В мен се случват емоции, които ме карат да се замисля дали все още обичам съпруга си или просто сме си свикнали заедно и си караме така ...
Детайли: Брак 5 години, заедно от 7 год. Обичам го (поне така мисля), нищо не ни липсва, имаме си всичко, няма от какво да съм недоволна. Получавам неговото внимание и нежност, желае ме, не се оплаквам. Ожених се почти 20-годишна, вече с детенце на 1,6 год. В последните месец-два излизах за сефте сама (без мъж ми, научи се да приспива малката без мен и имам възможност да изляза) с приятелки 3 пъти на диско, това събуди желание и чувството в мен, че някакси .. не съм се наживяла, преди да поема семейните ангажименти. Това ме обърква. Преди няколко вечери му споделих как се чувствам. Той ме попита "Дискотеките и баровете и мъжете ли ти липсват?" Отговорих за първите две "може би да" - каза ми "ами излизай- не те спирам". За третото си замълчах, но се замислих. Преди да го срещна, не бях от типа момичета с дълготрайни връзки ... Като допълним и типичен представител на зодия Стрелец - знаете - влече ме живота, забавления, купони, дива съм, не търпя покровитество
Но въпроса е по-скоро друг. Секса с него е ОК, но 7 години едно усещане, по един начин... малко ми е .. как да го кажа ... доскучало. Преди 2,5 години изневерих ... случи се след период на скарване и ... знам ли.. като че на пук?!?! След това решихме да имаме дете - забременях, детенцето е факт, но ... от скоро другия се появява отново на хоризонта, а като помисля само за него и ми трепва, вълнувам се като ученичка дали ми е писал нещо някъде, дали ще се обади. Скоро ми каза, че ще идва в града (принципно не е от тук) и иска да се видим ... толкова много време не сме се виждали - нормално е. Но тук идва проблема - усещам се накъде ще идат нещата и ме плаши факта, че аз действително искам да се случи, може би появилата се нужда от различно докосване, различен начин, просто разнообразие на емоцията, ме тласка натам. И тук съвестта се обажда - съпруга ми не заслужава - той е толкова добър с мен, с детето... Обичам ли го все още, при условие че пеперудите в стомаха ми не са причинени от него? Защо понякога ми е трудно да му отвърна на думите "Обичам те", казвам ги по задължение като че ли ... Прекалено много отговорности и ангажименти ме обвързват с него и детето, за да си позволя да мисля егоистично. Не мога да го нараня съзнателно и планувано. Но вътрешно искам да изживея тази тръпка, която идва към мен и идва специално заради мен, говорейки ми всеки път как при всеки спомен от случилото се, го побърква и също желае да се повтори. И той има приятелка нейде там, но .. не е същото като при мен - омъжена съм ...
Не мога да мисля за раздяла, въпреки че понякога когато сме се карали (и все за глупости) ми се е искало всичко да изчезне ей така и да се върна 7 години назад ... Но не мога, не мога да постъпя егоистично и да мисля за себе си, защото освен че той не заслужава да го нараня толкова, връзката с детето е много силна помежду им, това ще съсипе всички.
Сигурно усещате объркаността ми, пиша ви защото знам, че ще чуя много мнения и се надявам да открия отговора за себе си в някой следващ пост...
Благодаря предварително, че отделихте време да ме прочетете и да напишете мнението си
Детайли: Брак 5 години, заедно от 7 год. Обичам го (поне така мисля), нищо не ни липсва, имаме си всичко, няма от какво да съм недоволна. Получавам неговото внимание и нежност, желае ме, не се оплаквам. Ожених се почти 20-годишна, вече с детенце на 1,6 год. В последните месец-два излизах за сефте сама (без мъж ми, научи се да приспива малката без мен и имам възможност да изляза) с приятелки 3 пъти на диско, това събуди желание и чувството в мен, че някакси .. не съм се наживяла, преди да поема семейните ангажименти. Това ме обърква. Преди няколко вечери му споделих как се чувствам. Той ме попита "Дискотеките и баровете и мъжете ли ти липсват?" Отговорих за първите две "може би да" - каза ми "ами излизай- не те спирам". За третото си замълчах, но се замислих. Преди да го срещна, не бях от типа момичета с дълготрайни връзки ... Като допълним и типичен представител на зодия Стрелец - знаете - влече ме живота, забавления, купони, дива съм, не търпя покровитество
Но въпроса е по-скоро друг. Секса с него е ОК, но 7 години едно усещане, по един начин... малко ми е .. как да го кажа ... доскучало. Преди 2,5 години изневерих ... случи се след период на скарване и ... знам ли.. като че на пук?!?! След това решихме да имаме дете - забременях, детенцето е факт, но ... от скоро другия се появява отново на хоризонта, а като помисля само за него и ми трепва, вълнувам се като ученичка дали ми е писал нещо някъде, дали ще се обади. Скоро ми каза, че ще идва в града (принципно не е от тук) и иска да се видим ... толкова много време не сме се виждали - нормално е. Но тук идва проблема - усещам се накъде ще идат нещата и ме плаши факта, че аз действително искам да се случи, може би появилата се нужда от различно докосване, различен начин, просто разнообразие на емоцията, ме тласка натам. И тук съвестта се обажда - съпруга ми не заслужава - той е толкова добър с мен, с детето... Обичам ли го все още, при условие че пеперудите в стомаха ми не са причинени от него? Защо понякога ми е трудно да му отвърна на думите "Обичам те", казвам ги по задължение като че ли ... Прекалено много отговорности и ангажименти ме обвързват с него и детето, за да си позволя да мисля егоистично. Не мога да го нараня съзнателно и планувано. Но вътрешно искам да изживея тази тръпка, която идва към мен и идва специално заради мен, говорейки ми всеки път как при всеки спомен от случилото се, го побърква и също желае да се повтори. И той има приятелка нейде там, но .. не е същото като при мен - омъжена съм ...
Не мога да мисля за раздяла, въпреки че понякога когато сме се карали (и все за глупости) ми се е искало всичко да изчезне ей така и да се върна 7 години назад ... Но не мога, не мога да постъпя егоистично и да мисля за себе си, защото освен че той не заслужава да го нараня толкова, връзката с детето е много силна помежду им, това ще съсипе всички.
Сигурно усещате объркаността ми, пиша ви защото знам, че ще чуя много мнения и се надявам да открия отговора за себе си в някой следващ пост...
Благодаря предварително, че отделихте време да ме прочетете и да напишете мнението си
