Как се отучва от нощно кърмене дете на 1 година?

Това, че детето е ЗАПОЧНАЛО да заспива само нищо не означава. И аз втория път бях решила да не го "разглезвам". След последното кърмене го оставях сам, буден, той гледаше известно време и заспиваше. Това първи-втори месец. После започна да заспива на гърдата и аз само го премествах в кошчето. Така докъм края на 3 месец. После вече не заспиваше докато суче и като го оставя в кошчето, плачеше. Просто не искаше сам. И какво, може би като заспиваше на гърдата трябваше да го будя, за да види че го оставям сам? Или пък после, като не искаше сам да го оставя да реве, за да се научи? И колко време ще издържи? Докато почнат зъбите, страха от раздяла... Всичко постигнато в тази крехка възраст е много нетрайно и не си струва усилията и нервите.
Моето мнение е че децата се научават да спят непробудно като му дойде времето. При големия това стана на 1г 2м. Дотогава се събуждаше по няколко пъти, не го хранех, но му давах разреден сок и спеше при мен. После изведнъж спря да се буди. Нищо не съм правила, дори не можех да повярвам, мислех че е някакъв период. Няколко месеца по-късно спеше толкова здраво, че и тавана да падне нямаше да се събуди, и досега е така.

... и тогава детето става враг. Искаш да го накараш да прави нещо , което ти си решила, но то му е чуждо. Проявяваш воля, инат. Аз него или то мене. Моля ви, опитвала съм това. Предпочитам детето ми да спи при мен и да суче, и сутринта да се събуждам изпълнена с любов и нежност към него, отколкото да воюваме цяла нощ и после да не мога да го гледам.Точно така. И не става враг веднага, но започне ли се тази битка за доминация, детето малко по малко загубва доверието си към нас, "врагът" се натрупва в него постепенно. Без значение защо е започнала битката - дали заради дисциплината нощем или заради недоизяденото ядене. Децата се учат от нас, усвояват нашите стереотипи - ако се налагаме, ако само демонстрираме, че е важно родителсткото ни тотално надмощие ще ги научим само на това как да се налагат с насилие (под една или друга форма).
У нас все още много несъзнателно се прилагат принципи и се раздават съвети от съветската педагогическа школа -  сляпо подчинение пред властта (в случая родителската), омаловажаване на мнението на индивида (в случая детето). В най-добрия случай всичко това води до неразбиране на детето и нуждите му. Тази дистанция с времето се увеличава и става пропаст в тинейджърската възраст.
Не си насилвайте децата да правят неща, за които не са готови.

Еее, направо съм удивена какви крайни мнения взеха да се размятат тук Това, че ти така си го приела, не значи, че при всички е така. Както и това, че ти като си кърмила цяла нощ се събуждаш, изпълнена с любов, не значи, че друга майка точно в този случай не се ядосва. Крайно, много крайно. На моменти тук наистина ставаме крайно нетолерантни.

Аз също се събуждах изпълнена с любов и нежност към него, и когато се будеше и не приемаше нищо друго освен гърдата, и когато плака. И го гушках и го целувах. И той ме обожаваше, както прави и сега. Така че това с "врага" си е чиста глупост, извинявай, ама говорим за бебе! А изказването, че може да се събудя и да не си понасям детето, каквото и да е направило, няма даже да го коментирам.
Подред на изреждането. Детето не става враг. Не искам да го накарам да прави нещо, което съм решила, а да го отуча от нещо, което смятам, че не трябва да прави. Дете на 9-10 месеца, изпило в 8 часа 200 мл мляко с каша няма нужда от храна час и половина по-късно, нито още час и половина по-късно, нито още час и половина по-късно и така д 7 сутринта. А той друго не приемаше. Да уточня, че на 4 месеца заспиваше в 22 и се будеше в 4, а после, понеже започнах да му давам всеки път като се будеше дръпна на час и половина след като е заспал. Не проявявам воля, нито инат. Проявявам желание да го отуча от нощното будене. Опитах по други начини, опитах да му дам от шише, биберон, вода, сок, той не искаше нищо друго, освен гърдата. С баткото, с който продължи по-дълго отучването съм ставала и ревейки съм го взимала при нас най-накрая, но като общо знаех, че това е начина.
Не съм воювала с никой. За мен това, че в началото спеше детето, а после започна да се буди по-често означава, че то се научи на вредния навик да се буди, така че трябваше по същия начин и да се отучи.
Не знам как ще е с малкия, той и сега се буди от време на време, например научил се е, че в 6 часа вече го взимаме и ако се събуди в 3 си заспива сам, но ако се събуди в 6 няма отърване. Но баткото от 9 месечен спи от 8 вечерта до 8 сутринта. Ако се събуди, особено сега е във фазата, когато го е страх от какво ли не, или го взимаме при нас, или ние отиваме при него, изобщо не "водим битки", но не мога да приема детето да спи при нас до 2 години. С малкия първите месеци спеше при нас, е, голям кеф е, не отричам, гушкаш го цяла нощ, но не мисля, че това е начина.
Всеки си знае за себе си и за неговите си деца. Моите деца получават през деня достатъчно нежност и любов, през нощта е време за спане.
Поздрави, и лека нощ на всички.
Между другото, има голяма разлика дали ще отучват едно 8 месечно или едно 2 годишно дете. От една страна, на едно 2 годишно може да обясниш вече много по-лесно разни неща, но не знам как ще му обясниш защо досега си го взимал винаги при теб, а сега изведнъж - не. Така че това с реването на тая възраст може би не е добра идея, кой знае какво ще реши бебка, че го изоставяш или нещо подобно.
Опа, чак сега видях, че става въпрос за едногодишно, а не двугодишно. Ами не знам. Както казах, всеки си знае най-добре ситуацията.

Не съм много съгласна. Според мен това, че едно дете спи в началото, не значи, че в даден момент няма да започне да се буди от нещо. Тъй като и при нас се получи така, Вики си спеше по цяла нощ първите 6 месеца (събуждаше се сутринта към 5 да яде и после пак заспиваше до към 8-9ч) и аз изобщо не мога да се оплача от недоспиване през този период. Да, обаче след това взе да се буди и също искаше само да цока. Аз го приех, обаче, не че си създава вреден навик, а че има нужда от това и аз не трябва да й отказвам и така се започна с нашето нощно кърмене. С минаване на времето това се превръща в навик, съгласна съм, и бебето вече си се буди (както си се будят всички бебета), но не заспива само, а търси гърдата, за да заспи пак. И всъщност тук е момента, то да се отучи от нощното кърмене или по-скоро да се научи да заспива само, много добре го е описала Зори, страшно съм съгласна с нея. НО, за всичко това трябва да си дойде момента. Като статистика дотук от моите наблюдения, мога да кажа, че този момент определено идва след годинката, катотази статистика изобщо не е научно обоснована

Аз също не мога да се съглася,че възобновяването на буденето означава именно това - че детето е придобило вреден навик.Много по-простия и логичен извод е,че се е появила причина за буденията.Особено пък щом преди това детето е спяло,т.е. очевидно умее да заспива и да се приспива само,за да почне да се буди изведнъж трябва да се е случило нещо и да има причина (която към 8-мия месец може да е всяка от тези - зъби,нови впечататления и емоции,усвояване на нови умения и т.н. - достатъчно е да си спомни човек как се чувства,когато учи нещо ново и интересно и колко пъти се буди през нощта с мисъл за тези неща,макар че иначе си спи като къпан).Вредните навици (за каквито при дете под годинка изобщо не може да се говори) са следствие на грешки (родителски,а не на детето),а не причина за каквото и да било.Изобщо етикетът лоши навици е много удобен за родителите и оправдава почти всеки начин на поведение,като му дава ореола на уж учещ на нещо полезно и съответно - правилен.Аз лично обаче не смятам,че което и да е хубаво и полезно нещо се учи с рев.
И без да звучи като осъждане - просто се опитвам да разбера начина на разсъждение,нищо повече - аз,за себе си (подчертавам го,защото хората съвсем очевидно сме много различни и по различен начин приемаме много неща) виждам огромна противоречивост в поведението и начина на разсъждение - денем да откликвам на нуждите на детето,да не го оставям да реве и да съм до него,когато има нужда от мен,обаче нощем да разсъждавам по този начин - трябва да си доволно от вниманието,което си получило през деня,аз ще спя,пък ти си реви,сега не е време да разгадавам причините за поведението ти Това са коренно противоположни начини на поведение и според мен за детето ще са безкрайно объркващи и накрая то просто няма да знае какво може да очаква от родителя.
Тук въпросът опира до доверието,което е базата на възпитанието - дали детето ще се чувства сигурно и защитено и ще има усещането,че може да разчита на родителите си за разбиране и подкрепа винаги,безусловно и по всяко време.За мен оставянето на детето да реве час и половина не може да гради доверие,а само да го руши - независимо как детето ще продължи да се държи след епизода (а то естествено ще продължи да обича родителите си,това няма да се промени и от доста по-сериозни неща отколкото нареваването - децата са способни на безгранична любов).Въпросът е подсъзнателно как действат тези неща и дали урокът,че сега не е време да си обръщаме внимание,не е по-опасен,отколкото изглежда и не учи,че има граници на вниманието,разбирането и любовта,която ще получава детето (особено пък когато се сблъсква с интересите на възрастните) - това не е урок,който бих искала моите деца да усвояват,особено пък на тази възраст.
Съжалявам,ако написаното звучи рязко или осъдително - просто съм впечатлена,написаното дава повод за размишления и си изяснявам и за себе си някои неща чрез писането,нямам за цел да съдя постъпките на другите.Очевидно гледни точки има много - просто представям своята.

Не се сърди, да попитам само, след като дете на 9-10 месеца изпие 200 грама за вечеря, дали не би могло да му се пишка или ака посред нощ и ти просто не си открила причината, а само начина на успокоение. Цоква малко и заспива, за час , когато пак му се пишка, но не се е изпишкало предния път и пак така до сутринта. Ако пореве- ще се изпишка в памперса и естествената му нужда е пренебрегната, а и естествения му инстникт да се стиска. Значи зор да го отучим да се стиска и после пък зор да го научим да го прави.

Това е единият проблем.
Само че не всички са решили, че да се буди бебето нощем е ненормално. Най-малко пък това твърдят ония мастити специалсити по въпросите за спането.   Не всяка майка иска да се опита да помогне на детето си да спи по-дълго (пък било то и само за месец или с няколко часа повече) заради наистина неправилните очаквания, "че детето трябва и е длъжно да спи цяла нощ според разбиранията и желанията на родителите” или малко по-фриволно казано от някой по-горе “защото майкатата си е наумила, че ще е на нейната”. Погледнете причините, поради които Цвети иска съвет как да отучи дедето си от нощното хранене.
Има една приказка. Сит на гладния не вярва. За една майка може да е много лесно и естествено и да не и се отразява по никакъв начин кърмененто на детето по 2-3-4-5 пъти на нощ, но за друга да не е така. И тук е другият проблем – подценяват се нуждите на майката.  А психическото състояние на майката хич не е за пренебрегване - за нея самата като пълноценна личност и за пълноценното й „функциониране” като майка.   В такива случаи, твърденията на педиатрите, че детето по принцип е в състояние  да спи през нощта  на 6-месечна възраст и  предлаганите от тях идеи са  добре дошли,  а не безпочвените твърдения, че това било насилие над детето, че му „отказвала нужната утеха” и др.подобни.    И ако успеят  идеите на специалистите да и помогнат да си открадне дори един-два месеца сън, или буденето на всеки един час да стане на три или четир или пет - пак файда. И, сигурно го казвам за двайсти път вече, дълбоко се съмнявам, че ония мастити авоторитети  в областта на нощното спане  (а не кварталният педиатър) хал хабер си нямат какво и защо пишат. Напротив -  за да се предложат тези идеи, се доказва, изследва, че от тях   има полза (поне за някои). И не става въпрос, че детето ти престава да се буди, примрно от 2 месеца до 2 гонина без никакво прекъсване. Това е почти невъзможно. С никакви трейнинг програми не можеш да накараш бебе с колики, или такова, което изпитав болка от никнещите зъбки да спре да се буди нощем. Но тези трейнинг програми могат да имат успех в не-кризисни моменти, могат да помогнат буденето на всеки час да се првърне в будене през 3-4-5 часа. Поне за някои помагат.   Докато полза он ранното приучване към гърнето никой няма, даже напротив – беля може да се докара, затова и ония същите авторите не си позволяват да дават идеи за трениране на гърнето преди наистина да му е дошло времетo.

Преди около петнайсет години решенията за проблема на нощното спане (като казавам проблем имам предвид проблем не за бебето, а проблем за родителите) са били в двете крайности: live-with- it или cry-it-out. Сега се предлага златната среда – възможност да направиш нещо за собствените си нужди без да прибягваш до крайности. Със сигурност не помага на всеки, който има нужда, но няма как да знаеш ако не опиташ.

Живея извън България и тук я няма тази щуротия "трябва да откажеш детето от нощното кърмене, зариди почивка на стомахчето и т.н.", но пък като стане въпрос, за това, че кърмиш детето си нощем,  ти задават въпроса „притеснва ли те ТЕБ това?” и съответно предлагат идеи какво можеш да се опиташ да направиш по въпроса, които ти си в правото да прецениш да използваш или не.  И въобще грижата за състояние на майката върви нарвано с грижата за бебето. И психо тест ти правят някъде около 2-я месец (за депресията след раждане) и групи за помощ има, ако се наложи, защото псичхически стабилната майка е  най-добрата майка за детето си. 

Дали мога и аз да се включа, че явно сте се събрали спецове тука, а аз имам голяма нужда от съвет. Та положението е следното - нейно караконджулско бебочество Ема от около два месеца се буди по 5-6-7 пъти през нощта (преди се будеше по 2 пъти)...Аз съм като парцал, просто не издържам, а уж съм силна физически. Няма кой да ми помага и това допълнително ме изтощава. Според мен вариантите са следните
1. зъби - два избиха преди около седмица заедно и сега са на кота 1-2 мм.
2. вечер не и стига кърмата
3. станало и е навик

Заместила съм обедното и следобедното хранене, вече яде и месо през ден. Следобед изяжда около 100-120 гр каша, отделно я кърма в интервала 1730-1930, абе хем е захранена, хем май я кърмя на поискване по старому...
Та кажете кво да правя...да се опивам да дохранвам вечер или квооо, идеи?

Тоя постинг хич не го разбрах, извинявай. Не знам за какво стискане говорим за бебе.
Хедра, при него не беше възстановяване на буденето, а бавно и постепенно добавяне на нови будения и издърпване все по-напред на часовете на будене. Започна от 4 часа (след като прескочихме периода от будене през 3 часа), после мина на 3, после на 2, после на 11 вечерта. След първото будене в 4 началото имаше пауза от 3 часа до следващото, а после паузите намаляваха докато стигнаха до час и половина.
Аз съм доволна от решението ни, защото ако не беше навик буденето му нямаше да се отучи за 2 дни. Откак се е отучил в момента, в който се събуди и плаче вече наистина знам, че не се буди, защото така е свикнал, а защото наистина му има нещо, я зъбки, я коремче (той е голям лакомник и преяжда понякога), я е жаден, защото например е пил по-малко мляко вечерта.
Червената кралица, точно преди да вземем решението да го отучваме по тоя начин (аз дълго отлагах, защото бях станала като призрак и не можех да си представя да не спя по цяла нощ, иначе просто го слагах на гърдата и спех с него) ми дойде на гости кварталната лекарка от консултацията, която дава съвети точно за ядене, възпитание, спане и т.н. Попита ме как я караме и като и разказах, че Руби е болен (караше варицела) и не мога сега да го подлагам на нищо тя ми каза, че е изключително разревожена за мен като ме гледа, и че просто трябва да направим нещо. Искаше и да изляза болнични, за да не ходя на работа, и изобщо, беше много притеснена. Така че това с грижата за майката е абсолютно така и тук. Тя ми предложи и друг вариант, но ние решихме, че не е за нас.

Ако си наддава нормално, не я тъпчи допълнително. Аз също минах през този период и давах вечерта каши, мляко, които биваха повръщани с рев, не е това причината. Е, ако слабее или виждаш, че и през деня изглежда гладна, да, но ми се струва малко вероятно.

В нашия случай причината я свързвам с някакъв етап от развитието на нервната система на детето - събират се нови впечатления, започват да се въртят свободно, да се изправят по мебелите и пр. и може би започват да се чувстват в някаква степен несигурни или просто препълнени с информация, която не могат да обработят. А сукането или биберона с вода/мляко ги връща в някакво познато състояние и това ги балансира.

Не мога да ти дам съвет за вашата възраст - според мен идва момент, когато детето е склонно по-лесно да приеме някаква промяна и явно за всяко е различно... Аз през първия-втория месец, след като започна да се буди бях в паника, пробвах люлеене, пеене, докато не реших, че ще спи с мене и толкоз. Според някои - "предадох се", според други - "настроила съм се според нуждите на детето". Кой както го чувства

Гуш, а вечер Емичка сама ли си заспива или на гърда, или с биба? нали пробвахте (даже и с успех по мои спомени) някаква система за приучване да заспива сама, но без нареваването.... как е сега? сподели пак, ако обичаш, как беше онзи метод за научаване да заспива бебето само на тази възраст (6-7 месеца)... че и ние трябва нещо да направим, но не знам какво 

вечер заспива много лесно, но това е благодарение на ритула и на режима, т.е. всеки ден си ляга по едно и също време - тя просто си знае, че вечер като я изкъпен, следва масаж, обличане, загасяне на лампата, кърмене (аз съм седнала, преди лягахме двете на спалнята) и като се нахрани си я слагам в легълцето и тя си заспива сама. Просто една вечер реших, че ще пробвам, и тя явно е била готова. Биби залъгалки не ползва, но затова пък си смуче одеалцето или калъфчицата.

Гуш,

Възможно е, особено щом кърмиш често нощем, това да оказва влияние върху приемането на по-малко хране денем (и по-малко апетит към твърдата храна) Ако пък не си похапва достатчъчно денем,  това може да провокира будене от глад нощем. Един порочен кръг се получава. Може би да се опиташ да я храниш денем повечко, особено в късните следобедни часове и вечер преди лягане. А нощем като се събуди първия път, не бързай веднага да й дадеш цицата, а се опитай да и помогнеш да заспи по друг начин –  милваш я по главичката, шшшшш с ръка върху гърдичките, можеш да и помогнеш да си сложе палчето в устенцата ....
Обърни и внимание и на спането прз деня. Достатъчно ли е според теб? Или може би е прекалено много? Ако спи кратко (30-45) мин сърдита ли е след като се събуди? Ако сънят и през деня не е достатъчен – може да е превъзбудена и това да провокира и нощното будене. Ако пък спи прекалено много (особено късния следобед ) – това пак може да оказва влияние... Това ми хрумва на мен.

Ооооооо, въобще нямах предвид, че в България не се грижат за майките.

Ставаше дума за твърдите противници на отучването на бебето от нощното кърмене...  те подценяват нуждите на майката.

Аз просто дадох пример как е тук, където живея....