отзиви за "Гъливер травел"

В борбата за клиенти и ниски цени, много туристически фирми правят фантастични програми, наблъскани със забележителности - това е първото, което всеки си казва - ей, колко много неща ще се видят за малко пари.... Но, дали това е така? - Погледнах тази програма - колко е времето за Виена, дори и за елементарно разглеждане, не че Шонбрьон не си заслужава..При такива натоварени програми, всеки трябва да си направи сметката за разстоянията, часовете път, може ли да ги издържи в автобус... Друг е въпросът, че много от посочените неща може и да не се видят, както се е случило с автора - по ред причини. Освен това - 600 лв..... реално - какво може да се очаква за тези пари като автобус, хотели, друг сървис.... Иначе програмата звучи прекрасно и амбициозно, но.... аз лично, бих се замислила, особено след тези отзиви.

Старозлатна Прага ЕКСКУРЗИЯ ОТ 01.05.2014- 06.05.2014, Организирана от Гъливер травел.
БЕШЕ КАТО ПО УЧЕБНИК КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ.
НЕ МОЖЕ:
1.   ДА РИСКУВАШ ЖИВОТА НА ХОРАТА С АВТОБУС, КОЙТО СЕ РАЗВАЛИ МАЛКО ПРЕДИ КАЛОТИНА
2.   ДА ЛЪЖЕШ, ЧЕ СЛЕД ПОЛОВИН ЧАС ЩЕ ДОЙДЕ НОВ АВТОБУС, А РЕАЛНО ДОЙДЕ СЛЕД 6 ЧАСА ЧАКАНЕ!
3.   ДА ОРГАНИЗИРАШ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПОДОБНА ЕКСКУРЗИЯ И ДА ВЗЕМЕШ НЕОПИТЕН ЕКСКУРЗОВОД НА 22 ГОДИНИ.
4.   ДА НАЕМЕШ ХОТЕЛ, КОЙТО Е С ИНТЕРИОР НА КЪЩА ВЪВ ФИЛИПОВЦИ /БЕЗ БУЛСАТ КОМ/
5.   ДА НЕ КАЖЕШ ДОРИ ЕДНО ИЗВИНЯВАЙ СЛЕД ТОВА
МОГА И ОЩЕ ДА ИЗБРОЯВАМ, ПИША КРАТЪК РАЗКАЗ ДА СВИЧКИТЕ НИ ПРЕЖИВЕЛИЦИ.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ КАЗВАМ НА ВСЕКИ ДА НЕ ПОЛЗВА ТАЗИ АГЕНЦИЯ, АКО МУ Е МИЛ ЖИВОТА.
С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ПО- БЪРЗ ФАЛИТ.
От Прага идо Ада
От Хари Потър Алигиери
В чест на Гъливер Травъл, с пожелание за по- бърза несъстоятелност
Пътепис – пожелание и желание малко да се посмеем
В началото бе желанието, а желанието бе да отидем с жената до Прага за почивните дни от 01.05.2014 – 06.05.2014. За писахме се на екскурзия с Агенция Гъливер Травъл и много желание за усмивки и добро настроение, бира, кули и чАхкини...
Ден 1
Отпътуване от София в 6.30, приготвяне на багаж, напрежение, качване в такси и в таксито чак до Стадион Васил Левски. Като отидохме до там първата ми мисъл бе, че сме на манифестация с автобуси, то си беше и първи май, Ден на труда. Жената остана да пази багажа, а аз тръгнах да търся автобуса. Трудно може да се намери по- отвеян човек от мен, затова и логично в тази бъркотия не откривах автобуса. След 15 минути безплодно търсене, благославяйки организацията по български (и оксиморони имало в моя пътепис!) успях да се свържа с екскурзоводката, която впоследствие прекръстих на Бриджит Джоунс и и се добрахме в автобуса към 6.35. Тъкмо натоварихме багажа и първото оплакване вече беше на лице- един турист възмутено предложи:
-   Да тръгваме вече, 5 минути закъсняваме!- уви, каква ирония имаше в тази реплика щях да разбера чак след време.

