Спомени за Тато!

  • 34 375
  • 978
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 8 002
Спомням си асамблея "Знаме на мира". Имаше шествие по бул. Черни връх - беше много пъстроцветно, имаше най-различни костюми, носии. Помня как целият булевард беше отцепен и много деца рисуваха с тебешири по него - беше изрисуван целия. Май продължи 2-3 дни, не помня коя година е било.
Това е мил детски спомен, инак не съм привърженик на строя.

# 16
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
България беше част от "социалистическия лагер" - чудновато име на колониална територия на мракобесната, гладна и въоръжена до зъби съветска империя. Това е основния и важен факт. В тази империя и колониите се живееше толкова свободно и сито, че границите и бяха оградени с двуметрови бодливи телове, с наклонена към вътрешността козирка, за да запазят в райската си вътрешност пощурелите да бягат от нея поданици.

Местните вождове нямаха съществено значение, бяха назначавани и търпени по целесъобразност от Кремълските главатари. Имат индивидуалност, колкото за разни дреболии. Нашият например привнесе в системата каскетно - простоват оттенък плюс ловджийски адет за интелектуалничене. Влашкият му събрат пък се поувлече във венцехваленето си и се самонарече Кондукатор. А какво да кажем за Команданте Кастро...

Да не пропуснем и глуповатия правешки смях.
Но нямаме нужда от спомени, имаме си премиер.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 957
Умилителни са някои от спомените ми, защото бях дете, ученичка, а системата (и особено Бай Тошо) даваше чудесни поводи за каламбури, вицове и малки бунтове. Имаше едно заговорничество сред нас, една постоянна "завера": как да се обличаме по-интересно, как да си намираме готина музика и филми, как да коментираме литературни произведения смислено (че Димов иронизира цялата партия чрез Лила, например).
А ситуацията в семейството ми е много интересна - половината е загубила много след 9-ти, а другата половина е спечелила.
Какви спомени? Всякакви, но сякаш повече се усмихвам, отколкото да страдам - била съм дете.

# 18
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 263
... как да коментираме литературни произведения смислено (че Димов иронизира цялата партия чрез Лила, например).

Таз девойка наистина винаги ме е отбъсквала - и в романа, и във филма.

# 19
  • Мнения: 121
И кой каза,че сега има пълна свобода на словото?
Има, но няма кой да ни чуе.

# 20
  • Мнения: 741
И кой каза,че сега има пълна свобода на словото?
Има, но няма кой да ни чуе.
Кажи на полицай, че е корумпиран и виж как ще те чуе.  Mr. Green

# 21
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Трябваше да последва съдбата на Чаушеску.

Вчера минахме покрай лагера в Ловеч, всеки път тръпки ме побиват.

# 22
  • Мнения: 12 677
Замислям се за нещо - просташкото държание, което сега е на мода, не е ли резултат от Диктатурата на пролетариата.  Колкото си по-прост, толкова си по-готин.  Няма кавалерство - жените са еманципирани.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 957
Но защо продължава да е модерно вече повече от 20-ет години?

# 24
  • София
  • Мнения: 11 126
Но защо продължава да е модерно вече повече от 20-ет години?

По инерция.

Аз мили спомени от това време нямам...

# 25
  • Мнения: 121
И кой каза,че сега има пълна свобода на словото?
Има, но няма кой да ни чуе.
Кажи на полицай, че е корумпиран и виж как ще те чуе.  Mr. Green

Ха-ха, имам акт за обида на полицай.Всичко си им казвам, особено когато се заяждат катаджии с мен.

# 26
  • Мнения: 741
При мен реагираха като на екшън, ама е за друга тема!  Joy

# 27
  • Мнения: 121
Замислям се за нещо - просташкото държание, което сега е на мода, не е ли резултат от Диктатурата на пролетариата.  Колкото си по-прост, толкова си по-готин.  Няма кавалерство - жените са еманципирани.
И преди, и сега, и винаги ще има простащина.Но защо я свързваш с режима на Живков?По-скоро си мисля, че достигна пиков момент в началото на 90-те - рекети, дебели вратове, анцузи, първите мобифони, окачени едва ли не на врата-да впечатляват.

# 28
  • Русе/София
  • Мнения: 1 826
Спомням си това време.И то с тъга,защото тогава бяха спокойни години.Майка ме е пускала пред блока САМА ,а съм била на 5 годинки.Коя майка днес би била спокойна и би си оставила детето на вън?Опашки имам  спомен,но след падането на Тато,с купоната система.
Нямахме много от днешните стоки по магазините,но пък всичко беше качествено.Сега какво е?Помня,че всички земи се обработваха и имаше производство,за разлика от сега.Всички цигани работеха,а сега?
Ходехме по бригади, военно обучение,манифистации, но всичко това поне за мен имаше повече положителни страни.Така се градят работни навици.Завършваш образованието и имаш работа,сега се чудиш къде да я намериш.
Помня и почивките на балкан и море,без притеснения дали като се върнем ще има работа,или как ще посрешнем новото увеличение на цените,тока ,парното и ред други неща.
Помня и празниците-толкова хубаво беше,всички имаха какво да сложат на масата,не като сега.
Помня и заплатите-средно 130-150 лв.Но цената на хляба беше 20 стотинки,тока-2 лева.Сравнението със сега е просто немислимо.

Последна редакция: ср, 07 сеп 2011, 14:00 от 3xi

# 29
  • Мнения: 2 161
И кое пък му е било толкова спокойно на времето? Някъде прочетох скоро, за тези времена, когато в автобуси разни сумтящи мъже са се натискали на малки момиченца. Аз не съм потърпевша, защото не използвах автобус, но някой спомня ли си от онова прекрасно време такива случки?

Общи условия

Активация на акаунт