в колко часа сутрин стават вашите деца?

Последствията от спането при бебетата са по-здрава нервна система. Сънят е полезен особено за новородените, каквото беше моето в периода, за който говоря. Направо като ви чете човек колко сте възмутени ще си каже, че за биене с пръчка става дума, а то за спане 

Аз не съм я карала насила да спи, не съм й залепвала очите с тиксо. Ак о иска да спи, ако иска да се върти, моят биологичен часовник тук няма нищо общо. Просто не ставах да играя ролята на мултимедийно забавление посреднощ. А възпитанието е точно в това, което показваш на детето с действията си. Начина, по който му представяш действителността.
Едно нахранено, преобуто и спокойно бебе няма защо да страда, че някой не се прави на шут наоколо му. Всички хора имат нужди, майките също.
Поради здравословен проблем на детето ми, за който няма да навлизам в подробности, единственото време от денонощието, когато можех да спя, беше между 4 и 8/9. Понякога успявах да вместя една дрямка и между 9 и 11 вечер. Така че като съм си легнала в 4, точно познай кога ще стана в 6, защото госпожицата се била наспала и имала нужда от забавления 

Много съм озадачена какво ли може да имаш предвид. Това, че не съм висяла денонощно над нея да откликвам на всяка нужда ли? Понеже аз точно това правех и впоследствие осъзнах колко голяма грешка е. Единственото ми извоювано кътче е точно това за спането, което споменах и е може би най-правилното ми родителско решение. Виждайки резултатите 3-4 години по-късно, много трудно ще ме убедиш, че е трябвало да скачам посреднощ да я забавлявам, за да й покажа колко още по-високо на главата ми може да се качи.
Единствената последица от това е, че сега като се събуди необичайно рано, ставам за да я заведа в тоалетната и да й дам дрехите (нещо, което на тази възраст би трябвало да прави сама, но уви, не съм успяла да я науча все още). Тя се облича и отива в другата стая да си играе. Постила си одеяло на пода, нарежда си играчките за пикник, прави чай на плюшените играчки, после разхожда някоя от тях в количката. По някое време сяда на масичката да рисува или оцветява. Около час и половина по-късно огладнява и ме събужда да й направя закуска. Не е някой апокалипсис, да знаеш 

Да опиташ да излезеш от схемата - бебето иска нещо, ти веднага се отзоваваш, то приема, че така е ок, после ти се дразниш, че то искало неща, които вече си му показала, че е ок да иска и получава. Когато е бебе в тази категория влизат много малко дейности, но с възрастта стават все повече.

Дъщеря ми е 2007-ми набор, но не разбрах защо има толкова голямо значение.

Кой и кога е казвал, че съм влязла в "схемата"  , това ме обърква... от постовете по темата се чете, че изказах несъгласие с твоето твърдение, че всичко се учи и че всяко дете може да се научи. Нищо повече не съм казала  

За набора питах, защото по-горе пишеше, че си й казвала "мама и тати спят и т.н.", на бебе и да го говориш, едва ли ще те разбере.... та затова реших, че детето ти е доста по-голямо от пишещите тук в темата, щом вече разбира.

Децата на по около годинка имат нужда средно от 11,5 -12 часа нощем сън. Честно казано мен по би ме притеснило това, че дете на 1 г. спи само 9 часа нощем, а не че става в 6:30.

Според мен много родители държат бебетата си будни до по-късно, въпреки че виждат, че им се доспива по-рано, защото си притесняват, че ако ги сложат да спят в 18:30, примерно, и те ще скокнат посред нощ.

Моите на тази възраст си лягаха около 19 часа и ставаха между 6:30  и 7:30. Като бяха няколко месечни си лягаха в 18:30. Ранното ставане никога не ме е притеснявало. Сега си лягат  20:30 - 21:00  и стават около 8 часа.

