Съветче...?

Аз също   

ASIA, защо така ми фалшивееш, много интересно. Все едно стъкло с претенции за диамант.

Първо БРАВО, 4 твой и още едно. Много им се радвам на такива майки.

Не съм чела другите мнения, за да не се валия от тях. Нямам опит с големи деца, но все пак.
Защо не и даваш да ти помага с бебето? Като за начало ако те е страх можеш да и го оставиш на леглото за 5 мин., уж да вземеш нещо. После и покажи как се държи шишето. Моята е на 2 и 6м и дава вода на братовчедка си.

И друго да предложа- ако можете излезте само двете някъде по женски. Примерно да хапнете тортичка, на пазар. Просто да и покажеш, че не е по- различна от твой те деца, в което не се и съмнявам.

 

Не знам, Chanel, може би защото този форум е пълен с параноични и ограничени хора, за които всеки живот, малко по-различен от техния е нереален и измислен. И преди съм виждала реплики от този характер, не само по мой адрес, но и за други членове на форума, някои от които вече не пишат, чудно защо ли?
Но не смятам да доказвам живато ми, децата ми и пр. Като ти фалшивея, просто игнорирай темите ми и така и двете ще сме щастливи.

И аз това не можах да го схвана нещо? 

ASIA прочетох написаното , но не се влияя от мненията ,всеки мисли по своему.Аз нямам опит с големи деца, но ти се възхищавам за 4 деца ,браво .Много търпение и сили в отглеждането им ти желая. А за бебето ,че не го даваш, те разбирам,Аз също не давах на никого моето.В смисъл искали са ми го колежки да го подържат като беше на 1 месец........,или още  в самото начало -първите седмици не исках никаква помощ от свеки, някак усещах ,че все едно някой може да го смачка или счупи.А и избора да го даваш на момичето си е твой.Просто явно си трябва повече обяснения и непоколебимост .Ти сама ще предениш кога е момента да го гушкат,но според  мен тази забрана трябва да важи за всички деца,да не се чувства тя по-различно. Някак отклони желанието й в друга посока, да помага  при подредба на дрешките му, храна и други.
Браво за отношението към момичето  

tevolere , тя забраната важи за абсолютно всички деца, домашната помощница, и хора извън дома ни.
Децата помагат, както вече описах Жяклин помага в абсолютно всичко и и се позволява а гушка бебето само ако е седнала и аз съм до нея. Нейното желание е за го разнася, да му дава шишето, да го преоблича сама... Това не се позволява на никого.

Но това не е главния проблем, както вече споменах. Проблемът идва от там, че майка и и вкарва някакви такива идеи, кой знае какво и казва.
Друго, което ме тревожи е, че тя обича да командва близначките и те я слушат до някъде, но когато им писне започват да се дърпат и да плачат, тогава се намесвам аз и се получава пак все едно ги защитавам. Но реално аз бих защитавала и нея в тази ситуация. В такива моменти я викам при мен, защото нали е голяма и да сме двете големи дами. Показвам и как да си плете плитки, дори гледахме списания с бални рокли...  Наистина не искам да се чувства излишна...

Поздравления за 4-те дечица! 
Чета и се чудя каква е тази майка, която по този начин да изпрати детето си при вас, дори и за по-добро образование. Разбирам да е колеж, университет, а то... училище.
Предполагам, че й липсва майка й. Поговори с нея как се чувства. Предразположи я. Предполагам, че и за нея нещата са стресови.  Нов дом, нови порядки, без майка. Ще мине време и трябва много търпение докато изградите мост на доверие. Нещата са много крехки и деликатни. Детето е на 11 години, навлизащо в пуберитета и естествено, че ще слуша майка си по телефона, защото до момента е живяло само с нея. Друг е въпроса какво й говори тя...
А колкото до близначките и отношението й към тях - тя е израстнала сама и явно счита и като по-голяма, че може да командва и да се налага. Да получава всичко и да доминира. Може би тук и баща й е редно да поговори с нея, че те са по-малки от нея... Колкото по-рано се прекъсне това поведение - толкова по-добре.
И за да не се чувства излишна я ангажрайте с помагане около бебето и другите деца, само ако това й харесва.  Говори с нея и разбери какво й харесва да прави, има ли някакви интереси, какво я вълнува... нещо може да ти подскаже какво да правиш, за да не се чувства "излишна".

