Майка ми иска да ме разсинови ...за пореден път!

Прочетох набързо писанията на vagabond , ако не беше положението в което се намира и подразбиращото се напрежение, бих потръпнала от злобата , която се лее оттях. И бих посъветвала майка й, ако чете- да се махне възможно най-бързо от жилището  си, ако има къде да живее другаде, то това издържане няма, да се маха и ... да си "плюска" колкото си иса.

Замислих се злобата дали се наследява, дали се научава или е заразна?!
Не мога да отговоря, но след поста на аистенок, ми се стори, че съм някакво чудовище...Дали съм такава? КОй ме е направил такава?! Дали е наследствено или придобито?! Аджаба, дали и горката ми майка няма някакъв пръст в това да съм такава сега?!
Вероятно съм се родила злобна и ми е било заложено да ненавиждам майка си, онази, която ме е спасила от незнайното ми бъдеще, а можеше и да е по-добре...
Аз съм чудовище, горкото ми дете..Дано вашите деца да не са като мен, да са идеални, невероятни и отговаряри на всичките ви изисквания и условия без да роптаят и да изразяват мение. Пожелавам ви любов и щастие, а аз...аз съм чудовище..така съм се родила, горката ми майка 

Може би, зад злобата и ненавистта се крие нещо друго, зад агресията също, но само може би...Както се казва "а, дано, ама надали"..

При теб и господ да слезе няма да може да ти помогне. или Едно си баба знае и едно сибаба  бае.   и още мога да ти ги напиша. Ти явно чуждо мнение не търпиш било то хубаво или лошо. Наистина чукам на дърво моето дете да не е като теб.

момичета, спрете се. това е едно от нашите деца, а и майка ще става. злоба или незлоба, доверява ни се и споделя.
можем да и даваме съвети, да я подкрепяме, но не бива да я отхвърляме. или пък може да не четем тук, или поне да не пишем.
не е редно да се отнасяте така с едно дете, та ако ще и да е на 50. не сте били в нейната ситуация, не знаете какво е. осиновените деца винаги остават отхвърлени деца, някъде в себе си. след като не я подкрепяте, поне не я наранявайте повече с поредното отхвърляне.

какви ще станат нашите деца, времето ще покаже. не заставяйте на барикади, безсмислено е, война няма...

Благодаря ти за мнението 
Хубаво е да можеш да с евидиш и от тази страна.
Колкото до злобата ми, както казва братовчедка от страна на татко ми "Ти като си покрай тях ставаш неузнаваема и излъчваш само злоба и негативизъм"
Така, че е възможно да изглеждам злобна, в тази ситуация .

Хубавото е , че има хора, които са свидетети на всичко, за да не си мисля, че грешката е в моя телевизор.

Иначе, гаранция ти давам, че с чукане на дърво едва ли ще преодолееш проблемите с твоето дете, защото рано или късно ще възникнат някакви. Иска се разбиране, което ти едва ли ще му дадеш, ако не промениш поне малко мисленето си. Но то си е твоето дете, аз съм друго, както прецениш така си го възпитавай

Явно при мен не е от възпитанието...понеже нали повечето тук твърдят, че гена няма нищо общо, а зависи от възпитанието, значи аз съм зле възпитана, от същата тази добра майка. Или всъщност гена има значение. Кое е вярно?! Субективно е нали, както ни изнася

Благодаря за разбирането и неразбирането на всички, които се опитаха да ми дадат съвет и подкрепа, оценявам го 

Продължавам да вярвам  във вас и по-доброто бъдеще за изоставените деца. Докато има родители като вас, моята надежда няма да умре  Целувки

Много мислих дали да пиша по простата причина,че това което мисля и чувствам трудно би могло да се изрази с думи.Имам впредвид чувството че си отритнат и сам.При мен то е останало и в дадени моменти все още се появява.Със сигурност не ми бушуват хормоните и все пак в по-голямата част мисля точно като vagabond.Има неща които тя е премълчала и аз нямам право да пиша.Възмущавам се от факта,че когато майка и е имала нужда vagabond е била до нея.Болен човек не всеки би могъл да гледа.Особено в такова състояние.Лично аз не бих могала.

