Цитат на: Flash
Мед ми капе на сърцето докато чета редовете ти Миз! Сърце юнашко не трае - признах си.
ами ще се окаже накрая, че сме сродни души, ама да не го забравиш другото лято като ти се изтърсим на гости във варна на морето
? - Публикувана: 12 септ. 2004, 06:57 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2004, 16:39 ч.
Липсва ли ви БГ?
Цитат на: anan
Мен не ме мъчи носталгия. Мъчно ми е, че не мога да ходя на гроба на майка, баба и дядо, че баща ми и сестра ми не могат да си играят с детето и тя определено губи от контакта с тях. За нищо друго.
Като си ходихме през май на слизане от самолета ми помогна англичанин, който седеше до нас и необичайно за англичанин според мен си игра с детето. На летището трябваще да си взема грамадния куфар и да бутам количката с детето до изхода. Гледаха ме и даже се подсмихваха как бутам 2-3 метра куфара и се връщам за детето в количката. Накрая един от персонала предложи помощ, но на мен сълзите ми вече тръгнаха. Нямаше къде да сменя памперса на детето. Спряхме на Макдоналдс и каква изненада там нямаше високи столчета за Ели. В Пловдив - още по-разкъртено, още по-шумно от преди. Тротоарите с дупки, бордюрите неудобни за количката, никой не спира като искаш да пресечеш и чакаш чакаш. Отидохме на главната - там всички магазини със стъпала отпред и повечето не разрешават да влизаш с количка. Лицата на хората едни мрачни, много тежко гримирани физиономии, никой не ти се усмихва или пък ми правеха забележка, че е боса и не е ли много малка да яде морков/сварен до меко/. Сменях детето по градинките и не можех да отида до тоалетната защото няма тоалетни за disabled, а тя не искаше да стои с някой друг/всички за нея бяха непознати/ или пък къде да я сложа като бях сама. Има и още и още като например нахокването на бабичка защо пазарува по това време, а не по друго, когато хората не се били връщали от работа! Хе хе някой ще каже айде сега глезотии. За мен не са. Не му е мястото тук да сравнявам и доказвам, да споря и да се напъвам. Казвам каквото мисля и чувствам. Съжалявам ако на някой не му харесва. И се чудя защо някои приемат лично мненията на другите.
Но беше достатъчно само да се заговорим с някоя мама и децата веднага приятели. Много закачаха детето и тя отговаряше. Тук се мъчат да я накарат да се усмихне непознати като ходим по разходки, тя не иска а у нас се усмихваше на непознатите. Тук като ходим на плажа всяко дете си играе с неговите си играчки и компания. Елито все се мъчи да се заиграе с някой, но те направо я игнорират. Няма такива както чета у нас да си мешат играчки и това онова. На разстояние.
А кво се плаща и не в Бг здравеопазването - майка ми беше болна от рак и за 1 година минахме през плащане на ръка, носене на подаръци, неколкократно отлагане на операция защото не сме платили на ръка на гнусното дърто докторче,мръсно и гнусно и ние трябваше да чистим там, носене и купуване на медикаменти, отвратително отношение, личната и лекарка реши, че е достатъчно да падне на колене и да се моли на Господ, докато ние втрещено я гледаме и и и. Женичката така си умря и в последните си дни не видя човешко отношение.
Поздрави на всички мами от нас с Елена
Като си ходихме през май на слизане от самолета ми помогна англичанин, който седеше до нас и необичайно за англичанин според мен си игра с детето. На летището трябваще да си взема грамадния куфар и да бутам количката с детето до изхода. Гледаха ме и даже се подсмихваха как бутам 2-3 метра куфара и се връщам за детето в количката. Накрая един от персонала предложи помощ, но на мен сълзите ми вече тръгнаха. Нямаше къде да сменя памперса на детето. Спряхме на Макдоналдс и каква изненада там нямаше високи столчета за Ели. В Пловдив - още по-разкъртено, още по-шумно от преди. Тротоарите с дупки, бордюрите неудобни за количката, никой не спира като искаш да пресечеш и чакаш чакаш. Отидохме на главната - там всички магазини със стъпала отпред и повечето не разрешават да влизаш с количка. Лицата на хората едни мрачни, много тежко гримирани физиономии, никой не ти се усмихва или пък ми правеха забележка, че е боса и не е ли много малка да яде морков/сварен до меко/. Сменях детето по градинките и не можех да отида до тоалетната защото няма тоалетни за disabled, а тя не искаше да стои с някой друг/всички за нея бяха непознати/ или пък къде да я сложа като бях сама. Има и още и още като например нахокването на бабичка защо пазарува по това време, а не по друго, когато хората не се били връщали от работа! Хе хе някой ще каже айде сега глезотии. За мен не са. Не му е мястото тук да сравнявам и доказвам, да споря и да се напъвам. Казвам каквото мисля и чувствам. Съжалявам ако на някой не му харесва. И се чудя защо някои приемат лично мненията на другите.