Нямам представа за какво ми говориш. Не ме интересува живота ти, не мисля, че е различен с нещо от другите. Фалшива си ми точно в тази тема, с отношението си към чуждото дете. Това имах предвид. А дали си Маргарет Тачър или дойка, за мен е все тая.

След това изречение как да не се съглася с Шанел.
Маниерът ти на диктатор не ми се връзва с желанието да приобщиш дъщерята на мъжа си. По-скоро не искаш нацупени физиономии наоколо и проблеми с мъжа си, макар от написаното по-горе да става ясно, че го водиш успешно и човекът те слуша.
По отношение на това, че момичето след разговор с майка си се държи дистанцирано, ще споделя следното - моята дъщеря, която е залепена за мен и не признава друг авторитет, се държи понякога доста дръпнато с други близки. Пример - беше при баба си на морето и въпреки, че си изкарваха чудесно, в момента, в който се появих, тотално и демонстративно изключи присъствието й. Лоша дума не е чула от устата ми както за бабите си, така и за който и да било друг близък човек. Споделям това, за да не бързате да съдите другата жена - нещата в повечето случаи не са такива, каквито изглеждат. На момичето просто може да му липсва майка му. Само крайно прости хора биха действали така ограничено - да настройваш детето си в такава ситуация.

Много съм съгласна...
Аз за това писах и в по-горния си пост. Едно бебе не може да се счупи като кристална ваза, освен ако не го заблъскаш със всичка сила в стената
Това си е абсолютно егоистично отношение към чуждото дете...
Надявам се нещата да се подобрят, защото и на нея не й е леко...

Няма нищо по нормално от това една майка да проявява недоверие към всички, които искат да имат допир с новороденото ѝ бебе. Разбира се, че не е порцеланова кукла за да се счупи, но пък защо тази жена трябва да си причинява неудобството да седи на тръни само и само да угоди на желанието на детето. Аз имам син на 12 години и чакам бебе след няколко месеца и с чиста съвест мога да кажа, че не бих му позволила ( ако изяви подобни желания ) да разнася бебето из апартамента. Същото би важало и за дъщерята на съпругът ми ако беше при нас.
Не смята, че авторката дискреминира по някакъв начин детето, правилата в домът им важат за всички.

Извинявай, не съм те разбрала.
Колкото до детето, всичко, което изпитвам кам нея е истинско. Но честно казано и аз съм стресната и както за нея, така и за мен това е ново.

И, да не искам нацупени физиономии. Извинете, ама не ми е лесно с бебе на 3 седмици и три малки деца! Ето казах го! Трудно ми е! За това майка ми е тук да помага, но тя е възрастна, не е за драми.

А защо да съм диктатор? Каква диктатура налагам и на кого? Всеки ми се качва на главата! На всичкото отгоре наистина ме е грижа за Жаклин и то много. Но е трудно е изведнъж да станеш близък с 11 годишно дете, което си виждал много рядко. Но бавно, бавно нещата се нареждат.

Колкото до това, че едно бебе не може да се счупи, със сигурност е така, но това е по-силно от мен. И с другите ми деца бях като орлица в първите месеци и не мисля, че трябва да бъда наричана егоист, само защото не позволявам на 11 годишно моиче да разнася бебето ми като кукла. Всичко друго и е позволено до прави в къщата, включително неща, които по принцип не правим, но и ги позволяваме защото вкъщи го е правила.

Колкото до майка и, то тази жена не е за подценяване. Бях описала историята по-назад.

Айде до скоро, че пак дочувам караница.

П.С. Сгрешила съм, не е караница, Дани се прави на Батман и гони момичетата, които пищят.