Кристи, няма смисъл миличка. Сития на гладния не вярва, пък и тези неща се случват само на другите хора, нали знаеш 
Това, че аз винаги съм била слугияната в къщи, на село при баба ми, където и да е и все е трябвало да си мълча и да преглъщам още от малка и винаги да съм най-преди всички, да съм върха, да съм послушна, ученолюбива, бях, ама какво от това..Някой да го е оценил - не.
И защо не мразя баща си, защо изпитвам такава неприязън само към майка си?
Ами татко винаги ме е възприемал като линост, а не като предмет, който трябва да бъде наяден, изкъпан, приспан и изпълняващ всички заповеди. За него аз бях човек, със собствени мисли, чувства, характер. Когато съм грешала ми е обяснявал коео е правилно и кое грешно, не ми е крещял, не ме е обиждал. Когато трябваше да ми се говори за момчета майк ами ме изкарваше парцал, защото съм си харесала някого, подиграваше ми се, а татко просто сядаше с мен и ми обясняваше, от какво да с епазя. Казваше ми, че е нормално намоята възраст и тъ нъ..
Подходът е много важен. Ние не сме създадени на конвейер и не сме серийни модели, ние сме хора, колкото по-бързо го разберат родителите, които искат да осиновят дете, толков апо-добре за тях и децата им.
И спрете да отричате неща, които не разбирате и не сте виждали, защото никой не е виждал Господ, но всички вярвате в Него, нали   

Отговори като моите винаги ще има колкото и да не ти се иска. И в друга тема писа за проблема си сега отваряш нова и ако и тук не получиш желаните отговори можеш да пробваш до 100.

аз приключвам тук с мненията.

Добре де, защо продължаваш?1 Заяждаш ли се, какво?! Явно, сме на различно мнение, но аз приемам твоето, ти защо не приемаш че моето е различно от твоето? Не знам кой не приема чуждо мнение, но явно в случая не съм аз. За да пусна тема, едва ли съм толкова плитка да очаквам само мнения, които м еподкрепят...Иначе какъв е смисълът?!
Не виждам защо се заяждаш, но продължавай, щом те влече.

Написах аз с големи букви в тоз прословут цитат, който постоянно размяташ, защото исках да наблегна именно на това, че майка ми не осъзнава, че освен нейното мнение има и други мнения, почти като теб. Тя набляга натова, че аз се държа така с нея, без да осъзнава, че тя с отношението си през годините ме е принудила да бъда такава спрямо нея. Понеже нито от разговори разбира, нито от мълчание, нито от съгласие. Тя просто иска да командва и всичко да става по нейната, без да отчита факта, че не съм робот и че искам да имам собствен живот, на който според нея явно нямам право, защото ще я изоставя, което никога не съм правила, въпреки всичко. Толкова ли е сложно да се разбере?! Тя се отказва постоянно от мен, гони ме от както се помня от вкъщи, заплахи, обиди и чудесии и аз все прощавам, все си казвам майк ами е, все пак. Сега обаче е различно, аз ще ставам майка и тя само ми вреди. Еми, не мога да й простя, колкото и да ми се иска...Колкото и да ми е жал..искам да имам семейство, дете, да цари мир и разбирателство, а тя не вижда подалеч от носа си и иска всички отново да се съобразяват с нея.

И ако искам и 100 теми ще си отворя, понеже имам нужда да споделя мъката си с хора, които са запознати с проблема осиновяване, осиновени, техните роднини и отношението към децата. Иначе, както казах, има хора които виждат, че грешката не е в моя телевизор и го наблюдават от години, за съжаление нито те, нито вие можете да помогнете с нещо освен с мнението си.

Знам, че пак няма да ме разбереш златомира, но то си е твой проблем. Както ти каза, отговори като твоите винаги ще има, а деца като мен също за съжаление, докато има отговори като твоите.

Вагабонд, нали ставаше дума за това, че няма значение "в чии телевизор" е грешката... Важното е да намериш спокойствие, да не се самонавиваш... Но изглежда темата наистина не е за търсене на решения... Ти споделяш болката си, хората ти казват онова, което искаш да чуеш (ако това е помощ...)... и в случай, че има различно мнение, били сме отивали на война...

Признавам, че и аз съм имала проблеми с майка си (лоши неща съм изживявала, без да съм осиновена) , обвинявала съм я мислено, гласно... Но си давам сметка, че всеки път е било в момент на МОЯ слабост и не ми е помогнало изобщо... Няма значение, кой бил прав, кой - крив... Опитай да смениш посоката, защото тази няма да те доведе доникъде (от опит го казвам)... Концентрирай се в решаване на (другите си) проблеми... Но в РЕШАВАНЕ на проблемите, не в мрънкане... Не ти е добре при майка ти, НАМЕРИ НАЧИН да промениш това... Аз пък не разбирам, как бащата на детето след като не е с вас, поне не помага финансово... Но както и да е...

