Видях я 24 яаса след раждането. Родих секцио и бях в реанимацията, която е 3 етажа над АГО и нямаше как да ми я донесат. На другия ден като ми я дадоха се разплаках от щастие- видях най-желаното бебе на света-МОЯТА дъщеря!
- Публикувана: 7 дек. 2005, 21:21 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2005, 11:38 ч.
когато за първи път видите своето бебче
Ами аз я видях веднага след като я извадиха но ми беше малко далече защото я сложиха на една маса да я оправят и първото което ми се стори е че е много голяма но се оказа че се лъжа защото беше 2950 и 51 см. после като ми я дадоха да я гушна ми се стори страшно красива и веднага попитах лекаря дали вижда колко е красива . Той човека естествено потвърди но сега като се стя сигурно си е помислил че съм сляпа тъй като в последствие установих че грозничко се е родило. Та това ми бяха първите виждания и мисли освен огромното щастие разбира се
Никога няма да забравя момента, когато за първи път видях дъщеря ми, това беше най-тъжния и най-щастливия момент в живота ми. По време на раждането пъпната връв се беше увила около ръката й и когато се роди лявата й ръчичка не се движеше. Това ме потресе и изпаднах в шок. За щастие обаче още веднага се е оправила, но аз не разбах, защото от силното притесниние не можа да ми падне плацентата и се наложиха много манипулации. Следващия път когато я видях всичко беше наред, но никога няма да забравя тази болка - да мислиш, че детето ти е "съкато". Може би затова толкова много я обичам, тя е всичко за мен.
Понеже веках като раждах и даже накрая не исках да напъвам сестрата ми каза че няма да ми я даде.Тя се шегуваше разбирасе.Помолих я да ми е даде и си казах сега като съм тук и я виждам все едно татти гушкам.Зарадвах се,даже докато ми шиеха двата шева леко се разплаках и ми беше студено.Това е нормално да те тресе след раждане.След това си помислих.Е жалко няма повече да ме глезат като малко бебе.Свършими царството
което съм виждала и се унесох от упойката и след два часа като ми я дадоха и цялото първо денонощие си я зяпках 
май тази тема е доста популярна - явно на всички ни е приятно да си спомняме
на мен им го показаха веднага след като го измиха и аз изпитах deja vu (не съм сигурна, че така се пише на френски
) - нещо ужасно познато, за което не си сигурен откъде го познаваш. Като дойдох на себе си, реших, че това е защото прилича на мен !!!
И забравяш притесненията около раждането веднага ...
на мен им го показаха веднага след като го измиха и аз изпитах deja vu (не съм сигурна, че така се пише на френски
) - нещо ужасно познато, за което не си сигурен откъде го познаваш. Като дойдох на себе си, реших, че това е защото прилича на мен !!!И забравяш притесненията около раждането веднага ...
....пожелавам ти в най-скоро време да го усетиш 
Ами в първия момент аз неусетих майчинско чувство.
И аз така - признавам
Натикаха ми го в лицето и ме накараха да го целуна, а аз се чувствах объркана и се чудех защо ме карат да го правя 
Когато си го взех за първи път - същата работа. Но, когато си го сложих на гърдата и засука от мен - неописуемо
Не си бях представяла, че чувството може да е толкова завладяващо, още от първия миг, в който акушерката допря крачето му до бузата ми 
Преди това като го чух да изплаква (аз родих секцио) тихичко се разплаках, а после като ми го сложиха, един такъв мъничък и увит в пелени, върху корема, той обърна главичка към мен и ме погледна. Щях да припадна от щастие!
Преди това като го чух да изплаква (аз родих секцио) тихичко се разплаках, а после като ми го сложиха, един такъв мъничък и увит в пелени, върху корема, той обърна главичка към мен и ме погледна. Щях да припадна от щастие!
Преди да се роди първото ми дете, много се чудех как ли ще реагирам - та нали новородените рядко са хубави, обикновено са едни синкави или червени, сбръчкани и т.н. Но когато си видях моята дъщеричка - леле, та тя ми се видя много прекрасна, най-красивото бебе, което бях виждала. Що се отнася за майчинското чувство, то ме свари доста неподготвена. На втория ден от раждането ме налегна някакъв панически страх да не му се случи нещо на бебето - да не се разболее от нещо, да не се задави докато спя и т.н. Изобщо изкарах една много тежка следродилна депресия. Не я пожелавам на никого. Бях побъркала всички вкъщи с фобиите ми. С второто ми дете вече беше много по-различно, бях много по-спокойна. Когато го видях за първи път, ми се видя грозничко - приличаше на костенурче, но нали вече бях майка - чувството беше съвсем друго. И депресията я нямаше (Слава Богу!). Един месец по-късно вече беше станал красиво бебе.
Сложиха ми бебо на корема веднага,след като изплака.Още като го чух и се рзплаках.А пък като ми го сложиха върху мен още неизмит,започнах да се смея и да плача едновременно.Целувах го и не исках да им го давам да го почистят.Изпитах мйчинско чувство веднага,усетих,че това е моето дете и винаги ще го обичам.И сега като се сетя ми се насълзяват очите.Това беше най-силният миг в живота ми.Такива емоции не бях изпитвала до тогава