Репутацията на една жена

Ами,благодаря,вече знам каква съм и къде греша.
Хубаво е да има някой запознат да те информира.

Все си мисля, че основната грешка, която най-често се допуска, е че смяташ че репутацията е трайна..
Тя е толкова крехка и зависима, че няма как да си сигурен в нея утре, камо ли доживот..
Затова и вярвам в основните неписани правила, които вече Лаб спомена - дискретност, такт, умереност и стил..

На мен така поставена темата за репутацията, ми изглежда доста снобска и префърцунена, и далечна от реалността. Човек може да има толкова различни репутации, в колкото среди се движи и в колкото обстоятелства попадне. Толкова големи разлики в репутацията в различните области от живота могат да се получат, че в един момент да се чудиш дали става въпрос за един и същ човек, в случая жена. И, естествено пак се забива в парцалки и кръчми, защото е по-лесно.

Едно е сигурно - колкото и да е странно отвътре, трябва да изглежда загладени и лъснато отвън. Ако ще една жена всяка вечер оргии да прави, важното е никой да не знае. Лошото е, че все отнякъде се разчува.
Важното е човек да не живее за едната репутация, защото ще се чалне. На хората не можеш да им угодиш - ако не изневеряваш си задръстена или толкова грозна/смотана, че няма кой да ти обърне внимание; ако изневеряваш си с леко поведение и не уважаваш мъжа си. Ако ли пък му слагаш рога, обаче с по-богати или влиятелни от него, значи работиш върху кариерата си. Ако вкъщи всичко е по конец си вманиачена домакиня, ако пък ли не е - мърла, пък ако ще и да си номинирана за Нобелова награда. Ако на работа си амбициозна, значи си натегачка. Ако ли пък я караш по-кротко, си мързелива. Накратко, всичко е вятър и мъгла. И важи приказката "ще се измирише, бе, брад`чед!".

      Първият въпрос, който ми хрумна е "В чии очи?". Ако според общественото положение, професията и семейството, една жена общува и е позната в сходна среда, е лесно. Репутацията й зависи от обичайното поведение и стил на живот.
     Но ако начинът на живот налага общуване с хора от  коренно различна среда, то репутацията й в очите на едните и другите би могла да бъде различна.

За морал говорят тези,които не притежават такъв-от тази гледна точка,предпочитам да не коментирам  морала на някого си,всеки знае себе си най-добре.А дали коментират мен и репутето ми-хорската уста не е чувал ,за да я затворя. Не плащам данък "обществено мнение" 

    А защо репутацията да е свързана само с морала? И с чий морал?
    Нима самовглъбената учена, светило в областта си, не може да има репутация от една страна на гений, но от друга - на разсеян и нетактичен индивид, който не пропуска да отбележи в разговор нещата, които задължително следва да се пропуснат?

Точно това е, не може да се отсече, че човек бил с еди-каква-си репутация, все едно е един изписан лист. Много често градим определена репутация пред определен човек съвсем съзнателно, и съвсем друга репутация пред други хора.

Репутацията е визитката на всеки,определена от обществото.Но като всяка визитка-има обикновено голямо несъответствие между това,което е отвън и истината като такава.

Може би е време за примери ...

Човек не може да е перфектен във всичко. Понякога не ни достига вкус, друг път изказ, трети път търпение и дискретност или дори социален статус,  за да си създадем добра репутация.
Затова се замислих и  си дадох сметка, че за мен е важно:
- в работата да ме смятат за човек, на когото може да се рачита;
- приятелите ми да ме търсят, защото умея да се веселя;
- мъжете да ме харесват (за да си знам, че още ставам), но да не си позволяват волности, защото приличам на сериозна жена;
-да съм подходящо облечена, за да се чувствам комфортно.
 
и не е толкова страшно ако:
-съседите не ме мислят за перфектна домакиня;
-детето ми не е послушно, спретнато момченце, което се нрави на бабите в блока;
-не мога да посрещам гостите си безупречно;
-отстрани мъжът ми не изглежда перфектния съпруг.

