Обичта на мъжа към семейството

Е по тази логика значи ти не го обичаш, защото трудностите са те изплашили и не искаш да си с него.
Голата обич, без разбиране и компромиси от двете страни, не стига за нищо. Освен ако не сте на 14.

 

Аз не съм избягала дадох му време да си помисли дали ще продължава с поведението си по същия начин исках да ми помага да излиза с нас да не се сърди за глупости като много пъти съм му казвала какво искам от него и да се оправи.Ами не се оправи ами на всичкото отгоре и си тръгна като остана сам и му дадох време за размисъл.Не съм избягала от детето си защото винаги съм със нея самият той избяга от нас.
Или гледам много романтични филми във които е налице истинска любов но ако толкова много един мъж обича жена си и детето си ще ги боготвори и ще е мил и нежен с тях.Няма така набързо да тръгне да си търси други освен ако е решил че иска да е със други.Ще видя в крайна сметка на какво е готов и дали наистина ни обича.Ако иска ще е с нас ако не иска здраве да е
Но няма аз да  му се моля защото нищо не съм му направила което да го засегне а това че той се е засегнал си е негов проблем..Това че не намира грешки във себе си и се мисли за безгрешен също И ЧЕ ДРУГИТЕ СА МУ ВИНОВНИ.
Скоро ще видя дали ни обича истински и дали иска да е със нас.Още не сме се развели така че има шанс ако действително иска да е със нас.Все пак зрял мъж е на 37!Трябва да знае какво иска и как иска да живее и да протече живота му.По хубаво ли е да се лъжем.По-добре да си кажем истината отколкото да се самозалъгваме.Аз съм му казала ако иска да е със нас да е със нас ще го приема но без да създава проблеми както преди от дребни неща.Да не се плаши от дребните неща и да не го сломяват и да изпада в разни черни дупки.

 Оооооо, това с филмите го зарежи...
 Монетата има две страни. Ако питаш него може би ще ти каже, че ако толкова държиш на семейството ще го приемеш такъв какъвто е. Ти искаш да го промениш, той не иска да се променя - кой е прав в случая ???? Той е бил такъв и преди брака, но въпреки всичко си се омъжила за него. И при мен БНД винаги е бил такъв, но когато ги нямаше децата и бушуваха страсти не ми правеше впечатление и не ми пречеше. С времето обаче нещата се промениха. Поведението му дълбоко ме нараняваше, той самия ме подтикваше да правя глупости именно с държането си, но той не го осъзнаваше. И защо-защото той не беше се променил и не разбираше къде е проблема.

Знам че има две страни монетата и знам че или ще е със нас ако реши или няма да е със нас това е или или.Но по добре ли е да се лъжем и аз му казвам ела ти у нас той ми казва ама ела ти да пробваме да живеем заедно.Големи хора сме аз съм на 30 той на 37 и двамата ако искаме да сме заедно трябва да решим дали искаме всъщност да сме заедно или не и ако е така то нека всеки продължи по пътя си отколкото така да се водим женени и всеки да таи надажда в другия че би се върнал.