя има нужда от мен/нас.Те не го преживяват като нас,но и тях ги боли..хем бебенцето го няма,хем мама плаче а таткото е объркан отвякъде,на кой първо да угоди,утеши,прегърне и т.н Незнам защо трябваше всички да минем през това а и няма да разбрем,затова в този труден живот САМО НАПРЕД,макар и с тази огромна болка,която ще е с нас до края на дните ни.
Има смисъл да продължиме сигурна съм,някой има нещо впредвид отгоре за нас.

joli24 Hug

кураж мила! Аз си взех епикризата,така разбрах какво всъщост се е случило ooooh!

........

За всички мамини ангелчета Flowers Rose

,милички обичаме Ви!

Последна редакция: вт, 11 окт 2011, 15:36 от Veseto_

# 35 11 окт. 2011, 13:50 ч.

Мнения: 410

Момичета взех си епикризата и не мога да ви опиша колко съм ужасена...В нея не пишеше причината за смъртта и какво точно е причинило малоформациите, а само бяха изборени какви точно са били те. Списъкът беше мнооого дълъг. Детенцето ми просто не е било човек и като се замисля колко много е страдало....Естествено исках някой да ми обясни все пак какво е причинило това и поисках да говоря с дежурния лекар в окръжна болница където беше преведена Йоанка, (тъй като в частната болница където раждах се оказа че нямало кувиози,а всички казваха че имат), ми казаха че не мога тъй като е много заета, защото току-що са превели 2 новородени в много тежко състояние отново от същата болница в която аз раждах. Сърцето ми се скъса, като знам какво преживяват тези майки сега. Сякаш всичко ме се върна като на лента. Беше ужасно.

# 36 11 окт. 2011, 15:52 ч.

София
Мнения: 314

Джоли и всички други мами,
Момичета не си мислете, че не ставате за майки..даже напротив....просто понякога и за мое съжаление или попадаме на лекари идиоти или просто малшанс.....!
Незнам за вас на мен от епикризата нищо не ми се изясни, според нея трябвало малкия бръм да е жив, според отговорите в Шейново, така се е случило, според патолога се е задушил, а според неоантолозите е бил преносен, на кога да вярвам, или просто да ме лъжат, че инфекция, която никъде не е доказана, просто една скапана лекарка не си свърши работата, какво повече да кажа!
Момичета, стискайте зъби, продължаваме напред, това ще ни направи по-силни и един ден ще гушкаме пухкави бебоци!!!

# 37 11 окт. 2011, 22:46 ч.

Мнения: 2

Аз получих преди няколко дена спонтанен аборт по време на амниоцинтеза. Сега съжалявам, че от престараване избързах и се съгласих на това изследване, въпреки, че знаех за риска. Лекарите ме уверяваха, че в България, отдаовна не се случвал с понтанен аборт пори такова изследване. Така, че никой не знае какво ща се случи. Моята бременност беше след ин витро. Много е голяма болката. Физическото страдание отмина, но душевното не. Като стана сутрин и първата мисъл е защо дадох да ми напрвят това издследване. Уж го направих за добро, а какво стана. И аз няколко пъти изпадах в истерии и крещях в къщи на близките си, като че те са виновни, но писле осъзнах, че живота трябва да продължи. Дръж се и се моли да се съхраниш здрава за децата, които съм сигурна, че ще имаш.

# 38 11 окт. 2011, 23:22 ч.

Мнения: 56

Тп сигурно ще ти прозвучи ужасно това, което сега ще ти кажа, но може би си заслужава да го чуеш.
Моите годинки хич не са малко и за това моя лекар също настояваше за амниоцентеза. Аз обаче първо правих БХ и там показателите бяха лоши- имаше голяма вероятност бебчо да е със синдром на Даун. Направо умирах от ужас, че ще му стане нещо, ако направя амниото. Но все пак проведох това изследване- бебчето си беше добре, нямаше Даун и аз се успокоих. Ходих и на двете ФМ исках да знам, че правя нужното за него, толкова много го исках. Накрая дойде месеца в който ми беше термина и когато бебчо реши да се ражда аз тръгнах щастлива за родилния дом, така исках да си ги видя и гушна. Е, да но не ми било писано. Още на другия ден ме попариха с новината, че детенцето не е добре и го взеха в друга болница. Ужаса и болката ми бяха едва поносими. Още незнам как издържах тогава. Гледах с празен поглед и без нито една сълза. Лекаря ми чак се изплаши и ме пита- "Ти разбираш ли какво ти говоря", а аз му казвам "Да, но не мога да го повярвам. Не вярвам, че той е обречен. Докато диша, значи е жив и аз вярвам, че ще се спаси" . Е да, но надеждите ми се загинаха на втория ден и така...
Написах ти всичко това, защото исках да ти кажа, че след като се е получило аборт навярно е имало защо. И при мен всичко уж беше добре, но .... Не се обвинявай и просто върви напред.
Аз поне се опитвам, макар че съм по смазана от всякога.

