Носите ли си храна от вкъщи на работа?

Не нося. Имаме хубав стол. На всичко отгоре - много евтин. За два лева преяждам. 
Мъжът ми носи понякога - иначе трябва да яде на крак баници, дюнери, пици и прочее гадости. Обедната му почивка не стига да седне нормално в заведение.

Нося плодове - купувам често и по много, носят ни от страната и понеже не мога да изям няколко килограма праскови, които инък ще се развалят - една голяма купа и на работа. Там все има кой да ги хапне при това с удоволствие. Още една колежка носи така от време на време.

Както дойде, но по-често си нося, че нямам голям избор за хранене извън офиса...

ми не, мързи ме. А и нямам условия.
И макар, че работя до всякаква по вид "външна" храна, всичко ми е до болка познато и ми е омръзнало...  И от пици и от сандвичи и от ядки, супи и готвено, форнети и т.н.

Гласувах с "да, всеки ден", защото откакто напуснах България наистина си нося.
Преди никога не ми се е налагало. В София винаги имаш достъп до разнообразна и евтина храна, така че дори да си на специално диета не епроблем.
Тук нямам никакъв избор - храната е еднообразна и в повечето случаи безобразно скъпа, така че правя като всички останали - нося си от къщи.
Офисът ни е пригоден за това - имаме хладилник, миялна, печка, микровълнова, преса и тостер.

Където и да съм работила, винаги ми е била важна кафе машината преди храната:) Винаги имам.
Хранила съм се  и навън с колеги ( в България) , или (както сега, чужбина) си нося понякога, когато не мога да се прибера вкъщи да обядвам. Но по принцип и двамата се прибираме да обядваме.
Доколкото помня, обядите навън ми струваха доста голяма част от дохода ми едно време.
В момента ситуацията е променена, но пък не виждам смисъл да ходя да се храня навън.

Има и контейнери за течни храни, стига да ги има по магазините у нас. Понякога, големият ми син, иска таратор за обяд в училище и ползвам подобни

Вече да, преди ми се струваше малко...абе винаги ми се е струвало неудобно. Обаче 4 месеца на новата ми работа ми стигнаха, за да си променя мисленето! Направо ме изморяваше процедурата всеки божи ден: в 12:00:00 ставахме като роботи, бързо се събираха чанти и се хукваше да се чекираме за излизаме, супер бърза крачка до близкия, и единия от двата ресторанта в близост, където... ми нямаше нищо, което по принцип харесвам, нищо! Много малки порции, кофти сготвени и на много завишени цени, ама за това тогава не мислех много, много. Компанията една и съща, а разговорите се повтаряха като грамофонна плоча - ВСЕКИ БОЖИ ДЕН ЕДНО И СЪЩО! С една колежка (нова като мен) решихме, че като се затопли ще ходим за сандвичи, фурнети и тем подобни - ама и те ми писнаха и направоооо... После се запознах с мъжа ми  , работим заедно, той винаги е в поддържане на някакви супер-форми и за целта си носеше някакви специални за целта неща от вкъщи. Заживяхме заедно, та той ме убеди, че не трябва да страдам от скрупули в това отношение, а единствено е важно на мен да ми е добре! И сега всяка сутрин докато се дърпам с пресата, той ми прави специални, много вкусни сандвичи (каквито няма как да намеря), слага ми плод или салата. И сега хапвам начесто по малко и се чувствам много добре! Да не говорим, че финансово изразено е супер, макар че нямаме проблеми да ядем всеки ден навън, искам да ви кажа, че едни 600 лв. на месец за двамата винаги ни идват супер и намираме за какво да си ги вложим - почивка, излизане с приятели, обзавеждане какво ли не.

Та той научи целия негов отдел да си носи от вкъщи сандвичи и салата, никога не е страдал от скрупули в това отношение (за разлика от мен) и не го е било срам да си извади кутията! И в един момент и аз, и колегите му я прекрачихме тази бариера. Сега хапваме за 10 минути и в обедната почивка излизаме на кафе, където е 1000 пъти по-приятно от вечното бързане до ресторанта, бутането по масите и надпреварата кой яде по-бързо 

пп - в момента кутията ми за обяд седи до мен на бюрото и не я прибирам, даже вече са ми странни хора с много по-малки възможности как се нагъват да обядват за 10-15 лв. на ден.... 

Нося си много често. Зимата-винаги.
През лятото плодове, а зимата си правя сандичи.

Не съм толкова организирана, не. Знам, че би било по-здравословно.

     Не си нося храна за обед, но нося на работа плодове. Излизането в обедна почивка ми служи за психическо разтоварване и не искам да се лишавам от него, а и мога да си позволя да почивам повече от половин час. Понякога се храня у дома, понякога с колеги навън. Случва се и въобще да не успея да обядвам.

И да ги има, не съм ги намерила... Ако някой е, моля да сподели! Търси се Засега дъщеря ми си носи таратор в стъклено шишенце от сок.

Кейси, вашият откъде е купен?

Аз не съм в България, но могат да се намерят и в амазон и ибей.

Кейси и аз имам същият вьпрос, от кьде си купуваш този термос. Аз търся за детето, който трьгва на училище и ще е идеален за него.

В моя офис има доста хора, които си правят салати за обяд. Имаме малка кухня с два хладилника и някои хора си купуват продукти за салата в по-големи количества, слагат ги в хладилника и така им стига до края на седмицата без да се налага да носят всеки ден. Доста е удобно, но разбира се зависи от културата и навиците в офиса. Аз сьм сьщо от хората, които си носят обяд и най-много да изляза един пьт в седмицата. Много често си обядвам на бюрото и след това излизам на разходка в обедната почивка с колегите или отивам да се упражнявам. Някак си денят ми минава много по-леко, от колкото да си прекарам обедната си почивка в заведение.
 

ок открих го. Мерси