Отношенията ни се промениха

След първия ти пост, мислех да ти пиша- споко, няма страшно, моментно състояние е. След този пост обаче, си мисля, че човекът просто винаги е бил такъв, но може би сега е дошъл момента да се покаже в тази си светлина.

Не са хубави такива отношения и чесно не ги разбирам. Според мене двама души-съпрузи са предимно приятели после всичко останало....Нямам отговор какво се прави в такива моменти, но не бих била нито агресивна, нито бяла и добра. Просто бих се дръпнала за момент от него за да преосмисля къде се е загубило  споделянето и общуването.

Мисля, че двама души съпрузи са първо любовници, а после приятели, родители и др.

хм, колко хубаво казано, харесва ми.


Лари, защо не опиташ една друга тактика:

Гледай си твоите работи, твоите цели и мечти. Започни да се самоисъвършенстваш и не обръщай внимание на негативите във връзката ви.  В никакъв случай недей да пренебрегваш твои нужди, или желания, за да му угодиш. Не се принасяй в жертва.  Ако видиш нещо, което те кефи в мъжа ти - кажи му го, похвали го.  Когато нещо те дразни - игнор и си намери приятно забавление без него.

Виж така как ще потръгнат нещата.  Когато във връзката има проблеми - понякога чопленето и задълбаването само задълбочават проблемите. Първо трябва да се възстанови интимността и комуникацията и след това, когато връзката ви е здрава - може внимателно да се разровичкаш....

Кажи му "Скъпи, когати ти мине цикъла - call me"

А аз мисля обратното. Сексът не може да е основа на семейството. Ако няма разбирателство първо.

и някакви общи цели и разбирания за живота.

И аз съм на това мнение

Освен това за мен не са приемливи семейни отношения, в които единият се старае и раздава, а другият си прави каквото му е кеф. Рано или късно на правещият компромиси ще му писне да е жертва и какво става тогава?

Имам същия проблем. Може би като напиша тук, ще намеря и за себе си решение.
Прекалено фокусиране върху връзката. Болезнено високи очаквания от партньорството с мъжа. Би помогнало, да се приемат нещата такива, каквито са. Да се помни, че любовта не е математика - не може да се изчисли, кой колко дал, кой колко взел. Да не се търси справедливост. Да не се търси съвършенство. Да се плува във връзката като в море - опитваш се да използваш теченията, а не да ги преодоляваш. Майната му на директния подход - не работи. Майната му на даването на любов - при мен води до това, че ми ляга на главата и ме блокира напълно - така и не се сеща да отговори с взаимност. Само смуче. Майната на загрижеността - от грижи по него изтървам себе си. Да плуваме по течението и само по течението. Забележи - не да се пуснем, а да плуваме. Не забравяй нещата, които са важни за теб извън връзката ви и използвай всяка възможност да се придвижиш напред. И търси контакти с други хора. Не знам твоите проблеми от предишната тема, какви мъже си търсила и с каква цел. Но за да укрепиш сегашната си връзка, е нужно това тънко изкуство, за което пиша. Ние сме много себични във връзките си. Казваме си, че много даваме и трябва да получим съответно. Но никой с нищо не ни е длъжен. Може и е длъжен да изисква само треньорът, но там договорката е ясна - такива са правилата. В брака всяко нещо става само доброволно - иначе си плащаш. И така, трябва да се пази равновесието между вниманието към него, ежедневната битова грижа, секса, но и личните ти цели извън брака. Повече внимание към личните цели - и напрежението в брака отслабва.

Харесва ми мнението 

  И аз така мисля... Плюс мнението на Пенка....Много е умно.

Оф, то пак за виси. Повече внимание към личните цели - ще значи и повече отделено време за тях. И често това пък няма как да подейства благотворно на брака, защото днес, при повечето двойки - именно времето недостига да са заедно, да се отпуснат или насладят на нещо различно от битовизмите и работата...