Никога не е късно човек да се изложи

   Коте, когато трябваше да ходя за резултатите от изследването, след операцията от рак на щитовидната, закъснявах и един приятел на сина ме закара с катафалката!Беше ми на късмет,оказа се,че всичко е изрязано без остатък и няма нужда да пия йод 131  .

Преди години работех в шивашки цех.Всичките ми колежки (без 1-2) бяха циганки.Бяха от онези чистите и спретнати,които си изкарват хляба с честен труд.Хубави хора.На почивките обядвах с тях.Един ден коментираме една гадна постъпка на шефовете(българи) и аз най-възмутена изръсвам "абе циганска работа,няма какво да говорим повече" Често ми се случваше някоя колежка да ми показва нова дреха,лак или нещо за дома с цел да си дам мнението а аз изръсвах с неодобрение "Абе много е циганско" .Сега пак имам колежка циганка и гледам да си трая
На сегашната ми работа машината на която работя,често се разваля и механика идва често.Нормално, с механика си правим доста мохабет.Един ден,обичайно идва пак човека,заговорихме се за роднини,та до децата стигнахме.Аз се сещам,че съм го видяла един ден с колата,аз в нея 2 дечурлига.И му казвам "твойте внуци били големи".А той се засмя човека,и ми казва:"Момиченцето ми е дъщеря-2 клас е,а момченцето и е съученик".Много тъпо ми стана Човека се оженил по-късно

Преди време работих в един бар. Идва една приятелка с братовчедка си (хубаво момиче, но с доста тъмно мъхче, така де каже). Сядат те на бара, говорим си, а си обслужвам клиентите, чистя си и слушам с едно ухо. Чула недочула (нещо за лепенки,ранички) се включвам в разговора -Ако си ги махаш сама, може да остане раничка, но при козметик се разминаваш само с леко зачервяване.   секунди след това по погледа на приятелката ми разбрах, че разговора изобщо не е бил в тази насока, а момичето нито е махало, нито е имало намерение да маха мустачките си.

И втори случай. Будя се стресната. Успала съм се! Имам 1 час до влака (трябваше да пътувам), не съм си приготвила дрехи, камо ли да нахраня котарака и да си изпия сутрешното кафе. Вземам една раница, отварям гардероба и пъхам първо блузи, после дънки (ама които хвана), слагам необходимите козметични неща (четка за зъби, тампони, превръзки, кремове) и закопчавам раницата. Оправям на бързо и точно на входа се сещам, че съм забравила да си сложа бельо. Отварям пак раницата хващам няколко чифта бикини и сутиени. Всичко натъпканооо...ужас. Тръгвам аз, стигам до Орлов мост, но говоря по телефона и заблехосана подминавам спирката, пресичам улицата...усещам се и се връщам обратно. Виждам автобуса (още е далеч), ако не го хвана изпускам влака. Светофара светва червено, чакам...чакам, но губя търпение и тръгвам на бегом малко преди да светне зелено, но още говорейки по телефона.Пресичам улицата и се усещам някак си ...олекнала. Някой ме бута по рамото, обръщам се и едно младо момче ми се усмихва и ми казва "извинете, изпуснахте си..." поглеждам а на сред улицата прилично разпиляни са дамските ми превръзки, бикините, тампоните и сутиените ми, защото именно тях бях сложила най-отгоре в бързината. Поглеждам автобуса, който е съвсем близо и му казвам "не ми се извинявай, давай да прибирам тия гащи, че ще изпусна влака" момчето ми подаде нещата (о,срам,о,ужас) и аз в крачка бутам пак в раницата и бързам. В крайна сметка хванах автобуса, качих се и на влака и тогава видях, че при закопчаването на раницата съм си защипала бикините с ципа и те целите стърчаха отвън....

Отдавна не съм се смяла така...

Аз не съм се излагал никога... 

Лъжльо. 
На мен ми се случва непрекъснато.
Тази сутрин казвам на мъжа ми:
- Господ да те повиши!
Имах предвид поживи, разбира се. 
А той кисело отвръща:
- Да не вземе да ме повиши в ангел!
 

Ти и "поживи" говори за нещо друго ама айде няма да се ... излагаме, че нали не било късно никога... 

и аз така  , чак изглеждах неестествено в офиса.

Flip ме започна, а Goody направо ме довърши.
Ей, момичета, предупреждавайте 

Аз за големите си излагации не мога да пиша тук, но се сещам една малка от преди няколко дни

Пътувам с трамвая, седнала съм и си ровя нещо в чантата.Изведнъж ръката ми се изплъзна и ударих в слабините /доста силничко  / мъжа, който стоеше прав до мен, той дори леко извика и се присви.
И аз, вместо да кажа обикновено и просто "извинете", много тъпо забих поглед през прозореца, но ме напуши такъв истеричен смях, че не можех да спра да се смея, потекоха ми сълзи, размазах си чак грима, но не престанах
Ужасно беше, притесних още повече човека 
/сега като го пиша, не е толкова смешно, но там беше/

Сещам се и за история с един приятел, но ми е любима и ще я напиша:

Пристига си той от поредна командировка и започва да се оплаква "ей, какво стана тоя път, не знам, ама май съм хванал гонорея", искаше да каже себорея, но се обърка и го повтори няколко пъти, ние се заливахме от смях, а той пак "какво се смеете, бе, знаете ли как сърби" 

Запис, много се смях.
Сега ще изтипосам мъжът ми, още не съм му простила за гаф-а 
Женени сме от една година, и аз любезно намеквам (направо натъртвам),
че имаме годишнина, и да я отпразнуваме с пътуване извън града.
Той разбира се, съвсем е забравил, и пита " колко години ще празнуваме"
Аз вече полу бясна " е браво бе, от една година сме женени"
той " а, ми то не останало" 

Аз имам много гафове, заради голямата ми уста, ама ме е срам, ако се сетя за някой по-лайт ще споделя 

Развеселихте ме много, да ви разкажа и нещо от мен.
Когато аз бях дете, радиото беше включено непрекъснато и аз чувам от едно предаване, че еди кое си вещество причинявало побеляването на косите. Не си спомням как се казваше веществото, какво точно казаха тогава, но беше нещо завършващо на ...рал. Същия ден излизаме с майка ми (била съм някъде 8-9 годишна) и насреща се задава съседката, която със сигурност не е била на повече от 38 години, но имаше естественo чисто бяла коса. Аз разбира се бързам да изпреваря майка, да не го каже преди мен и питам: "Лельо Марийке, знаеш ли от какво побеляват косите!?" Тя разбира се не знае и аз заявявам гордо: "Ами днес казаха по радиото, че било от липса на морал...!" Майка ми отвори уста и не успя да каже и дума поне няколко секунди. На съседката очите и´ станаха на "палачинки", дъхът и´ секна, сложи ръката си на сърцето си и изкрещя прегракнало, сякаш някой току що се е опитвал да я удуши: "Ах Венето, какво ме направи ти мен!" Разбира се веднага се поправих, но тя подскочи още няколко пъти "до небето", докато се успокои що-годе .

  е затова съм с натурално небяла коса (с кирурченценце изключение).
Морална съм до безобразие 

Толкова се засрамих тогава, че още го помня . А майка ми, ми напомни с укор, приказката за пчелата.

Venetta, направо се просълзих от смях
 

Една персона - държавна служителка, на която и до сега се носи славата на куку, непрекъснато се заяждаше по време на следването ми, и с мен, и с всички, които опираха до канцеларията, беше вечно намръщена , с огромни диоптри. Веднъж отиваме на рожден ден и разказвам бисерите и ( " е па що не си фърлИ боб да видиш кой требе да го попълни студентският номер ? ( примерно, не помня точно кой номер ) ) , и какво ми трябваше да я нарека скумросана очилатка, както се смееха всички, така замръзнаха и 4 чифта очи вперени свирепо в мене, а то - о'чудо, изведнъж зацепих, че всичките ми слушатели са с очила. Най - абсурдното е, че нямам нищо против хората с очила, дори някои са по-хубави с тях и ги правят още по-чаровни, но тогава така се разпалих, че го изръсих без изобщо да помисля.
В  9-10 клас, когато беше много модерно скришом с някоя приятелка да си  запалите по цигара с кафето, майка ми ми дава пари и аз гласно " значи, хляб, натурален сок и две насипни цигари ".