Зъби, чистя на всеки 6-7 месеца, зависи как дойде. Про - ако си върши работата добре хайджиниста, излизам от кабинета 100% освежена и като, че са ми свалили 1 тон зъбен камък. Конс - мразя да ходя на зъболекар. Понеже преди 1 тон години ми лепнаха инфекц. заболяване в 1 Бг. офис, от тогава ходя със страх, но ходя. Само като се усмихне някой и познавам веднага дали си чисти зъбите редовно или не. Имах много близък приятел зъболекар в Чикагските околия, и ми разказа тайните.
За 9-11 Ставам сутринта и по навик вкл. ТВ-то сядам на дивана със закуската, и както си даваха новините, хоп прекъснаха и дават 1вата кула. В 1рвият момент си помислих, че това е раклама на някакъв нов филм, хич даже не можах да загрея, до като не видях лайв как другата кула беше ударена. Живеехме на посленият етаж в хай райз на север от Чикаго, всъщтност 1динственият хай райз в нашият квартал, и цяла нощ се чуваха военните самолети и хеликоптерите да хвърчат. За 1в път видях небето над Чикаго 'умряло'. Имах усещането на спооки и не спах цяла нощ. Разбира се отидох на работа със закъснение този ден. На работата дойде 1 от съдружнице за които работех, който по принцип се явяваше на работа само 1 ден в месеца за 1 час. Но този ден се появи и заяви, че на пук ще работи. И се чудехме всички какво ли, като не беше време за подписване на чекове. Та той цял ден се мота из офиса и през 15 мин ме прекъсваше да ми разкаже за живота си. Къде ли той не работеше нищо, ми този ден и аз не свърших нищо. На обяд ни заведе целият офис на обяд. На другият ден ми нареди да уволня 3ма души, които бяха Мексиканци и да пусна обява, и като получа резюмета да се обадя за прелиминари талк. Ако имат акцент да им откажа любезно инвервю. Е бясна бях. Каза, че не иска други емигранти да работят за него, освен мен. Не го направих. Подадох си отствката. Той дотърча като разбра, че си подавам отставката и ме изведе на вечеря. То не бяха извинения, то не бяха обяснения... мани, мани. Както и да е, останах само 8 месеца там и напуснах. Той цели 6 месеца продължи да ми се обажда и да ме моли да се върна, докато не се преместих в др. щат и тогава се отказа да ми се обажда всяка седмица. Добре, че успявах да склоня мъжо да не файлва харасмънт жалба.
Имахме билети да летим за Европа само 11 дни след 9-11 и се молех да пуснат полетите тогава. Пуснаха ги и нямаше никаква завишена проверка на О'Хара. Но 3 седмици по късно, на връщане през Австрия, почти съблякоха мъжо гол на летището че им пищеше скенера. Мъжо срам, без чорапи, бос, без риза, само по панталони го оставиха, вкараха го в стаята за проверка така, и си излезе облечен. Не ме беше страх, че ще летим. Но се усещаше напрежение при излитане. Та това са мойте преживявания около 9-11.