Много е вярно е това, което казваш... и то се отнася за всички деца и за всички родители.... Не се самостигматизирай така... От онова, което чета тук, ми се струва, че основният ти проблем не е в това, че си осиновена...

Ако питаш мене, просто стани от компютъра, върви при твои познати и приятели, които уважаваш така, както баща си, помоли тях за помощ и съвет, някой от реалния живот,... и ако не са в категориите "осиновител", "осиновен", още по-добре...

Подходът е много важен. Ние не сме създадени на конвейер и не сме серийни модели, ние сме хора, колкото по-бързо го разберат родителите, които искат да осиновят дете, толкова по-добре за тях и децата им.

това ще си го запиша някъде с големи, червени букви. много фундаментално мнение, макар и не сложно.

няма как да не ни стисне под лъжичката, като четем постовете на вагабонд. защото...някъде виждаме себе си. и евентуалността да ни се случи и на нас. и един ден ние да се окажем в ситуацията на плюскащата майка. сигурно оттам идва и негативното отношение в постовете срещу нея.
а не е правилно.
първо, никъде не видях да каже и половин крива дума срещу баща си. второ, отношенията с майката така са ескалирали, че за момента тя е изпълнена само с негативизъм към нея. логично и нормално е, мисля.
я влезте в някоя от темите за свекървите в клюто. ще прочетете неща, от които ще ви настръхнат косите, това тук си е направо невинно в сравнение със ситуациите, описани там.
ще кажете, ама тя и е майка, а не свекърва. да, майка и е, обаче от това не следва по презумпция, че трябва да е и добра майка, разбираща, съпътстваща, съветваща. има и такива майки, осиновителки и биологични, които не приемат някои страни в характера на децата си и са в доживотен клинч с тях.

аз едно знам. детето ми ми е дете докато умра, на колкото и години да стане, каквото и да прави. изпитвам сляпа майчина обич и се надявам да мога да я усещам така до последния си дъх.
има особености на характер, има външни фактори, всичко влияе за оформянето на един индивид.
ако той не следва моите очаквания, а се развие в непредвидима посока, ще се наложи, ако има нужда, да потърся помощ отвън. и ще я търся и ползвам, докато критичната ситуация не се позаглади. това е мой майчин дълг. независимо биологична или осиновителка.
ако вместо нуклеарна физичка дъщеря ми стане кварталната мома за забавления и продавачка в зарзаватчийницата, сигурно няма да умра от кеф, но много ще внимавам какво и казвам. ако този живот я задоволява и я прави щастлива, то той е неин. обичта ми към нея няма да се мери по това, как се е реализирала в живота, какви грешки е правила и дали е излязло нещо от нея според моите представи.
проимала съм дете, за да му дам обич и да взимам с пълни шепи от нея, а не за да създам от него нещо според моите представи и моите норми. или да избия чивии за това, което самата аз не съм постигнала.
мога да се опитам да и покажа правилния за нея според мен път, но не мога с камшик да я набутам в него. мога да споделя своите грешки и опит, но не и да го налагам.
пазя здравето и сигурността и, това е мой дълг като майка и по закон. да я обичам до гроб пък е моят избор.
това е нагласата ми и начинът ми на мислене. единствената отплата, която чакам, е и тя един ден да обича силно децата си и да е мъдра в отношението си към тях. всичко останало е маловажно.

пак повтарям, съдите вагабонд прибързано и недообмислено. не от всяка пръчка става свирка и не от всяка жена-добра майка.
а пък отношението ни към майките ни претърпява големи промени, когато ние сами станем майки. тогава започваме да ги разбираме, или поне да не им се вбесяваме за грешките, които мислим, че са правили спрямо нас. оттам нататък зависи, дали ще намерим път едни към други. за жалост това не винаги се случва...

няма да споделям как се храни моята майка понякога. думата си е много на място. всеки си има дадени отблъскващи навици, които с годините се затвърждават. затуй и колкото да се обичаме, самата мисъл, да живеем заедно под един покрив ме потриса. нея също. ще се изколим на петия ден, тя ще ме лиши от наследство, а аз ще я лежа. разликата само е, е при всичките ми грешки и разочарования, които съм и причинила, като ревна и тя скача като орлица и аз ставам отново малко дете, а тя, моята майка-закрилница. това е просто инстинкт, който надявам се, съм наследила от нея.

