Пред пубертет ( Tanner stage) и как да подготвим децата? -1

Напълно е възможно .
Аз бях изключително слабо дете , но в пубертета за едно лято качих 12 кг . от 38 станах 50 и също имам няколко стрии в горната част на бедрата .

Изтупвам от праха тази темичка, за да не пускам нова. Вече не е пред пубертет, ами си е направо пубертет. Направо съм се видяла в приключение. Аз кажа едно, тя 101. Непрекъснато е обидена, от какво и тя не знае. Сяда да учи, кой знае къде са и мислите- пет реда и нищо не е запомнила. Едно нещо повтарям сто пъти белким го запомни. Нищо не разбираме с баща и, не я обичаме, обиждаме я и т. н. Сутринта я помолих да си върже косата- демонстративно излезе с разпиляна коса и победоносна усмивка- "видя ли няма да вържа, както ти искаш" То и за не съм била лесен пубер, ама май така чак не съм била.

Всичко това което описваш  съм го преживяла.Сега каквото и да кажеш ,каквото и да направиш все ще си сбъркала.Винаги ще е в опозиция дори и това да е против интересите и просто защото ти или баща и сте го казали
Всичко ще отмине и ще се оправи.Сега с дъщеря ми се смеем на доста неща

Благодаря, за успокоението. Знам, че е така, ама като споделя тук ми олеква. Предполагам, че има и други мами в моето положение, ако желаят да споделят и обменяме опит, доколкото това е възможно.

Мога само да ти кажа - не я карай  ти да прави нещо
Това че не може да запомни нещо което си и казала 100 е по скоро че не иска да го запомни или да го направи и за да  избегне мърморене от твоя страна и е по лесно да ти каже -забравих

И моята дъщеря имаше този период- намусена ,нацупена  и каквото и да кажех все бях крива,гледаше враждебно и не даваше да я попиташ или накараш нещо
Еми оставих я  едно известно време без да и казвам нищо,дори и за училище
Постоя , посърди се/ незнайно за какво/ и като видя че тази и тактика вече не действа сама обърна страницата

Момичета, за колко годишни деца става въпрос?  Мойта красавица и тя на там е тръгнала, на 10 е и акъла и е детски, обаче вече всичко сама иска да прави, настроенията и са типично пубертетски. До лятото не искаше да остане сама вкъщи за 1 час, сега май по-добре хич да не се прибираме.
Като за начало се търпи, но ме притеснява, че тепърва има да видим от нея пубертетски характер!

Ами тези прояви започнаха към 13-14 г възраст,но  май вече става и по рано

Но не се плашете ,всичко отминава,въоръжете се с търпение и здрави нерви

Пубертетът е вече с долни граници средно около 11-12 г., така че е логично предпубертетът, за което е и темата, да е около 10 г. и преди това.
И всичко си е индивидуално. Някои си остават дечковци и на 40 +.  Компилация от наследство и възпитание.

Ясно ми е, че е в тази възраст, но ме притеснява, че изведнъж реши, че е супер голяма и сега трябва хем да я посваля на земята, хем да не й прекъсвам стремежа за самостоятелност.
Абе то, ако беше лесно, нямаше да има тема за това!
Лошото е, че здравите нерви са кът!

Изчетох темата с интерес - аз вече имам известен опит с предпубертетната фаза, предвид че (... съм учител и работя в начален курс) баткото ни скоро ще стане на 14 г, но с 8 г девойка е някак по-различно

С баткото досега вървим много добре, да чукна на дърво - все още ни признава за авторитети, учи, отговорен е и като цяло нямам оплаквания. В интерес на истината, се разбирам по-добре с него сега, отколкото като беше по-малък - вероятно защото доста прилича на мен като тинейджър Естествено, отговаря доста на моменти, и трябва да го ръчка човек за всякакви неща, отделно че (също като мен) непрекъснато забравя това или онова. Имахме голяма драма, докато се научи да ползва дезодорант, защото всякакви такива суетни неща са му много чужди - в момента е в типичната пубертетска възраст, когато миришат на козел, обаче е толкова разсеян, горкият, че все още му се случва да забравя да си сложи рол. Накрая май свърши работа подсещането, че на една определена девойка няма да й е много приятно да й "ухае" За щастие на любовния фронт нещата вървят добре и с девойката се разбират отдавна - да видим след 7. клас дали ще издържат нещата

Дребното току-що навърши 8 г и есента и аз се бях стреснала като някои от вас, когато ми се оплака, че в гърдичките има "топчета" и я болят. Разрових нета, нормално е на тази възраст да започва първото "пробуждане" на гърдите. Във всеки случай, цикъл се очаква грубо казано 2 г след като започнат видимо да се оформят гърди - което значи, че сме доста далече от този момент. Дребната е дребничка и много кльощава, така че не очаквам ранни изненади (макар че на мен самата ми дойде на 12 г, така че нищо не се знае). Усетила се е и се срамува, крие се никой да не я гледа гола (освен мен, естествено).

За цикъла няма никакви чуденки, аз никога не съм чакала децата ми да ме питат - винаги сама съм подхващала разговори на сексуална тематика в удобен момент и при удобна тема. Съответно нито един от двамата няма никакви притеснения да ме пита каквото и да било - баткото ме е разпитвал за мастурбацията и т.н. още преди няколко години и обсъждахме идеи как да не се цапа, защото това му се виждаше много ужасно (тогава чисто хипотетично... сега вече не знам, а и не очаквам да ме уведоми дали вършат работа идеите ). С дребната се къпем заедно, откакто се е родила, така че ме е виждала и по време на цикъл и знае отлично какво се случва, какво означава и т.н.

Книжките за пубертета ги имат и двамата, и са си ги прочели отдавна - и за собствения си пол, и за другия. Ако още не сте се сетили, е разумно да вземете и книжките за другия пол на децата си - ще им е интересно, а и е необходимо да знаят основните неща, а ще се срамуват да ви питат. В общи линии, засега предпубертетът и пубертетът не се оказват никак страшни - само са досадни и изнервящи на моменти, но то това си върви по дифолт

На 11,6 едва, а какво ме чака по натам не ми се мисли. Не нерви , а корабни въжета ще ми трябват.

Нямам от какво да се оплача или да споделя, детето ми навлиза плавно и неагресивно в този период. Просто да следя, за да не остана изненадана един ден...

Чета и дишам дълбоко.. много дълбоко.. знам, че и с това ще се справя и съм подготвена за още, но.. все си казвам има и по - лошо, само да е жива и здрава!

Elysana, моята щерка през февруари навършва 12. По описанието, което даваш - пълно копие 
Аз също бях ужасна в пубертета. Надявам се с моята щерка да се разминем, макар че не ми се вярва.
Както казваше баба ми "ни се води, ни се кара". Т.е. нито с лошо, нито с добро.

И аз така - дишам и стискам палци какво ме чака!