Родители,преживели загуба

poli_vg  и много съжалявам че и ти си една от нас майките който скърбят по изгубените си дечица, аз също загубих детето си 2010г само че на 21.11 беше момиченце и беше загинало още преди да я родя не искам да те обезкуражавам но аз все още съм в някакъв шок и за себе съм сигурна че няма да мога да го преживея тази болка ще я нося винаги колкото и деца да имам с времето болката не намалява напротив тя си е същата а в някой дни ми се струва че е направо непоносима искам само да ти кажа,че трябва да запазиш психиката си здрава или поне доколкото може да е здрава след такъв шок и да се опиташ да продължиш напред тук винаги може да споделяш и винаги ще намериш приятели  за твоето детенце 

Мила Поли, много съжалявам за това което си преживяла. Бъди силна заради себе се и заради хората, които те обичат и държат на тебе. Не задържай мъката в себе си, плачи си, когато ти се плаче, викай, когато ти се вика, удряй, когато ти се удря, но не я задържай в себе си.

Прегръщам те силно мило майче!

За твоето малко детенце 



Мими, прегръщам те силно! Болката ни няма да отмине докато сме живи. Децата които сме загубили ще бъдат в нашите сърца, докато сме живи! Бъди силна, заради прекрасната дъщеричка , която имаш, заради съпруга ти, но най-вече заради самата себе си.

poli_vg ,съжалявам за загубата ви,майче!Това са моменти от живота ни,които го белязват до последният ни ден!Иска ми се да ти кажа че става по-леко с времето,но уви не мога!Тук в този форум срешнах истинско разбиране и подкрепа,тъй като живея на хиляди километри от дома-те станаха моето семейство и най-добри приятели!Мими и Мариана са ти дали съвети,които аз подкрепям-ще успеем някои ден отново да се усмихваме,няма да забравим,но в името на онези,които ни обичат и подкрепят и в името на нашите ангелчета,ще продължим напред!Кураж на теб и всички, загубили своите ражби!Прегръдка за теб
 За твоето момченце

Да споделя и аз моята мъка.Загубих бебенцето си след раждането,беше трудно , и живя 19 дни.След това се опитах да за забременея отново и се случи след 6 месеца.Направих спонтанен аборт.Не знам какво става.Моят мъж приема тези събития явно различно от мен.Но прото незнам  как да разговаряме и дали може да се се справим.

Само да допълня ,че родих на 6.11.2009г., а ми казаха че втората ми бременост не е наред на 6.11.2010г.Бебенцето ме почина на 25.11.2009г., а ми напраправиха абразиона 25.11.2010г.Каква шега нали?

Много съжалявам мили майчета! 

denikras ,съжалявма за загубата ти !Болката е непоносима,но ние сме длъжни да продължим напред,заради нас самите,заради хората ,които ни обичат и подкрепят,заради нашите ангелчета...
Сигурна съм,че можете да се справите,но всеки намира своя начин за това и минава по различно време през различните етапи от този труден път!Въпросът е да не се отчайваш,но и да изкараш,това което се таи в душата ти,за да можеш за си в добро физическо и психическо здраве за една нова и успешна бременност!Пиши тук ако искаш,ако решите потърсете специализирана лекарска помощ!Ако разбирам правилно не можеш да намериш начин да говориш за това,което изпитваш със съпругът си?!Мъжете ни преживяват всичко по по различен начин от нас,освен че страдат за загубените ни рожби се тревожат и за нас самите,но по някога им е по-трудно да говорят за това-ти с времето ще наериш най-правилният подход към него!Кураж и се надявам скоро да се похвалиш добри новини и една успешна бременност ,мила майчице!Прегръщам те!

