- Публикувана: 25 юни 2011, 22:37 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2011, 23:12 ч.
Тема Незабравима 210
и всеки път като ги видя пак 
Прощална прегръдка 
и както пишеше в статията Серхан и Йозлем не можаха да сдържат сълзите си
и както пишеше в статията Серхан и Йозлем не можаха да сдържат сълзите си
Мила, еднакви прийоми ползваме , и двете вдигаме полите , ама аз удрям на къмък , а Йозка го гушка , да си так... късмета
Здравейте компания Незабравима 
И аз скачам в купона.......разбира се с красотата на Изкушението
Как ще се разделяме......с тази тръпка и с очакването на поредната серия ........незнам
Определено ще "боледуваме",за тези емоции
Поздрави за всички творци в темата ..........
За хубавите думи и за цялата красота ,която на мах......намираше пристан в душите ни.Да се насладим с пълна сила на финала и да прегърнем усмихнати.....края на тази Незабравима приказка.Очаквам Меги,Алиса и ти Мокси да си дойдеш на време......Определено тази вечер няма да е за изпускане 
Тъжно ми е .....до по късно
И аз скачам в купона.......разбира се с красотата на Изкушението
Как ще се разделяме......с тази тръпка и с очакването на поредната серия ........незнам
Определено ще "боледуваме",за тези емоции Поздрави за всички творци в темата ..........
За хубавите думи и за цялата красота ,която на мах......намираше пристан в душите ни.Да се насладим с пълна сила на финала и да прегърнем усмихнати.....края на тази Незабравима приказка.Очаквам Меги,Алиса и ти Мокси да си дойдеш на време......Определено тази вечер няма да е за изпускане Тъжно ми е .....до по късно
Да загреем още малко с двойката Серхан-Йозлем.Бива професионализъм, ама това тяхното на друго си прилича. 
не е лесно , две години с този човек , толкова сте свикнали , познавате се толкова добре , приятелство , нормално е да има сълзи , тъжно
Кесарче, Йозка както надига полите в това клипче, се опитва да ти конкурира подписа.
Мила, еднакви приоми ползваме , и двете вдигаме полите , ама аз удрям на къмък , а Йозка го гушка , да си так... късмета
Абе и тя ако не се вземе в ръце, скоро само на стари кадри ще кара.
Прощална прегръдка и както пишеше в статията Серхан и Йозлем не можаха да сдържат сълзите си
и както пишеше в статията Серхан и Йозлем не можаха да сдържат сълзите сиМила, еднакви приоми ползваме , и двете вдигаме полите , ама аз удрям на къмък , а Йозка го гушка , да си так... късмета
Здравейте, мили ми Незабравими!
Въпреки напрегнатата ми програма / известна съм в квартала като първа братовчетка на Марко Тотев - няма по-голям карък от мен. Все в такива моменти най-много тръстика ще ми се отвори!
/цял ден си мисля за вас!
И наред с нетърпението да си дойда по-бързо у дома във форума, започна да ме заразява и вашето тягостно чувство за нещо прекрасно, но все пак край! Две години живях с този форум, тоест с Вас, станали сте ми второ семейство....и написах нещо :
Финален стих
Последният си стих сега ви пиша
Но, не тъга целя със тази щриха
С любов слова сърцето ми изрича
Защото любовта тъгата не обича
Стотици дни с кафето ви се будех
Със вас се смях, от загубите – губех
Животът ви живях, понякога се чудех
Как ли успях, при все и че се трудех
Приятелят е като куче, време взима
Щом го завъдиш, с него си и в зима
Това за мен е нашата Ннезабравима
Приятели, благодаря ви, че ви има!
Мили ми Незабравими, не искам да звучи емоционлано - драматично с привкус на сапунка!
Искам просто да ви благодаря, ама нещо чувството ми за хумор си би камшика някъде и не ми стига оптимизма да ви кажа нещо друго, освен - Обичам ви! 
А сега се връщам да чета около 10-тина страници!
Въпреки напрегнатата ми програма / известна съм в квартала като първа братовчетка на Марко Тотев - няма по-голям карък от мен. Все в такива моменти най-много тръстика ще ми се отвори!
/цял ден си мисля за вас! И наред с нетърпението да си дойда по-бързо у дома във форума, започна да ме заразява и вашето тягостно чувство за нещо прекрасно, но все пак край!
Две години живях с този форум, тоест с Вас, станали сте ми второ семейство....и написах нещо : Финален стих
Последният си стих сега ви пиша
Но, не тъга целя със тази щриха
С любов слова сърцето ми изрича
Защото любовта тъгата не обича
Стотици дни с кафето ви се будех
Със вас се смях, от загубите – губех
Животът ви живях, понякога се чудех
Как ли успях, при все и че се трудех
Приятелят е като куче, време взима
Щом го завъдиш, с него си и в зима
Това за мен е нашата Ннезабравима
Приятели, благодаря ви, че ви има!
Мили ми Незабравими, не искам да звучи емоционлано - драматично с привкус на сапунка!
Искам просто да ви благодаря, ама нещо чувството ми за хумор си би камшика някъде и не ми стига оптимизма да ви кажа нещо друго, освен - Обичам ви! А сега се връщам да чета около 10-тина страници!
Мила, еднакви приоми ползваме , и двете вдигаме полите , ама аз удрям на къмък , а Йозка го гушка , да си так... късмета
[/quote]
Ох,скици! Готвех се да плача, а сега ме боли корема от смях с вас!
Едно малко клипче то мен да загреем за серията довечера...
http://www.youtube.com/watch?v=uj7C1QBaGuM
http://www.youtube.com/watch?v=uj7C1QBaGuM
Пепелче, много хубаво и нежно клипче!
Здравейте, мили ми Незабравими!
Въпреки напрегнатата ми програма / известна съм в квартала като първа братовчетка на Марко Тотев - няма по-голям карък от мен. Все в такива моменти най-много тръстика ще ми се отвори!/цял ден си мисля за вас!
И наред с нетърпението да си дойда по-бързо у дома във форума, започна да ме заразява и вашето тягостно чувство за нещо прекрасно, но все пак край! Две години живях с този форум, тоест с Вас, станали сте ми второ семейство....и написах нещо :
Финален стих
Последният си стих сега ви пиша
Но, не тъга целя със тази щриха
С любов слова сърцето ми изрича
Защото любовта тъгата не обича
Стотици дни с кафето ви се будех
Със вас се смях, от загубите – губех
Животът ви живях, понякога се чудех
Как ли успях, при все и че се трудех
Приятелят е като куче, време взима
Щом го завъдиш, с него си и в зима
Това за мен е нашата Ннезабравима
Приятели, благодаря ви, че ви има!
Мили ми Незабравими, не искам да звучи емоционлано - драматично с привкус на сапунка! Искам просто да ви благодаря, ама нещо чувството ми за хумор си би камшика някъде и не ми стига оптимизма да ви кажа нещо друго, освен - Обичам ви!
А сега се връщам да чета около 10-тина страници!
Въпреки напрегнатата ми програма / известна съм в квартала като първа братовчетка на Марко Тотев - няма по-голям карък от мен. Все в такива моменти най-много тръстика ще ми се отвори!
/цял ден си мисля за вас! И наред с нетърпението да си дойда по-бързо у дома във форума, започна да ме заразява и вашето тягостно чувство за нещо прекрасно, но все пак край!
Две години живях с този форум, тоест с Вас, станали сте ми второ семейство....и написах нещо : Финален стих
Последният си стих сега ви пиша
Но, не тъга целя със тази щриха
С любов слова сърцето ми изрича
Защото любовта тъгата не обича
Стотици дни с кафето ви се будех
Със вас се смях, от загубите – губех
Животът ви живях, понякога се чудех
Как ли успях, при все и че се трудех
Приятелят е като куче, време взима
Щом го завъдиш, с него си и в зима
Това за мен е нашата Ннезабравима
Приятели, благодаря ви, че ви има!
Мили ми Незабравими, не искам да звучи емоционлано - драматично с привкус на сапунка!
Искам просто да ви благодаря, ама нещо чувството ми за хумор си би камшика някъде и не ми стига оптимизма да ви кажа нещо друго, освен - Обичам ви! А сега се връщам да чета около 10-тина страници!
Здравейте, мили ми Незабравими!
Въпреки напрегнатата ми програма / известна съм в квартала като първа братовчетка на Марко Тотев - няма по-голям карък от мен. Все в такива моменти най-много тръстика ще ми се отвори!/цял ден си мисля за вас!
И наред с нетърпението да си дойда по-бързо у дома във форума, започна да ме заразява и вашето тягостно чувство за нещо прекрасно, но все пак край! Две години живях с този форум, тоест с Вас, станали сте ми второ семейство....и написах нещо :
Финален стих
Последният си стих сега ви пиша
Но, не тъга целя със тази щриха
С любов слова сърцето ми изрича
Защото любовта тъгата не обича
Стотици дни с кафето ви се будех
Със вас се смях, от загубите – губех
Животът ви живях, понякога се чудех
Как ли успях, при все и че се трудех
Приятелят е като куче, време взима
Щом го завъдиш, с него си и в зима
Това за мен е нашата Ннезабравима
Приятели, благодаря ви, че ви има!