Но беше достатъчно само да се заговорим с някоя мама и децата веднага приятели. Много закачаха детето и тя отговаряше. Тук се мъчат да я накарат да се усмихне непознати като ходим по разходки, тя не иска а у нас се усмихваше на непознатите. Тук като ходим на плажа всяко дете си играе с неговите си играчки и компания. Елито все се мъчи да се заиграе с някой, но те направо я игнорират. Няма такива както чета у нас да си мешат играчки и това онова. На разстояние.
А кво се плаща и не в Бг здравеопазването - майка ми беше болна от рак и за 1 година минахме през плащане на ръка, носене на подаръци, неколкократно отлагане на операция защото не сме платили на ръка на гнусното дърто докторче,мръсно и гнусно и ние трябваше да чистим там, носене и купуване на медикаменти, отвратително отношение, личната и лекарка реши, че е достатъчно да падне на колене и да се моли на Господ, докато ние втрещено я гледаме и и и. Женичката така си умря и в последните си дни не видя човешко отношение.
Поздрави на всички мами от нас с Елена
съжалявам за случилото се с майка ти
, моите съболезнования... но не мога да подмина разказа ти за бутането на количката с бебето и куфара без коментар. защото в българия не ми се е случвало да се опитвам да се пъна да се качвам на автобуса с корем, сгъната количка в едната ръка и дете на година и половина в другата без никой да се мръдне да ми помогне и след като най-накрая съм се справила, да се чудя как да пътувам права без никой от изброените обекти да не се срине на земята, тук ми се е случвало. в софия в автобусите са ставали инвалиди да ми седнат малките деца и възрастни жени да си сложа корема на седалка... навсякъде има неуредици и недостатъци, едно тук, друго там, не малко примери за некадърност и безчовечност мога да дам и за американски лекари и служители... според мен важното е да съумеем да намираме положителното и на двете места и да не се взираме прекалено в лошото. всеки има някаква причина да живее живота си по даден начин. това че някой го живее различно от мен, не е причина аз да се обиждам или да изпитвам вина, че съм направила различен избор или че не се чуствам по същия начин. най-малкото пък се чуствам задължена да се оправдавам за това.
абе хора, ако не умеем да уважаваме мястото от където сме произлезли, кое друго място ще можем да уважаваме? нали и то има не малък принос за това, което сме?
Цитат на: DidKa
......Не преставам да мисля и да сънувам за ТАМ.....и това ме крепи.
И аз така!
Трета година съм в Канада и това лято се прибрахме за първи път. Боже как го чаках този ден, гледах самолетите и си мечтаех как нашите ще ни посрещнат на летището, как ще ги прегръщам до задушаване. София ни посрещна с разцъфнали липи - божествен аромат (в Канада липи няма). Часове наред съм стояла под липата пред блока на нашите за да поемам миризмата й, нощем се събуждах и заспивах с усмивка. Витоша - каква красота! В Торонто всичко е равно като тепсия, едно хълмче няма. Обиколих черноморието за няколко дни, но не за да ходя на плаж, а за да събирам впечтления, които да ме топлят през следващите две години. Ходих и на Рилския манастир, да се нагледам на планини. Месец и половина отлетяха като сън - приятелите ми си бяха същите и как никой от тях не ми се оплака нито веднъж; родителите - за тях най-страдам, защото точно когато идва времето да се грижа за тях - аз съм на майната си; природата - невероятна! Изобщо не ми се тръгваше наобратно. Първите три дни след като се върнахме бях заета с багажа, но след това... пак гледам по самолетите и си мечтая да прегърна нашите на българска, родна земя.
Да, много трески за дялане има в България, но там е душата ми, винаги ще ми липсва и някога ще се върна... завинаги!
Цитат на: Мама от Финландия
Цитат на: Anonymous
лелеее,ама май само аз си оставам ,дето ми липсва родината като ви чета...а ,не и на мъжът ми и детето също.