Когато е на ясла,сутрин се налага да става към 7.Много е трудно това ставане обаче...Иначе,когато не е на ясла,сутрин спи до 9-9:30.Иначе вечер заспива най-късно в 9.Понякога,когато имаме гости,или сме на гости-заспива и по-късно,но и сутрин става по-късно.
Общо взето спи по 10-11 часа.

Госпожо лектор, благодаря за подробния разбор. За жалост, обаче, отговорите на всички цитатчета са извън контекста и със спорна логическа връзка към тях, така че ще Ви върна на поправителен. Айде да се видим през септември.
Ама разбира се, че съня е полезен. Но да спя ‘щото ми се спи,  пък то детето да се оправя както може ми се струва, че не е полезно, още повече когато е във възраст, в която не може да прави самостоятелно много неща.
Озадачи ме следното :

И какво точно си го „научила” с репликата
 
Съгласна съм, че възпитанието на детето е това, което му показваш с действията си (прозяв). Но дресирането на едно новородено спрямо "нуждите" ти, би ли могло да го накара да "схване" нещо повече от това, че няма кой да откликне на потребностите му, нещо, което е твърде вероятно да го изгради като неуверена в себе си личност.....
Никой не твърди, че трябва да скачаш посред нощ и да забавляваш, но нали не се заблуждаваме, че възпитанието е нещо толкова просто – този спор си го водила другаде, не го пренасяй тук.

Съгласна съм с Елора дотолкова, че не всяко пробуждане на детето означава, че не му се спи повече и е време за ставане. Така че да се опиташ да го приспиш или да го накараш да легне отново, може да е много разумна родителска намеса, за да може детето да си осигури наистина нужното количество сън.

Но пък ако не му се спи нямам как да го накараш да спи насила, нищо че ти в 6:30 си умирял за сън. Въпросът в този случай за мен ни най-малко не се свежда до възпитание, а до удовлетворяване на нужди. И някой трябва да се адаптира, за да бъдат всички нужди посрещнати. Или родителят ще си ляга по-рано, за да става с детето си рано и да не му се спи или ще се опита да промени вечерния час на детето си с надеждата, че ще става по-късно. Това обаче не винаги е възможно.

съгласна съм с това. аз както по-нагоре казах моят син спи през деня поне 3 пъти и вечер ляка като стане тъмно и се събужда като започне да се съмва. просто неща от сорта още е мн рано или на мама и  се спи не му минават. спи доста през деня и затова вечер не му трябва и мн сън. но просто няма как да го оставя да не спи през деня, защото като му се спи е малък ужас - реве, сърди се, не си намира място. така че в момента практикувам това - оставям го да прави каквото иска с надеждата, като порасне и почне да спи по-малко през деня да се събужда и по късно

_BLUE BIRD_, не знам като каква се изживяваш, че ще ме връщаш на поправителен, но аз не се чувствам на изпит, така че сама се виж на септември, аз ще пропусна поканата 
Казах си мнението, обясних каквито въпроси имаше и не държа никой да се съгласява с мен. Ако си на противоположното мнение, чувствай се свободна да си останеш на него, аз нямам никакво отношение към това.
Не разбирам защо е това писане с огромни букви. Да, говорех на бебето си още от първия му ден. Това, че то не е разбирало и не е можело да ми отговори, не значи, че трябва да му мълча. Във всяка една ежедневна ситуация обяснявах какво правя и защо още от самото начало.
Бебето ми реагираше на говора ми, но не на думите, а на тона и интонацията. Дори много след като проговори, интуитивно реагираше на тона по-силно, отколкото на смисъла на казаното. Напълно логично беше за мен да обяснявам какво правя, независимо кой какво разбира, понеже и без това реагираше на тона и на спокойствието му. Не е плакала и очевидно не е изпитвала дискомфорт, макар в началото да будуваше по половин-един час, а после започна да заспива веднага след яденето в 6.
Аз не съм я карала да заспи, а просто й показвах, че аз ще спя. Към нея никаква принуда не е била отправена. Както казах, в началото си се въртеше по един час и знам, че ако бях започнала да ставам с нея в този момент, щях да й изградя режим да се събужда тогава.
С течение на времето започна да се занимава много сама в леглото след събуждане. Никога не съм тичала да я вземам веднага щом се събуди, оставях й играчки на достъпно място. Така свикна да си играе в леглото като се събуди, без да вика някой да я занимава.