Настанили се вече в автобуса и екскурзоводката (вече разбирам защо е втората сричка на тази дума) обяви нашето тръгване на висок глас. Потеглихме в очакване на приключения, и така омразната табела за София остана зад гърба ни. Уви, около 30  км след табелата автобуса взе да трака, пуфти и стърже. Напрегнато мълчание настана. Тогава Бриджит, 22 годишната млада симпатична екскурзоводка обяви, че ще спрем да видим автобуса и пак продължаваме. И тогава стана страшно- поне 10 души възмутено се обадиха, техните гласове обаче бяха заглушени от висок мъж с черна коса и гъсти вежди, който изрева:

-   Викайте веднага нов автобус,че не знаете какво ще стане, с това нещо няма да пътуваме 3000 км до Прага! Веднага се обаждай на шефката си, че викам полиция, ДАИ! Да ни сменят автобуса! – леле, този човек ако не началник някъде, си режа главата. Пък и е един голям, с черни пронизващи очи, гъсти вежди- отбелязах си веднага да не го ядосвам. Че имам рядката способност да изнервям хората, някои му викат талант, аз- изкуство. Но този човек- не! Няма и да говоря много, за по- сигурно, я кажа нещо, я съм ядосал Боримечката. 
-   Как очаквате да стигнем с този ковчег до Прага, ще се изпопребием! – добавиха и други хора.

Ега ти и началото! Отбихме в първата бензиностанция и останахме да чакаме шефката фирмата, защото хората категорично отказваха да ползват ковчега колела. На ковчега пишеше „ШАНС ТУР”- шанс да оцелееш, шанс да умреш, помислих си.  Погледнах гумите- то няма грайфери, то на колелото на две годишния ми син са по- големи. Без майтап!

След около 30 минути дойде и тя- лъжливата ку-ка, успя да ни замае и убеди, че до половин- един час ще дойде нов автобус. Действието става към 10.00 часа на Калотина. Автобуси- през пет минути, но нашия се не види от никъде.
Към 11.30, Бриджит с гробовен глас съобщи на озверялата търпа, че туку що е говорила с шофьора и той и казал, че е на изхода за София.
Към 13.00 Бриджит, пред прага на нервен срив ни информира, че автобуса е на изхода за София. Не, не е моя грешка. Как го не набиха това момиче- не знам. Не че тя е виновна де!
Към 14.00 информаторката ни каза, че автобуса е на Драгоман. Тоя с колело да беше, вече шеше да е в Ниш- ега ти простотията!
Седим си ние, 50 идиота в нищото, чакащи автобус повече от 6 часа, а по пътя до нас само автобуси минават.
След повече от 6 часа разправии, клетви ругатни и една линейка /на една жена и стана лошо/, дойде.....Автобуса! В 15.30 – каквото било- било, отиваме в Прага! Качваме се и след пет минути потегляме.
И се почна едно пресмятане по карти и навигации, ум да ти зайде. В крайна сметка предполагаемия час за пристигане в Братислава го закотвихме към 1.30- 2.30 през нощта.
И до Унгария газ до дупка, без големи почивки и... газ до дупка. Към 12.00 сме на Унгарската граница. И точно там ни направиха пълна проверка на багажа, час и половина чакане и нерви, след този ден, всички бяха тотално сринати уморени, а моя най- голям стрес тепърва предстоеше!
След 1.30 отново сме в автобуса, всичко е замряло и заспало, никакви светлини, аз блажено спя след този кошмар. И тогава ме събудиха викове:
-   Направете нещо, жената не мърда!
-   Леле, жива ли е или колабира!
-   Спрете автобуса, спрете автобуса, светнете лампите!

