Домашно насилие - Тема №2

Момичета преди малко получих съобщение от една дама,което има следния вид:

Искам помощ, защото не знам какво да я посъветвам?

За съжаление, разбирам, че авторката е била без адвокат. Не съм много сигурна, но предполагам, че по това дело трудно може да се направи нещо повече. Посъветвай я да се обърне към Анимус за помощ. А също и по най-бързия начин да занесе решението на адвокат, за да не изпусне срока за обжалване, ако все пак има някакъв шанс. За юридически съвет тук във форума, информацията, която е дала е крайно недостатъчна, и всеки такъв би могъл да вкара момичето в заблуда и нови разходи.

Хармаяни и Мандаринка. Не веднъж казаш, че този закон трябва да се промени изцяло, като дадах няколко примера. Но, не та не......
Абсолютно безпорен е факта, че този закон приема един определен период от време, чрез които може да се заведе едно такова дело. но не разглежда в дълбучина РЕАЛНИТЕ осъщетсвени актове на домашно насилие освен физическото такова, и дава правото на много хора които да използват закона в неговата неправомерна форма (както на жените така и на мъжете) с цел най-вече в спор за родителски права.А това си е абсолютна помия, да предявиш едно такова дело, чрез което да на натопиш някого в извършване на домашно насилие. А тези актове се изкарват много бързо и много лесно, с оглед визираните членове в закона и практиката на съдилищата.Банкетна бланка и декларация-> лъжливи свидетелски показания, или въобще доказателствата допуснати от именно този закон.А дори и без тях, 90% от съдилищата издават такава заповед само върху молбата и декларацията.
Към момента разглеждам едно дело, което жената през съвместният си живот е била подложена на унизително отношение от страна на съпруга си, опит за изнасилване и прочее, или въобще психически тормоз който е довел до преждевременно раждане на плода с опасност на живота на майката и живота на детето. Няма да разказвам  в дълбочина действителните факти и обстоятелства, чрез които се издразава този тормоз на жената.
Но бащата след приемането на този закон, се отваря как и по каквън начин може да и отнеме детето. Так предизвиква определени събития като принуждава жената да предприеме действия , чрез които в последствие същиаят този мъж подава една такава молба в съда за донашно насилие.От своя страна обаче съда не приема изложението на майката която подробно оисва в становището си действията на молителя от началото на съвместният им живот, тъй като същите не кореспондират със преклузивният срок вписан в закона за домашното насилие, респективно и декларациата подадена от майката се отхвърля.
Тогава бихте ли ми казали, как може да се докаже РЕАЛНОТО насилие, чрез което се визира и духа на закона?И не е ли поредното насилие над майката, за шпостигане на целите си (бащата) именно чрез този закон? Вместо да ограничи насилието, не дава ли закона правото на продължително насилие чрез своите норми?
да не говорим за декларацията която се подписва на основание чл. 313 от НК.И дали не трябва съответното лице при НЕДОКАЗВАНЕ на обстоятелствада да понесе НО спрямо подписаната от неко декларация и нормата на чл. 313 от НК.
За мен този закон  до извстна степен е в абсолютно противоречие със нормативните уредби приети в нашето законодателство.Не може един закон да се основава на разли1ни оротиворечия :хем така, па хем иначе.Той би трябвало да визира точни и конкретни действия, чрез които да се постигне ЗАШИТА на пострадалото лице, без да дава правото да бъде използван с оглед на последващи бъдещи искове, въз основа на Решения по ЗЗДН.

Драга Симон,
оценявам усилията ти да развиваш тезите си, но ми омръзна и ми доскуча да споря с теб. Написаното от теб ми се вижда глуповато и несвързано, с яд, че ЗЗДН не може да защити точно теб в твоята реалност.
 Единственото, което бих допълнила е, че не може един закон да върши работа при всички случаи перфектно и обективно. Всичко пред съда е въпрос на доказване.
Твърдението ти, че при отхвърляне на молбата трябва да се носи НО по чл.313 НК за деклалираното в декларацията по чл.9 ЗЗДН, то всеки юрист ще разбере от един път, че дори да не се докаже насилие конкретно в този процес, то не означава непременно че са декларирани неверни обстоятелства. Точно затова е и измислена тази декларация-защото в масовия случай други доказателства няма.
Преди да искаш да променяш законите, стани юрист - ако не си, разбира се, но по думите ти дори и да си-имаш още доста какво да учиш, и проумей правната страна на въпроса и целта точно на този закон. Целта!
В предишната тема ти дадох линкове към решения за защита от психическо, емоционално и икономическо насилие, без физическо. Дано си погледнала, защото беше в грешка и по отношение на такива решения.

