Моля ви помогнете със съвет относно епидуралната упойка!

аз съм раждала и с епидорална и със спинална. Препоръката ми е - епидорална, защото не се обездвижваш, а и при мен след нея не ме боля кръста.

Спиналната хваща доста по-бързо, но пречи на напъните, защото нищо не усеща човек.

Колкото до риска...той е по-скоро легенда, ако анестезиолога си знае работата. Ако не - по-добре далеч от него и раждай без упойка...

В Пловдив въобще не сме толкова назад, мисля!!!

Епидурална упойка при раждане се прилага в болници на София, Пловдив и Варна. Някой беше споменал за започване и в Русе, но беше писал за това като за "плахи опити". Така че ако си се ориентирала да раждаш с каквато и да било непълна упойка си избери и болница в съответния град, не си прави никакви илюзии за други места.

Хайде да направим разлика между ражданията - тук не говорим за секцио, майсторлъкът на доктора, който изражда в случая, е при нормалното раждане. А колкото до примерите за гафовете в Пловдив ще си ги спестя именно заради вас - бременните момичета. Просто един безобиден - моя позната, родила преди шест месеца с епидурална, още накуцва с единия крак и й се схваща. Не е 100% сигурно дали е от упойката, но съмнението я гложди. Така че нека да си остана с мнението, че в Пловдив имат още какво да научат, въпреки успешните случаи.

За тези, които знаят английски:

http://www.birthingnaturally.net/birthplan/intervention/epidural.html

Току-що прочетох в един сайт, че трайното обездвиждване се случва изключително рядко:

Nerve damage –This is a rare complication of spinal anaesthesia. Temporary loss of sensation, pins and needles and sometimes muscle weakness may last for a few days or even weeks but almost all of these make a full recovery in time. Permanent nerve damage is even more rare and has about the same chance of occurring as major complications of general anaesthesia.

Понякога се преекспонират страничните ефекти!

http://www.youranaesthetic.info/spinal/side_effects.asp

Здравей Гали!

Единственият проблем, за който съм чела е, че ако упойката се поставя от неопитен анестезиолог (не поставял до сега такава упойка) е възможно (но в никакъв случай не е задължително) иглата да премине отвъд епидуралното пространство (преводът ми е от английски и не съм много сигурна дали това е правилният медицински термин на български), при което може да се получи изтичане на гръбначно-мозъчна течност, което да доведе до много силно главоболие. Оставено нетретирано, главоболието преминава след няколко дни. Ако се третира, става чрез източване на малко кръв от ръката (обикновено на следващия ден след раждането), която кръв се инжектира в епидуралното пространство, за да се затвори дупчицата, направена от епидуралната игла.

До сега не съм чувала подобно нещо да се е случвало. Тук съм чувала и чела историй на десетки майки и никой до сега не е имал проблеми с епидуралната упойка. А бъди сигурна, че ако дори и един такъв случай е имало, за него да се е писало на дълго и на широко, защото тук много "уважават" трагичните/драматични историй.

това което научих от училището за бременни и ми звучи напълно логично е че нито спиналната нито епидуралната упойка могат да придизвикат обездвиждане.
Причината за това е че се поставят на такова място ... т.е. ниско долу където няма как да засегнат такава функция на грабнака, по-високите или по-горните прешлени в грабнака са по-важни или по-опасни за нараняване.

Всичко това са митове и легенди, поради факта че е естествено да се притесняваме и страхуваме от всяка нова манипулация.

Цитирам :

"Защо процедурата, въздействаща на дял на централната нервна система – гръбначния мозък, е относително безопасна?
Иглата на анестезиолога не достига гръбначния мозък и, естествено, не прониква в него. Обезболяващото вещество се въвежда в чувствителните задни окончания и ако влияе на предните двигателни окончания, то това влияние е незначително /родилките обикновено съхраняват способността си самостоятелно да се движат, въпреки че понякога имат усещане за умора в краката – това зависи от лекарственото вещество/. Обезболяващото вещество, въведено в епидуралното пространство, отива в кръвта много бавно. Черният дроб успява да обезвреди лекарството още преди концентрацията му в кръвта да стане висока и да повлияе на детето.

Как прилагат епидуралната анестезия? Жената сяда или ляга на хълбок, извива гърба си /в това положение, в което понякога застават раздразнените котки и при което се увеличава разстоянието между отделните прешлени/. Преди да се направи упойката мястото се третира с антибактериална и обезболяваща кожата субстанция. Обезболяването на кожата и подкожната тъкан става по пътя на въвеждане на анестетик с помощта на тънка игла. Но доколкото проникването на иглата през кожата само по себе си не е прекалено травмиращо, инжектирането не се обезболява. След това лекарят със специална игла прониква между отделните прешлени на равнището на кръста.Чрез нея се провира тънък катетър до равнището на тези окончания на гръбначния мозък, които отговорят за чувствителността на болка за органите в коремната област и таза. След това иглата се маха, катетъра се закрепва на гърба с помощта на лейкопласт и се поставя специална клапа за пропускане на лекарства. Жената се поставя на гръб. Няколко минути след вливането на препарата родилката започва да чувства топлина и слабост в краката. Ако матката се е свивала неравномерно след началото на процедурата много често се наблюдава нормално пълноценно съкращаване и ускорява процеса на разкритие на шийката на матката.