Пулсът ми е на макс, сърцето ми ще изкочи, а не мога да мръдна! Тогава Боримечката, грабна едно шише с вода, намокри жената по главата и каза:
-   Айде готово, вече мърда- ах, че с размах работи човек- да тръгваме, само пуснете климатика- довави той. Ей такива решителни хора ни трябват- помислих си аз. В крайна сметка на жената нищо и нямаше и продължихме.

Не можех да се успокоя, докато не стигнахме хотела в Братислава към 4.30 местно време.
Настанихме се и така приключи нашия първи ден.

ДЕН 2
Събудихме се към 9.00 в прекрасния хотел в Братислава. Гледам навън прекрасното време и си мисля, че всички проблеми са зад гърба ни- и рейса е добър, и времето чудесно. Днес ще видим два замъка и ще посетим бирената фабрика на Будвайзер. До 10.30 се нахранихме и всички се качихме в автобуса. Групата е много дисциплинирана, никой не закъснява. Жена ми е до мен и всичко е наред /вчера нищо не каза или оплака, боец е тя!/, леко изморени, но в добро настроение.
Отново на път! Бриджит ни информира, че към 15.30 трябва да сме на първия замък, чакали ни! Ще трябва да сме организирани и бързи, никакви почивки, само до тоалетна. Имаме да минем 350 км, може би дори ще подраним все пак.
Въпреки несгодите от вчера в автобуса имаше настроение. Така например Бриджит започна да чете монотонно информация за Словакия и Чехия, население, територия и т.н.
-   Може ли по- бавно- обади се една лелка по- назад в автобуса.
-   Абе колеги, вие да не си водите записки случайно? – в този момент всички си умряхме от смях. Човекът, репликирал лелката седеше точно срещу мен, голям образ, и вчера ги ръсеше едни. На външен вид приличаше на вокалиста на Right said fred, знаете го, оня с голата глава и обиците, дато пее Too sexy. Та нашия вариант по нищо не му отстъпваше, гола глава, сребърни обици- страшен образ. Предният ден обясняваше как редовно го проверявали на границата и въобще не се учудвам на това.
Към 15.00 целия автобус чака трепетно замъците, наизвадили сме едни навигации, карти, генералния щаб заседава. Очакваме към 16.00 да пристигнем на замъка, но ще наваксаме- мислехме си. Уви, съдбата имаше други планове . В този момент се чу на микрофона Бриджит с гробовен глас:
-   Правим всичко възможно да видим първия замък, може би за втория няма да успеем, и за бирената фабрика също-леле, това не трябваше да казваш- отново взриви автобуса. Гледам я и ми става жал за нея- всеки момент ще припадне, а само това ни липсва. Айде поне един замък ще видим. В този момент се чу звън на телефон- колегата зад нас бе дошъл с жена си, и двамата големи сладури, от Павликени, с такъв диалект, че добро утро да ти кажат, идва ти да умреш от смях.  Та звъни неговия телефон, на сладура, и го чувам с унил глас да казва:
-   Возим се тука в един автобус, добре сме. И следващата му реплика, от която окапахме от смях:
-   Досега нищо не сме видели, само са возим.
Аз пък си помислих, че след края на деня няма да е прав, поне един замък ще видим.
И на цялото това бързане шофьора обърка пътя, вярно за малко но пак. Що за скапана ситуация- рейса не струва, 6 часа чакаме да дойде нов, екскурзовода е без опит, шофьорите не са минавали оттук. А вече става 17.00, скапания замък сигурно е затворил. И се намираме на високопланински път, караме с 40 км в час, уморени от вчера, а краят не му се вижда...
-   Бриджит, пътуваме вече почти осем часа с една почивка, гледам да съм положително настроен, но взе да ми идва в повече, кажи кога ще видим тъпите замъци- каза вокалиста
-   Разбирам ви напълно, и аз също като вас пътувам толкова време...
-   Бриджит, ясно е, че загубихме два дена в път, кажи, предходни екскурзии  за колко го взимат това разтояние, щото ние се убихме от път и още нищо не се вижда.
-   Тази екскурзия се организира за първи път- отговори Бриджит с мъртвешки тон и по- ниска от тревата.
-   Страхотно, значи първо автобуса не е проверен, после не знаем къде отиваме и колко време ще ни трябва- обощи вокалиста- Бриджит, ние не се на някакъв тест драйв бета- версия- пак хилеж в автобуса, кой знае кога ще стигнем и Прага!
-   На мен по- ми прилича на сървайвър- добавих аз.
Настоението бе напълно умряло, към 18.00 спряхме за почивка и след бурни дискусии е реши да отидем в Прага, поне да пристигнем навреме и починем. След два часа вече сме в хотел Фортуна в Прага, на чието лого има изрисувани около 15 звезди. Какво, сега ще спим три вечери и в 15 звезден хотел, такъв няма и в Дубай, бях чувал за седем, но 15! Полека- лека се настанихме в... о ужас, това прилича на бежански лагер в Любимец. В по- гадна стая не съм спал! Направо се депресирахме от тази воняща дупка! Мизерия, мизерия, стаята не е ремонтирана поне 40 години! Честно, ако бях бежанец щях да обявя гладна стачка, заради условията. Ама нали съм турист от Гъливер травел, нямам никакви права. Бяхме настанени на 14 ти етаж, така че ми идваше да се хвърля от балкона. Всъщност и това не можех да направя, защото врата на балкона бе здраво закована за 500 годишната дървена дограма, за да не можем да я отворим. Явно е имало доста самоубийства преди нас, затова от хотела са заковали вратите и прозорците от съображения за сигурност.
Оттук насетне вечеря в ресторанта, две- три бири на бара и по смърдящите легла след този така тежък ден. Какво ли ни чака, не знам, обаче и това си беше предостатъчно. Уви, винаги може по- лошо и щяхме да се убедим в това. ..

[/тquote]

Автобусните екскурзии на всички туристически фирми са по-скоро обзорни, наситени са с много път, впечатления и забележителности. За по-задълбочено запознаване с градовете, страните и атмосферата им са необходими повече дни. В такъв случай се минава на вариант - организирана самолетна екскурзия или индивидуална, само до едно място.

Alleisha, разгледай и предложенията на Интер травел сървиз. С тях сме ходили организирано до Будапеща и Виена и сме доволни. Същите правят и екскурзии до Прага.

Със същата  Гъливер травел, на същите дати -01-05 май 2014г. и аз пътувах по друг маршрут :Хърватска Плитвички езера и Словения пещерата Постойна яма.Екскурзоводката , младо момиче  НЕПРОДУМА и дума още с тръгването , също 8часа пълно мълчание къде сме , защо сме , също автобуса не спря за почивка или тоалет,екскурзоводката само четеше и то без да се чува с много грешки ,незнание , изговаряне неправилно на думи и имена.
Браво за записките , които сте водили ,толкова смях , че положението във фирма Гъливер травел е ТРАГИЧНО!

В Лондон ни каза, че ще ни води с Метрото до Корабчето за разходка по Темза, тъй като Гъливер й били дали от София само 300 паунда за  цялото пътуване....... Тези които й теглихме по една и й казахме, че не ни интересува какви проблеми има и да се обърне към прекрасната фирма Гъливер, за да й оправят финансите, тя ни изостави и само тези, които се оставиха на бъдат манипулирани слязоха от автобуса и тръгнаха да си купуват билетчета за Метрото. И каква изненада... ние сами си го организирахме - 25 човека останахме с автобуса, който ни закара до Темза и вместо по 13 паунда на човек в двете посоки, платихме само по 6.5 паунда на човек - 50% намаление /имам в предвид цената на корабчето до Гринуич/.