Само за поети и .............стихоплети3

mlubena - Благодаря! 
Тогава тук пускам всичко това.
А края - ще е за "Лека нощ, деца!"
А сега - за теб - цветя.

 


Един монах се молил и си пожелал това –
Господ да му помогне да разбере кое е добро за Света.
Молитвите му чути били
И Господ Учител му пратил в ранни зори.

Учителят почукал на вратата, влезнАл
И казАл:
„Заминаваме сега.
По пътя ще видиш много неща.
Наблюдавай добре,
Но за нищо не питай дори очите ти да избоде.”

Вървели дълго. Свършил деня.
Трябвало да прекарат някъде нощта.
Имали възможности две  дори0
При бедния или при богатия да изчакат да се разведели.

Избрали при бедният да отседнат,
А той гостоприемно ги поканил
на трапезата му да седнат.
Беден бил,
Но всичко свое с тях разделил
И щедро ги нагостил.
Разказал им, че докато на нивата работИл –
Златна чаша намерИл.
И че сутринта,
Ще пият заедно от нея
Преди да му напуснат дома.

Монасите се събудили рано, рано
Приготвили се за път и само...
Колко изненадан бил нашият герой
Да види Учителят свой,
Че златната чаша краде....
Не го попитал нищо де!

На път тръгнали пак,
Но се изгубили в гората и чак
 Вечерта открили това,
Че в кръг са се въртели до сега.

Нямали много избор, нали?
Беднякът дали пак щял да ги приюти?
Почукали на богаташката врата,
А вечерта в дома му се случило ей това.

Богаташът ги наругал,
На земята дори не им послал.
Ала сутринта,
Учителят оставил златната чаша до неговата глава.





Изненадата на Монаха още по-голяма била,
Но нищо не попита и за това.

На третата вечер преспали у една жена в гората...
В този дом ето така стояли нещата.
Майката вече я напускала душата
И сираче щяло да остане дъщерята.
Тъжна история, нали?
Душата на майката ще отлети,
А дори няма пари да я подсигури...

На сутринта Учителят наш,
Още съвсем в ранен час,
Започна къщата да руши,
До основи я срина дори....
Защо така?
Монахът пак не разбра....

По пътя отново продължили,
А в края му – река открили.
И лодка.
Лодкарят се съгласил да ги преведе на другия бряг
И
Тръгнали пак.
Лодкарят имал син – лъчезарно момче.
През целия път то ги забавлявало добре.
А когато слезли на брега...Ооо, не...
Това вече никой не може да го разбере...
Не знам как да го напиша...
Не знам как да го опиша...
Учителят уж божи пратеник бил,
А там на брега
Сина на Лодкаря убил....

Тук Монахът вече не издържал да мълчи
И попитал „Защо така, кажи?
Какво научавам от тези неща?
Защо извършваш такива грешни дела?”

Бавно и спокойно Учителят  обяснил своите дела.
Да не преразказвам. Това са неговите слова.

Беднякът бе добър човек, дето всичко
С близки и приятели делеше.
А в златната чаша – отрова спеше.
Щеше с близките да я сподели
И отровата да ги унищожи.

Богаташът пък егоист бе
И отровата сам ще сърба добре.

Къщата в гората беше малка , нали
Но пък Любов там от всякъде струи.
Майката ще умре,
Но детето така ще се справи по-добре,
Защото в основите на къщата има имане което,
Така ще остане наследство на детето.
С него може да се изучи
И в живота по-добре да случи.

А момчето на лодкаря ни забавлява добре,
Но ако порасне ще почне да убива и да краде.
Много семейства би почернил, уви.
За това по-добре още днес да си върви.
 

Помнете какво ви е разказала Ирен.
И на съдбата благодарете всеки ден.
Да всеки ден на късмета си да благодарите
И да не разбирате , просто трябва да му се доверите.

А сега – Лека нощ от мен!
След толкова писане – уморена е Ирен.

 

Докосвай ме нежно,
целувай ме горещо.
Жадувам за това нещо.

Ела, ела в моя сън,
нощта нека бъде дълга.
Остани,остани в танц на любовта
да се извисим.