Забелязях нещо друго, използвате израза "чуждото дете". Това дете не е чуждо, то е на мъжа ми, сестра е на децата ми. И това няма нищо общо с факта, че не и давам Габи. Както казах, на никого не го давам.

А я да питам, тези дето бързат да ме обвинават, защо не се поставят за момент на мое място, дори без малките деца, само от някъде някой да им прати детето на съпруга им, в крехката възраст 11, с което не са близки, да живее при тях за най-малко 5 години, през които ще премине през една от най-важните фази в живота си. И вие да знаете, че цялата отговорност за това какъв човек ще стане се пада на вас.

Страх ме е, че мога да сгреша, защото не я познавам добре. Трудно ми е понякога, не знам как да подхождам, не знам как ще реагира, не знам тя какво наистина мисли за мен, как ме възприема и тази неизвестност ме побърква.

A.S.I.A. най-доброто за детето и за теб е да го изпратите при майка му,
иначе всичко това е мъчение както за теб, така и за другите ти деца, така и за доведеното дете.

Това горното няма нищо общо с теб и не го вземай лично. Ти си прекрасна майка на твойте деца,
но не си роднина на това момиче. За едно дете е жизненоважно да израстне с роднини, майка, баща, баби и дядовци. Бащата на това дете ходи на работа и грижата за него пада върху теб,
но ти не си му родител и не си длъжна да правиш това, а и колкото и да се опитваш няма да стане,
просто родителите са длъжни да се грижат за децата си, буквално го казвам, а не само да работят и да носят пари вкъщи. Ти никога не можеш да дадеш на това дете необходимата за него грижа и строгост, защото ако например при твоите деца би си позволила да бъдеш по-строга, при това дете
гледаш да си винаги по-внимателна, това пък поражда недоволство и в теб, защото едва ли не си на тръни, изнервяш се, от тук следва че и на твоите деца не можеш да дадеш на 100 процента полезна.
Ти си майка с много деца и още един ангажимент към това дете те претоварва, изнервя, плюс бащата е на работа и ти трябва сама да се справяш съвсем сама.
Разбери, че доведено дете се взима само в случая, когато биологичния родител изцяло поема
грижата за него, а доведения родител поема допълнителна грижа, но основната грижа си поема биологичния родител /няма значение майка или баща/, виждаш ли разликата. В такъв случай никога няма да бъдеш обвинена, че не се грижиш достатъчно добре за детето,
разбери че грижата за това дете НЕ Е ТВОЯ ГРИЖА, а на БИОЛОГИЧНИТЕ РОДИТЕЛИ.

Говори с мъжа ти, казвай че не можеш повече да поемаш отговорност за всички, не можеш да се справиш, опитала си с много добра воля, но не става и детето да си отива при майка си, разбери че това е най-добрият вариант за всички ви.

Извинявам се за крайния отговор, но съм дете точно израстнала с втора майка и ситуацията ми е до болка позната. Много е трудно да се израстне по този начин, а травмите са за цял живот.
Винаги съм се чувствала чужда в онази къща, сигурна съм че и това дете се чувства така.

Тук има нещо друго-ние искаме, като казвам ние включвам и себе си в това, тя да остане при нас, защото това е направо чудо. Никога до сега майка и не я е пускала при на с ЮК, колкото и да е настоявал мъжът ми. Изобщо тя доста ограничи всички контакти, до сега.
Аз не искам да я отпращам, тук и харесва, поне с такова впечатление оставам. Интересно и е. А и от това което ми разказва-как иска да се ожени, какво семейство иска, и начина по който го казва остава с впечатлението, че при майка и също и е липсвало нещо. Но това няма значение сега, важното е да направим най-доброто.
Ще видим как ще и потръгне училището, тя владее английски добре, но ще видим дали ще и е лесно. Само времето ще покаже какво ще правим, но аз не искам да се отказвам още.
А и не искам детето да се чувства изоставено. Майка и си хвана шапката и замина на почивка на втория ден след като детето дойде при нас. Как ще се чувства ако и ние кажем, че искаме да си починем от нея. Каквото и да става, при всички положения е по-добре, да знае, че поне ние искаме да живее тя при нас.