Просто нямаш шанс да ме убедиш колко фатална грешка съм допуснала и как съм изградила една неуверена в себе си личност  Точно обратното мисля. Колкото по-добре се справя едно дете със задоволяване на елементарните си потребности от забавление за кратък период, толкова по-голяма увереност в себе си развива. Точно обратното на потребността непрекъснато някой да го забавлява, защото то не знае какво да прави самО. Което определено не води до самоувереност.

От сега да кажа, нямам нищо против да не си съгласна с мен. Това тук не е спор, поне аз не го възприемам така. Обясних си мнението и нямам нищо протв всеки да е на противоположното, понеже то засяга него и неговото дете, а аз нямам никакво отношение към това.

Елора, ако пропуснеш септемврийската сесия, ще се явяваш на условен. Наблегни на внимателното четене преди да отговориш, припомни си какво си писала преди да постваш и не забравяй да си преговориш чувството за хумор.
ЧеКа, го е казала чудно и напълно подкрепям изказването й. 

Моето ляга към 19.30 и става в 7 сутринта

_BLUE BIRD_, не мога да разбера защо е тази язвителност. За пръв път ли ти се случва да си на различно мнение с някого?
Казах как съм постъпила с моето дете и какви са "последиците" от това. Отговорих на реторични пророкувания колко зле на психиката можело да й се отразят два-три допълнителни часа сън. Не са се отразили зле, точно обратното. Дишай спокойно 

 
И тук станал въргал...

Аz пък съм zабеляzала, че ако съм била мноого категорична в някой постулат (имам предвид относно бебета и деца) после обикновено опитът ми е покаzал, че монетата винаги има и още една страна.. поне. Та вече тотално съм се zарекла  в никакви "непоклатими" теории zа гледане на деца да не се zаричам. Правех го, докато имах само едно дете... Оная прикаzка "Нямах нито едно дете и 100 теоории zа гледането на деца, сега имам ... деца и нито една теория" важи при мен с пълна сила. Е, аz имам две, де.. Но вече не се zаричам. Бях напълно убедена, че някои определнени неща могат да се учат, докато имах само сина си. Че еди кое си никога не бих поzволила да се случи на мен/детето ми    . Е, сега zнам, че да - някои неща могат да се учат, но все пак детето трябва да ти поzволи. На други то те учи, а ти се нагаждаш само..
Насила нищо не става. Има начини, но не всички са еднакво работещи при всяко дете, пък били те и собствените ми..

По темата - малката от бебе спи от около 22.00ч до около 10.00ч сутрин (+, - половин час, час..). Това ме устройваше просто идеално. Обаче не съм я учила аz, тя самата си е така още от бебе.
То и zа мене преди 8ч сутрин е време, нечовешко zа ставане, ама... синът ми пък си ставаше в 7ч като часовник с години и хич не ме питаше  . Никакви "убеждения"  от моя страна в обратното не можаха да помогнат да се научи да спи повече.

Е, от скоро вече се налага да будя дребната към 7.00ч сутрин, ами истинска мъка й е на милата. Та очаквам скоро малко по малко да zапочне да zаспива и по-рано вечер, налага се, иначе не би й стигал съня..

На тази възраст и моите деца си лягаха около 20-20.30 часа и ставаха към 6.30 часа. После си доспиваха от 10.30-11 часа докъм 12 часа на обяд. Следобедния сън беше от 14 до 16 часа /плюс, минус половин час/.
Тъкмо си изградиха режим да спят до 7.30-8 часа сутрин и тръгнаха на училище. А това означава, че пак ставаме в 6.30 ч.
Няма наспиване в тоя живот!

Заспива обикновено от 21- 22 часа  и става към 7.30-8 часа.