Здравейте, мили мами!
Безкрайно ми е неприятно, че ще напиша тази доста трагична история, но искам да се даде гласност на това, което ми се случи, за да може за в бъдеще да се предпазят повече майки от д-р Антонина К., за мен убийцата на моя син.
Историята е следната, като всяка майка и аз бях безкрайно щастлива, че забременях с първородния си син, започнах да ходя при д-р К. в Шейново на частни прегледи, ЖК си я водих по ЗК на друго място. Всичко минаваше не леко, имах сравнително тежка бременност, лежах 2 пъти в Патологията в Шейново, причината..контракции, всичко с цел да запазя детето и разбира се по препоръка на д-р К., все пак имах доверие в нея. Терминът ми беше 13.06, преди няколко седмици д-р К. насрочи датата на плановото секци 01.06, дотук добре, през цялото време бременността ми беше следена, не бяха ФМ, не бяха изследвания, дори повече от необходимото, за мен важно беше всичко да е наред с бебето, то беше на първо място, макар че лежах от февруари месец вкъщи, за да мога да го задържа, пиех Магнезий по 3 таблетки на ден, правех всичко нужно.
Докато не дойде страшната седмица 16-21.05. В понеделник за пореден път си пуснах кръвни изследвания, бяха добри, в сряда отидох на преглед при д-р К., прави запис на тонове на бебчо, всичко било ОК, гледа ме на ехограф имало още време да си чакам плановото секцио, макар че и обясних, че имам вече болезнени контракции. В четвъртък вечерта вдигнах лека Т 36,8 след 5 мин пак измерих 37 нищо обезпокоително, чувствах се прекрасно, макар че имах контракции. На злополучния 20,05 сутринта започнаха болезнени контракции, усетих че раждането настъпва и понеже съм със секцио по медицински причини нямаше какво да отлагам, обадих се на д-р К. и потеглих към болницата, странното беше че се усещах мн топла, помислих, че е от предстоящото раждане, въпреки това реших да си измеря Т, аз следя всяка неточност ако се касае за здравето ми още повече когато бях бременна, термометърът показа 38, 4! Аз изпаднах в ужас, пристигнах в Шейново, обадих се на д-р К., обясних за Т, тя ме нахока да ходя да си плащам, че в 15 часа ми е секциото, без да ме прегледа, без нищо. Както и да е отидох приеха ме, отношението беше повече от отвратително, от напрежението бях сбъркала кабинета пред който чаках, 20 мин по късно вече бях пред него, а акушерката вътре ми крещеше, че няма време и трябва да хода да раждам, аз й обеснявам, че имам Т, тя ми крещи колко съм безотговорна и как ходя по кафета напред назад, аз птичката затворена в клетка от февруари, аз, която лежах ден и нощ и се молех бебето да оцелее до 9тия месец и се радвах на всяко наддадено грамче, бях толкова щастлива, когато ми казаха, че вече е 2800 кг, мислех си, че няма какво да се случи и да гушкам моя бръм....но уви. След като акушерката ме прие, ме качиха за клизма и за преглед на ехограф и записа на тонове, аз обеснявам, че имам Т, те ми обесняват, че съм симулантка, безобразници. Асистент ме гледа на ехограф, нищо обезпокоително нямало....., 2 см разкритие, записа никой не видях да го погледа, затвориха ме в една стая и ми пуснаха системи, дори не зная какви, само и само да ми свалят Т, д-р К. дори ми сподели, че ще ме мъчи нормално да раждам, ако продължавам да имам Т, все едно зависеше от мен, аз тази която си следеше толкова чинно здравето и която поверих живота си моя и на детето ми на нея...... Искам да отбележа, че аз раждах секцио по медицински причини, в следствие на този целия ужас, в 18:30 започна моето злочесто секцио, течаха ми един куп системи, дори не зная какви, нямаше тест за упойки, аз съм алергична директно ме включиха на Урбазон, започнаха да ме отварят, тогава д-р К. започна да крещи загасете камерите, и започна да се вайка каква инфекция е станала и как са ми кални водите и започна да се мъчи да вади бебето, каза че било сварено, то милото толкова се мъчило и страдало, видях го дори не изплака, малкия ми бръм беше целия във фекалии, нагълтал се с тях, моето първородно момченце Константин, дадоха ми го само да го цункам за сбогом, разбира се в края на секциото д-р К. изхвърча да види бебето как е, питаше ме Миленке как стана това, много ме изненада, АЗ ЛИ ДА ЗНАМ ДІР К., аз ли гледах бебето на ехограф?! Аз ли следих тази бременност, аз ли нещо не видях, че плода така е страдал и сам се е удавил в собствените си фекалии, АЗ ЛИ Д-Р К.?! Вечерта в реанимация ми казаха, че малкия е транспортиран в Педиатрията на МА в тежко състояние, д-р К. каза, че няма проблеми добре е даже се усмихва, долна лъжа. 4 дни в Педиатрият лъжеха мъжа ми, че малкия е добре, д-р К. ми звънеше да ме пита как съм, бебето как е, да не се притеснявам щяло да се обади, в Шейново отношението беше безобразно. Аз питам каква е тази инфекция, никой не ми дава информация, дават ми АБ, нито резултати от изследване нищичко.......Изписаха ме с такава надежда отидох да видя моето слънчице, викам си до 10 дни ще го изпишат на мама ценния бръм и там ме сринаха в очите ми казаха, че детето ми няма да живее и го чакат до часове да си отиде, целия подут и увреден, още при приемането си отровен от собствените си фекалии, въпреки това 4 дни лъжи.........!
