Отношението на родителите към вас и брат ви /сестра ви/?

Болна тема за много хора.
Според мен, проблемът е точно в отношението, не в парите.

И двамата със съпругът ми имаме по-малки сестри.
Моята сестра финансово е по-обгрижвана от мен, но чувствам, че баща ни ни обича еднакво,
от различни майки сме, така че конфликт няма, е разбира се, аз не я обгрижвам финансово и не се чувствам длъжна, но пък я обичам много и и помагам с всичко , което мога, само не и финансово.

При мъжа ми, са две деца от едни родители, него буквално го изгонват преди години от апартамента, бил е на 19 години и току-що започнал работа и не е искал да си дава цялата заплата
вкъщи, а само половината от нея за разходите.
От тогава, вече 10 години, той няма контакт с родителите си. Имаше наскоро разговор между майка му и него, в който тя го нарече долнопробен престъпник, в кавички го слагам, защото на 19 години се бил изнесъл и отказал да подпомага семейството си, пак в кавички, защото родителите му са заможни хора.
Сестра му, две години по-малка от него, безработна с дете и мъж, също безработен е изцяло на издръжките на родителите си. Преди години дори получихме гневно писмо, как не ни било срам да не пратим пари за сватбата. Година по-късно пак получихме писмо, как не ни е срам, да не пратим пари за племенника.
Семейството на мъжа ми е някаква пародия на малък селски театър, селски пак в кавички,
имам в предвид манталитета, а не като професия.

Като човек с известен житейкки опит/вече имам внуци/,категорично смятам,че родителите на повече  от едно дете трябва да разделят помоща си по-равно.Родителят е такъв на всичките си деца,независимо какви нужди имат.
Аз самата имам един син,но съм се нагледала на всякакви ненужни конфликти,които възникват в семействата.
С изключение на спешни случаи,кото болест например,помоща финансова и друга,трябва да се разпредела по равно,особено ако децата са вече женени,и при евентуални недоразумения ще са засегнати и отнощенията между съпрузите.

Аз като най-малкото от три деца смятам, че се помага на този, който в момента има нужда. Имаше години, когато сестрите ми бяха студентки и на тях тогава им трябваха повече средства, макар да работеха, колкото им позволяваше ученето. Тогава на мен се даваше по-малко, аз бях с повече ограничения. После аз станах студентка и тогава пък на мен се помагаше. Но след като завършихме и трите вече се оправяме сами и не се налага някой да ни помага. Ако става въпрос за любов и отношение, никога не съм чувствала разлика между мен и сестрите ми.

Ти да не си другото ми аз?! Все едно, че съм го писала това.....
Най-малката от три сестри съм.....

Не, но според мен е въпрос на родители, а не на поредност на децата, пол, възраст и т.н. Много мразя, когато някой разбере, че съм най-малка от три момичета да ми каже, че съм "глезеното изтърсаче" без изобщо да ме познава.

Аз съм по-голямата, от малка ми набиваха в главата че трябва да отстъпвам на сестра ми. Все аз го отнасях, дали за нейна грешка или беля мен мъмреха и наказваха. Тя не пропускаше лятна ваканция без да отиде на лагер или екскурзия, новите дрехи и множеството забавления си вървяха в комплект   А мен пращаха на село, добре че се чувствах добре там. И до днес ми е болно от факта как за мен нямаше пари за висше, тогава майка ми беше здрава и двамата с баща ми работеха и мисля че можеха да си го позволят, а сестра ми беше издържана само от баща ми 4 г. редовно обучение (майка ми почина), въпреки големите заеми които погасяваше в онзи момент  Половинката ми се чуди как е възможно такова неравно делене още от малки, дори на моменти ме обвинява защо не съм била по-напориста пред родителите си, но аз съм си такава. Приемам че сестра ми е имала нужда от това внимание, но пък аз съм се научила да се боря в живота и да ценя и малките жестове. Сега баща ми явно се е усетил и разпредели имотите си така, че за мен остава по-добрия. Но аз не държа на това, още повече че преди майка ми да почине пееше друга песен и беше точно обратното.
В семейството на мъжа ми пък всичко делят до грам, стотинка и т.н. по равно. Винаги всеки се страхува да не се почувства някой прецакан  което за мен е другата неприемлива крайност.

