Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата? -1

Дзвер, и между моите има такива периоди, дето много се дразнят. Ами разбирам ги: хормоните те бият, някакъв индивид постоянно ти нахлува в личното пространство, иска внимание, иска да играете, иска да се мъкне с теб и т.н. Или пък ти си малък, а някакво голямо дете, ударено от хормоните с пристъп на любвеобвилност, иска да те гушка постоянно. Или да се закача, щото му е лигаво...Нормално да се дразнят!
Установих, че колкото повече се намесвам и говоря, по-зле става, защото все излиза, че взимам едната страна само и защитавам само едната. Затова вече ги оставям да се разберат сами, излизам даже от стаята. С тази стратегия с времето дразненето разреди. Ако видя, че нещата ескалират, разделям ги - едната в едната стая, другата в другата. Бързо им минава....
В този случай, след като вече съм допуснала да отидат заедно на лагер и след като не съм там, хич няма да ги оставя да ме правят арбитър в техните спорове и да ми звънят час по час. Ще им кажа да се оправят и да се разберат. В крайна сметка в живота няма да съм все до тях, че да отсъждам кой крив, кой прав и т.н. Следва да си намерят начин да се справят с различни хора. Често също подобно поведение е за привличане на вниманието на родителя и съответно колкото повече реагираме, толкова повече затвърждаваме усещането, че такова поведение дава търсения резултат.
Освен това там има възрастен, който отговаря за тях и от който следва да се изиска намеса, ако има проблем. Бих посъветвала да се оправят сами, а на този, който е потърпевш, щах да кажа, че няма значение кой го закача - дали свой или чужд. Ако сметне за необходимо, да потърси съдействия от наличния възрастен. (Винаги обаче съветвам сами да се справят и да търсят съдействие само в краен случай, а не да портят и да мрънкат за щяло и нещяло).
Без да искам да те съдя, но твоят урок в случая е да не се поддаваш на манипулации от сорта "мрънка, моли се, обещава и т.н.". Следващия път е добре да покажеш, че след като веднъж е обещано нещо и не е спазено, не можеш да имаш доверие и подобни циркове не ти минават.... Тоест и да се тръшне и да си удря главата в пода, в следващ случай няма да го пускаш на лагер.

Благодаря ти, ясно е, че повече на лагер двамата няма никакъв начин да отидат, ако ще баткото на главата си да застане, сега остава да преживея останалите 7 дни...

Дзвер, дишай дълбоко и някак се опитай да се дистанцираш от това! В крайна сметка няма те там, както вече казах, и няма как да контролираш ситуацията. Покажи, че не желаеш да се намесваш и да се оправят сами предвид обстоятелствата. Като видят, че няма накъде, ще се кротнат. А и вероятно ще са ангажирани на лагера с дейности, и няма да имат време да измислят толкова дивотии.  Промени малко нагласата, разгони стреса, смени посоката на мислите си и ще видиш, че всичко ще мине далеч по-добре от очакваното. Ти избираш докъде и колко да се ангажираш с това, а да се ангажираш твърде много, в случая няма полза - само ще си изключително напрегната и тревожна, което не е конструктивно в никаква посока...

Милата  
Моите имат 7г и 7 мес разлика. Баткото все я дразни /съвсем нарочно и умишлено/ тя му крещи и го удря    Въпреки това с малкото дете се разбирам по-лесно отколкото с голямото. По-спокойно ми е да вляза в банята примерно като тя е сама, отколкото като са двамата, избиват се докато изляза или най-малкото докато не я разреве не мирясва.. Тя е на 3г, синът ми - на 10 г. Вярно е, че като говоря става по-зле, защото излиза, че все съм на някоя страна и после има още повече сърдити.
Старая се да не предизвиквам излишни поводи за ревност и т.н. ... бе уж всичко правя както трябва /доколкото ми е по силите/ обаче не ми се получават нещата ...
Мислех, че като е по-голяма разликата домашните битки между децата са по-малко, но съм се лъгала явно...  или пък аз някъде тотално бъркам...

Моите са с 3 години разлика, но в момента има намесен и страничен фактор - има свалка там със съученичка /то май затова големия рева да сменя лагера, а аз затова клекнах пред молбите му/ и предполагам, че това го кара да се яде още повече, за да се прави на интересен 

Това е период, не се меси, стига да няма сериозни удари и опасности
От опит- минава. 4 г 4 м разлика имат моите 

За неспазването на час- знае, че ако не го спази, друг път няма изобщо да отиде и толкоз. Това е в графа" безопасност", а не в графа"лигавщини" и компромис няма.

