Отсъствията от работа - как да обясним ситуацията пред работодателя?

Поредният български абсурд - за да се погрижиш за здравето си, трябва да си вземеш отпуска 
buttinsky, не е лесна ситуацията ти. По принцип истината е най-лесното решение, но зависи най-вече от конкретната ситуация. Това, което описваш, честно казано, не ме навежда на мисълта, че шефовете ти биха проявили разбиране. Разбира се, това е само лично мое мнение, ти си знаеш най-добре. Ето точно това, което си написала, ме притеснява:

Не знам какво да те посъветвам. Дори не знам аз как бих постъпила на твое място. Просто си мисля, че ако много държиш на работата си, едва ли е добра идея да споделяш с шефовете си все още. Успех ти желая, дано нещата се наредят по най-добрия начин..

Момичета, дали имаме право на болничен примерно за преглед или процедура ?

Мария,имаме право на болничен само след процедуна на Ин витро доколкото ми е ясно Дават май 14 дни.

mierin, благодрая 

ами ще пукаме отпуска и така

И за лапароскопия дават болничен, но аз не искам, защото на болничния пише за какво е и всеки може да разбере какво са ти правили, което според мен също е голяма глупост..може човек да не иска всички да знаят за какво е бил болничния  

Мария, в Малинов дават 30 дни болничен след пункцията.
Аз съм си давала 2 пъти болничен след пункция, на него пише "Стерилитет при жената, пунция на фоликули", много гадно, колегите от моя отдел знаеха, но след като дадох първия болничен всички останали започнаха да ме гледат жално, жално и да ме съжаляват.

Аз ще ви кажа пък гледната точка от другата страна - на работодателя (като такъв):

В офиса сме имали 3 случая (освен мен) на АРТ, само в един от тях жената си каза на ТРЗто, в другите 2 случая откровено се злоупотребяваше с отсъствия и оправдания //те не знаеха, че аз имам същия проблем и съм наясно кое колко време отнема и кое какво е// Мен лично ми е адски обидно като ме лъжат, защото аз, като плащам заплатите, не лъжа...На тези, които ще скочат за "аз плащам заплатите" ще кажа, че за да има пари за заплати, а и за работни места, преди това аз и съдружничката ми сме си скъсали гъза от бачкане за да убедим клиентите, че трябва да работят точно с нас, а не с конкуренцията (която да разлика от нас не осигурява на пълна заплата и прави и други нарушения на законите), и ако някой си мисли, че е лесно да се намират и задържат клиенти, е в голяма заблуда...Нали се сещате, че ако и аз лъжа, живота ми щеше 1) да  е много по-лесен и 2) щях лично да печеля повече. Затова, както аз не лъжа, така и не искам мен да лъжат. За мен най-точния подход е честно и цялостно да си кажеш на работодателя какво правиш и колко време ще отнеме. Ако не те разбере, по-добре не работи там, това значи, че и да си нямала проблем, това не е добро работно място, там винаги ще имаш някакви проблеми.

Друго, което много мразя, е да се лъже НОИ, това направо ме разбива. Или си болен или не. Ама да си пускаш болничен, да работиш през това време и да искаш и работодателя да ти плаща за същото време, за което ти плаща и НОИ - ами кажи си на доктора да ти пусне по-къс болничен, защото явно си по-кратко болен...Парите от НОИ трябва да отиват за реално болните, а не за тарикатите...Ако някой ми каже, че всички така правят (т.е. печелят на гърба на НОИ) - отговорът ми е: все от някой трябва да се започне в тая страна да се живее и работи  честно, и ако не от нас, та от кого?

Никой не обича да го лъжат, това е ясно. Но работодателите не всеки път дават добър пример за честност. Аз не мисля, че съм излъгала, просто за момента премълчавам какво е точно естеството на здравословния ми проблем. В крайна сметка отсъствията засега ми се водят като отпуск, а за отпуска по принцип не би трябвало да дължа обяснения. Макар че реално пак им се обяснявам. Болничен ще си взема, ако се наложи и ако ми дадат. Така или иначе кьорав лев няма да видя от тази държава, тъй като същият този мой мил и любезен инак работодател ме осигурява на толкова нисък праг, че буквално не смея да се разболея, за да не стоя гладна после.
 Като гледаме така от другата гледна точка това как ти се струва?
А това да си болен и да ходиш на работа с работно време от 8 сутринта до 11 вечерта, защото шефа ти не мисли, че може да се довери на никой друг да му свърши работата? Но хайде да не се впускам в конкретики за моят частен случай.
Ти лично как постъпи с твоите забременяващи служителки, които те излъгаха?

Аз мисля, че сме големи хора и всеки, който взема болнични има оправдание за това..за мен е не приятно да правя достояние личния си живот на всички и да ме отписват още от сега като видят, че правя опити..в крайна сметка бебето може да дойде и след години, но хората в службата все ще си мислят, че утре ще съм в майчинство и няма да се отнасят с мен сериозно..при първата възможност за съкращения първо мен ще махнат...затова не казвам на работодателя си за това, че имам проблем..и се дразня когато не мога да си взема болнични, когато ми трябват, защото всичко ще излезе наяве..днес всъщност се замислих -няма ли лекарска тайна?, явно в България няма и затова ще си ползвам отпуската, макар да е за моя сметка..
В същото време разбирам и работодателите, че искат да знаят всичко за подчинените си, но все пак подчинените не са длъжни да казват какво става в личния им живот..точно, защото е личен, а не обществен...

Всъщност работодателите биха искали да знаят на кого от служителите кога могат да разчитат. 
Аз не съм уведомявала никой за какво ползвам отпуск, болничните все са били с истинска диагноза и май на никой не му направи особено впечатление.
Но пък много се притеснявах като занесох първия болничен.

Изключително неуместно мнение! Не става въпрос да лъжем НОИ, държавата, или (пази Боже!) Негово Превъзходителство Шефът.  Става въпрос за това, че всеки работодател иска да разчита на работниците си по всяко време. Никой не се радва на служителка, която не може да забременее и прави две, че три, че четири, че пет.... процедури ин-витро, по време на които и се налага да отсъства от работа..... и всичко това с надеждата, че след поредната процедура ще вземе наистина да забременее и да "зачезне" от работа в най-добрия случай поне за една година. (Всъщност никой работодател не се радва на служителка, която има намерение да забременее "по някое време", жените без репродуктивни проблеми обаче, ги поставят пред свършен факт, което жените с проблеми няма как да направят). Няма работодател, колкото и добър и благороден човек да е, който да "влезе в положението" на такава служителка, може да и влезе в положението като човек, но като работодател - никога! И при първа вратичка в закона, в икономическата ситуация.... ще съкрати ТОЧНО ТАЗИ СЛУЖИТЕЛКА. И тук е големият въпрос - какво правим, ако не сме бизнес(уо)мени и ако нямаме съпруг-бизнесмен, наследствени магазини на пъпа на София или други каквито се сетите доходи? Защото, за да си позволи една "обикновена" жена, с "обикновено" семейство да прави ин-витро, трябва да работи... (прилично платена работа). Но, ако не 100 %, то 90 % от работодателите  в България (а вероятно и навсякъде по света) не биха толерирали служителка, която поне две седмици в месеца излиза по два пъти през работния си ден, за да си пуска хормони и бие инжекции, (повтарям) - с едничката цел и надежда - да отсъства от работа поне една година! И всичко това се случва в държава с отрицателен прираст и застрашително намаляващ български етнос (за сметка на други етноси). Българската държава си "изми" ръцете за пореден път като постави подобна служителка под защита на закона в рамките на десетина дни - от началото на стимулацията до провеждането на самата процедура. И какво се случва, ако процедурата е неуспешна? Служителката при първа отворила се възможност се сбогува с колективО, а прекрасната инициатива "повече българчета за България" се отлага за неопределено време ....
П.С. До преди две години на интервюта за работа по между другото винаги са ме питали дали имам деца... и дали имам намерение да имам... нали се досещате, че този въпрос не се задава с идеята "защото искам да им стана кръстник" ....

Много си права kalina23.
Как да си кажа всичко, след като веднага ще ме пишат бегала. Първата им мисъл със сигурност ще бъде, че вече не гледам сериозно на професионалните си ангажименти.
А изобщо не се знае колко време ще продължат тези опити. Дето се вика, само ще разлая кучетата, а в реална сметка какво ще се получи накрая, един Господ знае.
Наистина ме хвърля в туш този казус. Не мога да измисля правилна, достатъчно честна и открита формула, която все пак да ми осигури някакво спокойствие. А уж спокойствието било много важно, казват...

Това с първоначалните "уговорки" ще се забременява ли, няма ли е голяма простотия и безумие. Дори и да им кажеш, че нямаш такова намерение, какво ги грее... Трябва да са абсолютни малоумници да си мислят, че млада жена без деца в детеродна възраст със сериозен приятел няма в един момент да зачене, па макар и непланирано.
Мен поне не ме питаха такива неща, па макар и да имаше други неуместни въпроси.

Никак -  докато бях при мен, си ходеха на процедури и т.н., взимаха си болнични и така. Сега и двете лъжли не работят при мен, сами си напуснаха, едната отиде на държавна работа да си клати краката в един печално известен фонд, другата с обяснението при напускане как ще си почива 6 месеца на помощи за безработни за да забременее на спокойно всъщност работи в конкурентна фирма със същото натоварване...Нито една не е забременяла още, но се оказа, че е много лесно да се ползва нашия проблем за кръшкане; и че няма святи работи на тоя свят...все съм си мислила, че най-малкото от суеверие ще ги е страх (че господ може да им го върне за нечестността), ама не би, не ги е страх...

А на kalina23 ще отговоря, че по нейната логика работодателите трябва да ги 10 пъти по страх да имат фертилни (в смисъл не страдащи от стерилитет) жени за служители, че те забременяват по-бързо и по-лесно и бързо-бързо излизат в майчинство. При нас под 10% от целия персонал (в бройката включвам и мъжете) вече по майчинство от много години не сме падали...Половината от жените в офиса са с повече от едно дете, като сме ги наемали много преди да забременеят първия път

Останалото ще подмина без коментар, то всеки си пише от височината на собствената камбанария и според хоризонтите, аз на калина23 хоризонта не мога да й го променя, а ако тръгна да й давам факти от моя живот, ще излезе, че се оправдавам, а няма за какво...

 А сега ще се и усмихна  , вие да не мислите, че с болничните всичко може да се предвиди с години напред, един млад здрав мъж много лесно си чупи краката на футбол или ски и после 6 месеца болнични...човек никога не знае, така че да се правят изводи само на база демографска информация за потенциалния кандидат за работа е смешно. Освен това сега бащите взимат 15 дена платен отпуск след раждането, отделно имат право на 6 месеца високо платено бащинство от 6тия месец нататък до до годинката ( а при бащинството няма фертилна възраст, и 50 годишен може да "те изненада" с платен отпуск по бащинство).  Колкото можеш да разчиташ на жена, толкова и на мъж, затова служителите не се делят по пол, а на принос в работата...