И тук си имаме приятели,даже в БГ са ни останали много малко и пак ни тегли мамка му!Да не си помислите сега,че сме зле и затова-напротив, не се лишаваме от нищо :децата ми са задоволени от всичко,не ни липсват контакти и всичко ,което сме си го пожелали го имаме...Тогава?Нещо куца,тук съм 4 години,детето също толкова,мъжът ми 5 и не съм объркала и една думичка. ВЯРНО,нямам този соц. контакт като например дъщеря ми и мъжът ми,но и при тях е така .Много ме боли като ви чета момичета
И тук си имаме приятели,даже в БГ са ни останали много малко и пак ни тегли мамка му!Да не си помислите сега,че сме зле и затова-напротив, не се лишаваме от нищо :децата ми са задоволени от всичко,не ни липсват контакти и всичко ,което сме си го пожелали го имаме...Тогава?Нещо куца,тук съм 4 години,детето също толкова,мъжът ми 5 и не съм объркала и една думичка. ВЯРНО,нямам този соц. контакт като например дъщеря ми и мъжът ми,но и при тях е така .Много ме боли като ви чета момичета
Jara, остани сам самичка без роднини и без никой друг с когото можеш да разделиш 2 български думички на кръст, пък тогава ела да ми кажеш пак, че за 4 години и не си объркала нито една думичка... Или пък направи следното, недей имай възможност да се върнеш в България 4 години, след това си иди за 1 месец и след това пак не си ходи 4-5 години... да видим тогава какво ще кажеш.
Ох,Мама от Финландия хич не ми се спори, всичко това е безмислено.
Да,не съм сам самичка слава богу и може би затова не съм го преживяла това,което казваш.
Аз нямам за цел да опитвам да променям чувствата ви или пак опазил ме бог да упреквам някого за това видиш ли как може да не изпитва носталгия.Всички ние сме различни и естествено очите ни не гледат еднакво, или ,ако аз харесвам Брад Пит за теб може да е блудкав.Казах просто,че ми е много болно от това .
Вярно,България е бедна и е различна от страните,в които живеем и си изкарваме хляба ,но това не я прави по -омразна .Така мисля аз.Все едно да не искам да видя майка си ,защото е бедна и не толкова красива и да се срамувам от нея.
И аз имах доста негативани случки докато си бях,не казвам ,че всичко е идеално и без недостатъци .То и с родителите си имах сблъсквания по отделни въпроси,но пак искам да ги видя.
Някой спомена липите...как мечтаех и аз за техния аромат!
А щурчетата?Незнам вие ,но тук за 4 години не съм чула едно щурче да свири.Признавам имаше моменти,в които ми беше скучно, нямах ангажименти и въпреки това веднъж и не съм си помислила ,че тук щях да си запълня времето много по -пълноценно.
Вечер сядах на масичката в двора ,запалвах си цигара и се наслаждавах на песента на щурчетата в тишината...Друго си е да ти мирише на родно!Тук всичко е много хубаво,харесват ми хората,начина им на живот(испанците са купонджии хора),доволна съм ,НО НЕ Е СЪЩОТО- винаги си оставам чужденка .Отивам ли си от БГ половината ми сърце си остава там.
А какво означава носталгия?не вярвам да не изпитвате гордост и да не засяда буца в гърлото като чуете химна след поредна победа на наш спортист и безсилие и яд,когато не е оценен правилно.Умирам си от кеф,когато чуят ,че сме от България и казват: "аaaa,Стойков"...
Ей такива работи....оставам си със спомените а ти си остани със здраве.Поздрави.
Цитат на: zo
Извинявам се че ще пиша off topic, ама нещо се ентусиазирах по въпроса за "безплатното здравеопазване". Такова НЯМА никъде по света!!!! Плаща се или чрез данъци или в момента на прегледа и частни застраховки.
Вярно е, че се плащат данъци. Но поне се виждат къде отиват тия данъци. От тях са облагодетелствани много хора. Има такива, които и не плащат данъци и живеят на гърба на държавата (или по-просто казано на гърба на данъкоплатеца) и повярвай ми тия хора хич не са малко. Към тях спадат не само тия дето ги мързи да работят, ами дори и хора с добре платени професии, които пък гледат да изкрънкат от държавата колкото може повечко. За този вариянт например живеят заедно мъжат и жената, имат деца, но не се женят за да може майката да се води самотна и да смучкат от държавата разни облаги. (не мисля да ги изброявам) Минат така 10-тина годинки та се заженят (тъкмо вече укрепнали финансово).и т.н. В подробности няма да изпадам, но мога да кажа, че UK е една от държавите с много добре изградена инфраструктура и не малко чужденци идват да се лекуват по тази причина тук (включително и Американци)
Цитат на: zo
Нормално е да ти търсят документ! В Канада първо питат за здравната карта, предполагам че и в UK има документ дето показва осигуряван ли си по някакъв начин.