когато алекс беше на 4 месеца, щяхме наистина да се изколим. и с майка ми, и с баща ми. мразех ги, без преувеличение. те също много не ни обичаха по това време, мен и матов. само си съскахме и скандали имаше.
знаете, че обожавам баща си и много силно обичам майка си, но тогава, ако бях писала, сигурно думите ми щяха да звучат още по-злобно от тези на вагабонд, макар да бях дърта магарица на 43 и да не бях бременна. и освен това, щях да направя поменик със злините, които са ми сторили.

така че, в този ред на мисли, оставете темата на вагабонд да бъде само за нейни споделяния и наша подкрепа и съвети, всичко останало е ненамясто.

Ako na njakogo vredish napalno, to tova e bebcheto ti.  To e s teb i izjivjava izostavjaneto ti, samotata ti, unijenijata ti.
S poslednata si bremennost ,veche na godini, se bjah pregyrbila i po ulicata me zadminava edna prokurorka, mnogo pechena i ustata, i mi vika neshto v smisyl, zashto taka sqm se sviula i navela kato bremenna uchenichka, a ne se opqna gordo i spokojno s korema i vze da me hvali.
Znam si ja, che e malko capnata v ustata i ne se zamislih, no posle si dadoh smetka, ce tja e napqlno prava. Tazi jena me nakara da si priomenja pohodkata, izpravih se, izpychih si korema i trqgnah po drug nachin.

I naj-milata i grijovna majka da imashe, samotata na bebcheto, koeto si bila ti, a ne koeto ti nosish, kreshtio njakqde otvqtre, no imenno zatova sme golemi, za da se opitame da uspokoim neshtata.

Majka ti e poluchila uverenie predi gpdini, che ako si osinovi, shte e obgrijvana na starini, a sega se strahuva, che moje da ostane sama i ne sreshta uvajenie i zachitane. Ti ne sreshtash priemane.
 E, predstavi si, che go imash i se opirtaj da i dadesh spokoen i grijiven dialog.

Мата, много точно казано   

Аз лично не съм писала от подобни мотиви...  
Споделих мнението си по прочетеното, но си давам сметка, че не съм наясно с цялата история и че някои от вас знаят повече за ситуацията... Както и да е, пожелавам на авторката много спокойствие, здраво бебче на финала и много усмивки!

няма значение дали си ги писала, важнто е дали си ги мислила
това е шега. всеки си има мотиви за писането си. няма и толкова огромно значение. важното е, че темата вагабонд я пусна за да си поплаче на нечие рамо, а не за да я бием през ръцете.
иначе би отишла в клюто, там щяха да я изпапат, сигурно...
тя е гордо момиче и чепат характер, поне с такова впечатление съм останала. лично аз имам огромна слабост към такива хора, макар и невинаги да меля брашно с тях.
осиновяването е една безкрайна тема, доста деликатна но и понякога доста преувеличена. абстрахирам се от началното отхърляне и изоставяне, това за мен е отделна тема, много, много сложна.
но като цяло, има просто такива отношения между деца и родители. в случая майката е осиновителка, но има и достатъчно биологични такива. да не говорим, е преди 20 години представите на жените, осиновяващи деца са били далеч по-различни от нашите сега.
да не разказвам пък аз в  момента какви два случая имам и то на биологични родитело-детски отношения, ум ще ви зайде...
и в двата очаквам всеки ден труп, поне един. и той най-сериозно.
това, което можем да направим е да подкрепяме вагабонд докато е сама. като дойде мъж и, да и бере гайлето
аз бременна не съм била, ама знам, че е ад. хормони, настроения...и като дойде и неразбиране и заплахи отвън и става мазало.
в крайна сметка едно бебе ще се ражда. останалите кучета ги яли, дърти са, ще се справят. пазим бебето, а то е в корема на вагабонд. ерго, пазим нея. аре, меки ви глави, аз отивам на живот с дяцата.

и последно. ВАГАБОНД, стига си била горда и нищо не подписвай. може да си над тези неща, но моя съвет е, не подписвай, ако случайно се стигне до там. в никакъв случай. винаги можеш да подариш после нещо някому. да са мислили, като са те осиновявали. аз на моята майка така и викам. е, вместо осиновявали раждали. ама то е все тая. за мен. а и за закона, поне що се отнася до наследяването.