- Публикувана: 7 авг. 2011, 16:42 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2011, 09:27 ч.
До каква възраст трябва да раждат жените?
Моята съвсем лична граница е 44-45. До тази възраст аз бих раждала.
Точно такова е и моето мнение.
или няма значение, че в Африка средната продължителност на живот е примерно 40г., а в Европа 80?
Всъщност, се страхувам, че няма значение.
Не вярвам в Европа менопаузата да настъпва много по-късно.
Цитат
Т.е. ако започна опитите за инвитро на 34 и 8 месеца и забременея на 35 и половина или още по-лошо - на 36, трябва да абортирам, така ли? Щото съм минала заветните 35.
Втори въпрос - ако нямам партньор, ще ми бъде ли позволено да родя?
Трети - ще се проверява ли за чистота на кръвната линия? Да не би, случайно, някоя от нисшите раси да се размножи в повече.
Втори въпрос - ако нямам партньор, ще ми бъде ли позволено да родя?
Трети - ще се проверява ли за чистота на кръвната линия? Да не би, случайно, някоя от нисшите раси да се размножи в повече.
Ама стига с това инвитро моля ви,мисля,че авторката пита здрави жени.Никаде не се споменава проблемно забременяване и т.н.Мисля,че всеки прави разлика.Разбира се ,че не е едно и също жена да забременее над 40 след 10 годишни опити ПОРАДИ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРИЧИНИ,и жена,която заради ЛИЧНОТО СИ СПОКОЙСТВИЕ е отлагала бременността до 45,мислейки ,че има цялото време на света.
Има разлика между нормално и разумно.
От една възраст нататък за мен не е разумно, но смятам, че всеки трябва да е свободен да си преценява.
От една възраст нататък за мен не е разумно, но смятам, че всеки трябва да е свободен да си преценява.
Разбира се ,че не е едно и също жена да забременее над 40 след 10 годишни опити ПОРАДИ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРИЧИНИ,и жена,която заради ЛИЧНОТО СИ СПОКОЙСТВИЕ е отлагала бременността до 45,мислейки ,че има цялото време на света.
А ти колко такива жени познаваш? Аз - нито една. Но и да има - коя си ти, че да я съдиш и да ѝ казваш кога да ражда? Щом може и иска - нейно право си е.
Пък кучетата да си лаят...
Друг е въпросът, когато вече се прекрачи границата на възможностите, дадени от природата. Тогава и аз съм против, но пък кой ли ме пита.
От формулировката на въпроса на мен поне не ми става ясно, че се пита единствено и само за нормално забременяване. Има много случаи на забременяване по естествен път след дълги години опити, включително и с АРТ. Тези жени в каква категория попадат? И веднъж родено детето от примерно 40 годишна майка, как преценявате по какъв начин е забременяла - естествено или с АРТ, че да решите с какви очи да гледате на детето й и на нея?
Андариел, ти вече имаш деца/дете
. Но ако нямаше...Надявам се да греша, но подозирам, че всичко пак е заради фонда. нямам против да опитват ако ще и до сто гидини да забременяват, но не и фондът да плаща за това. И няма как да се сравни репродуктивният проблем с някоя болест, защото на практика една жена може да живее, работи и др. нормално за разлика от един човек с хронично заболяване, което обикновено отключва и други заболявания и качетвото му на живот, дори съвсем нормални дейности могат да бъдат силно нарушени.
Ами, аз бях пред реалната възможност и да нямам, но ми се размина, сигурно защото бях и млада, малко над 25. В общи линии бях на път за решението ,че ако нещата не се получат естествено, то просто няма да имам деца и толкова. Дори през ум не ми е минавало за инвитро и др. Това е, което сии мислех тогава. не мога да зная какво бих мислила "ако".
За инвитрото, донорските яйцеклетки и др. подозирам, че в един момент човек се пристрастява като към хазарта - един опит, втори опит... още един опит... и без това сме се хванали на хорото... И всеки път човек се надява на голямата печалба и край няма. Особено като наближи 40, и без това започва да го хваща някоя личностова криза.
За инвитрото, донорските яйцеклетки и др. подозирам, че в един момент човек се пристрастява като към хазарта - един опит, втори опит... още един опит... и без това сме се хванали на хорото... И всеки път човек се надява на голямата печалба и край няма.
Мисля, че си страшно далеч от истината.
При цялото ми уважение към теб, тук явно наистина нямаш идея за какво говориш.
възможно е да греша, на мен нещата ми изглеждат така отстрани, още повече, че имам познати семейства, тръгнали отдавна по този път. Вече са изтощени от всяка гледна точка, но продължават да упорстват на всяка цена. По-скоро жените упорстват.
Не знам за твоите познати, но аз познавам (повече или по-малко) вече десетки жени, които са преминали или преминават през АРТ - тук включвам и себе си.
Имай предвид, че на повечето жени им е трудно да говорят за това и да обясняват мотивите и чувствата си пред широката публика. А и явно за доста неща "ситият на гладния не вярва".
Не че съм ги разпитвала какво и как, никога не съм повдигала въпроса, но по това, което те казват и изглеждат, вече доста започвам да се тревожа за тях, ей така ще им мине младостта в обикаляне по клиники. Но явно това е път, който човек изминава индивидуално, няма как да е другояче.