Предварително се извинявам ,ако повтарям нечия тема. Имам следният въпрос: Може ли партньорът ми, с когото живеем на семейни начала ,но без сключен брак , да осинови детето ми? Трябва ли задължително да имаме сключен брак? Биологичният баща , няма интерес към детето и е съгласен да се откаже от него. Ако някой е наясно или има правни познания ,ще бъда много благодарна за отговорите.
- Публикувана: 26 май 2011, 11:30 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2011, 13:33 ч.
Осиновяване от партньора
В Семейния кодекс е предвидено само осиновяване от съпруг на родителя:
Осиновяване от съпруг на родител
Чл. 103. (1) При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват.
(2) В случая по ал. 1 в съществуващия акт за раждане на детето, наред с данните за рождения родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данните на осиновителя.
Не знам дали на практика могат да се намерят други пътеки за осиновяване без брак с родителя.
Поздрави и хубави дни занапред на трима ви.
Осиновяване от съпруг на родител
Чл. 103. (1) При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват.
(2) В случая по ал. 1 в съществуващия акт за раждане на детето, наред с данните за рождения родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данните на осиновителя.
Не знам дали на практика могат да се намерят други пътеки за осиновяване без брак с родителя.
Поздрави и хубави дни занапред на трима ви.
...
намирисва ми на проверка на общественото мнение тука, ама нейсе ...
намирисва ми на проверка на общественото мнение тука, ама нейсе ...
На прав път си.
Да се разкъса императивната връзка "брак с майката на детето, което искаш да осиновиш" е пробив и отваря всички врати за сурогатните търговии.
Така отпада необходимостта от сериозна регламантация.
Много се извинявам на авторката на питането, но ако тя е истински загрижена по въпроса, то като юрист и отговарям, че не може без брак мъж да осинови детето и. Подчертавам осинови, а не друго.
А като жена и казвам, че ако един мъж толкова харесва и милее за детето и, че чак иска да го осинови, то:
а) няма пречка да живее с тях и да се се грижи за него и без да го осиновява....
б)колко много държи на нея, че един граждански брак му се опира...
Ако това не е опипване на почвата и създаване на обществени нагласи, а си е пост от заинтересован човек с истинска житейска история, то скоро поне няколко такива сълзливи случая ще ни споходят.
Нови разпри "за и против" е по-добре да не отваряме, че после ни ползват като аргумент за да оправдават безсилието си.
Нови разпри "за и против" е по-добре да не отваряме, че после ни ползват като аргумент за да оправдават безсилието си.
Въпросът ми беше , дали може партньорът ми да осинови детето ми ,без ние да имаме брак.
Да отговоря и аз на вашите въпроси-да биологичният баща , фигурира в акта за раждане.
Не темата ми не е провокация. За това дали този мъж-ме обича и милее за мен или детето ми, мисля ,че съм Ви отговорила със самият въпрос. След , като желае да стане законово негов баща , на мен това ми е достатъчен отговор. Да ние живеем заедно от три години и имаме общо дете. Единствено от това детето ми ,като порасне и осъзнае разликата във фамилиите , да не се почувства по малко желано или обичано е продиктувано ,желанието ни и законово той да бъде негов баща. Синът ми не познава биологичният си баща , за него единственият баща е партньорът ми или мъжът до мен. Сключването на брак не притеснява него ( мъжът ) ми , а мен- никога не съм искала да стъпвам в брак. Благодаря за правният отговор -това беше и моето питане. Надявам се ,да не Ви прозвучи тона остро, просто не смятах ,че темата ми би могла да се разтълкува и по този начин и да се поставят чувствата на човекът до мен под въпрос. Винаги съм смятала ,че бракът е въпрос на личен избор-не доказателство или липса на такова -за любов. За децата си обаче няма нещо ,което да не направя-Благодаря още веднъж за отговора.
Да отговоря и аз на вашите въпроси-да биологичният баща , фигурира в акта за раждане.
Не темата ми не е провокация. За това дали този мъж-ме обича и милее за мен или детето ми, мисля ,че съм Ви отговорила със самият въпрос. След , като желае да стане законово негов баща , на мен това ми е достатъчен отговор. Да ние живеем заедно от три години и имаме общо дете. Единствено от това детето ми ,като порасне и осъзнае разликата във фамилиите , да не се почувства по малко желано или обичано е продиктувано ,желанието ни и законово той да бъде негов баща. Синът ми не познава биологичният си баща , за него единственият баща е партньорът ми или мъжът до мен. Сключването на брак не притеснява него ( мъжът ) ми , а мен- никога не съм искала да стъпвам в брак. Благодаря за правният отговор -това беше и моето питане. Надявам се ,да не Ви прозвучи тона остро, просто не смятах ,че темата ми би могла да се разтълкува и по този начин и да се поставят чувствата на човекът до мен под въпрос. Винаги съм смятала ,че бракът е въпрос на личен избор-не доказателство или липса на такова -за любов. За децата си обаче няма нещо ,което да не направя-Благодаря още веднъж за отговора.
Препоръчани теми