Моля за съвет

  • 4 899
  • 74
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 4 300
Аз ти разбирам тезата, но в ситуацията на авторката ( и моята) нещата са точно обратното. Колите в Бг са с 30-50% по евтини от Зап. Европа, а в Щатите са с още толкова по евтини отколкото в Бг. С данъците и застраховките положението е същото, вчера точно с това се занимавах.

# 61
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Сигурно са по-евтини, но всяка година колата трябва да мине преглед. Това означава, че трябва да си взема отпуска в точно определен период от време, пътни разходи, допълнителни километри, амортизация на колата, нерви при минаването на прегледа в BG (е не е задължително, но в повечето случаи е така), също ако там се окаже, че е необходима поправка, за мен лично е голям проблем защото не искам да поверя поправката на колата си на непознати механици, монтьори и т.н. както там се наричат. Не се сещам в момента за друго. Но както и да го мисля, за мен лично една българска регистрация на автомобила ми е неизгодна и според австрийките закони ще съм в нарушение на закона. Защо да си го причинявам това??? Може би за жълти стотинки или даже може да се окаже, че и съм на минус от цялата история, просто не си заслужава.
За теб, Рокси ситуацията може би е по-различна, за авторката на темата сигурно също е по-различна, но нали затова коментираме, за да може тя да прецени собствената си ситуация, да се възползва от нашия опит и нашите мнения и да избере най-доброто и най-правилното за себе си.


# 62
  • Мнения: 4 916
ПП
Няма етническа българка, която да си признае, че е чистачка - извод от дългогодишен международен опит.

Много ме е срам, ама ще си призная - да, ходя 2пъти седмично и чистя два апартамента. И сега кво- дългият ти международен опит се оказа в грешка.
  Имам чувството, че влизаш в темите тук само за да се заяждаш newsm78 Така ли е? Скоро бяхме свидетели на какво се превърна една от темите тук. Не ми отговаряй, това ми е първият и последен пост към теб в тази тема.

Мони, много от момичетата са ти дали добри съвети, няма да ги повтарям. Желая ти успех, късмет и скоро да пишеш от Полша Hug


Задала си ми въпрос, следователно е въпрос на възпитание на ти отговоря, след като съм го прочела.
Не, не влизам за това в темите. Но е комично когато жени, които нямат си представа от ситуацията, държат да убедят някого в своето схващане как би могло да бъде, ако слънцето се въртеше около луната.
Живяла съм живота, който престои на авторката, а и познавам достатъчен брой жени, които имат дори по-дългогодишен опит с едно, с две деца, с училища, с приравняване на изпити, с връщане на работа в Бг и т.н. Нямам намерение да убеждавам никого, че съветите му са вредни, все пак всеки има право да вреди съзнателно на останалите.

# 63
  • Germany
  • Мнения: 8 005

Живяла съм живота, който престои на авторката, а и познавам достатъчен брой жени, които имат дори по-дългогодишен опит с едно, с две деца, с училища, с приравняване на изпити, с връщане на работа в Бг и т.н. Нямам намерение да убеждавам никого, че съветите му са вредни, все пак всеки има право да вреди съзнателно на останалите.
[/quote]

Argun, сподели моля как става приравняването? Аз четох една наредба, според която децата до 3ти клас не държат приравнителни изпити. При нас идеята е, че след тези 3 години или ще останем в Полша или ще ни преместят в друга държава, но пак в същата фирма... или ще се върнем в БГ. Идеята ни като цяло не е да се местим непрекъснато, но всичко зависи от това къде и каква работа ще има за мъжа ми, тъй като неговата професия е по престижна и печеливша от моята, но и свързана с доста пътуване... Наистина ще ми е полезно да споделиш твоя опит след като си минала по този път!
Още веднъж благодаря на всички включващи се по темата! Много сте мили и страшно ми помагате! Уплашена съм доста и ми е много трудно да взема решение, защото ние тук имаме почти всичко и цялата работа е заради желанието ни да живеем в по уредена и адекватна държава и да се опитаме да осигурим по добро и перспективно бъдеще на децата. Надявам се, че ще вземем правилното решение и няма да съжаляваме след време...

# 64
  • Мнения: 91
ПП
Няма етническа българка, която да си признае, че е чистачка - извод от дългогодишен международен опит.

Има Wink

Аз съм била чистачка цели две години. И го разгласявам навсякъде, като стане на въпрос.

По темата: аз за нищо на света на бих се разделила със съпруга ми за повече от седмица. Ако знаеш как съм се нагледала на извънбрачни афери на 'осигуряващи' пристигането на половинката съпрузи... ще ти се стъжни. Не си правете илюзии, хора сме и нищо човешко не ни е чуждо. Да не говорим, че точно в такива тежки моменти на съпругът ти ще му е още по-нужна твоята подкрепа.

Тъй че - или заедно или нийде!

Последна редакция: пт, 03 юни 2011, 17:22 от Валентина007

# 65
  • Germany
  • Мнения: 8 005
ПП
Няма етническа българка, която да си признае, че е чистачка - извод от дългогодишен международен опит.

Има Wink

Аз съм била чистачка цели две години. И го разгласявам навсякъде, като стане на въпрос.

По темата: аз за нищо на света на бих се разделила със съпруга ми за повече от седмица. Ако знаеш как съм се нагледала на извънбрачни афери на 'осигуряващи' пристигането на половинката съпрузи... ще ти се стъжни. Не си правете илюзии, хора сме и нищо човешко не ни е чуждо. Да не говорим, че точно в такива тежки моменти на съпругът ти ще му е още по-нужна твоята подкрепа.

Тъй че - или заедно или нийде!