Ами няма такова нещо в Шотландия. Никога не са ми искали какъвто и да било документ, че мъжат ми или аз внасяме осигуровки или данъци.
Цитат на: zo
Щото ако няма, чужденците пак безплатно трябва да ги лекуват, ма май не е така.
Ами точно така е. Лекуват се без пари. Имаме приятели тук (българи), които доведоха майка си, и тук й направиха операция на бъбреците безплатно.
Но за съжаление от този род облаги (които споменавах по-горе), докато сме "чужденци" не можем да се възползваме от тях. Докопаш ли се един обаче до Indefinite Leave to Remain нещата се променят и минаваш на едно ниво с тукашните. Абе спирам. Темата е ясна.
Винаги е ставало спорове, караници, когато е била повдигана.
Да сме живи и здрави и викам "По-малко да се нервим за излишни нещица"
Целувки за всички ви - малки и големи българчета.
Айде и една изтъркана фраза - нека се обичаме и си помагаме
ПП: Пък ако някой открие "перфектно кътче от света" да свирка
Местя се автоматично там
Цитат на: Мама от Финландия
Продавачката беше една леля продаваща в магазин за бански на центъра на град Пазарджик, БЪЛГАРИЯ!
nE SE IADOSVAI MAMO fIN PRI TEB E BILA EDNA NEPOZNATA A PRI MEN NAI DOBRATA MI PRIATELKA OT KVARTALA ne direktno no zad garba mnogo kofti se po4yvstvax imam lek aksent na bg ezika a i poniakoi pat za da sam sigorna 4e shterkata me e razbrala pravilno i podavam komandi na frenski 4e ina4e kazva ne razbrax da ama neiskam posledisi s nepriatem krai. Ta vaprosnata dama posle kazala na edna obshta poznata tia kvo mi se pravi na 4yjdenka stana mi adski krivo, zashtoto se po4yvstvax 4yjdenka vav sobstvenata si rodina.
v UK zdravnoto osiguriavane e bezplatno! 
Utopia nali!!!!! Obache e fact. Ako idvate kato turisti v UK niamate nugda ot medicinski zastrahovki. Bivate obslugvani bezplatno nishto che ne ste mestni. Zatova i tolkova problemi ima zdravnata kasa. Plashta se edna obsta taxa ot raboteshtite i procent ot neia, glasuvan ot pravitelstvoto, se zadelia za zdraveopazvaneto.
Utopia nali!!!!! Obache e fact. Ako idvate kato turisti v UK niamate nugda ot medicinski zastrahovki. Bivate obslugvani bezplatno nishto che ne ste mestni. Zatova i tolkova problemi ima zdravnata kasa. Plashta se edna obsta taxa ot raboteshtite i procent ot neia, glasuvan ot pravitelstvoto, se zadelia za zdraveopazvaneto.
Е вие ме разбихте Ама аз не се нервя де, ако така е излезнало Значи ако някой ден имам късмет да ида на екскурзия до UK да не се хабя за застраховка То и тук си получаваш здравната карта, ако имаш подходящия статут, дори и да не си внасял данъци, ма един прекрасен ден така или иначе започваш да плащаш и това е съвсем нормално- безплато сирене няма.
А за тъпото разпределяне на държавните пари в БГ няма да пиша, че се ядосвам здравата. Исках да кажа, че да ти търсят осигуровка не е признак на неуредица, освен ако не си в критично съсътояние. Също не ми се говори и за морала на някои лекари. Много е тежко като четеш какво е трябвало да преживее семейството на Anan
Много ми е мъчно...