И моите са с 3 години разлика и поради това, че постоянно се карат и дразнят взаимно, малката я записах на занималня след училище тази година. Просто ми е притеснено да ги оставя сами следобеда и двете в къщи- ще се изпотрепят.
И аз отказвам да го играя арбитър и ги оставям да се оправят сами, но някой път много ескалират нещата.

Малката е първолак тази година и ще се наложи да ходи заедно със сестра си на училище сутрините, защото ние с баща им излизаме рано за работа. Тя е ужасен инат и е много крива сутрин. На голямата пък, търпението от хормоните никакво го няма и от сега се притеснявам как ще протекат нещата.

Ми как, моите известно време бяха в едно училище
Моля каката да види брат си, преди да си тръгне. Питам я после: "Видя ли го?" и тя рапортува: " Да, видях го еди къде си, беше с еди кой си и правеше еди какво си, окей е". После питам него дали я е видял. Отговора е: "Не". Връщам се на каката, за да разбера как така тя уж го е видяла, а той нея - не. Много просто, тя го е ВИДЯЛА, но ОТДАЛЕЧЕ, например от входа на стола.  Наблюдавала го е 10 секунди и си е тръгнала.
Започнах да давам по-изчерпателни указания 
Все пак той се запозна с всичките й съученици, а те добри душици, хвърляха по едно око на малките, макар и да се правеха на много куул външно 

Здравейте,имам син на 10,5 и от няма и месец много се е променил,направо ме влудява по някога.Моля препоръчайте книжки за пубертета,които на вас са ви помогнали.Благодаря!

По- скоро книга за родители, за отглеждане на момчета ти трябва. Там се разглеждат възрастовите промени и възприятията .

Ето книгата, която щях да препоръчвам: http://www.az-jenata.bg/a/8-svobodno-vreme/16536-bih-slushal-rod … lakneha-za-malko/ 

и аз имам проблем с  послушанието, изобщо със слушането ,казвам нещо и отговор:почакай! и дотам! или, да бе, няма да стане,хич не се надявай! разсеяна, разхвъляна, не си разтребва! отказва д асе занимава с нещата ,които е добре да прави,цял ден спи, цяла нощ на компа! обърква режима, не излиза, няма и как през деня са 40-45 гр на сянка! никаква помощ в къщи! ак о е период да стискаме зъби с баща й, но ме е страх, че си го прави черта от характера  ,а това е зле за всички ни!

marsy, а защо не контролираш използването на компютъра? Как така цяла нощ на компютъра?  
Вероятно просто е необходимо малко повече строгост и категоричност от ваша страна!

ако й забраня компа, отива на телефона! вчера  се събуди към следобяди цял ден пролежа  с телефона, чете си някакви онлайн романи! не със строгост и заповеди не става,нито с мекота и дипломация!амисля да  почна да правя като нея що се отнася до нормални неща, да отговарям с : почакай, като ми дойде  музата ще ти направя пожеланото! 
тя дефакто няма  в момента никакъв социален живот , лятото тук е много жега и децата  се забаляват или с  игри на компа или чат, другите имат братя ,сестри ,а тя е сама! за празника  дойдоха племенниците ми малки са, но си играе с тях, те много я харесват! пред хората като,че  по-малко се репчи, само на бг като за мене, но другите не разбират и само интонацията я издава,че  се е недоволна!гледа да минава по "лесната" и друг да върши нейните задължения! наблюдавам го при племенниците ми ,голямата е  типична глезла, а малкото не говори много ,но е много изпълнителна и отговорна, сестра й я използва абсолютно!
не знам колко е полезно с даването на други деца за пример при такава възраст!при нея протестите с  оформянето на правилно поведение и черти ,започна на 4 г! полека с приливи и отливи, като не й е по-нейната се бунтува,но в крайна сметка  успявах да я убедя с дипломация и преговори! сега е голяма и не мога да я оборя лесно!тежък ще го минаваме пубертета!

И моят син е много опърничав, с часове може да водим преговори за нещо което трябва да свърши. Адски се уморявам от това, накрая обикновено не издържам и почвам да крещя. А сега само се започва.