За класическата литература

  • 24 178
  • 242
  •   1
Отговори
# 60
  • в рока
  • Мнения: 1 119
Цитат
Затова руските класици ме приспиват, с адски нефункционалните души на героите си.

 ShockedБи ли пояснила какво искаш да кажеш?Аз също харесвам повече френската класика например,но да се правят такива обобщения е направо нелепо,извинявай.Какво е нефункционална душа?На Том Сойер функционална ли  е?

# 61
  • Мнения: 21 604
   Ееее, и тука ли полазиха присмехулните нихилисти... Освен че т. н. класически книги са изключително хубави, в по-голямата си част, и като така са приятни за четене, се сещам и за поне една още сериозна причина човек да не ги е подминал, когато му е било времето. В съвременната литература, особено в по-качествените неща има безброй препратки, позовавания, цитати и навеи от класически произведения, известни герои, или фрази. Не виждам повод за гордост в това, че някой я е отхвърлил, тъй като по тоя начин сам си осакатява четенето на съвременни неща.
 Например Акунин - целия му стил на повествование е нарочно взаимстван от типичния за руската литература от 19 век. Да не говорим, че книгите му са пълни с алюзии и препратки към най различни класически произведения. Което няма как да разпознаеш, като не си ги чел, и следователно половината удоволствие от четенето им го няма.
  Но вкусове всякакви.

Последна редакция: пн, 16 яну 2012, 10:18 от Iris04

# 62
  • Варна
  • Мнения: 37
Ето и примери в защита на тезата на Iris04. Лител ( млад, агресивен и шокиращ ), който скандализира литературния свят с "Доброжелателните" и е представител на новото поколение писатели харесва Флобер. Хемингуей открито се възхищава на Хенри Джеймс. Достоевски на Дикенс и Балзак. 

# 63
  • гр.София
  • Мнения: 380
Класиката е класика именно защото звучи непреходно, актуално, съвременно, без значение от конкретната епоха, в която се развива действието. Банално е, но е истина- това е изкуство, надживяло и дори надскочило времето си, което продължава да вълнува. Според мен класиката не може да е архаична, тя винаги е модерна. Не винаги съм в настроение да чета класическа литература, защото тя изисква по-особена нагласа и настроение, известно съсредоточаване. Трудно бих чела Достоевски на плажа, например. Но и удоволствието да се потопиш в такава книга е различно. Забелязала съм, че през есента и зимата обичам да препрочитам класически творби. Носят ми страхотно усещане за уют.

# 64
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Цитат
Забелязала съм, че през есента и зимата обичам да препрочитам класически творби. Носят ми страхотно усещане за уют
+1
Сега съм с "Портрет на една дама". Направо ми се иска да нося турнюрни рокли, да пия чай в някоя зимна градина и задължително да съм във Флоренция.

Като сте го зачепкали Достоевски, дайте поне да обсъдим героите му. Какво мислите за Разколников - герой или антигерой?

# 65
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541
Цитат
Забелязала съм, че през есента и зимата обичам да препрочитам класически творби. Носят ми страхотно усещане за уют
+1
Сега съм с "Портрет на една дама". Направо ми се иска да нося турнюрни рокли, да пия чай в някоя зимна градина и задължително да съм във Флоренция.

Като сте го зачепкали Достоевски, дайте поне да обсъдим героите му. Какво мислите за Разколников - герой или антигерой?

 Peace Хаха, установих, че в момента пия зелен английски чай в порцеланова чаша с рози, освен да спусна завесите и да си представям, че съм в графство Кент.

А за Разколников: нито едното или и двете едновременно, както ти харесва.

# 66
  • гр.София
  • Мнения: 380
Позабравила съм доста подробности от "Престъпление и наказание", но по принцип аз харесвам противоречивите персонажи, крайностите ми изглеждат неубедителни. Разколников е интелигентен, в известна степен нестандартен, объркан млад човек.  Не ме отблъсква, но и не буди възхищение. На моменти ми е ставало жал за него.

# 67
  • в рока
  • Мнения: 1 119
Цитат
Като сте го зачепкали Достоевски, дайте поне да обсъдим героите му. Какво мислите за Разколников - герой или антигерой?


Просто човек.

# 68
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Не е просто човек.  Laughing Обикновените хора не извършват двойно убийство с неопределена цел.

# 69
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541
Не е просто човек.  Laughing Обикновените хора не извършват двойно убийство с неопределена цел.

Целта никога не е неопределена, дълбоко в себе си всеки убиец знае, защо го прави.

# 70
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Е, сигурно си има причина, но май Разколников до последно не я знае коя е.
Той просто си се изживява като Свръх-човека на Ницше. Но не съм убедена, че Достоевски е бил запознат с теорията време на написването на романа. Или пък Ницше се е повлиял от Разколников  Mr. Green

# 71
  • в рока
  • Мнения: 1 119
Във всеки от нас според мен дреме убиец.Казах ,че е просто човек,защото нищо човешко не му е чуждо-желанието си да си нещо повече от другите,да се откроиш ,страха,разкаянието,неопознаването на самия себе си...

# 72
  • Мнения: 90
За мен също е просто човек с вътрешните си борби и противоречия...А иначе "Престъпление и наказание" за мен е уникална книга, не само заради вътрешите борби и терзания на главния герой..."Идиот" например, която прочетох доста по-късно ме впечатли по-малко, въпреки че също е хубава книга!

# 73
  • София
  • Мнения: 1 589
Обожавам класическа литература! И не, изобщо не ме интересува дали това ще се изтълкува като опит да покажа, че не съм идиот защото съм чела "Идиот".
 Просто ми харесва, отраснала съм с тази литература защото баба ми, Бог да я прости, не ми четеше приказки, а Марк Твен, Дюма, Оскар Уайлд, Дикенс и Шекспир още преди аз самата да мога да чета. От тогава ми остана тази първа любов и нищо не може да я замени.

По въпроса на Богиня за Разколников... той е един антигерой, който се превръща в герой. За мен поне, смисълът на цялата книга е именно проследяването на катарзиса му, на осъзнаването и на изкуплението. Неговото наказание е именно този мъчителен период на страх, осъзнаване и приемане, а каторгата, от която най-много се бои в началото, накрая се превръща в спасение.

# 74
  • Мнения: 3 736
Ех, каква тема намерих да отворя в неделя сутрин - Разколников и Ахав.  ooooh!  Laughing

Разколников го приемам като лабилен тип, който не е наясно с факта, че всяко действие носи последстивя, докато не става твърде късно. Поучителна книга.

Обаче Моби-Дик можеше да е написана и преди пет години с прозренията за жива човешка енергия, с личностите и вижданията за психиката, живота, вселената и всичко останало.


Да, да, сигурно можеше да е написан преди 5 години.  Stop Удебеленото може да се каже за всичката литература, която аз лично приемам за "класическа".

Общи условия

Активация на акаунт