Моля за съвет"да живеем заедно заради децата"

така е  miss piggy аз усещам че тя продължава връзката си ,и и казах да се изнесе и да си живее живота но вече четири месеца не се изнася и ми отговаря значи така аз не съм желана тука, отговарям и на Pepina77 децата аз съм ги подсигурил щом жилището е мое значи е и тяхно

Трябва да събереш малко смелост и да й кажеш, че така не може да продължава и да избира.
Лесно е да се каже, но е много трудно да се направи.
Аз няколко месеца събирах смелост докато разкарам бившия. И той лъжеше и ми въртеше номера. Опитвах да говорим и като му кажех, че повече не издържам и искам да се разделим, започваше да играе театър и аз пак свалях гарда.
Мое приятелско семейство бяха в подобно на вашето положение. Жената си хвана любовник и веднага в семейството възникнаха проблеми. Докато един ден съпругът не ги хвана в леглото. По неговите думи сърцето го е заболяло, буквално. Но успя да се овладее и постави ултиматум на жена си или се маха от къщи, или приключва с любовника и си правят още едно дете. Тогава имаха две момчета, таткото мечтаеше да си има и щерка. Сега си имат три момчета. Приятелката ми трябваше да избира не само между любовника и семейството, но между любовника и парите. Свекър й има строителна фирма, мебелен цех и няколко магазина. Това оказа решаващо влияние за избора й.

Ами да си ходи тя тогава.
И да, нежелана би трябвало да е.
ако иска да остане като съпруга и майка е едно, ама да си живеете като брат и сестра е съвсем друга история.
Ти ако чакаш тя сама да си тръгне няма да стане.
Работата е там, че ти не си наясно какво искаш.
Питаш дали е възможно да живееш с някога заради децата, но дори и на слепия е ясно, че ако ти останеш в тази ситуация ще се побъркаш.
Ако в момента живеете заедно заради децата защо ти е важно с кой говори и с кой се среща?
Нали имате някакво споразумение, че нещата между вас са приключили?
Или се предполага и двамата да се откажете освен от личните си животи и от секса в името на децата???
 

miss piggy, примерът ти със "заздравеното" от изневяра семейство с трите момчета нещо не беше особено удачен. Какво го съветваш човека? Едва ли не да я изнуди да остане с него заради финансова и жилищна сигурност, дори да не го обича и да не иска да е с него??

Св. Николов, според мен за начало идеята "да останем заедно заради децата" е абсурдна на страшно много нива. Зле е за вас, ще ви изнерви, ще ви влоши отношенията (ако ще да си набавяте и двамата секс някъде настрани), а децата ще усетят много добре в какъв цирк живеят. И не само искате да лъжете тях, а и ще им създадете погрешен модел за семейство и семейни отношения между мъж и жена. Посъветвайте се с психилог, ще ви каже същото.
След като с жена си изясните това, че няма как да си въртите любовници и същевременно да живеете заедно, трябва да поговорите основно за децата. Примерно тя как ги вижда нещата, като очевидно според нея връзката между вас е приключена. Тя би ли живяла сама с децата? Дали би ги оставила на теб и би си тръгнала сама? Ти изобщо имаш ли желание и можеш ли да се грижиш сам за две деца?

Факт е, че в такива моменти за жените е една идея по-лесно, защото си взимат децата и си тръгват. Бащите по-рядко получават попечителство и то само когато се докаже, че майката е негодна. Във вашия случай не знам дали е така, не мога да преценя по малкото писано. Това, че си има любовник и е спряла да обича съпруга си далеч не значи, че е лоша майка. Аз лично не бих дала и съвет за съдебни битки за децата в случай, че майка им си ги гледа. Не е правилно да се отнемат децата от майка им - не само заради нея, но и заради самите тях. Пак натъртвам, при раздяла винаги трябва да се забравя "аз"-а и да се мисли кое ще е най-добре за децата, за бъдещия им начин на живот и за психиката им. Най-често това е да останат при майката. Което изобщо не значи, че бащата трябва да остава на заден план или да бъде забравен. Можете да се споразумеете с майката за чести посещения (както направих аз с моя съпруг, който идва да вижда сина ни без никакви ограничения. 2, 3 или 5 пъти седмично - колкото той поиска и/или има време. И колкото повече расте детето, толкова повече свобода ще има да ходят по мероприятия заедно. Аз не възразявам, дори силно одобрявам.) Далеч не е задължително да се стига до стандартното определено от съда виждане веднъж на 2 седмици. Всъщност, май и от съда могат да присъдят по-чести посещения, тук трябва да се изкаже юрист или някой с повече опит.

Дано не стана прекалено объркано, но в резюме - за мен най-добре е двамата родители да се разделят мирно и тихо, без скандали и без да се съдят и да се споразумеят за гледането на децата. Опитайте на първо място да говорите с жена ти, обсъдете всичко през призмата на това как ще е най-добре за децата. С уговорката, че животът в лъжа не е добра опция. Зареди се с много търпение и позитивизъм. Възможно е да срещнеш несъгласие от нейна страна, твърде вероятно е да се скарате по много параграфи. Няма да стане отведнъж. Понякога може да ти идва да зарежеш всичко или да се примириш със сегашната ситуация или да искаш да се съдите и толкоз. Но мисли за децата. Накрая те ще платят за вашите неразбирателства, затова се дръжте като възрастни и се постарайте да се разберете за тяхно добро.
А ти щом имаш желание да си гледаш децата и да си баща, това е най-важното и ще се случи.   Сигурно ще е болезнено да не ги виждаш всеки ден, ако останат при майка си, но за тях ще е по-добре от това да живеят в полуразбит дом и с нервни родители.

