Едва ли е в БГ - но това само показва, че има на какво още да се учим от "капиталистите". 
Освен ако Azzy не е на 60, ама едва ли!
Освен ако Azzy не е на 60, ама едва ли!
- Публикувана: 19 авг. 2011, 20:13 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2011, 08:54 ч.
Посъветвайте ме !!
Едва ли е в БГ - но това само показва, че има на какво още да се учим от "капиталистите".
Освен ако Azzy не е на 60, ама едва ли!
Освен ако Azzy не е на 60, ама едва ли!
Не съм на 60 и става въпрос за БГ.
Връщали са ме за цветни връзки на обувките.
Разрешаваха дълги коси на плитка, а не на опашка, в противен случай за спуснати коси разрешеното беше четири пръста под ушите като дължина.
Мисля, че училището изигра своята роля за това да се изгради някакъв вкус, заедно със средата, отделно родителите.
Това го казвам в полза на строгия контрол в училищата по отношение на изискванията за външен вид на възпитаниците му.
Не мисля, че осакатяват децата по отношение на изграждането на естетика и вкус, а точно обратното, стимулира ги да бъдат изобретателни, за да успеят да бъдат шик, въпреки рестрикциите.
Ние бяхме като плодове на школата на Коко Шанел.
Черно-бели, без драматично къси поли, шармантни деколтета, крещящи бижута, изобщо нищо драстично и пак имаше елементът на мерене коя е по-шик.
Връщали са ме за цветни връзки на обувките.
Разрешаваха дълги коси на плитка, а не на опашка, в противен случай за спуснати коси разрешеното беше четири пръста под ушите като дължина.
Мисля, че училището изигра своята роля за това да се изгради някакъв вкус, заедно със средата, отделно родителите.
Това го казвам в полза на строгия контрол в училищата по отношение на изискванията за външен вид на възпитаниците му.
Не мисля, че осакатяват децата по отношение на изграждането на естетика и вкус, а точно обратното, стимулира ги да бъдат изобретателни, за да успеят да бъдат шик, въпреки рестрикциите.
Ние бяхме като плодове на школата на Коко Шанел.
Черно-бели, без драматично къси поли, шармантни деколтета, крещящи бижута, изобщо нищо драстично и пак имаше елементът на мерене коя е по-шик.
Елементът на мерене го има навсякъде,във всичко и всякакви възрасти.И аз мисля,че вероятно детето има повече от 1 блуза и едни дънки,но е нормално в тази възраст да се интересува от външния си вид и да се влияе от модата.Точно това ще и бъде един урок за след време,когато порасне и се сети за тези си терзания ще сравни и оцени важните неща,почти всеки е минал по този път,нормално е.От друга страна децата в тази възраст растат бързичко на височина и на килограми,тялото се променя,особено при момичетата,гърдите растат,ханшът се разширява,бедрата също,та е възможно повечето и дрешки да не и стават,все пак от детско телосложението се промяна като на девойка.Но все пак,варианти за закупуването на нещо ново има,дадох няколко идеи.Най-важното е момичето да оцени грижите на майка си и да не се сравнява толкова с другите деца,защото те може да имат по-нови дрехи,но това не означава,че изглеждат по-добре или могат повече от нея.
Ето точно с по- горе написаното се досещам , че точно униформите ни направиха по- креативни. Хем да сме с престилки , хем фешън, Това в момента липсва на децата ни и не могат и не се досещат да направят от нищо нещо. А искат наготово.
Ами на едни и същи дънки като им сложиш за колан всеки ден различен шал... На една вталена бяла риза могат да се сложат различни аксесори в тон , примерно с връзките на обувките /маратонките/ и ето всеки ден си различен.
Номерът е за "без пари" да си стилен...
И сега като ходя на работа всеки ден с дрес код - тъмен костюм пак се различавам , я с бижу , я с шал... Методи много, въобръжение - малко! И все е по- малко у децата ни! За жалост...
Ами на едни и същи дънки като им сложиш за колан всеки ден различен шал... На една вталена бяла риза могат да се сложат различни аксесори в тон , примерно с връзките на обувките /маратонките/ и ето всеки ден си различен.
Номерът е за "без пари" да си стилен...
И сега като ходя на работа всеки ден с дрес код - тъмен костюм пак се различавам , я с бижу , я с шал... Методи много, въобръжение - малко! И все е по- малко у децата ни! За жалост...
Ех, момиченце, връщаш ме в моето детство! Как ми се е искало и на мен да съм пременена всеки ден в различен тоалет, как съм завиждала на моите приятели, чиито родители често ходеха в чужбина и им влачеха парцалки! Моите родители също ходеха, ама не ми носеха. Или, ако ми донесат, то никога няма да е топ по тогавашната българска мода. Мъкааа, мъка!
А мама все ми обясняваше, как е по-добре да изпъкна сред съучениците си не чрез дрехите, а чрез ума си. Ама аз не й вярвах. Сега съм майка на подрастващи тийнове и оценявам нейните уроци навремето, опитвам се да уговоря и моите деца да не залитат по повърхностни псевдо-ценности, а да си учат уроците и да четат, ама кой да ме слуша...
Знам, че сега е различно, просто времената са други - аз през цялото си ученичество съм била със синята престилка и стриктно ни проверяваха на входа на училището за униформа и прическа. Пък и по магазините нямаше нищо. Научих се да шия. Е, не бях някоя фина дизайнерка и шивачка, ама все успявах да тегля два-три тигела и да префасонирам нещо. Най-скъпата дреха, която моите родители са ми купили, беше шевнаната машина! Платове си взимах от пазара, от едно магазинче, където се разпродаваха супер евтино остатъчни парчета.
Бях щастлива, защото имах достатъчно време да се грижа за себе си. Сега ми е тъжно, защото нямам време. И се налага да си набавям нужните неща от магазина.
А мама все ми обясняваше, как е по-добре да изпъкна сред съучениците си не чрез дрехите, а чрез ума си. Ама аз не й вярвах. Сега съм майка на подрастващи тийнове и оценявам нейните уроци навремето, опитвам се да уговоря и моите деца да не залитат по повърхностни псевдо-ценности, а да си учат уроците и да четат, ама кой да ме слуша...
Знам, че сега е различно, просто времената са други - аз през цялото си ученичество съм била със синята престилка и стриктно ни проверяваха на входа на училището за униформа и прическа. Пък и по магазините нямаше нищо. Научих се да шия. Е, не бях някоя фина дизайнерка и шивачка, ама все успявах да тегля два-три тигела и да префасонирам нещо. Най-скъпата дреха, която моите родители са ми купили, беше шевнаната машина! Платове си взимах от пазара, от едно магазинче, където се разпродаваха супер евтино остатъчни парчета.
Бях щастлива, защото имах достатъчно време да се грижа за себе си. Сега ми е тъжно, защото нямам време. И се налага да си набавям нужните неща от магазина.