Здравей Сиси 78910. И в нашето семейство положението е същото. Мъжът ми има сестра, която подобно на твоя брат получава всички облаги и постоянно е обгрижвана от родителите им. Чудя се как може родители така да делят децата и внуците си, защото и те и ние имаме по едно дете. И досега те всеки ден са у нас ( ние живеем със свекъра и свекървата в една къща, но слава богу от почти година вече сме на друг етаж), свекървата готви, посреща ги, гледа им детето, а въобще не се сеща, че на 2-я етаж има и друго дете и внуче. Преди да станат и двамата семейни мъжът ми си работеше и се издържаше сам, сестра му също работеше, но все скубеше роднините си за пари. Сега нищо не се е променило и няма да се промени, защото всичко идва от родителите.

И ние в кюпа.
Мъжа ми има по-малка сестра, за него също не е имало пари за висшо,
години наред той издържаше майка си, въпреки че тя нямаше нужда от издръжка.
Съпругът ми заради тежкото си детство е станал сега страшно отговорен, много държи на мен.
Зълва ми при най-малкият проблем реве, че не може да живее самостоятелно.
В момента тя скубе не само собствените си родители, а и свекърите си. Ситуацията съвсем е изтрещяла, тя се опитва да изгони брата на мъжа си от бащиният му дом, за да има повече за нея. 
Жената няма никакъв морал и си мисли,че всичко и е разрешено, защото родителите и не са и поставили граници на поведение като дете.

Аз изобщо не мога да се оплача-винаги сме гледани и обичани по равно.Сестра ми е по-малка от мен и имаше епилепсия,която налагаше пиенето на силни хапчета с години.Родителите ми от малка ми казваха,че трябва да я пазя много,да не се бием,че тя има нужда от много грижи и внимание.И през ум не ми е минавало да ревнувам от това или да й завиждам,че й обръщат повече внимание.Сега,когато вече е излекувана и има собствено семейство,си помагаме постоянно-тя на мен и аз на нея.Ако го закъсаме ние за пари,вдигам телефона и знам,че тя ще ми помогне и обратното.При мъжа ми нещата стоят по сходен начин.Той има сестра,която е омъжена и живее заедно със свекърва ми,но никога не сме усетили да има някакво деление от нейна страна.  

Айде намерих си и аз болната тема от известно време насам. Преди не съм усещала чак толкова делението,но напоследък ми дойде в повече. Имам по-малка сестра.Аз бях студентка на общежитие,тя не можела-трябва на квартира.Рекох си,наште си решават. Постоянно й се купуваха дрехи и всякакви неща,аз винаги бях по-скромната,важно ми беше да уча нещо хубаво,не с какви дрехи ходя. Тогава не обръщах внимание,все пак това са дребни неща.
Скоро сестра ми си намери приятел и от там се почна едно обгрижване на родителите ми,та до ден днешен. Първо им купиха кола ,едно време ние си купихме с парите от сватбата примерно,не са ни давали те! После -не можело по-обикновена сватба,трябва да е в центъра на София и т.н. Сега пък им прехвърлиха един магазин да си взимали наема.На мен едно време помогнаха с пари за жилище,но със сума,наполовина на пазарната цена на тоя магазин.А и едно е да продадат магазина и да й дадат същата сума,друго е да й го препишат,тя да си взима наем Н на брой години и после да си го продаде за колкото иска Аз си замълчах отново. Сега пък наскоро-наште имат наследствени 2 апартамента-гарсониерата викат като умрем е за тебе, тристайния за сестра ти и въобще цялото това дундеркане е понеже тя понякога ги заплашва,че ще ходят в чужбина и все нямат пари А наште и дума не искат да чуят за това и я възпират по всякакви начини. А парите не им стигат,защото харчат за всевъзможни глупости(например плазма на изплащане и всякви подобни) и не се простират според чергата си-доживях да чуя от сестра ми,че затова съм била на това дередже,понеже все съм спестявала. А аз спестявам,понеже не мога да се оплаквам на наште за всяко нещо и всяка сметка,предпочитам да се оправяме сами.
Виждам,че има и по-тежки случаи от моя,но примерно аз повече се ядосах от факта,че ми замазаха очите,че щели да продадат магазина и да й дадат пари,колкото на мен,а в последствие се оказа,че не е така. Чувствам се излъгана до някаква степен. От друга страна съм доста амбицирана да си купя някой ден собствен магазин,дано успеем с мъжа ми Отношенията реших да не развалям...поне за сега,но горчивината си остава.