P.S. Относно нейния жилищен проблем - като не иска да е вече с мъжа си, ще трябва да измисли и къде да живее. За съжаление, самостоятелният живот винаги е по-скъп от този в двойка - повечето от нас тук го изпитваме всеки месец на гърба си. Но никой не е казал, че свободата и новото начало са безплатни. Разбира се, ако децата са с нея, според мен е редно той да я подпомогне по някакъв начин. Не би било честно да е принудена да остане при него и един лъжовен брак само защото не би имала къде да живее с две деца на ръце.
Но ако стане така, че децата останат при него, проблемът си е изцяло неин.

само искам да кажа, 4е пет годинки в днешно време са много.
в смисъл, децата не само усещат интуитивно, 4е нещо се променя или 4е някой страда, те и разбират.
не децата, са тези които не могат да примат или да разберат. ние възрастните сме тези.
децата ще са добре. като 50% децата въобще, които живеят с един родител, а другия или не виждат, или не познават или общуват по график, или продължат да имат и двамата си родители, но по отделно.
въпрос на ежедневие и отношения между възрастните..
кураж!

Когато писах за заздравяване на връзката дори не се сещах за това семейство.
Това, че не е обичан не е толкова страшно, гадното е, че жена му обича друг и го демонстрира.
Почти е сигурно, че оставайки свободна за любовника, онзи набързо ще я разкара. Много ме съмнява, че има сериозни намерения да живее с жена с две малки деца, без жилище и с финансови проблеми.

Относно децата, не винаги за тях е по-добре да са при майката. Зависи каква е майката. Когато са бебета е най-добре да са при мама, но за поотраснали деца трябва да се прецени според ситуацията.


Разговорите, които препоръчваш няма как да се проведат. Поведението на жена му много ми напомня за бившия ми. Ако е същата като него ще отбягва разговори, ще разиграва сцени, но до откровено обсъждане на проблема никога няма да допусне да се стигне.
Защото, ако за него сегашното положение е нетърпимо, нея изключително добре я устройва. Хем си има семейство, хем си има с кой да се забавлява. Въобще, тя по нищо не се различава от онези мъже, които оплювахме в темите на симон и нина.

Здравейте на всички които взимат отношение по мойта тема,относно децата аз нямам проблем със себе си защото аз съм силно привързан към тях и текъм мен ,за мен никога не е стоял този проблем аз няма да се съдя със нея, това за ен не е цивилизовано, какзал съм и че децата отиват да живеят с майка им ,и да ви кажа чесно си мисля че тя самата все още вътршно не е наясно със себе си.

А може и да е много наясно със себе си. Удобството на дома със съпруга ( от който не се налага да се крие и не я притеснява ) и децата, и любовника навън, който очевидно не иска сериозни ангажименти щом е допуснал да се прибере при мъжа си. Много мъже с години живеят по този начин, защо една жена да не може да го прави.

При това положение, ако бях на твое място, бих се изнесъл до пълнолетието на децата.
Да, разбирам, че домът на документи е твой, но ако бях аз, щях да мисля за това къде ще живеят децата ми, а не какво пише в нотариалния акт. Да не ги откъсвам от средата им, приятелите, градината, рутината щеше да ми е по-важно от това да накажа майка им.
Разбирам, че за много мъже това е върховна саможертва и не го правят обаче.

 Бърди подкрепям казаното от теб. Това имах предвид, когато казах, че мъжът трябва да осигури децата си.

Е, добре - мъжът се изнася от собствения си апартамента, отива на квартира или започва да плаща ипотека, за издръжката е ясно. Жената с децата остава в дома и след време се нанася гаджето. В крайна сметка мъжът осигурява децата покрай тях жената и новата и любов. И кой е „за носа” в цялата ситуация?
Не я е напуснал той все пак. Като иска нов партньор да му остави децата и като си разреши проблемите да си ги прибере ( ако иска ). Той по нагоре е казал - домът е негов, съответно и на децата му - осигурил ги е. Не е длъжен да осигурява майката.

I.Hr., казвам как АЗ бих постъпила и стоя зад думите си.
Такива сметки не бих си правила, кой виновен и кой ще живее с тях.
Не казвам на автора да го направи, той вече каза, че няма.

Ако беше виновен мъжа за раздялата по-различно ли щеше да мислиш? Или не точно виновен, защото и двамата сигурно си имат вина, за отчуждението между тях. Може би е по-правилно да се каже инициаторът за края на отношенията.

В много редки случай вината за раздялата е само в единия. Автора предполагам знае най - добре какво се е случило и защо се е случило.
Ако е виновен мъжа щях да мисля една идея по различно, т.е. жилището си е негово и правото да живее в него също, но ако я изгони редно е да ѝ осигури помощ. Но в случая тя се е изнесла. Сама е направила избора си. Видяла е че не се справя и се е върнала използвайки децата си, вероятно продължава с връзката си. Длъжен ли е той да я приема и длъжен ли е да ѝ освободи жилището си за да се чувства добре тя. Или децата вървят с майката ( задължително ) а с тях и жилището. Бащите могат да бъдат лоши, но майките никога.
Забелязах че никъде в публикациите на автора няма лоша дума за жена му ( имам усещането че не са и женени ). Ако обърнем ролите - ти как би мислила?

Мисля, че е редно в жилището да останат децата с родителя, който се грижи за тях, без значение кой е той. Коментарът го направих след като той декларира, че няма претенции децата да са при него и ще останат с майка си.