От около месец насам не мога да се позная. Не знам какво става с мен, но спрях да чувствам. Не ми е тъжно, не ми е весело, никакво не ми е. Нищо не ме вълнува и помен няма от многодетната мама, която играеше аеробика всеки ден, изглеждаше много добре и умираше за забавление - с деца, без, всякак, четеше книги като бясна, интересуваше се от всичко на този свят, гонеше по няколко задачи едновременно....
Няма събитие, което да ме е смачкало - мислих, но не намирам такова....Пари никога не съм имала много, няма промяна в тази област, в семейството ми всичко е наред горе-долу, децата са ми добре....
Направо е кошмарно - искам само да спя и да не правя нищо. Единствено ако децата са болни за малко се "събуждам" от летаргията си.
Ето сега, тъй като за мен е закон децата да излизат навън всеки ден, направо ми се вие, никъде не искам да ходя, влача се като парцал. Спрях да тренирам, само сладко тъпча, качих 6 кг. за два месеца.....Опитах да се противооставя на себе си всякак, но не става....Направо съм като умряла, но функционираща по инерция, механично....
Дайте идеи как да се сритам по задника -никакви лични заплахи и увещания към мен си не помагат.
Няма събитие, което да ме е смачкало - мислих, но не намирам такова....Пари никога не съм имала много, няма промяна в тази област, в семейството ми всичко е наред горе-долу, децата са ми добре....
Направо е кошмарно - искам само да спя и да не правя нищо. Единствено ако децата са болни за малко се "събуждам" от летаргията си.
Ето сега, тъй като за мен е закон децата да излизат навън всеки ден, направо ми се вие, никъде не искам да ходя, влача се като парцал. Спрях да тренирам, само сладко тъпча, качих 6 кг. за два месеца.....Опитах да се противооставя на себе си всякак, но не става....Направо съм като умряла, но функционираща по инерция, механично....
Дайте идеи как да се сритам по задника -никакви лични заплахи и увещания към мен си не помагат.
Какво толкова им разхождате на тези деца-заведете ги при други деца и ги оставете д апоиграят просто.