А близките - от тях очаквам да ме обичат безусловно.

Ами да, може би оттам и толкова често срещания израз: "Тя има репутацията на...., но всъщност е...."

Може би вече е време да дефинираме различните видове репутация и как би следвало да се гради желаната .

Жена с репутация....звучи ми адски стресиращо!!!!!

Не се кефя на хора с безупречна репутация, защото масово това е обществено мнение, което в една по-интимна среда бива опровергано по грозен начин.
Имам предвид, че повечето жени, които целят да имат безупречна репутация в обществото ( на работа с колегите/ подчинените, с приятелите и изобщо средата, в която е извън дома) играят роля. Забелязала съм (познавам доста жени с "безупречна" репутация), че тези-перфектните работодателки/работнички, добри приятелки, жени които имат добро поведение и възпитание, в домашни условия са пълен ад. Бившата ми шефка беше наистина прецизен работодател. Глас не е повишавала на подчинените си, заплатите винаги са били изплащани на време, проявявала е разбиране, когато някой закъснее за работа, или има причина да не дойде и не е удържала от заплатата му. Като човек обаче е лоша. Ужасно зла жена, кофти майка (типичен пример за майка, която целенасочено дели децата си) и смея да твърдя кофти сестра. Но това няма как да се види, ако не си наясно с поведението й в битовата среда. Въпреки всичко тя за обществото има безупречна репутация.
Моята не е такава. Аз съм естествена-каквото ми е на душата, това ми е на устата и в действията.
Не мога да си кривя душата и да излъжа, че много често излизам с мои приятели, които са предимно мъже.Естествено връзката ми с тях е само и единствено на приятелско ниво и никога не съм имала нещо повече с когото и да било от тях. Моят мъж също ги познава. Еми ето-аз излизам с тях, отиваме на кръчма примерно, веселим се, пием си, някой общ познат ме вижда с тях и докладва чинно на мъжа ми "вчера видях жена ти в една кръчма, беше заобиколена само от мъже и беше видимо подпийнала"...Едва ли не ме изкарват ку*ва-алкохоличка....ама какво да направя? Да спра да се виждам с приятелите си, защото някои хора си вадят безумни изводи и вместо да дойдат да попитат мен, изкривяват нещата пред мъжа ми. Добре, че той не е идиот, та познава и мен и приятелите ми и е наясно със всяко едно нещо, което правя.

е, ти пък, направо нищо не искаш!  Хем колегите, хем приятелите, хем мъжете (а как можеш да се харесаш на всички мъже хич не ми го побира акълът), хем облеклото! А вторият списък поочти изцяло е част от първия - приятелите си на една гола вода ли ще ги оставиш на гости и дали това няма да им направи лошо впечатление; детето ти, ако не е спретнато и с добро възпитание, дали ще се нрави на приятелите и колегите ти, които го познават? Извинявай, нищо лично, просто твоето изброяване ми напомни на една приказка за морското свинче - нито е морско, нито е свинче. 

Андриел, много уголеми мащабите:
1.От колегите искам да могат да ми разчитат - това е само една точка от цялостната колективна репутация.
2.Никъде не съм споменала "всички" мъже - тази дума в кавичките си си я добавила сама.
3.Приятелите - ако те не ме харесват, значи кой тогава?
4.И казах "не мога да посрещам безупречно", не казах "посрещам на една гола вода" - много опростяваш. Да не си безупречен може да означава покривката ти да не е изгладена или хлябът ти за черния хайвер да не е препечен... Пък и ако са дошли само да се натъпчат...
А за детето казах - "ако не е послушно", което е различно от "ако не е възпитано". То може да си е много възпитано, но да е палаво и да не се нраваи на блоковите баби.
Мисля, че не ме разбираш правилно, дано съм пояснила нещата.