# 39 14 окт. 2011, 09:34 ч.

Мнения: 21

Здравей,миличка.Не се познаваме,но само да знаеш колко близка те чувствам.И аз родих 1 седмица преди термина мъртвата си дъщеря.Видях я,толкова беше хубава-с черна коса.Държах пъпната връв,защото колабирах.Имам едно мъртво раждане,една жива дъщеря,в 6 клас и миналата година се случи и лошото.Миличка,седя и се питам защо на нас се случва,дали цял живот ще боли?
Кадърни лекари!Дано им се върне!

# 40 14 окт. 2011, 13:43 ч.

Мнения: 410

Цитат на: klepachka в пт, 14 окт 2011, 09:34

Миличка съжалявам за загубата ти Hug

знам колко ти е тежко и колко те боли, но трябва да бъдеш силна заради другата си дъщеричка, която има нужда от теб. Не знам дали болката ще остане цял живот, но мъката и спомена ще са винаги с нас. Вече мина месец откакто малката ми Йоанка я няма и не е минала секунда в която да не мисля за нея, за личицето й, за очичките й, за малките й устнички, колко удивително приличаше на мен....това беше и желанието ми всеки път когато я усещах да рита. Тя беше прекрасна....А сега нямам нищо от нея. Дори една снимка не успях да й направя с тези тръби които имаше....Но Господ така е решил и "доктора" в този случай доста му помогна.
И да им се върне миличка, това няма да направи болката ти по-малка повярвай ми. Прегръщам те и кураж Hug

# 41 14 окт. 2011, 15:54 ч.

София
Мнения: 314

Здравей, Джоли
Искам само да те поправя не Господ така е решил, а лекаря се е взел за Господ и така е решил, защото тези "бели престилки" изглежда се мислят за такива! Вчера моята касапка беше в Часът на Милен Цветков, понеже в Шейново пак имат случай подобен на моя, но майчето бере душа /дано се спаси/ и г-жата най-нагло налъга видиш ли колко са способни там и как не знаели как се е случило, защо ли ми е позната тази история, същата Г-ЖА дори не си направи труда да ми отговори какво се е случило или дори да ме излъже.....!
Нямам думи и как тези хора излизат по ТВ и говорят лъжи и как точно те са убийците на малките невинни душички, които ние пазим толкова много, а разни изроди ги убиват!
Извинявам се, ако съм мн крайна, но така го чувствам!

# 42 14 окт. 2011, 16:23 ч.

Мнения: 410

mundi приемам поправката ти, защото и аз съм на същото мнение, но гледам да си повтарям че това е Божа работа, защото не ми се иска да повярвам че този човек е виновника са смъртта на дъщеричката ми и че той продължава да си преглежда и да изражда други момичета, без грам да му тежи на съвестта, без грам да чувства вина, че остави траен белег в живота ми...Знаеш ли дори ми казаха "че ми е обиден че говоря така за него, че той не се чувства виновен за нищо"...А аз грам не съм обидена че детенцето ми го няма, ама изобщо. Срамота....Не си мисли че има доктор на света който да се изправи пред теб и да ти каже, това и това стана, независимо чия е вината. На мен знаеш ли какво ми казаха, стояхме двамата с мъжа ми, седмица след като разбрах какво е станало и че няма шанс за живота на детето, а думите на този човек бяха "Не се притеснявайте, в крайна сметка млади сте още. Нищо фатално не е станало". Дори не знам дали е осмислил това което каза. Само може да си представиш как се спогледахме с мъжа ми и каква ни беше реакцията.

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: