Първо да кажа, че имам и друг профил, но от съображения за спокойствие ще пиша като новорегистрирана. Обръщам се към вас, защото сте минали по този път и се надявам да ми дадете кураж, смелост и ако може - съвети.
В петък трябва да пътуваме към морето. Отиваме на почивка. А вчера аз разбирам, че моят любим хубостник ходил на обяд...В офиса му, негова подчинена е бременна. От близо два месеца не е на работа. Та в петък, вместо да иде на работа, ходил да обядва с нея. Същата тая кака му била близка приятелка /по негови думи/, емоционално близка приятелка. Заради нея последните две години от живота ми са ад - то не бяха обяди, то не бяха чатове в скайпа, че даже и признания свалят ли се или не. Мисля, че не е спал с нея, но и в това вече не съм сигурна. По едно време нещата уж спряха - тя се беше отдръпнала. Но нашата връзката толкова се прецака, че тръгнахме на семеен терапевт. Всеки път обясняваше, че между тях нищо няма, че не комуникират с изключение на служебните разговори. И изведнъж аз разбирам първо, че е бременна - нещо, което той месеци наред е крил - нарочно и усилено. Отива да обядва с нея, когато тя не е на работа - и това обилно залято с лъжи, но не толкова добри, че да не го хвана и накрая трябваше да разбера, че всъщност нищо не е свършило /така както си мислех и така както ми беше казвано, в това число и пред терапевтите/ - те пак си били близки - пак си обядвали заедно и пак си чатели в скайпа. От цялата терапия нямаше никакъв смисъл.
Чувствам се объркана, обидена, предадена и унижена. Трудно понасям болката в момента. Иде ми да си тръгна от него, но нямам сила да мина през прага. Дъщеря ни, която е на 4 години го боготвори. Той я обожава. Аз не знам дали съм някъде в схемата. Мъж, който поне уважава жена си не би й причинявал това.
Не знам какво да направя. Наистина не знам. Нито е да си тръгна от него, нито е да остана...Дори ей сега тази вечер не знам какво да направя и как да се държа...