На авторката не знам какво да кажа,може би наистина тоя който повече се оплаква и мрънка,той получава Но просто не е честно...

Радвам се че засега отношението на майка ми към мен и сестра ми е еднакво. Винаги помага , но поразличен начен - всяка има нужда от различни неща. Сестра ми все още жиевее при майка ми - съответно майка ми плаща всички сметки и храната, аз пък имам дете, живеем отделно и майка ми като горда баба все гледа да  изненада единствената си внучка с някакъв подарък - книжка, дрешка, сладки.
При свекърва ми отношението е малко по-различно - все пак различни фамилии, различни традиции (говоря за разпределението на имотите в тяхното семейство ), но като цяло обича и двете си деца и внучетата и от двете страни, което е едно от най-важните неща.

Здравейте пуснах темата тук за да се уверя, че има и други хора, които са като мен - "деца на второ място" в сърцата на родителите си, а и не само там, ако мога така да се изразя. Благодаря на всички за споделеното. Много ми се иска родителите ми да могат да боравят с интернет, да могат да влизат във форуми и да прочетат написаното тук, но уви не могат. Дано някой журналист се сети да напише някаква статия по отношение на"Неравното отношение между децата и проблемите, до които води то впоследствие" в някой вестник или ако се направи някакъв репортаж по телевизията, за да се замислят, както моите родители, така и всички други за това. Вече съм сигурна, че има много хора, като мен.   

Не знам за вас, но аз съм безкрайно щастлива, че имам сестра.
Приятелите идват и си отиват, но сестрата/брата остава за винаги. 
Като представител на по-малките ще кажа, че винаги минавах между капките.Тя като по-голяма беше гледана по-строго по-внимателно, което беше добре за мен, защото си отживях
п.п. все още се бием....но аз задобрявам 

Здравейте! 