Всяка нощ се моля,
теб да сънувам.
Всеки откраднат сън
със теб ме прави щастлива
макар и лъжа да е нека, нека е така.

 

Тук приятел ме попита:
- Гербер, разкажи, коя си ти?
Няма как да отрека,
много е приятно, ей така,
приятели  нови с рими да  намериш.

Ами аз съм доста пораснало момиче,
което обича под слънцето да тича,
да гледа към безбрежното синьо море,
планински връх да изкачва, без да спре.
Обича още любов на всеки да дари.
но обикновено пред компютъра седи
 и само си мечтае за синева безбрежна,
за усмивки, за  любов и много нежност.
Учителка е Гербер, с мъничка заплата,
която стига кажи-речи  само за хляб, мляко и салата.
Но пък си има скъп съпруг и двама сина,
снаха красива  и прекрасен 2-годишен внук,
с когото иска  да играе без насита.

Накрая с две думи ще направя обобщение,
без никакво смущение:
на години  Гербер  е малко стара,
а на душа и вид  - много, много млада.

Очаквам вашето представяне,
 без никакво забавяне!

Наричат ме като вкусните вафли-Ная,
с мъжете от малка аз играя.
За любов си все мечтая,
но уви нея я няма.
Усмивка винаги грее на моето лице,
въпреки че е разбито моето сърце.
Имам си аз едно момче,
сладко като мече.
Мъничко и сладичко е то,
обичам го от тук до небето.
 
друг път повече ще ви разкажа
за лека нощ усмихнати сънища ви аз желая!

добро утро!

кафето днес е от мен,
да бъде бодър този ден


Ирен, този монах май на Господ се прави
историята той на хората пренареди и съдбата им подреди.

Не тъгувай, мила Naia!
Скоро любовта ще те намери, най- накрая!
Ще  погали с ласкава ръка твоята  глава
 и  с нея ще си най- щастлива на света!

Лошо утрото е днес,
поля ни със студен дъждец.
 
Но със форума на БГ мама
аз в добро настроение ще остана.

Е, Герберче, и аз не съм първа младост
Но... всяка възраст носи своята сладост.
Внуци нямам, но три дъщери имам.
Умни са ми - вече акъл от тях трябва да взимам.
Та затова тук в темата съм Кака,
но понякога оплитам си акъла с двата крака.
По тази причина , че съм блонди бях обявила,
но ... смених боята и русото вече съм "изтрила".
Та блондинката тук вече няма да съм аз,
а и Каката може да си ти от този час.
А аз си оставам само Ирен,
която винаги ви пожелава - "Приятен ден!"
 

Добро утро!



Деня пак през прозореца влиза във вашата стая,
а аз искам "Успешен и вдъхновяващ да е!"- да ви пожелая.
 

Добро утро!!!

Петък е ура, ура
и на сватба отивам да се веселя.


Гербер аз съм женичка, която след детето тича
да му угодя за всичко много искам,
в личностнияя план, преследвам още моите мечти
и получава се всеки път почти.

Мила  Ирен 5, върви все напред и напред!
Няма лошо да си русокоса, а дори като мен - белокоса.
Може да сме каки, лели, баби,
важното е да се чувстваме млади!

А на тебе, mlubena, пожелавам от сърце
усмивка винаги да грее на твоето лице!
Сега е най- хубавото ти време,
преди  снаха или зет детето ти от теб да вземе.
Нека щастието е винаги до теб
и детето ти да е във всичко напред!

Е, нека на всички лица усмивки да греят!
Но то зависи и от това колко хората да "живеят" умеят.
Днес страхотен ден имам аз.
Веднага ще се похваля в този час.
Много ми върви -
ако знаете каква запалка Ирен си купИ.
Червена, голяма, фенерче има дори.
Сигурно ще ми служи години поне три.
и я взех почти без пари.
Леле много ми върви!!!

 

На съдбата си благодаря!

А за повода това е почерпката и песента!

http://www.youtube.com/user/MrRygit#p/u/9/wZq65qk_C5M
Запалка, огън , песен
изборът хич не беше лесен.
Затова бръкнах на Rygit в музикалната кутия,
а той за да не се сърди му взех бонбони -ето от тия.