Публикувана: 7 септ. 2011, 15:23 ч.
Последно мнение: 20 септ. 2011, 12:52 ч.

Разводът - наследствен ли е?

12 282
216
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
15
Всички

# 45 8 септ. 2011, 08:06 ч.

София
Мнения: 17 342

Цитат на: Klemy в чт, 08 сеп 2011, 00:11

Пак повтарям - говоря за тогава, когато няма друга причина освен - абе не съм щастлива.
Peace

Не се развеждат заради това хората, Клеми, мани какво пишат тука по форОма Laughing

heureuse, на теория е така. На практика обаче и първият, и вторият ми мъж са от семейства на разведени родители. На бившия ми майка му се е омъжила повторно, има и сестра - еми нямаше го модела какво се прави в едно семейство. Майката на сегашния ми е сама - а аз и досега не мога да се начудя откъде мъжът ми е попил това чудесно отношение към семейството, задълженията, отношенията, работата, децата (дори когато не са негови). Той казва - с наблюдение на бащите в семействата на познати и приятели.
Значи начин все пак има, стига да я има основата, липсата на егоизъм и усещането, че светът следва да се върти около теб.

Затова тези обобщения са просто кухи, когато излезеш от теорията и влезеш в живота. Макар че искрено се надявам синът ми да попие модела на сегашното ни семейство - но знам, че гаранции няма.

С най-добри чувства bouquet

# 46 8 септ. 2011, 08:31 ч.

Мнения: 278

Аз имам един приятел от семейство на разведени родители, който казва, че ще се ожени когато е сигурен, че това е човекът за него и няма да позволи семейството му да се разпадне, както се е случило с майка му и баща му. Те са имали тежък развод когато той е бил в някой си клас, т.е. осъзнавал е какво се случва и е страдал. Та в момента този човек живее с приятелката си, но все още не е направил крачката нито да имат дете, нито да се женят. Ще дам и друг пример. Бабата на моя мъж, която е живяла цял живот на село, мисли, че разводът се предава по наследство. Говореше за разведените като за някакви чудовища от друг свят. Въпреки многократните ми опити да я убедя, че това си е свързано с отношенията между хората и не е заболяване или каквото там си мисли, тя не ми повярва. Те нямат разводи в рода, което автоматично я караше да мисли, че няма и да имат. Е, преди месец собствената й дъщеря се разведе, и то с всичките му там панаири, а родата е потресена. Бабата е пред нервен срив и митът за предаването на развода по наследство май умря.
Така че май стана ясно какво мисля. Просто си е до човек. Някои са по-влюбчиви, например като мен, и въпреки че виждат недостатъците, които могат да станат причина за непоносимост и раздяла, си казват "е, то ще мине". Въпросът е дали ще нацелиш правилния човек, с когото можеш да съжителстваш-толкова е просто.

# 47 8 септ. 2011, 08:38 ч.

Бургас
Мнения: 381

едва ли някой се развежда просто от скука или щото някоя сутрин не е бил на кеф. а заради "не съм щастлива", навремето и доста самоубийства е имало. щото да се разведеш е било егати и клеймото. ми не си струва според мен. колко е щастлив или нещастен някой и колко може да понесе само той си знае. така че е доста лесно да се сочи с пръст от страни и да се вайкаме за децата. всеки иска детето му да расте в щастливо и хармонично семейство, но не винаги се получава така. и тогава просто човек избира по-малкото зло. а кое е то за конкретните хора и за конкретния период - едва ли външен човек може да каже.

# 48 8 септ. 2011, 09:06 ч.

Мнения: X

Цитат на: rali_smiles в ср, 07 сеп 2011, 15:23

С годините ми направи впечатление интересна тенденция - обикновено в семейства, в които е имало развод, се повтаря в някое от следващите поколения. Обратното - има семейства, в които никога никой не се развежда. Споделете вашите наблюдения.

Вярно е!
Има и статистики по темата!

# 49 8 септ. 2011, 09:31 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Може и да е наследствен.
В родата на майка ми и на баща ми, като се сетя има по макс. 1 развод.