И аз като много хора тук не мисля, че трябва да се обръща голямо внимание на годините-кой по-голям, кой по-малък-когато се налага всеки си ''сърба чорбата''. Аз съм най-малкото от трите деца (24)-имам по-голям брат (28)  и по-голяма сестра (26). Смело мога да заявя, че в ученическите ми години, към мен са проявявали най-малко толерантност, а към брат ми най-много, което всъщност е нормално, защото е ''единственото момче'' на мама и на тате, но за сметка на това аз много се дразнех. Сещам се, че дори в ученическите ни години (моите и на сестра ми), бях спряла да разговарям с брат си и отбягвах нашите, което в тях провокираше чувство на вина, но ''какво да се прави?'' беше вечния въпрос... ''нека се сърди, ще й мине''-това са думи на баща ми. Никога не са ни лишавали от материални потребности, но от липса на внимание и мен и сестра ми-непрекъснато. Когато обаче ''големчовците'' станаха студенти и нашите, разбира се, продължаваха да не ми обръщат внимание, аз реших, че след като стана на 18, непременно трябва да се изнеса от къщи. Накарах ги да ме запишат на частни уроци по руски (ходих на балет, а точно тогава в един московски театър търсеха балерини) и думите на баща ми бяха: ''ще те запиша, няма проблем, но какво от това... много ще има някаква полза'', от което аз много се нараних и започнах да тренирам усилено.
Така стана обаче, че имах приятел, с който вече бяхме две години и когато станах на 18 се оженихме-това наричам ''първата ми пълнолетна грешка'' Изнесох се, след което баща ми веднага ми спря каквато и да била издръжка. С него излязохме на квартира (той учеше и работеше), аз завърших, кандидатствах в Москва и за мое щастие ме приеха. Разведох се и заминах август месец и дори тогава нашите не ми се обадиха, поддържах връзка само със сестра си. Когато се установих в Москва, нашите продължаваха да не ми звънят и точното обяснение на майка ми до ден днешен е, че ''баща ми не й бил позволявал''... С това свикнах, но незнайно как решиха да ми се обадят на рождения ми ден и аз какво да правя-сърдита или не говорех... Дойдоха ми на гости и като видяха, че не живея ''чак толкова зле'', се започнаха едни дълги обяснения как брат ми ''се бил установил добре'' и разбира се, ''как сестра ми се била провалила, защото си намерила един загубеняк'' -нещо, с което аз никога не съм била съгласна, тъй като в момента сестра ми очаква дете от същия този ''загубеняк'' и разбира се, ''как се били много гордеели с мен, че съм се оправяла сама в живота и то в друга страна, макар и те да били причината за това, понеже ме записали на руски...'' . Никога не съм отричала помощта, която ми оказаха, но да разправят наляво и надясно, че те са ме ''записали'' на руски, при положение, че не познават учителката до ден днешен и веднъж не са ми помогнали с някой урок-ето това вече си е чиста ''простотия'' . И това всичкото при положение, че когато се разведох (макар и това да не беше много истински брак, дори бих го нарекла ''хлапашка'' история), получих СМС, в който пишеше: ''с този живот, който водиш до никъде няма да стигнеш!'' си беше чисто самоунижение от тяхна страна. Първите дни ми се подмазваха, но после се започна с мрънкането за цигарите, че съм била слаба и така никой мъж няма да ме хареса, освен някой като ''ония, с който БЕШЕ'' ( и до днес с този ОНИЯ сме приятели, просто бяхме млади за брак, но това е др. въпрос) и т.н. и т.н.,  докато не им казах, че ще заминавам на почивка и трябва да си тръгват, което от моя страна не беше никак мило, но ако зависеше от тях щяха да останат цял месец, че и повече... Тръгнаха си ''сърдити'', след което се оплакали на сестра ми ''как пък може да не ги поканя'' Когато ми го каза, имах чувството, че тези хора са се шегували, но по нейните думи са били абсолютно искрени.. Поддържахме връзка една година, имайки се на предвид, че нито веднъж те не ми се обадиха-на сестра ми, също, защото ''имали много работа'', а през тази цялата година за разлика от нас, брат ни всеки ден е получавал обаждания и то не по веднъж, а и не само обаждания. Като го разбрах това, спрях да им звъня, но и те явно бяха решили същото, след което един ден им звъннах и им казах, че се местя в Италия, че ще се женя и че са поканени на сватбата. Буквално онемяха, а до колкото разбрах баща ми е щял да получи удар. За идването-дойдоха, коментара за бившия ми мъж няма да го казвам ( и с него се разведохме), но малко преди да кажа ''да'' баща ми ми каза: ''хубав мъж си си избрала, поне пари има, не е като предния'', след което беше буквално изгонен от сестра ми и до ден днешен и двете не говорим с него, а аз не съм го виждала от година и половина. Още много мога да ви разказвам от този си период, но ще Ви го спестя, като допълня, че след тази случка с майка ми се разведоха и тя се ожени повторно, а той в момента си е сам алкохолик, макар и с пари. След като се разведоха, разбрах, че вината за деленето е била на баща ми. В момента и майка ми и брат ми се промениха, и с двамата съм в повече от добри отношения, но до колкото разбирам ''татето'' и с брат ми не иска да говори вече. Наскоро дори е пратил СМС на ''големчовците'', в който пише, че ''щял да се откажи от тях двамата и да признае само мен ''-нещо, което за мен е много странно и смехотворно, разбира се. Седмица, две след това и аз получих СМС: ''как си, какво правиш, извинявай за всичко, когато дойдеш в България ми се обади'', но смея да кажа, че СМС-ът беше изтрит веднага след прочитането му.

Така, че материалното подпомагане няма никакво значение. По-добре да ви делят парично, отколкото емоционално, както при мен. Когато се нуждаете, ги помолете учтиво и би трябвало да не ви отказват. Не им обръщайте голямо внимание, защото това е единствения начин да ви забележат. Но все пак всичко си зависи от хората и душевното им ''аз''. 


                                                                                          С любов от Флоренция!

Венета, прочетох с интерес историята на живота ти до момента. Въпреки, че си много млада си се сблъскала с доста превратности. Факт е, че противно на отношението на родителите към теб като малка или по-скоро поради липсата на такова, си ги накарала да оценят личността ти  и да се гордеят с теб на един по-късен етап. И те са осъзнали грешките си но вече късно. Според мен и това, че си се дистанцирала и не са имали контакт с теб също е изиграл своята роля. Мисля, че човек има ли две деца не трябва да ги дели нито материално нито емоционално, защото винаги едното страда. Изключително вярно е това, което казваш, че на родителите не трябва да им се обръща голямо внимание, защото това е единствения начин да ни забележат. Поздравявам те и ти пожелавам всичко най-хубаво в живота!