Идеално място наистина няма, иначе идеята за рая едва ли щеще да се появи
Ама аз не се нервя де, ако така е излезнало Значи ако някой ден имам късмет да ида на екскурзия до UK да не се хабя за застраховка То и тук си получаваш здравната карта, ако имаш подходящия статут, дори и да не си внасял данъци, ма един прекрасен ден така или иначе започваш да плащаш и това е съвсем нормално- безплато сирене няма.А за тъпото разпределяне на държавните пари в БГ няма да пиша, че се ядосвам здравата. Исках да кажа, че да ти търсят осигуровка не е признак на неуредица, освен ако не си в критично съсътояние. Също не ми се говори и за морала на някои лекари. Много е тежко като четеш какво е трябвало да преживее семейството на Anan
Много ми е мъчно...Идеално място наистина няма, иначе идеята за рая едва ли щеще да се появи
Цитат на: anan
В Пловдив - още по-разкъртено, още по-шумно от преди. Тротоарите с дупки, бордюрите неудобни за количката, никой не спира като искаш да пресечеш и чакаш чакаш. Отидохме на главната - там всички магазини със стъпала отпред и повечето не разрешават да влизаш с количка. Лицата на хората едни мрачни, много тежко гримирани физиономии, никой не ти се усмихва или пък ми правеха забележка, че е боса и не е ли много малка да яде морков/сварен до меко/. Сменях детето по градинките и не можех да отида до тоалетната защото няма тоалетни за disabled, а тя не искаше да стои с някой друг/всички за нея бяха непознати/ или пък къде да я сложа като бях сама. Има и още и още като например нахокването на бабичка защо пазарува по това време, а не по друго, когато хората не се били връщали от работа! Хе хе някой ще каже айде сега глезотии. За мен не са. /quote]
Anan, много точно си написала каквото аз исках да вметна. Нямам опит с носталгията все още, подготвям се психически за дълга раздяла с всичко познато, но мисля, че никога няма да забравя колко дискриминирана съм се чувствала в собствения си град като разхождах бебето. Първия път като излязох сама с количката и се опитах да пресека един булевард се разревах и се върнах. Не смятам , че някой ми е длъжен за нещо, като например да ми помага да влача количката по стъпалата на подлезите, но именно дискриминация е думата, за която се сещам - от страна на държавата - никой не е помислил за подобни неща. Само на Централна поща гледам, че са сложили рампа за инвалиди - и съответно за нас с количките - и все се шегувам с приятелите, че това е, защото там ходим да си плащаме сметките.
Наистина, някой може да каже - още една глезла. Но и за мен това не са глезотии. Както се казваше в един анимационен филм - да се грижим за малките неща, големите се нареждат сами.
Anan, много точно си написала каквото аз исках да вметна. Нямам опит с носталгията все още, подготвям се психически за дълга раздяла с всичко познато, но мисля, че никога няма да забравя колко дискриминирана съм се чувствала в собствения си град като разхождах бебето. Първия път като излязох сама с количката и се опитах да пресека един булевард се разревах и се върнах. Не смятам , че някой ми е длъжен за нещо, като например да ми помага да влача количката по стъпалата на подлезите, но именно дискриминация е думата, за която се сещам - от страна на държавата - никой не е помислил за подобни неща. Само на Централна поща гледам, че са сложили рампа за инвалиди - и съответно за нас с количките - и все се шегувам с приятелите, че това е, защото там ходим да си плащаме сметките.
Наистина, някой може да каже - още една глезла. Но и за мен това не са глезотии. Както се казваше в един анимационен филм - да се грижим за малките неща, големите се нареждат сами.
Цитат на: palmira
липсва ми дотолкова, че там мога да си оставя децата на майка ми и да изчезна нанякъде, да си ходя по заведения, по магазини, без да с е съобразявам с времето и , че трябва да се върна след час.
taka i na men mi lipsva Balgaria. Zatova napisah che ot vakanciite si v Balgaria ne se otkazvam 
Цитат на: palmira
липсва ми дотолкова, че там мога да си оставя децата на майка ми и да изчезна нанякъде, да си ходя по заведения, по магазини, без да с е съобразявам с времето и , че трябва да се върна след час/....
При мене и това не става. Пак децата са си с мене - не искат да стоят с бабите и дядовците
Абе в общи линии като си отида в Б-я е всичко друго ама не почивка 
Цитат на: palmira
...
значи нещо в дресурата липсва възлов момент
не знам на бабата или на децата
...
значи нещо в дресурата липсва възлов момент
не знам на бабата или на децата
...
Ами като почнеш от нас, че им ги представяме на две години един път (малкото даже още на живо не са го виждали)
И свършиш с бабата дето не смее да вдигне глас, щото внучето разбираш ли да не я намразело
.