Какви усложнения могат да възникнат?
1. Главоболие. Обикновено се появява на първия до третия ден след раждането като резултат от повреждането на твърдата мозъчна обвивка и изтичането на гръбначно-мозъчна течност в епидуралното пространство. Може да продължи една до две седмици, понякога се наблюдава и шест седмици.
2. При вливането на основната доза препарат вместо в епидуралното пространство в гръбначно-мозъчния канал пациента може временно да загуби способността да се движи. Това усложнение не трае дълго.
3. Появяването на алергични реакции към лекарствата също са нежелан резултат.
4. Болки в областта на кръстта При правилно проведена анестезия усложнения има рядко. Изборът е изцяло ваш. И той зависи от това какво искате да преживеете - да почувствате всички физически усещания на раждането, дори накрая да се чувствате напълно изтощена или да раждате с епидурална упойка, което ще ви даде възможност да изживеете положително раждането и да си спестите физическите страдания.

   
     
  Автор: Мария Лесичкова     "

Разбирам притесненията ви относно анестезията. Аз съм раждала два пъти със секцио и с пълна анестезия и като лекар без никакво замисляне бих предпочела епидуралната и спиналната анестезии. За съжаление, когато и където раждах нямаше такива екстри и само можех да си мечтая за това.

Имам конкретни наблюдения върху един от родилните домове в Пловдив, където този вид анестезия (епидурална, спинална) се прилага от година и половина на 99% от раждащите както нормално, така и със секцио. Съвсем отговорно твърдя, че не са имали нито едно сериозно усложнение. Разбира се, при някои жени е имало главоболие, при други заради сраствания на прешлени анестезията не е била успешна. Но това са единични случаи.

Доколкото ми е известно, и на още две други места в Пловдив се практикува този вид обезболяване.

Не споря защото не съм раждала с упойка. По скоро предадох думите на лекари и акушери от курсове за бъдещи родители. Тъй като исках да ми сложат епидурална се поинтерисувах доста как стоят нещата. В Тина Киркова всички анестезии са безплатни, но каква ще ти сложат се определя от лекаря на място. Казаха ми че на второраждащи слагат спинална защото няма никакво усещане с нея, а те вече са наясно какво точно трябва да правят. Упойката минавала след няколко часа и давали бебетата на майките чак на другия ден поради опасност да не паднат с тях ако решат да станат по рано. По въпроса за времетраене на упойката и последствията от нея всичко е строго индивидуално, всеки организъм понася различно анестезията!!!

Кой каквото ще да казва, защо се подлагаш на всичко това?!
Това не е някаква игра, защо да  рискуваш нещо да се обърка и после както се казва да си "биеш главата в стената". Никъде не е сигурно, не само в провинцията, в София също, а стават грешки и в чужбина. Не искам да те плаша, но в Гърция, свекърва ми ми разказа, че са лекарите са направили сериозна грешка с дъщерята на една нейна приятелка и то без да разберат. Но важното е, че няма начин екипа да е бил по- зле от България, защото все пак Гърция не е България, а още повече това е била луксозна частна клиника, за която тя е платила незнам си колко хиляди долара. Така че риск съществува винаги.
Аз другата седмица влизам в 9 месец, това ми е първа бременност, да не ти казвам че ме е толкова страх, (съпруга ми, майка ми и лекарката ми забраниха да чета книги и списания, които само ми пълнят главата с какво ли не и ме притесняват, защото не мога да си обяснявам повечето неща, а не става само и да питам и си стигам до мой изводи, които в повечето случаи нямат нищо общо с действителността), но реших, че с цената на всичко съм готова да изтърпя болка ли е, какво ли е, но да родя едно здраво бебе. Това е мечтата ми. Не бих рискувала с упойки или операции, ако всичко протича нормално, разбира се и лекарите не решат обратното. Това е откакто свят светува, някога са много знаели за обезболяващи, но както казват всички около мен, може би да ме успокоят, "всички тия хора, които виждаш по улицата, са дошли по един и същ начин и от едно и също място".
Между другото една позната роди с епидурална, защото се наложило, и ме посъветва да не го правя. Така че различно е при всички.
Няма раждала жена, която да не ми е казала, че всичко се забравя като видиш бебето си, е, щом е така, не е болка за умиране. А и лекарката ми, която ще ме и изражда, ми каза, че упойката се слага на не по- малко от 5-6 см разкритие, когото болките от контракциите са вече изпитани, после остава по- лесната част. Но пак казвам на всеки е различно!
Желая ти успех и си обмисли всичко сама!