Успех.

Мила Мандаринка,
1. Дали съм или не съм адвока - ти няма как да знаеш.
2. Прознавам, че нямам диплома за юридическо образование, което не ме прави по невежа от един адвокат които има такава, а на практика не знае що е "домашно насилие" и получва на изпититите двойки и тройки въз основа на знанията си.
3 . Тук не спорим дали имам такова образование или не , а от страна на приетият закон.
4. Именно пред съда всичко е въпрос на доказване, което потвърждава тезата ми, че съда не може да издаде заповед за защита във връзка само с една подписана декларация която се издава на базата на ьзадължението което този закон визира.
5 По отношение на линка който ми даде, разгледах го,както и решението на РС. Но това е нещо различно от това което коментирам, тъй като има признание на обвиняемият(ответника).
6. Относно проглеждането - много добре съм прогледнала, иначе нямаше да споря по този закон, и реално виждам как този закон се използва не с оглед защита на лицетео, а с оглед бъдещи процесуални действия.
7. Надявам се ДА НЕ НАМЕРЯ време в което да оборя твоите твърдения , базирайки се на закона.
8. Много жалко, че има адвокати които да вменяват неща- не реални и чрез това да постигат целите на клиентите си (мъже, жени).

Виждам, че темата започна да прилича на спор между Мандаринка и Симон9, съжалявам, че се бъркам, но защо не го продължите с лични съобщения? Все пак това е тема за взаимопомощ на пострадали при домашно насилие и няма смисъл да я пълним със спорове за това кой е прав и кой е крив.

Клодия, относно личното съобщение, което си получила според мен е най-добре да посъветваш момичето да се обърне към някоя организация като Анимус за безплатна юридическа помощ. Не мисля, че ще успее да се оправи с всички формалности без адвокат. Аз също бях правила опит да се опитам да подам молба за ограничителна заповед без адвокат и резултатът беше, че я бавиха един месец и накрая ми я върнаха с искане за още купчина документи - брачно свидетелство, че наистина съм омъжена за ответника и други подобни глупости. И това при условие, че молбата ми беше придружена от две медицински след нанесен побой, протоколите от полицията след като го арестуваха и преспа в ареста.

Дано поне в Анимус успеят да я посъветват адекватно как да постъпи.

Калинчита, Анимус предлагат само безплатна психологическа, но не и безплатна юридическа помощ.
Не знам дали не е против правилата на форума да посочвам НПО-та, предлагащи безплатна юридическа помощ и формата, под която става това.

Освен това, с никой тук не споря, а ако отделям време за отговори тук то е за да обяснявам правната страна на защитата от домашно насилие. И ако има нещо по-лошо от липсата на информация, то е да имаш невярна информация...
Та съм на разположение за разяснения.
И успех на всички.

Анимус работят с юристи, които няколко пъти в седмицата дават безплатна юридическа помощ. Преди около година и половина опрях до "услугите" на Анимус и ми дадоха контакти на тези юристи, които обаче загубих. Доколкото си спомням имаше една жена, която приемаше всяка сряда или нещо такова в жк Света Троица в София. Най-добре могат да отговорят в Анимус. Предполагам, че все още поддържат връзка с тези адвокати.

Юристите, към които препращат от Анимус, са от друга партнираща на Анимус НПО - "Български център за джендър изследвания". Вече приемните за безплатна юридическа помощ са 3 и има консултации всеки ден. В самия Анимус няма юристи-те са насочени към психологическа помощ.

Да, права си за това, че в самия Анимус няма юристи, а само психолози.

Хърмаяни, ето това получих от моята позната, като отговор на въпросите ти
Надявам се, а и тя да помогнат на други момичета като нея  

Клодия, ще ти пиша на лични, ако не възразяваш.
И най-вероятно ще е утре.

Разбира се

Хармаяни и Мандаринка, ето за това говоря.Ще поставя линк от статия която е написана въз основа на коментари на ваши колеги.

Законодателството в България ражда конфликт между държавата и семейството

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Плевенчанка години наред тормози съпруга си с алкохолизма си, със склонността си към насилие - както физическо, така и психологическо. С течение на времето нещата се влошавали, жената напуснала работа, чакала половинката й да се прибере и започвала словесни атаки срещу него, наричала го с обидни епитети. Понякога късно през нощта го карала "да отскочи" до денонощния магазин, за да й купи алкохол. Крещяла, замеряла съпруга си с домашни предмети.