Здравейте,чета форума откакто и аз станах част от него и съвсем случайно го открих,но все нещо ме възпираше да напиша и аз тук моята история...трябваше да родя моето момченце на 22.01.2011, но получих болки на 3 януари, на 4 рано сутринта ме приеха в болницата, откъдето ме препратиха в болницата в Плевен, как съм пътувала до там и аз незнам с болки на 3-4 минути...но кой да знае ,че най-лошото тепърва предстои.Приеха ме криво-ляво там, първоначално реагираха скептично,какво съм правила там...Лекарката ме прегледа и явно помисли,че детето е седалищно,а и не ме беше попитала, а аз знаех че се си е обърнало,както трябва.Качихме се ние и там тя замръзна...лицето и говореше много повече от думите...не издържах и аз и казах,да не би да няма тонове,не мога да Ви опиша,мъката,която струеше от лицето и.Сякаш нещо се срути под краката ми.Това ми бе първа бременост, а долу ме чакаше семейството ми и съпругът ми, които ме чакат да раждам...пътя от втория етаж до приемната ми се стори безкрайно дълъг, а и мисълта,че трябва Аз да им кажа още повече ме съсипа...е разбих и техните мечти...А какво се оказва по-късно,моят пулс е бил много висок и в тукашната болница,вместо тоновете на бебето,хващат мойте, а какъв беше ужасът ми,когато разбрах,че плодът е мъртав от 6 седмици, оставете ,че аз не бях разбрала,ами и наблюдаващата ми не е а аз бях ходила при нея...е с това само не можех да се примеря , но ...изпитвах и аз незнам какво към тази жена ,но няколко дена след това я видях съвсем случайно с дете на ръце,което се оказа нейно и съвсем  ясно личеше,че не е добре...и в този момент и простих,коя бях аз да я съдя тя вече бе осъдена до живот....Родих момченцето си на 5 много бързо и лесно,не ми го дадоха да го видя, т.като беше започнал процес на разлагане, а докторите не спираха да се питат,как въобще аз съм жива...не си спомням никаква физическа болка от раждането сякаш мшна за един миг, стенанието ми на сълцето и душата ми заглушаваха всичко друго...исках просто да стана и да си тръгна, но не ме пуснаха веднага, а се чувствах добре физически,измъчваше ме тази болница плача на бебетата въпреки ,че бях сам самичка в стая...Направиха му аутопсия,нямало е никакви аномалии,както вътрешни,така и външни, но и причина за смъртта няма...и до ден днешен се чудя ,защо но само едно знам,че никога няма и да разбера...остава само лошия спомен и огромната болка...

Ивинка, душичка мила, преживяла си огромна загуба и мъка 

Не знам какво да ти кажа, но както казват хората: Имало е да става....

Пожелавам ти да имаш едно здраво бебче следващият път, дано Бог е стеб   

Ивинка_9 ,съжалявам за огромната ви загуба,мила 
Пращам ти топла прегръдка и се моля да намериш пътя да продължиш!Каквото и да кажа сега,ще е безсмислено-раната в сърцето ти е много прясна,исками се да ти кажа ще с времето ще боли по-малко,но уви -не мога !Опитай се да съхраниш себе си,защото колкото и страшно да ти се струва,животът продължава и трябва да го изживеем по най-достойният начин-заради хората ,които ни обичат,заради нашите ангелчета,заради бъдещите ни рожби!Кураж,Ивинка и пиши когато имаш нужда-винаги сме насреща! За твоето момченце

Ивинка_9 те  искам само да ти кажа ,че тук винаги ще намериш подкрепа ако можеш се опитай да бъдеш силна само така ще успееш да живееш с тази огромна болка всички тук сме я изживя ли и знаем какво е когато имаш нужда споделяй  за твоето  момченце

Иванка,мила когато те четях сякаш отново преживях и аз всичко случило се,защото и при мен нещата бяха сходни,моето бебче беше мъртво от няколко дни обаче и за мен е необяснимо как при теб не се е видяло по рано,но трябва да продължиш напред колкото и непосилно да ти се струва това!Ние тук си помагаме много като споделяме,така че имаш нашата подкрепа и пиши когато искаш!

Много съжалявам за това, което сте преживели! Не се отчайвайте и се борете за мечтата си! 

Ивинка, би ли споделила от къде си и при кого си ходила на консултации, ако това не те притеснява разбира се 

Ивинка, съжалявам, че ще те попитам, но 6 седмици са месец и половина - ти самата как не усети, че детето ти не мърда?