Какво се крие зад въпроса "Колко струва..."?

И аз мисля така.Не виждам какво имам да крия и не смятам,че въпросът е неудобен.

Какво му е лошото на въпроса? Аз редовно питам по-близките хора за нещо колко струва или от къде го взе или и двете. Причините са много. Едната е, че аз от години съм си изградила навика като погледна нещо да му определя цената на ум, после да я разбера и да видя колко близо съм до написаната цена. Дори да не ми трябва - така, обичам да знам кое колко струва. Питам поради много причини и без причини. Наскоро питах познат за колко си е взел колата друг познат, защото аз продавам със сходни характеристики, а и исках да добия представа и за финансовото му състояние, да, защото ни дължи пари и все се оплаква, че няма. Най-добрата си приятелка също питам често кое за колко си е взела и от къде и ако се окаже по-скъпо от колкото предполагам, се радвам, че е имала пари да ги даде, ако се окаже по-евтино, пак се радвам, че го е взела изгодно. Изобщо не ми е минавало през ум, че може да си помисли, че завиждам или нещо подобно. Понякога питам и за уреди без да имам намерение да взимам. Просто ми е интересно колко бързо падат цените на неща, които сме си купили вече или сходни такива. Мен като ме питат, си казвам и никога не съм подозирала недобронамереност. Понякога само малко занижавам цената и става една неловка ситуация като кажат аааа, много хубаво, пък нищо не струва, ето ти пари, поръчай едно и за мен другия път. За заплати много често се питаме, но само колеги. Даже много често ми се случва някой да се обади да пита колко взимам, а преди на друго място колко съм взимала, а да питам познат на трето колко взима и особено пък за тези, които се изнесоха в чужбина всички се интересуваме колко взимат защото правим сметка за себе си на къде да се ориентираме. Ако човек пита за цената недобронамерено, той едва ли ще е недобронамерен само в този случай. Аз съм си ограничила контактите с подобни дразнители и така не се налага да си мисля като ме пита еди какво си защо го прави.

Аз пък се дразня когато ми кажат цената, без дори да съм питала 

И аз избягвам да питам и за цени и за заплати - нетактично е , а пък и в повечето случаи не ме и  интересува. Не обичам и мен да ме питат. Даже и близките ми предпочитам да не ми задават въпроси. Жив пример са сестра ми и мъжа ми. Купила съм си дреха, обувка или нещо подобно примерно за 60 лв.. Реакцията на мъжа ми ще е как може за вкъщи за храна все да нямам пари, а за дрехи да имам. Сестра ми на другата крайност - как може да си купя такъв боклук за толкова малко пари - тя никога не би си купила такова нещо. Затова вече излизам за пред тях с номера струваше 100лв., ама го взех на намаление за 50 лв.  - и двамата доволни - и аз не съм разсипия и боклук не съм си купила. Иначе за не толкова близки хора и особено за неща които не са току що купени винаги излизам с това че просто вече не се сещам за цената.
Имаме роднини, познати и съседи , които наистина все ни "гледат в паничката"  с перманетни въпроси за цената на щяло и нещяло- тях мъжът ми луди ги прави, чак съм се попикавала от смях. Ако го слушаш него месечния ни доход е поне 2,3 пъти по-голям от действителния, а всяко нещо което сме си купили е цената му по три. Както казва той  нека завиждат.
Даже го бях питала - хубаво, че лъже всички че има много пари, ама все пак колегите му имат представа каква е заплатата му тях няма как да излъже. Тогава ми каза  - спокойно жена  - казал съм че вече 2,3 пъти са ти увеличавали заплатата и отделно през месец вземате все някакви премии.

оо редовно ми го задават този въпрос
и после почват да цъкат..
ми защо питат като няма да си купуват - не разбирам
общо взето все неудобно се получава.

Оооо да, много се кефя на хора, които се самоопределаят само с покупките си... Много са ми забавни!

Никога не съм се свенила да питам сравнително по-близък човек и "Колко струва?", и "Каква заплата вземаш?".
Хрумвало ли ви е, че зад това не винаги стои клюкарство или завист, а просто "сверяване на часовника"?

Пример: в момента може да не си търся обувки, но ако приятелка ми споделя колко е доволна от нейните, защото карат 3-то лято, защо за не питам колко струват? Така за следващия път ще си направя сметката дали да си взема пак Тенденз за 28 лева дето ще се разлепят за 2 седмици, или да направя опит с препоръчаната от нея фирма.

Заплата: може изпънителният директор да се опитва да ми внуши, че съм прекрасно заплатена, но това нерядко си е и чисто прoмиване на мозъци. Нямам друг начин да си сверя часовника освен да попитам пo-близките си познати на какво положение са.

p.s. Да допълня само, че обикновено това питане бързо си проличава дали е тип клюкария ако не е съпроводено с въпрос колко часа активна натовареност имаш на ден и какви са ти отговорностите.

Добре, де, вие едно и също ли работите с познатите ти? Какво значение има колко пари взима някой по принцип. Ако ще се сравняваш, то има смисъл да е за същата длъжност и поне в същия бранш, иначе, какъв е смисълът?! Е, като чуеш, че хората взимат повече, не ти ли става кофти? А, ако взимат колкото теб, си казваш, а значи съм добре .
Най-добрият начин да си свериш часовника, ако нямаш достъп до реална информация за нивата на заплащане по длъжности и сфери (прави се всяка година), е да отидеш на няколко интервюта за работа .

Em_ma, имам чувството, че не обърна много внимание на постскриптума ми. И ме скожи в категорията "празно любопитство". Прочети го пак ако имаш време.  

Между другото никога не питам за заплати сред хората, с които работя. Макар да не съм голям привърженик на всички нововъведения от новото време, все пак спазвам концепцията, че заплатите вътре в една компания са фирмена тайна. Не бих искала да зная колегата ми колко взема, защото съм убедена, че подобни експерименти пораждат озлобление когато става дума за работещи на едно и също място хора.

Ако толкова ми е харесало нещо на някого, ми се е случвало да питам само от къде го е купил.
Какъв е смисълът да питам за цената?!
Ако ми кажат мястото, ще отида, ще разгледам, ще си преценя сама дали мога да си го позволя. И не на последно място - ще мога да пробвам, да огледам, за да видя дали наистина ми харесва, дали стои добре на мен, в къщата ми (в зависимост от харесания продукт) и т.н.
Но да питам просто така, за да съм информирана - за какво ми е толкова ненужна информация?!

Някои хора наистина живо се интересуват от такива неща. Братовчедка ми например винаги пита. А тя сама като се хвали какво си е купила, винаги казва цената до стотинка колко е. Имам чувството, че главата й е един своеобразен калкулатор, който постоянно събира, изважда, умножава, дели...смята ли смята. Но на нея и професията й е такава. Като отидем в някое заведение с часове може да разглежда менюто и да го анализира, така както си е седнала на чаша сок.
Мъжът ми пък прекрасно умножава наум трицифрени числа. Бил е някакъв мозък по математика. Той не пита толкова грубо за цените, но пък мен успява винаги да ме вбеси като тръгнем да си купуваме я телевизор, я нещо друго за вкъщи. Големи маркетингови проучвания прави и просто ми разваля кефа от евентуална импулсивна покупка.
 Абе..страшна работа са икономистите.

За някои хора това е нужна информация - един познат имаме, който е може би най-свидливият човек, който познавам, той знае цените на всичко, но не купува.
Според мен, да се задръстваш с ненужна информация е признак за емоционални липси....