Ама пък и да ми се наложи някога да се разведа, не ми пука кой какво ще каже. Разводът е нещо нормално. Е, съвсем не приятно, но все пак нещо, което се случва на много хора.

# 50 8 септ. 2011, 09:55 ч.

Sofia
Мнения: 4 228

Цитат на: Saule в чт, 08 сеп 2011, 00:19

Цитат на: Зилозавър в чт, 08 сеп 2011, 00:12

В съвременното общество вече са размити тези архаични граници на социален натиск към някакви псевдоценности.

Предполагам, че когато си възпитан да приемаш развода за нещо нормално, по-лесно се преборваш с вътрешните си скрупули в това отношение.

Ох, Зилозавър, като гледам, не са... Втрещително много народ смята, че като "търпи заради децата" им прави услуга...

Твърде много родители не подирено и не пожелано, напълно доброволно, се вживяват в ролята на жертва, която "търпи" заради децата. Но това не е услуга.
Родителството като категория не равносилно на обреченост и доброволен отказ от пълноценен живот. А правейки го, тези родители изпращат погрешни послания на децата си и им формират същите модели, които опират до горното - бъди жертва, живей в услуга, не се бори, търпи, не бъди щастлив.
И накрая, обикновено децата в нещастни бракове също са нещастни. Бракът не е имагинерна величина. Той има свое конкретно предназначение и трябва да създава среда на уют, удовлетвореност, топлина, спокойствие, сигурност. Когато това липсва, децата го разбират и не е изключено на по-късен етап не само да не почувстват благодарност към саможертвата на родителите си, но и да ги укорят за този им избор.

# 51 8 септ. 2011, 10:14 ч.

София
Мнения: 6 810

dodo_dodo , в много отношения родителството те лишава от пълноценен живот. Не можеш да излезеш, когато поискаш, не можеш да разполагаш с времето си, както искаш. За жената - 9 месеца и малко след това не е господар на тялото си. Така че родителството ограничава, няма какво да се лъжем.

# 52 8 септ. 2011, 10:41 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 239

Цитат на: dodo_dodo в чт, 08 сеп 2011, 09:55

Родителството като категория не равносилно на обреченост и доброволен отказ от пълноценен живот. А правейки го, тези родители изпращат погрешни послания на децата си и им формират същите модели, които опират до горното - бъди жертва, живей в услуга, не се бори, търпи, не бъди щастлив.
И накрая, обикновено децата в нещастни бракове също са нещастни. Бракът не е имагинерна величина. Той има свое конкретно предназначение и трябва да създава среда на уют, удовлетвореност, топлина, спокойствие, сигурност.

Абсолютно съгласна съм с това. Не знам дали разводът е наследствен, но моделът на жертвата в брак е 1000 % предавана наследствено.
Никога не бих насърчила собственото си дете да стиска зъби и търпи, когато очевадно нещата куцат. И ако самата тя поиска моята подкрепа, разбира се.

# 53 8 септ. 2011, 10:45 ч.

Sofia
Мнения: 4 228

Да, Клеми, но тези ограничения са в рамките на дължимото. Аз визирах друг вид ограничение, съизмеряващо се с доброволно жертвоприношение. То намира израз в това да правиш компромиси, които са в разрез с твоя светоглед, да търпиш отношение, което те кара да страдаш, да се примиряваш с живот за който не си мечтал.
Ограниченията, които имам предвид не се припокриват с лошото родителство, изразяващо се в неглижиране на децата например.
Не излизанията по всяко време правят живота пълноценен, а човек да бъде в мир със себе си, да има щастието на което всеки има право и смелостта да се бори за него.