Аз питам сега защо не епикризата на детето ми пише, че съм с Т 2 дни и че ме лекуват с АБ, защо лъжат. И най-вече питам КАКВО НЕ ВИДЯХТЕ Д-Р К. И ТОВА СЕ СЛУЧИ С МОЕТО БЕБЕ, ЧЕ ТО ПОЧИНА 4 ДНИ СЛЕД КАТО ВИЕ ГО ИЗВАДИХТЕ?!?
И ПИТАМ ВИ СПИТЕ ЛИ СПОКОЙНО Д-Р К., СЛЕД КАТО УМОРИХТЕ ДЕТЕТО МИ!!!!!! СЕГА ЧАКАМ ЕПИКРИЗАТА ОТ ШЕЙНОВО, РАЗБИРА СЕ ОЧАКВАМ ДА МИ ПРЕХВЪРЛЯТ ВИНАТА ТОВА Е ЯСНО, НО ИСКАМ ДА ЗНАМ КЪДЕ Е ИСТИНАТА И АЗ ЩЕ Я ТЪРСЯ И Д-Р К. ДАНО ПО-МАЛКО МАЙКИ ВИ ИЗБЕРАТ ЗА ИЗБОР НА ЕКИП, ЗАЩОТО ЗА ВАС СА ВАЖНИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ПАРИТЕ!!!!
Безкрайно ми е неприятно, че ще напиша тази доста трагична история, но искам да се даде гласност на това, което ми се случи, за да може за в бъдеще да се предпазят повече майки от д-р Антонина К., за мен убийцата на моя син.
Историята е следната, като всяка майка и аз бях безкрайно щастлива, че забременях с първородния си син, започнах да ходя при д-р К. в Шейново на частни прегледи, ЖК си я водих по ЗК на друго място. Всичко минаваше не леко, имах сравнително тежка бременност, лежах 2 пъти в Патологията в Шейново, причината..контракции, всичко с цел да запазя детето и разбира се по препоръка на д-р К., все пак имах доверие в нея. Терминът ми беше 13.06, преди няколко седмици д-р К. насрочи датата на плановото секци 01.06, дотук добре, през цялото време бременността ми беше следена, не бяха ФМ, не бяха изследвания, дори повече от необходимото, за мен важно беше всичко да е наред с бебето, то беше на първо място, макар че лежах от февруари месец вкъщи, за да мога да го задържа, пиех Магнезий по 3 таблетки на ден, правех всичко нужно.