Мили ми Незабравими, не искам да звучи емоционлано - драматично с привкус на сапунка! Искам просто да ви благодаря, ама нещо чувството ми за хумор си би камшика някъде и не ми стига оптимизма да ви кажа нещо друго, освен - Обичам ви!
А сега се връщам да чета около 10-тина страници!
Въпреки напрегнатата ми програма / известна съм в квартала като първа братовчетка на Марко Тотев - няма по-голям карък от мен. Все в такива моменти най-много тръстика ще ми се отвори!
/цял ден си мисля за вас! И наред с нетърпението да си дойда по-бързо у дома във форума, започна да ме заразява и вашето тягостно чувство за нещо прекрасно, но все пак край!
Две години живях с този форум, тоест с Вас, станали сте ми второ семейство....и написах нещо : Финален стих
Последният си стих сега ви пиша
Но, не тъга целя със тази щриха
С любов слова сърцето ми изрича
Защото любовта тъгата не обича
Стотици дни с кафето ви се будех
Със вас се смях, от загубите – губех
Животът ви живях, понякога се чудех
Как ли успях, при все и че се трудех
Приятелят е като куче, време взима
Щом го завъдиш, с него си и в зима
Това за мен е нашата Ннезабравима
Приятели, благодаря ви, че ви има!
Мили ми Незабравими, не искам да звучи емоционлано - драматично с привкус на сапунка!
Искам просто да ви благодаря, ама нещо чувството ми за хумор си би камшика някъде и не ми стига оптимизма да ви кажа нещо друго, освен - Обичам ви! А сега се връщам да чета около 10-тина страници!
Бобо, прекрасно си го казала.
Чувствата ни са взаимни и в това е магията нали?
http://www.facebook.com/video/video.php?v=203855619660988&oi … 0132&comments
Така започна всичко , а края ще го видим след около час
Така започна всичко , а края ще го видим след около час
Здравейте, мили ми Незабравими!
Въпреки напрегнатата ми програма / известна съм в квартала като първа братовчетка на Марко Тотев - няма по-голям карък от мен. Все в такива моменти най-много тръстика ще ми се отвори!/цял ден си мисля за вас!
И наред с нетърпението да си дойда по-бързо у дома във форума, започна да ме заразява и вашето тягостно чувство за нещо прекрасно, но все пак край! Две години живях с този форум, тоест с Вас, станали сте ми второ семейство....и написах нещо :
Финален стих
Последният си стих сега ви пиша
Но, не тъга целя със тази щриха
С любов слова сърцето ми изрича
Защото любовта тъгата не обича
Стотици дни с кафето ви се будех
Със вас се смях, от загубите – губех
Животът ви живях, понякога се чудех
Как ли успях, при все и че се трудех
Приятелят е като куче, време взима
Щом го завъдиш, с него си и в зима
Това за мен е нашата Ннезабравима
Приятели, благодаря ви, че ви има!
Мили ми Незабравими, не искам да звучи емоционлано - драматично с привкус на сапунка! Искам просто да ви благодаря, ама нещо чувството ми за хумор си би камшика някъде и не ми стига оптимизма да ви кажа нещо друго, освен - Обичам ви!
А сега се връщам да чета около 10-тина страници!
Въпреки напрегнатата ми програма / известна съм в квартала като първа братовчетка на Марко Тотев - няма по-голям карък от мен. Все в такива моменти най-много тръстика ще ми се отвори!
/цял ден си мисля за вас! И наред с нетърпението да си дойда по-бързо у дома във форума, започна да ме заразява и вашето тягостно чувство за нещо прекрасно, но все пак край!
Две години живях с този форум, тоест с Вас, станали сте ми второ семейство....и написах нещо : Финален стих
Последният си стих сега ви пиша
Но, не тъга целя със тази щриха
С любов слова сърцето ми изрича
Защото любовта тъгата не обича
Стотици дни с кафето ви се будех
Със вас се смях, от загубите – губех
Животът ви живях, понякога се чудех
Как ли успях, при все и че се трудех
Приятелят е като куче, време взима
Щом го завъдиш, с него си и в зима
Това за мен е нашата Ннезабравима
Приятели, благодаря ви, че ви има!
Мили ми Незабравими, не искам да звучи емоционлано - драматично с привкус на сапунка!
Искам просто да ви благодаря, ама нещо чувството ми за хумор си би камшика някъде и не ми стига оптимизма да ви кажа нещо друго, освен - Обичам ви! А сега се връщам да чета около 10-тина страници!
:bouquetСилни думи от една жена
Усмихната с душа красива
Двигателя на всяка веселба
Която с умните си приказки "убива"
Препоръчани теми