Една нощ, изпаднала в силна депресия, падала, удряла се в мебелите, а обезумелият й съпруг се чудел какво да предприеме. На следващия ден, цялата в синини, жената си извадила медицинско удостоверение и подала жалба в полицията, където посочила, че е жертва на домашно насилие. Съпругът бил отстранен от дома им, не успял дори да си прибере дрехите. Нещата не приключили дотук. Поощрена от адвоката си, по-късно тя подала молба за развод. Основанията й били, че срещу нея е упражнено насилие. А това е напълно възможно според нашето законодателство - заради една декларация за насилие да се отвори по-лесен, понякога безпроблемен път към развода, стига да се намерят и удобни свидетели. Така съдът обикновено оставя децата под опеката на уж пострадалия родител, често измамниците успяват да изпразнят и банковата сметка на половинките си.
В този и други подобни случаи развръзката не носи справедливост, защото нашето законодателство, дори след направените промени през последните месеци, не осигурява защита на семейството. Напротив, толерира се разпадът му, повече се насърчават извънбрачните връзки. "Практиката показва, че по отношение на Семейния кодекс, както и свързаните с него нормативни актове - Закон за защита срещу домашното насилие, Закон за закрила на детето и др., реално се задълбочава конфликтът между държавата и семейството", коментират юристи.

В горния случай на домашно насилие пострадалият съпруг, според нашия закон е виновен до доказване на противното. А това е в разрез с основния принцип на правото - невинен до доказване на противното. Така съпругът ще трябва да ходи по съдилища и да доказва, че нещата не са такива, каквито ги представя половинката му. Освен това, след като "насилникът" бъде изхвърлен от дома си, независимо дали е виновен или не, той бива лишен от жилище, от собственост, нанесени са му материални и морални щети. Действащи по закона юристи коментират, че това е противоконституционно.
С последните промени в законодателството се стигна и до цинизъм на държавата спрямо семейството и семейната общност. В момента процедурата за развод, например, е твърде улеснена, но в същото време е съпроводена с непосилни за обикновения гражданин разноски. С други думи, като толерира разпада на семейството, в същото време държавата иска да спечели. Оттук се стига до стимулиране на безбрачието, на извънбрачните връзки, на самотното майчинство, а никой не помага за насърчаване на нормалните бракове. Така, полека, с течение на годините, покрай разрушаването на семейството се стига и до разпад на държавността, коментират юристи.

Напоследък държавата е отворена да приеме по-скоро частните, непопулярни случаи на различна, встрани от нормалната сексуална ориентация, а чрез законодателството си нанася удари върху брака, върху нормалното и позитивното. Тук възникват още много проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, със защитата на интересите на гражданите. Защото в момента обществото безмълвно и безпомощно наблюдава и отчита постоянните удари върху семейната общност.

Така, заради липсата на разумна политика от страна на държавата, записаните текстове в Семейния кодекс увисват във въздуха. Там, в чл. 2, ал. 1 е посочено: "Семейните отношения се уреждат съобразно принципа на закрила от държавата и обществото на брака и на семейството.
Тук примера е даден с жена  срещу мъж, но има и обратният вариянт-мъж срещу жена, което започна да се използва много по често като вариянт за отнемане на децата,

Ей Симон и според теб какъв е плана за сплотяване на семейството, което държавата да направи?
Не е ли личен избор на хората поели по пътя на брака да са заедно, а ако решат, че не могат да се понасят да се разделят?
Защото преди години, визирам Социализма нямаше много разводи, но пък имаше домашно насилие (прикрито)... ако някой реши да кривне от семейното огнище му се правеше от партията "Колективно мъмрене"
Жените и мъжете решили все пак да не се съобразят с партийната политика на "задържане" на семейството са наричани парясници или парясник... и всички до края на живота имаха лошо отношение за тях  ...
Да продължавам ли?
И ти казваш, че трябва да толерирам (ако съм държавата) насилието в къщи, само и само да запазя семейството?
Не съм сигурна, че този мъж за който говориш ще се остави една жена да ги бие, малтретира и той ще се крие и нищо не ще и направи ...
  , а пък в този ред на мисли ... каква изгода ще има тази "пияница" да изгони така добрия си съпруг дето и носи пари в къщи, търпи и избухванията, побоищата  
 Нещо не ми се вързва ...