# 54 8 септ. 2011, 10:50 ч.

София
Мнения: 6 810

За мен са почти в една графа. Като имаш деца вече не си 100% господар на живота си, поне докато не навършат пълнолетие. Трябва да им осигуриш добра емоционална среда. В едно тихо и кротко семейство, където е само скучно и сиво - за децата е добра среда. Много по-добра от тази, в която би попаднало ако мама и тати започнат да прескачат през няколко години на нови партньори, търсейки щастието си.
Така си мисля аз, не ангажирам никого с мнението си.
И пак ад кажа, доста често хората сме нещастни заради различни причини, но сме склонни да преписваме това нещастие на партньорите си. Което е много порочна практика.

# 55 8 септ. 2011, 11:05 ч.

Sofia
Мнения: 4 228

Говорим за различни неща Клеми Simple Smile

Не си господар, така е. Но това не е равнозначно да бъдеш жертва и да загубиш себе си.
Именно, за стабилна емоционална среда става въпрос. Когато тя липсва, независимо дали семейството е кротко или шумно, става зле за децата. И когато те продължават да бъдат държани в нея, за тяхно добро, аз наричам това криворазбрана услуга.

# 56 8 септ. 2011, 11:12 ч.

София
Мнения: 6 810

Жертва си, ако сам се приемаш така - търпя, заради децата. "Търпиш" ако има психически и/или физически тормоз. Ако просто ти е сиво и равно - какво точно търпиш?
Според мен ако в семейството стане толкова скучно, че емоционално се сриваш е време да направиш нещо за себе си, ако рпеди това си изчерпал всичко, което може да се направи за семейството. Намираш си хоби, занимание, започваш да учиш 2-3-8ми език и т.нат. Защо задължително щастието (което е нещо много лично), трябва да се опира (и гради) върху интимния партньор? Това е една непосилно голяма тежест, никой не е длъжен да ти създава чувството за щастие и да се грижи на 100% за него. Да, в началото на брака може би, но нищо не е константа. Аз може много да искам да съм все на 20, уви, няма как да стане. Според мен със семейството е същото, то неминуемо се видоизменя. От нас зависи да намерим себе си във всичките му лица. Докато има смисъл. А в това, децата да живеят с мама и тати, има огромен смисъл.

# 57 8 септ. 2011, 11:20 ч.

София
Мнения: 62 595

Нещата не остават дъълго време в тази сивота, защото се появява някоя кокошка, която изглежда патка, или някой пуяк, дето изглежда лебед и хързуууул...

# 58 8 септ. 2011, 11:23 ч.

Sofia
Мнения: 4 228

Но кой говори за скука и какво е скуката всъщност? Това, което на теб ти е скучно, за мен може да е мега интересно.
Опитай се да излезеш от конкретиката, тя е подвеждаща, защото е различна за всеки.
В този смисъл да бъдеш жертва, условно казано, има различни измерения за различните хора.
Дори не става въпрос за насилие, за него е напълно ясно, там конкретиката липсва.
Но например, ако не срещаш подкрепа от партньора си, ако цял живот е склонен да те подценява, да омаловажава стремежите и мечтите ти, постиженията ти, ако се надсмива над тях. Или пък ако винаги поставя себе си пред останалите и егоизмът не му позволява да прояви загриженост?
Зависи от прага на търпимост.
Една жена или мъж, могат да бъдат нещастни и смачкани в такъв брак. Други, ако са саможиви и не така чувствителни, няма да имат усещането за неудовлетвореност и нещастие и ще си живеят в двойката без да жертват нищо.
Клеми, май се отклонихме от темата Simple Smile

# 59 8 септ. 2011, 11:26 ч.

София
Мнения: 6 810

И тук стигаме до въпросът - защо си влязал в брак, че си и родил деца на такъв долен тип, егоист, който непрекъснато те подценява и не те уважава? Надали ей така, изведнъж е станал такъв. Значи преди 5-10 години за теб е бил най-прекрасният човек и си му прощавал всички тези недостатъци, а сега - хоп, не те понасям повече. Обясни ми как става това? Peace

Додо, в бг-мама сме, темата винаги залита в друга посока. Mr. Green

Препоръчани теми

Омъжена съм. Общувам с друг мъж.

Приятелство между мъж и жена

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

Причина:

Причина: