Суеверие по повод 40ти рожден ден

Да, бе, да!
Или както беше казал веднъж един мъдър човек - единственото сигурно нещо след като си се родил на тоя свят е, че ще умреш... някой ден!

И конкретно - празнувам всички празници, стига да имам възможност!

Че който не се е родил, той не е и умрял.
Моля разбиращите в дълбочина суеверията да ми обяснят тогава защо толкова млад народ, непразнувал нито 40, нито 30, 20, 15 години ... вече не е сред живите. 

Аз не съм суеверна и смятам да си празнувам 40-тия рожден ден, но всеки сам си решава.

Не сме го празнували Но днес е 40 дни от смърта на 40 годишния ми съпруг Много ни беше изстрах да празнуваме рожденния ден от суеверие Не го празнувахме и пак трагедия След нямаи 20 дни и аз ставам на 40 г
Празнуваш непразнуваш нищо неможе човек да промени в живота от това което е необратимо

Съжалявам за загубата ти, еврика!

evrika123, съболезнования!

Ето затова - носете си новите дрехи, празнувайте си каквото ви се празнува.... пък другото Божа работа!

ТАКА МИСЛЯ ДА ПРОДЪЛЖЯ ЖИВОТА .СТРЕСА ВОДИ САМО ТРАГЕДИЙ

Даммм, чувала съм го и това, както и zа НЕпраzнуването на първата годинка на детето. Не от тук. Знам го отдавна... Не zнам обаче zащо е така, никой не ми е обяснявал 
От тук научих само zа осоляването на бебета, но.. това е друга тема.
От както, мнооого отдавна (ама бях на двайсет и няколко тогава, не че това може да оправдае глупостта, но...  ), не отидох на кръщенето на сина си в църквата, zащото почти всички се иzредиха да ми обясняват, че майката НЕ ходела на това събитие  , съм се zарекла да не робувам на страшни тъпотии, които не ми идват отвътре и беz логично обяснение. Демек суеверия, които дори и християнството отрича.
Та, само живот и zдраве да е принципно, щото имам още време до тогава, ако ми се парzнува и имам въzможност, ще си го иzпраzнувам и още как, юбилей е това...
Въобще българите сме доста обременени от към глупави суеверия.. такива са ми наблюденията.

evrika123, съжалявам.... 

Моите съболезнования. Вярвай, че е на едно хубаво място в момента.

И на мен ми предстои да стана на 40 през юни. По-скоро философски свиквам с 4-ката отпред, отколкото да мисля дали да празнувам или не. Май няма да празнувам, но то е защото по принцип не празнувам рождените си дни.

Но тези дни ми попадна нещо в една книга, което си преписах. И ми се ще да го споделя с тези, които навършват 40.


"Скъпа Ела,
 
Честит рожден ден! Четирийсет години е изключително красива възраст и за мъже, и за жени. Знаеш ли, че в мистиката числото четирийсет олицетворява изкачването на по-високо равнище и духовното пробуждане? Когато загубим някого, сме в траур 40 дни. Когато се роди дете, трябва да минат четирийсет дни, докато то бъде готово за живота на земята. А когато се влюбим, трябва да изчакаме четирийсет дни, за да сме сигурни в чувствата си.
 
Потопът на Ной е продължил четирийсет дни и макар че водата е унищожила живота, в същото време тя е отнесла всичко нечисто и е дала на хората възможността да започнат наново. В ислямския мистицизъм има четирийсет стъпала между човека и Бога. По същия начин има четири основни равнища на съзнание с по десет стъпала във всяко, което прави общо четирийсет. Исус е останал в пустинята четирийсет дни и четирийсет нощи. Мохамед е бил на четирийсет години, когато е бил призован за пророк. Буда е мидитирал под липата четирийсет дни. Да не говорим пък за четирийсетте правила на Шамс.
 
На четирийсет години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. Достигнала си изключително благоприятно число. Поздравления! И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото четирийсет!
 
С най-топли чувства,
Азис"
 
От "Любов" на Елиф Шафак.
Силно препоръчвам!
 

Divana , страхотен цитат. И на мен след около година ще ми се случи това толкова обсъждано 40 . Като си помисля ... преди години не бях чувала да се говори за този юбилей , като за нещо страшно. Дали защото съм била по-далече от 40-годишните или защото хората бяха по-щастливи и отбелязваха подобаващо всеки повод за празник...не знам. Аз , ако имам възможност сигурно бих събрала около себе си обичаните хора , не ми се ще да робувам на суеверия.

Честно, изобщо не помня какво съм правила. Най-вероятно е имало някаква тортичка, може би вино в семейна обстановка ... Но аз не обичам да имам рождени дни и традиционно се скатавам. Със сигурност майка ми забрави да ми честити на деня, но не знам дали е било от суеверие. 
Харесва ми възрастта обаче. Може би защото малко преди да стана на 40, една колежка съвсем неволно и по друг повод се изказа, че биологично ни е предопредело да живeeм дотолкова - както може би са живели праисторическите ни предци. От 40г. нататък живeeм назаем, и го дължим на подобреното качество на живота, напредъка в медицината и т.н., и е редно да сме благодарни на всеки изминал ден. С което ме "светна" защо тя самата изглежда толкова зашеметяващо спокойна, свежа и (некозметично) красива за близо 70-те си години.
Дали е лъжа, дали е истина нейната приказка за 40-те години, не знам, но мене ме прихвана. Определено на 40+ се чувствам по-добре, отколкото на 35.

Evrika, ..    съболезнования,..!

А по темата - празнувах си 40-ти РД! Както всеки друг - със семейството и приятелите - без някакви пищни юбилейни тържества!

А всички на 40 - заповядайте в нашата тема: Дамски клуб 40+ 
Там всички си празнуваме този забележителен Рожден Ден!

Divana, страхотен цитат! Искам позволението ти да го включа и в нашата тема! 

Лично съм го чела преди време в една от книгите за баба Ванга ,тя го казва..като имам повече време ще намеря книгата и ще го кача пасажа.

Когато празнувахме 40 годишнина на съпруга ми, не бях чувала за това суеверие. По това време се нанесохме и в новата къща и решихме да спретнем голям купон.
За първи път наредихме масите на двора,  здрави и големи тонколони, барбекю, много лампички в зеленината и разбирасе много приятели. Имаше танци, не , .........имаш много, много танци! И сега се кефя като гледам снимките.
За моята 40 годишнина така се стекоха събитията, че не съм си и  помислила, че мога да го празнувам.
10 дена преди Рождения ми ден бяхме в Сингапур. Точно на този ден  ни беше полета. Сутринта рано тръгнахме от Сингапур и след няколко часа бяхме в Хонг Кокнг. Денят изкарахме в разходки -като често се питахме дали сме на земята или на алеята, която е една от връзките между 15-я и 30-я етаж на небостъргачите. Разликата беше само във вятъра, иначе "серсемите" и на 30-я етаж имат дървета, цветя, трева и водопади. /Малко ни се стори 1 ден ислед време пак се върнахме/
Вечерта вече бяхме в Китай в страхотния хотел "Richwood garden hotel" http://chinatour.net/dongguan-richwood-garden-hotel.html?gclid=C … qgCFYUXzQodxnonAw
Е, такова нещо няма другаде.!!!!!!!!! Приятелите с които си организирахме пътешествието ми спретнаха изненада и се получи незабравим 40-ти Рожден Ден.
Дай Боже всеки му такъв.
На следващата година повторихме ходенето, но включихме и Бали.
Сега 3 години по-късно не съжелявам и за миг от всяка една отпразнувана и изживяна секунда!
Весели ПРАЗНИЦИ!!!!