Докато не дойде страшната седмица 16-21.05. В понеделник за пореден път си пуснах кръвни изследвания, бяха добри, в сряда отидох на преглед при д-р К., прави запис на тонове на бебчо, всичко било ОК, гледа ме на ехограф имало още време да си чакам плановото секцио, макар че и обясних, че имам вече болезнени контракции. В четвъртък вечерта вдигнах лека Т 36,8 след 5 мин пак измерих 37 нищо обезпокоително, чувствах се прекрасно, макар че имах контракции. На злополучния 20,05 сутринта започнаха болезнени контракции, усетих че раждането настъпва и понеже съм със секцио по медицински причини нямаше какво да отлагам, обадих се на д-р К. и потеглих към болницата, странното беше че се усещах мн топла, помислих, че е от предстоящото раждане, въпреки това реших да си измеря Т, аз следя всяка неточност ако се касае за здравето ми още повече когато бях бременна, термометърът показа 38, 4! Аз изпаднах в ужас, пристигнах в Шейново, обадих се на д-р К., обясних за Т, тя ме нахока да ходя да си плащам, че в 15 часа ми е секциото, без да ме прегледа, без нищо. Както и да е отидох приеха ме, отношението беше повече от отвратително, от напрежението бях сбъркала кабинета пред който чаках, 20 мин по късно вече бях пред него, а акушерката вътре ми крещеше, че няма време и трябва да хода да раждам, аз й обеснявам, че имам Т, тя ми крещи колко съм безотговорна и как ходя по кафета напред назад, аз птичката затворена в клетка от февруари, аз, която лежах ден и нощ и се молех бебето да оцелее до 9тия месец и се радвах на всяко наддадено грамче, бях толкова щастлива, когато ми казаха, че вече е 2800 кг, мислех си, че няма какво да се случи и да гушкам моя бръм....но уви. След като акушерката ме прие, ме качиха за клизма и за преглед на ехограф и записа на тонове, аз обеснявам, че имам Т, те ми обесняват, че съм симулантка, безобразници. Асистент ме гледа на ехограф, нищо обезпокоително нямало....., 2 см разкритие, записа никой не видях да го погледа, затвориха ме в една стая и ми пуснаха системи, дори не зная какви, само и само да ми свалят Т, д-р К. дори ми сподели, че ще ме мъчи нормално да раждам, ако продължавам да имам Т, все едно зависеше от мен, аз тази която си следеше толкова чинно здравето и която поверих живота си моя и на детето ми на нея...... Искам да отбележа, че аз раждах секцио по медицински причини, в следствие на този целия ужас, в 18:30 започна моето злочесто секцио, течаха ми един куп системи, дори не зная какви, нямаше тест за упойки, аз съм алергична директно ме включиха на Урбазон, започнаха да ме отварят, тогава д-р К. започна да крещи загасете камерите, и започна да се вайка каква инфекция е станала и как са ми кални водите и започна да се мъчи да вади бебето, каза че било сварено, то милото толкова се мъчило и страдало, видях го дори не изплака, малкия ми бръм беше целия във фекалии, нагълтал се с тях, моето първородно момченце Константин, дадоха ми го само да го цункам за сбогом, разбира се в края на секциото д-р К. изхвърча да види бебето как е, питаше ме Миленке как стана това, много ме изненада, АЗ ЛИ ДА ЗНАМ ДІР К., аз ли гледах бебето на ехограф?! Аз ли следих тази бременност, аз ли нещо не видях, че плода така е страдал и сам се е удавил в собствените си фекалии, АЗ ЛИ Д-Р К.?! Вечерта в реанимация ми казаха, че малкия е транспортиран в Педиатрията на МА в тежко състояние, д-р К. каза, че няма проблеми добре е даже се усмихва, долна лъжа. 4 дни в Педиатрият лъжеха мъжа ми, че малкия е добре, д-р К. ми звънеше да ме пита как съм, бебето как е, да не се притеснявам щяло да се обади, в Шейново отношението беше безобразно. Аз питам каква е тази инфекция, никой не ми дава информация, дават ми АБ, нито резултати от изследване нищичко.......Изписаха ме с такава надежда отидох да видя моето слънчице, викам си до 10 дни ще го изпишат на мама ценния бръм и там ме сринаха в очите ми казаха, че детето ми няма да живее и го чакат до часове да си отиде, целия подут и увреден, още при приемането си отровен от собствените си фекалии, въпреки това 4 дни лъжи.........!
Аз питам сега защо не епикризата на детето ми пише, че съм с Т 2 дни и че ме лекуват с АБ, защо лъжат. И най-вече питам КАКВО НЕ ВИДЯХТЕ Д-Р К. И ТОВА СЕ СЛУЧИ С МОЕТО БЕБЕ, ЧЕ ТО ПОЧИНА 4 ДНИ СЛЕД КАТО ВИЕ ГО ИЗВАДИХТЕ?!?
И ПИТАМ ВИ СПИТЕ ЛИ СПОКОЙНО Д-Р К., СЛЕД КАТО УМОРИХТЕ ДЕТЕТО МИ!!!!!! СЕГА ЧАКАМ ЕПИКРИЗАТА ОТ ШЕЙНОВО, РАЗБИРА СЕ ОЧАКВАМ ДА МИ ПРЕХВЪРЛЯТ ВИНАТА ТОВА Е ЯСНО, НО ИСКАМ ДА ЗНАМ КЪДЕ Е ИСТИНАТА И АЗ ЩЕ Я ТЪРСЯ И Д-Р К. ДАНО ПО-МАЛКО МАЙКИ ВИ ИЗБЕРАТ ЗА ИЗБОР НА ЕКИП, ЗАЩОТО ЗА ВАС СА ВАЖНИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ПАРИТЕ!!!!