Ми честно казано това, че може да кръшне не ме притеснява особено  Wink Той там ще пътува непрекъснато и ако иска винаги може да се случи... Най важното и за двама ни е децата да се чувстват добре и да направим прехода възможно най безболезнен за тях.

# 66
  • Мнения: 91
Ми честно казано това, че може да кръшне не ме притеснява особено  Wink Той там ще пътува непрекъснато и ако иска винаги може да се случи... Най важното и за двама ни е децата да се чувстват добре и да направим прехода възможно най безболезнен за тях.

Мони, разни хора, разни идеали  Peace.
Успех, каквото и да решите.

# 67
  • Germany
  • Мнения: 8 005
Ми честно казано това, че може да кръшне не ме притеснява особено  Wink Той там ще пътува непрекъснато и ако иска винаги може да се случи... Най важното и за двама ни е децата да се чувстват добре и да направим прехода възможно най безболезнен за тях.

Мони, разни хора, разни идеали  Peace.
Успех, каквото и да решите.

Благодаря! Simple Smile

# 68
  • Варна
  • Мнения: 3 363
Попаднах на темата случайно. В България съм си. Но само да вметна, че се очаква от 2014 г. българите да имат възможност за работа в целия ЕС без ограничения. Така ,че с опита ,който съпругът ти ще придобие в Полша ще можете след 3 години  да си изберете ,в коя държава да живеете за постоянно / пишеш ,че е с търсена професия /.
За притесненията ти за 2 -та езика. Роднини на моя приятелка заминаха за Китай, когато детето им беше за 1-ви клас. Там го записаха в английско училище. След 2 години говореше и английски и китайски по-добре от родителите си, налагало се е то да им превежда. Децата са адаптивни.

Колко време му е изпитателният срок на съпругът ти? Ако е не повече от  3 месеца , изчакайте да приключи и после тръгвайте.
Успех  Peace

# 69
  • Germany
  • Мнения: 8 005
Попаднах на темата случайно. В България съм си. Но само да вметна, че се очаква от 2014 г. българите да имат възможност за работа в целия ЕС без ограничения. Така ,че с опита ,който съпругът ти ще придобие в Полша ще можете след 3 години  да си изберете ,в коя държава да живеете за постоянно / пишеш ,че е с търсена професия /.
За притесненията ти за 2 -та езика. Роднини на моя приятелка заминаха за Китай, когато детето им беше за 1-ви клас. Там го записаха в английско училище. След 2 години говореше и английски и китайски по-добре от родителите си, налагало се е то да им превежда. Децата са адаптивни.

Колко време му е изпитателният срок на съпругът ти? Ако е не повече от  3 месеца , изчакайте да приключи и после тръгвайте.
Успех  Peace

3 месеца е изпитателния срок. От фирмата сега проверяват дали има място в училището, което сме харесали и като цяло ни посъветваха да започне от 2рия срок, защото няма да успеем за началото на тяхната учебна година /1 септември/.

# 70
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
3 месеца е изпитателния срок. От фирмата сега проверяват дали има място в училището, което сме харесали и като цяло ни посъветваха да започне от 2рия срок, защото няма да успеем за началото на тяхната учебна година /1 септември/.

Ако нямате намерение да изчакате в България тези три месеца, тогава защо трябва да загуби целя първи срок? Аз лично съм на мнение, че колкото по-малко загуби толкова по-добре.

Последна редакция: сб, 04 юни 2011, 10:46 от Venetta

# 71
  • Germany
  • Мнения: 8 005
3 месеца е изпитателния срок. От фирмата сега проверяват дали има място в училището, което сме харесали и като цяло ни посъветваха да започне от 2рия срок, защото няма да успеем за началото на тяхната учебна година /1 септември/.

Ако нямате намерение да изчакате в България тези три месеца, тогава защо трябва да загуби целя първи срок? Аз лично съм на мнение, че колкото по-малко загуби толкова по-добре.

Мислим да изчакаме изпитателния срок със сигурност. Така, като гледам той ще е до средата на ноември или декември и няма много смисъл да се пънем преди Нова година. Ще го мислим като решим окончателно тръгваме ли или не.

# 72
  • Мнения: 48
Следя темата с интерес, защото и съпругът ми получи предложение от чужбина и ние сме на кръстопът.

# 73
  • Мнения: 86
Мони, няма от какво да се страхуваш! Дори нещо да не се получи, винаги може да се върнете в БГ. Но и ти, и съпругът ти ще знаете, че сте се опитали да осигурите по-добро бъдеще за децата си. Смятам, че човек истински се запознава със себе си, когато излезе от зоната си на комфорт, например като се премести в друга държава. Тогава се разбира дали е способен, адаптивен, с две думи - лъсват и добрите, и лошите му страни. Използвайте шанса, който ви се е отворил, и не позволявай на страха да те спре да пробваш един друг начин на живот. Пък знаеш ли, може в Полша да се чувстваш по-щастлива. Успех!

# 74
  • Germany
  • Мнения: 8 005
Мони, няма от какво да се страхуваш! Дори нещо да не се получи, винаги може да се върнете в БГ. Но и ти, и съпругът ти ще знаете, че сте се опитали да осигурите по-добро бъдеще за децата си. Смятам, че човек истински се запознава със себе си, когато излезе от зоната си на комфорт, например като се премести в друга държава. Тогава се разбира дали е способен, адаптивен, с две думи - лъсват и добрите, и лошите му страни. Използвайте шанса, който ви се е отворил, и не позволявай на страха да те спре да пробваш един друг начин на живот. Пък знаеш ли, може в Полша да се чувстваш по-щастлива. Успех!

Благодаря ти! Точно за тези неща си говорихме снощи и решихме, че сме склонни да опитаме. Ще изчакаме инфото за наемите, училището и това какво точно включва мед. застраховка и се мятаме Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт