Оооо,какви приказки съм разказвала......акото отива при другите акита и всички заедно празнуват с торта,сокчета,украсяват си с балони.......изобщо много е весело и затова то миличкото иска да излезе.Каквото и да си говорим обаче трябва време.
- Публикувана: 15 авг. 2011, 21:20 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2011, 21:54 ч.
неиска да се изходи по голяма нужда
М, да, трябва време. И освен това всяко отклонение от рутината се отразява. Моето започна да ака всеки ден, но сега сме на гости на баба и дядо. Тя страшно щастлива и доволна от престоя и са й осигурени страхотно забавление, но ето, че вече трети ден не ака. Да не говорим, че вчера дори отново си стисна акото.
мале мила , невярвах, че такова несто има 
да се 3анимаваме с лай.. толко3 време. сташна тема, те3 деца лелее
да се 3анимаваме с лай.. толко3 време. сташна тема, те3 деца лелее
а, още какво ни чака. Идея си нямаме 
Здравейте и от мен,
аз съвсем наскоро приучих моето момче - 1 година и 10 месеца, за пишка и ака в гърнето и на седалка в тоалетната. Съгласна съм, че детето само решава, кога е готово и на сила не става. По принцип нямам проблеми с акането, но ти копирам част от една статия, която съм чела, може да ти помогне:
"Малки благородни лъжи
Синът ми абсолютно отказваше да ака в гърнето, без значение каква награда му предлагам. Така че най-накрая му казах, че, когато пуснем водата на тоалетната, акито отива в морето да нахрани рибките. Така че, ако той не ака, горките рибки няма да има какво да ядат. Синът ми, какъвто е състрадателен добряк, почувства, че мисията му е да ака и да „спаси рибките”. Все пак Немо разчиташе на него.
Лиан Уортингтън, Пенсилвания
Разбиране на страха
Синът ни започна да пишка в гърнето на 18 месеца, но се страхуваше да прави „другото нещо”. След като пробвахме с много награди и съвсем се притеснихме, се обърнахме към доктора, който ни обясни, че някои деца гледат на акането като на отделяща се част от тях и се страхуват да гледат как водата в тоалетната отнася акито. След като му показахме книжка, обясняваща анатомията на децата и как работят храносмилателната и отделителната система, той започна да ходи по голяма нужда в гърнето на следващия ден."
дано ти е полезно
аз съвсем наскоро приучих моето момче - 1 година и 10 месеца, за пишка и ака в гърнето и на седалка в тоалетната. Съгласна съм, че детето само решава, кога е готово и на сила не става. По принцип нямам проблеми с акането, но ти копирам част от една статия, която съм чела, може да ти помогне:
"Малки благородни лъжи
Синът ми абсолютно отказваше да ака в гърнето, без значение каква награда му предлагам. Така че най-накрая му казах, че, когато пуснем водата на тоалетната, акито отива в морето да нахрани рибките. Така че, ако той не ака, горките рибки няма да има какво да ядат. Синът ми, какъвто е състрадателен добряк, почувства, че мисията му е да ака и да „спаси рибките”. Все пак Немо разчиташе на него.
Лиан Уортингтън, Пенсилвания
Разбиране на страха
Синът ни започна да пишка в гърнето на 18 месеца, но се страхуваше да прави „другото нещо”. След като пробвахме с много награди и съвсем се притеснихме, се обърнахме към доктора, който ни обясни, че някои деца гледат на акането като на отделяща се част от тях и се страхуват да гледат как водата в тоалетната отнася акито. След като му показахме книжка, обясняваща анатомията на децата и как работят храносмилателната и отделителната система, той започна да ходи по голяма нужда в гърнето на следващия ден."
дано ти е полезно
Извинявам се на авторката, че се намесвам в темата й, но имаме подобен проблем - да не отварям още една такава тема.
Единият от моите младежи (на 3,5 год) вече повече от година не се напикава, махнахме без никакъв проблем и нощния памперс, но акането е голяма драма. Докато палзваше нощен памперс чакаше вечер да му сложа памперса, за да се изака в него. Откакто го махнахме (или откакто махнахме бибата, не мога точно да си спомня) започна да ака в гащите. И то не го прави навиднъж, а по 5 пъти на ден по съвсем малко. Не всеки ден, но често. В гърнето ака по същия начин - съвсем по малко. При всяка промяна - пътуване, смяна на градината и т.н. акането в гащите се засилва. Просто не знам вече какво да правя. Опитах с добро, с лошо.... нищо не помага.
Някакви идеи?
Единият от моите младежи (на 3,5 год) вече повече от година не се напикава, махнахме без никакъв проблем и нощния памперс, но акането е голяма драма. Докато палзваше нощен памперс чакаше вечер да му сложа памперса, за да се изака в него. Откакто го махнахме (или откакто махнахме бибата, не мога точно да си спомня) започна да ака в гащите. И то не го прави навиднъж, а по 5 пъти на ден по съвсем малко. Не всеки ден, но често. В гърнето ака по същия начин - съвсем по малко. При всяка промяна - пътуване, смяна на градината и т.н. акането в гащите се засилва. Просто не знам вече какво да правя. Опитах с добро, с лошо.... нищо не помага.
Някакви идеи? 
ми ти си преценяваш, за мен това в момента е по-лошият вариант...
и понеже чета и другата ти тема за млякото...да ти кажа, памперса не е зло, което трябва най-рано възможно да се махне... в случаят той е точно толкова нужен на детето ти колкото и млякото от биберон (даже и повече ако го приеме).
и понеже чета и другата ти тема за млякото...да ти кажа, памперса не е зло, което трябва най-рано възможно да се махне... в случаят той е точно толкова нужен на детето ти колкото и млякото от биберон (даже и повече ако го приеме).
аз съм на този етап в момента. Не носим памперс и пишкаме в гърне без проблем. За акането казва, слагаме памперс, свършва работата и го сваляме, мием и обуваме пак слиповете. Сега взе малко по малко да ме пита какво ще стане, ако ака в гърнето и иска сам да сяда. Така преди сам се отказа от пишкането в памперс.
За мен по-удачният вариант е, да се изхожда редовно в памперс, пред стискането с дни
За мен по-удачният вариант е, да се изхожда редовно в памперс, пред стискането с дни
Да, много по-удачен вариант е. Безспорно.
Но не и когато детето е на 4.
Но не и когато детето е на 4.
пропуснала съм възрастта, макар че ако се стиска с дни, да ти кажа пак бих се замислила
